През 870 г. при княз Борис се създава българската църква (от 927 г. патриаршия) със седалище първоначално в Преслав, а по-късно изглежда в Дръстър.

Накрая редакцията се обръща към учители и свещеници от онези краища с призиви да запишат песните за Орфен юнак, за да помогнат за решаването на спора.
Реакцията не закъснява. В бр. 84 от 20 юли 1893 г. вестник Новини помества две писма. Първото е от Иван Благоев, директор на българските училища в Серес през 1892/1893 г., където той съобщава за познанството си с Иван Гологанов и за уверенията на последния, че песента „Юрфен юнак“ се е пяла в с. Герман, Демирхисарско. На самия Благоев пък певци са съобщили точно обратното ‒ че такава песен не е била изпълнявана. Второто писмо е подписано само с инициали ‒ от И. С. от Неврокоп, който осведомява, че такава песен е известна в с. Скребатно, но не от прастари времена, а след обнародването на Веда Словена

В първоначалния си вид българската Охридска архиепископия обхваща земите, администрирани пет века преди това от архиепископия Юстиниана прима, но няма нищо общо с не

1917 г. Излизат от печат две кратки статии с почти идентично съдържание от С. Гологанов, син на Ив. Гологанов. В тях се съобщава, че когато О. Дозон е пристигнал в Крушево, Гологанов му представил преоблечен като помак свой родственик, когото заставил да заучи и изпее няколко „ведически песни“. Целта на тези публикации обаче е по-скоро друга: да се очисти името на Ив. Гологанов. Твърди се, че подбудите на крушевския учител са били патриотични, а не користни. „Като учител в с. Крушево се е отдавал на изучаване на народните песни: карал просеци да му пеят песните си и след това ги е записвал (...) В тези му любими занятия се крие произходът на Веда Словена: Иван Гологанов попада на четири стиха за Орфея на с. Кърчово, което му дава повод да напише Орфеевата песен и Веда Словена. Кои са тези стихове и дали те са поместени нейде и от кого са намерени, не мога да определя (...) Като се вземе предвид времето, през което е работил Ив. Гологанов и като се вземе предвид целта на неговата дейност издигането на народностното съзнание на българите в този край‒лесно е да се разбере произхода на Веда Словена и целта на мистификацията. Той е схващал значението на училището за подигане духа на един народ, затова го виждаме сред първите за отваряне българско училище в Сяр или настаняване екзархийски учители. У него, изглежда, се е породила мисъл да се намерят сред самото население стимули, които да предизвикат по-бързо народностно свестяване на българите и тези стимули той ги е потърсил в местните легенди и песни и четирите стиха за Орфея били добре дошли за него и ги използува, както използува училището, учителя и мощите на българските светии“ (Гологанов, С.
1917 а: 734-735; Гологанов, С. 1917 б).

1918 г. Излиза от печат „Показалеца“ на А. П. Стоилов. Интересът на А. П. Стоилов е провокиран първоначално от анкетата на в. Новини. През 1911 г. той записва част от песента за Орфен юнак от учителя Ангел Ангелов от с. Крушево, Демирхисарско. Последният я знаел от Мария Шопова от с. Цървища. Заинтригуван, през 1915 г. Стоилов предприема теренни проучвания в селата Лъжница, Корница, Осиково, Рибново и Скребатно, Неврокопско. Оказва се, че някои от посочените в книга втора на Веда Словена певци са действително съществували, но са вече починали. Стоилов записва песни от техни наследници и приятели, но сред записаното няма текстове от Веда Словена. Фолклористът експериментира и чете на певците текстове от Веда Словена, като установява, че изпълнителите ги чуват за първи път. Въз основа на това той стига до убеждението, че Веда Словена е мистификация и няма значение за науката. Сборникът обаче е изиграл определена роля за възраждането на българщината в Македония.

Нил Доксопатър: “Подобна на Кипърската е и Българската църква, независима и неподчинена на никой от върховните престоли, но самовластно управлявана и от собствените си епископи освещавана. Изпърво тя не се наричаше Българска. После обаче, понеже биде завладяна от българите, тя получила името Българска. Тя остана и независима и когато чрез императорската власт, именно от император кир Василий Багрянородни, се изтръгна от българската ръка и не се присъедини никога към Цариградската църква.”

„той заявил на всеослушание, че бил „готов да му отсекат главата“, ако се намери човек между българите мохамедани, който да знае наизуст песни от 4000 стиха като тези във Ведата“