Орфей отново разпнат. Европа, атентатите, кои сме ние и защо сме тук
Отиди на страница:
| И Мали тракска.Ще черпиш , щурчо.С бонго разпънахме на хавлията на тракизма и над Африка.Знаех си. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кайзер Созе |
| >>><<< 174 страници и още не се знае откъде сме произлезли.  Засега ще приема старата теория за местното маселение - тракозаври - тракопитеци - тракоеректус - еректус тракус и така до наши дни. |
да не говорим че конкретно тази статуя била разположена в ниша на местния театър. Че каква ще да е била тази ниша та да подслони една 3-метрова статуя? Не си ли е развявала крилете и свирела на фанфар или каквото е правила с вдигнати нагоре ръце, някъде високо около пристанището? Какво ще прави една Нике в театъра, скрита в ниша? Doesn't make sense. |
| За дарданите: http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=369&Itemid=103 Вергилий нарича троянците дардани, а Троя Илион. Намираме Дардания на картата на мястото на Горна Мизия. А Елена и Троя(н) по нашите балкани. Дали не са се оказали места, където са се заселили прокудените троянци? A картагенците на Ханибал са наричани също и peoni. Peonia пък е днешна струмска Македония. И старият въпрос: серди или сарди? Сердика или Сардика? Сарди и Сардиния. Just food for thought | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
| >>><<< - Знаем ли откъде сме дошли ние, днешните българи, проф. Матанов? Такъв въпрос зададе министър Бъчварова на журналистите, ... - Една част от нашите предци са тукашни, друга част идва от дълбините на Азия, трета – от района на днешна Полша и Прибалтика. Нашите земи са такива, че привличат човешки групи, смесва ги, създава интересни съчетания – културно-исторически, генетически. Въпрос на ниско самочувствие е, когато човек преекспонира едни компоненти на своя състав за сметка на други. А откъде сме дошли, не може да се каже еднозначно. Компонентите на съвременната българска нация са доста и те са дошли от различни места. Най-много спорове предизвиква въпросът, откъде са дошли българите. Някои твърдят, че това е централна Азия – района на Западен Сибир, други – че това е днешен Афганистан. Оттук натрапват извода, че българите са тюрки или са източни иранци. Проблемът е това, че там, откъдето идват повечето народи, дошли в Европа по време на Великото преселение на народите, не достига цивилизованото перо на историка. Няма кой да опише техния етногенезис и движения. Те изминават хиляди километри, без някой да ги забележи. Българите са забелязани, едва когато идват в района на Северното Черноморие. Естествено, в празното място възникват множество въпроси, предположения и хипотези. Напоследък е много популярно да се правят изследвания за генния състав. - За модерните изследвания, според които не сме славяни ли говорите? - На базата на тези изследвания се твърди, че 30% от нашите гени са тракийски (истината е 40%), което не е изключено. Но оттук нататък се прави изводът, че ние не сме славяни, което противоречи на езика на съвременните българи и на културата, която те развиват през Средновековието. Напоследък, кой знае защо, някои смятат, че не е престижно да имаш славянски произход. Не само при нас се среща това „заболяване“. Има го и при хърватите и сърбите, чехите също гледат да избягат от славянското си потекло. Като че ли само русите и поляците не се колебаят в славянския си произход. Тези, които отричат славянския ни произход, теглят или към автохтонност или към прабългаризъм с източноирански привкус. - Е, тогава не би трябвало да имаме нищо против афганистанците, които днес мигрират към Европа. Излиза, че и те са потомци на хан Аспарух. - Разбирам шегата, но не е доказано, че сме дошли оттам. А и не бих си позволил да правя аналогия между някогашните жители на тази територия и днешните. Да бягаш от различни катаклизми – и климатични, и политически, е стара практика. Въпросът е как намираш място под слънцето, след като си напуснал своята прародина. Едно време е било по-жестоко, но и по лесно да намериш място с огън и меч. Днес действат други правила и изглежда по-лесно да тръгнеш за някъде. Но да намериш място и да се интегрираш е доста трудно. - Всички пришълци по нашите зели ли са дошли само с огън и меч? Или само хан Аспарух? - Няма как да намериш място под слънцето, ако не изместиш някой друг. Във всички епохи е така. Славяните идват тук, след като разрушават византийския дунавски лимес, разрушават византийската отбранителна система и се настаняват на нова земя. - Как по-неразвити народи са успели да разрушат византийските гранични съоръжения, най-модерните за времето си? - Мисля, че са прави тези, които твърдят, че ако на една граница застанат хиляди, тя няма как да устои. След първото велико преселение на народите следва второ и на наша територия се заселват нови народи, като печенегите. Това става през XI и началото на XII век на три големи вълни. Те внасят нови елементи в българската антропология и българската съдба. Нашествията следват едно след друго. След това идват татарите, после – османските турци. Сигурно затова, когато Константин Иречек идва като млад министър в новоосвободена България, едно от първите неща, които забелязва е, българинът няма антропологични особености. Няма единен тип, което се дължи на тази контактна зона, която привлича хора. - Как са живели тези различни народи след заселването? Има ли такива сведения? - След известен конфликт при настаняването, пришълците и местните трябва да намерят един модус вивенди, това е животът. Чувството за общ живот винаги е по-силно от желанието за вечна конфронтация. Има частични сведения за това как се интегрират славяните – тече обмен на културни достижения, тук включвам и агрокултурата, архитектурните умения. Но изводите невинаги са конкретни, защото тогавашните интелектуалци не се интересуват от всекидневието на простолюдието. - Как е ставало самото заселване? Селата са се смесели или до едно село със славяни е възникнало друго – на печенеги? - Археологията ни дава сведения за това. Първоначално те се настаняват отделно, но следва бърз процес на асимилация, особено що се отнася до печенегите. Тяхната асимилация – културна, езикова и религиозна, е тих подвиг, който българите извършват в условия, когато тяхното съществуване е застрашено. Днес като кажем „подвиг“, разбираме геройство на бойното поле, но подвиг е да осъществиш една такава асимилация, да наложиш своята идентичност. Било е време, когато българите са били в състояние да го направят. - Днес може ли да се начертае етническа карта на България в исторически аспект, на която да се вижда къде са се заселили печенегите, къде куманите, къде татарите? - Защо точно тях избирате? На българските земи са се заселвали много човешки групи и за повечето от тях знаем къде е ставало това. Така, че може да се направи такава етническа карта. - Къде траките са били най-много? - Бих заложил на Долината на тракийските царе, защото самото наличие на много артефакти показва по-голяма гъстота на населението. - Прабългарите се заселват в днешна Североизточна България, там ли остават? - Сведенията за тяхно разселване са частични. В Перперикон има прабългарски знак в крепостните съоръжения. В днешна Сърбия, в района на Крушавец, има конска сбруя, която почти сигурно е българска. Но друг е въпросът дали става дума за заселване или за военна операция. - В национален план се говори за особеностите на шопите, габровците и врачаните. То свързано ли е с различни племена, които са се заселвали в тези райони или е просто фолклор? - Това е стара теза. За шопите се твърди, че са потомци на печенегите, които след поражението от император Алексий I Комнин са заселени в района на София, Ниш, Трън. За другите не се наемам да кажа нещо подобно, най-вероятно техните особености са резултат от регионализма, който съществува в българското пространство. - Може ли да има някаква аналогия между края на XIV и началото на XV век, когато идват османските турци и унищожават българските държави и днес? И тогава, и сега страната е обезлюдена. И тогава, и сега най-подготвените, елитът, я напускат. Тогава Константин и Фружин, синовете на Иван Срацимир и Иван Шишман, бягат на Запад, духовният елит – на Изток, а много велможи не страдат от идеологическа обремененост, приемат исляма и пак са велможи. Като синът на Шишман Александър, станал Искендер. - Страната е обезлюдена в резултат на чумна пандемия. Така е. Може би има известна прилика. Това, което се случва с българското общество в края на XIV – началото на XV век се различава от всичко, случило се преди. Земите на днешна Добруджа, Търновска България и Видинска България са останали без хора, те просто нямат човешки потенциал, за да окажат съпротива на нашественика. При това става дума за сблъсък на една световна религия с друга световна религия. До този момент при други преселения на големи групи хора са се сблъсквали християнството с шаманизма, а практиката показва, че писаната религия с лекота се налага в такива случаи. В края на XIV век е друго. От една страна държавата е обезлюдена, цели територии са празни и това привлича чуждо население. От друга, ислямът е във възход – и в демографско, и в поведенческо отношение. Ще прескоча няколко века и ще дам пример за друг възход, вече на българското население. В края на XIX и в началото на XX век българското население има по-висока раждаемост, отколкото мюсюлманското и турското население в България. В края на XIV век елитът търси пристан другаде – било в Московска или Киевска Рус, било във Влашко и Молдова, той просто не вижда перспективи в България. За съжаление, може да се направят такива аналогии сега. Но все пак е добре да не се прекалява с аналогиите, защото ние не можем да предвидим близкото, камо ли далечното бъдеще, а понякога тенденцията се променя. Засега обаче тя е обезпокоителна. - Кои са градовете в България, чието население от най-дълго време живее там? Центровете на София и Пловдив? - Не, София не е добър пример. Към момента, когато по предложение на проф. Марин Дринов тя става столица, София е малко и неблагоустроено градче с 12 000 – 13 000 жители. Тя изживява бурния си ръст след като става столица и се европеизира. Поради промяната в климата, която периодично настъпва, някои области на България в един момент са гъсто населени, а след това – рядко населени, макар че са плодородни. Типичен пример е Добруджа. Тя няма как да е била рядко населена през VII век, когато става център на държавността. Но после става нещо, най-вероятно природен катаклизъм, който води до продължително засушаване и към края на Средновековието тя е рядко населена. Населението е струпано по дунавския бряг или край Черно море, във вътрешността почти няма хора. Ние малко обръщаме внимание на климатичните промени, но в доиндустриалните общества това е нещо, което влияе пряко върху битието на хората. Що се отнася до София, тя е от най-старите градове на Европа, но е била разрушавана, а населението – преселвано и избивано. В първата половина на XV век в София стърчи самотно само църквата „Св. София“, която е била единствената запазена тухлена постройка. Пловдив също е страдал от политическите катаклизми. Но в тези градове у част от населението го има чувството за приемственост, което дава увереност, че живеe тук от векове. Това, например, е много характерно за Далматийските градове. Там голяма част от населението е убедена, че има едва ли не римски произход. - Много от днешните села в Северозападна България са формирани в края на XVI век, явно тогава е имало разместване на население. На какво се е дължало то? - В Северозападна България състоянието на населението е доста динамично. Доста села се местят. Дотолкова, че наши изследователи в миналото са се чудели да не би самата документация да е сбъркана. Очевидно, че ландшафтът, съставът на населението предполага едно движение, а през XVI век – вътрешна колонизация, което води до възникване на по-трайни населени места. В други райони на България селищната система е доста по-стабилна. - Къде? - В Българския Югозапад селищната система не е претърпяла съществена промяна от времето на катаклизмите XIV – XV век, та до наши дни. Населените места са си на мястото, но етническият и религиозният състав е променен. Но не бива да смятаме, че обезлюдяването не е само наш проблем. Има го и в съседните ни страни. Някои обаче се опитват да го преодолеят, като Гърция. Гърция е с много неблагоприятен демографски баланс – половината от населението живее в два големи града. Но със строеж на инфраструктура и развитие на туризма някои неща се преодоляват. И в най-малките селца има водопровод, електричество, канализация. В България не е така. Ние не сме извървели своя път в инфраструктурно отношение, за да обвиняваме хората, че бягат от живот в места, които са неблагоприятни за живеене. И като се има предвид, че чувството за земеделска собственост е изчезнало у много от хората, е разбираемо защо селата обезлюдяват. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: sluncho6 |
Вергилий нарича троянците дардани, а Троя Илион. Намираме Дардания на картата на мястото на Горна Мизия. А Елена и Троя(н) по нашите балкани. Дали не са се оказали места, където са се заселили прокудените троянци? Без съмнение! Даже и Илия е от там! "Кво праим" - от Приам.   | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: tryy |
| >>><<< Разбира се, че Троян и Елена са следи от заселването на остатъците от древна Троя, благородно приети от тракийските траки. |
Даже и Илия е от там Свети Илия е много почитан светец по моите земи. Моят дядо се казваше Илия. Баба ми все разказваше легендата за дядо Илия дето обикалял с конете по небето и като се разсърдел пращал огън. Като малка малко ме беше страх от него. Иначе дядо ми си беше благ, душичка човек. (Като нашия форумен Слънчо  ) http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/nc_2014_2_100lv_leaflet_bg.pdf Но Илия е един вид Хелиос, древният Илион е наречен така на бога на слънцето. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Miziika |
Чекаме с нетърпение остров Самотраки да биде обявен за остров Самоелини. Не може да биде! Самотраки, само траки - шампион!   |
| И богинята Найк от Онлитракс е наша! | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Banshee |
| киселото мляко тракско ли е?( гледа невинно, рови с палеца на крачето в праха и крие тракска гега зад гърба) | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кайзер Созе |
тракийският бог на веселието Дионис, Това - Дионис - тракско име ли е? Мицийке? Дали пък истинското име на Дионис да е Трифон(иус) - това последното със сигурност е тракско име, нали? Г-жо 'Дарби - простете простака-лаик, той не знае. |
Кайзер Созе киселото мляко тракско ли е? Чисто тракско: http://www.etymonline.com/index.php?allowed_in_frame=0&search=yogurt&searchmode=none https://en.wiktionary.org/wiki/γιαούρτι; Реших да направя една по задълбочено търсене и само-траките имат И друго мнение Υγείαρτος - Γιαούρτι https://www.phorum.gr/viewtopic.php?f=73&t=244514&sid=2fffb6811eb77431b8af12bf608dab99 |
Doesn't make sense. Мицийке, на български не може ли да изразите чувствата си? Just food for thought Разбрахме - technical нещоси в Торонто (отдавна го знаем, фалихте се и в soc.culture - не избивайте повече комплекси, моля - отдавна знаем, че сте мома полиглотка, досаждате. |
Мизийка, като тракийка, може да е и последовател на Юлиян Апостат? Не съм последователка на никого. Почитам природата и интернета. |
tryy Чакам трака.Положението е още по-зле.След като роза-дамаскиня и киселото мляко ни е символ дебна в засада самото кисело мляко и мита за него.Чакам щурчо да скочи с двата крака. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кайзер Созе |
Мицийке, на български не може ли да изразите чувствата си? Ние сме европейци и имаме реално двуезичие. Това е да свикваме. За децата, ако четат тук, е полезно. Комшийските хлапетии, които играят под моите прозорци, говорят вече на смесица от български и английски. А игрите им минават през интернет и англоезични сайтове. Това е положението. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
Въпрос на ниско самочувствие е, когато човек преекспонира едни компоненти на своя състав за сметка на други. г-н Слънчо, а вий сте лош, много лош! Пускайки това интервю. Дано Ви прочетат между редовете. А това, Вашето, тракопитек, е откритие, дисертабелно, за радост на мицийката може ли да го напишене и на латински - например thracopitecus sturciensis solis pre cox? (прошавайте пейзанския ми латински, толкова са ме учили в юнкерското) |