Орфей отново разпнат. Европа, атентатите, кои сме ние и защо сме тук
Отиди на страница:
Просто ми се стори някак си чудно, че всеки довод на автора, използван с цел да посее известен скептицизъм , спрямо най-популярните у нас теории за тракийския произход, а донякъде и за шаманизма на Орфей /всъщност признавам- в известна степен позитивно като цяло усилие, че с Орфей у нас несъмнено се прекалява/, ме убеждаваше точно в обратното. Заради туй си позволих да употребя и този, струва ми се сторил Ви се нелеп за случая епитет... Това пространно изложение беше полезно, защото показва, че що се отнася до обществените явления, хората са склонни да приемат строго определена селекция от "данни" (било реални, било не), които отговарят на техните предварителни нагласи и да рисуват мозайки на миналото (а и на настоящто), изтъкани от субективизъм . Това се отнася и до етногенетическите процеси (които противно на битовото възприятие са несекващи) т.е. един "народ" не е някаква завършена даденост. |
| = | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
| - | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
Също така считам, че народната мъдрост "Кръвта вода не става" не е празна приказка. Тя се отнася до родови и семейни общности, не за етнически. Впрочем има няколко рода, които са разделени сега между България и БЮРМ - българи и македонци, от една кръв. |
Също така считам, че народната мъдрост "Кръвта вода не става" не е празна приказка. Или кръвта заговори. Дали се пренасят характери,умения чрез кръвта. Ами при разделени и не знаещи един за друг близнаци , единия става най добрия ключар , другия най добрия касоразбивач |
Както и да е, намирам, че българките са изключително разнообразни и доста хубави. - голата истина.Прекрасни са. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 2pee |
Ами при разделени и не знаещи един за друг близнаци , единия става най добрия ключар , другия най добрия касоразбивач Taka трябва да е, хората, особено роднините, трябва да си помагат!  |
| - | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
Не съм археолог, но като на обикновена почитателка на антични култури заливането на древен град ми създава морален дискомфорт. Напомня ми за местенето на египетските гробници в Луксор, и там заради язовир, нали? И инженер не съм, но ми се струва, че когато има такъв конфликт, строителното инженерство трябва да си търси алтернативно решение. Защото за руини от такъв калибър алтернатива няма. Загубата им е фатална и безвъзвратна. Е, рушенето на паметници на културата и унищожаването на селища има и добра страна. Подхранва магическия реализъм.  На тази снимка, например, е показана църквата "Свети Иван Рилски" в несъществуващото вече село Запалня, потопено във водите на язовир "Жребчево". Пролетно време църквата е под водата, през лятото изплува на повърхността, и после обратно. Е, не е ли фентъзи! Появява се храм от дъното на язовира посред нощ, после изчезва, после пак се появява... Орфизъм в чист вид! Одвъдно, прераждане, одвъдно... И накрая ще си остане само в одвъдното, защото Христос е изместил Орфей в съзнанието на хората и веднага е въвел ограничение - излизане от одвъдното само след Второто пришествие. Затуй Орфей е по-интересен. Христос е сменил и оринтацията - едно е слизането в подземния свят (Орфей), друго е изкачването на небето (Христос). Това го е написал Мирча Елиаде.  На тази снимка пък е язовир "Огоста", на чието дъно е селото на Радичков. И неговите творби бъкат с едни фантасмагории - спомени от дъното. Не харесвам Радичковите фантасмагории. Предпочитам тези на Хайтов, като "Вълнувате ли се, когато две пеперуди се прегръщат!"  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
| Църквата в Жребчево е вълшебна. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: KaraKoliu |
| Емо1971, Темата за шаманизма при Орфей е прекрасно развита в книгата "Орфей и древната митология на Балканите" на Богдан Богданов. |
Туткалчев 08 Авг 2016 19:58 Августейши, кажи, моля ти се, какво съсипаха и какво оцеля от амфитеатъра в София? 80 години се чакаше да бъде намерен и накрая му разказахме играта. Знае се отдавна, че в Сердика е имало амфитеатър, защото е намерена каменна плоча - афиш за предстоящи гладиаторски борби ... И след толкова чакане я свършихме като кучето на нивата ... На първо място амфитеатърът (който технически не е амфитеатър, защото едната му дълга трибуна не е била построена  и това го превръща в един от малкото примери за такъв тип съоръжения) бе доста добре запазен, независимо, че върху него в ранновизантийската епоха (когато вече не функционира като арена за гладиаторски борби) са изградени жилища (квартал извън крепостните стени на Сердика). Не само арената, но и трибуните бяха съхранени на височина от няколко реда.Вкопан е в склона, издигащ се от Дондуков към Двореца - обичайна практика при подходящи теренни условия, която улеснява и поевтинява драстично строежа. Съвсем малка част от арената попада под бул. Дондуков, т. е. буквално можеше да се експонира всичко, без да се гъта булеварда. Нищо от това не бе направено, сега една част от него е вградена в основите на хотел "Арена ди Сердика" (ама именце, а ), останалата замина в буквалния и преносния смисъл на думата. В интерес на истината той отчасти попада под модерни сгради от края на XIX и началото на XX в. (например Гьоте институт), та се стигна до своеобразна буриданова ситуация "какво да пазим?", но така или иначе можеше да се намери далеч по-позитивно решение за паметника. Та колко са столиците в Европа с римски амфитеатри? Оставям настрана колко са били римските градове с амфитеатри (у нас има само три - освен Сердика това са Марцианопол-Девня и Диоклецианопол-Хисаря, като последният случай е нещо като курортни лятно кино от IV в., нежели амфитеатър). Резултатите от разкопките още не са видели бял свят в читава публикация, проучвателят на паметника за жалост е претрупан с административна работа и напредва много бавно с обработката и анализа на намереното. Има текущи сведения в годишните отчети на разкопките пред Археологическия институт. Информация може да се намер и в книгата на Л. Вагалински "Кръв и зрелища. Спортни и гладиаторски игри в елинистическа и римска Тракия". Надявам се, че съм бил полезен. |
| https://www.youtube.com/watch?v=ViULWZL8zX8 Ето една аналогична цивилизация . Етруските. |