Орфей отново разпнат. Европа, атентатите, кои сме ние и защо сме тук
Отиди на страница:
Нил Доксопатър, 1143 г. Е, и...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
| Пиле, синът на фалшификатора Гологанов разказва напоително за фалшификациите на баща си на тема Орпю |
Гаче ли данайците са рецитирали наизуст песните на Омир. Да.Певците са до скоро факт.Колко е авторство и колко наследство е проблем |
Команча с колко води, че малко се разсеях? 1:0Всъщност - при двубой до смърт друго няма.Няма как да го утрепе втори път. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кайзер Созе |
Е, и ... Е, инки ... Запълни дупката между 535 г. и средата на 12 век. Дай да видим извори от тия 600 години, които показват, че я има тая пуста Българска Юстиниана | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
SgtTroy Проблема с команча е че рита докато щуреца мърда.А той няма как да спре-щото го ритат.елементарна физика, а не физика на елементарните частици. |
Е, инки ... Запълни дупката между 535 г. и средата на 12 век. Дай да видим извори от тия 600 години, които показват, че я има тая пуста Българска Юстиниана Запълвам дупки секакви: Никифор Григора: “Най-после [Теодор Комнин] покорил самия главен град Солун, който е пръв в страната на македонците, понеже по това време маркграфът бил заминал за родината си Ломбардия. Незабавно си присвоил императорското звание и бил помазан от тогавашния архиепископ на България. В старо време император Юстиниян наградил престолния град на тая архиепископия с твърде много и различни привилегии, понеже му било родно място. Той го нарекъл Първа Юстинияна. На първо време му дал самоуправление за вечни времена, но без право да помазва и ромейските императори. Това право по закон било предоставено на други. Но поради страх от самовластния Ангел (т.е. Теодор Комнин) и особено поради лекомислието и наивността на тогавашния архиепископ работата стигнала до такова голямо беззаконие. Сега пристъпвам да обясня как мястото е получило името си България. Има една страна, която е на север отвъд Истър и през която тече голяма река. Местните жители я наричат Булга. От името на тази река те получили името си българи, макар че поначало били скити. След време, когато иконоборческата зараза се разпространила сред благочестивите, те (българите) тръгнали оттам (от Волга) като преселници заедно с децата и жените си и в твърде голямо множество преминали река Истър. Прекосили лежащите отсам Истър две Мизии и според поговорката направили мизийска плячка това, което им попаднало. Подобно на скакалци или на някаква небесна мълния завзели Македония и съседна Илирия, доволни много от тамошните богатства. След време тяхна столица станал същият този град, който император Юстиниян почел като архиепископия и го нарекъл Първа Юстинияна, както вече казахме. След като името на народа се разпространило там и страната била назована България, а Първа Юстинияна била наречена Митрополия на България. Много по-късно император Василий Българоубиец след много сражения ги разбил напълно и ги покорил. Тези от тях, които останали като пленници, той преселил в Долна Мизия до река Истър. Името им пък е останало за архиепископията като някакъв особен спомен за тях”. Те така... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
Никифор Григора, Ромейска история, писана 1360/61 г. Пълзим нагоре, идат Паисий, Архимандрит Кирил, Кир Буличов и Недялко Йорданов | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| Я си виж свободните съчинения: Никъде, на нито едно място - с изключение на Хоматиан - архиепископията на Юстиниана Прима не е спомената като "българска", "тракийска", "илирийска", "гетска", "скитска", "масагетска", "пеласгийска", "етруска", "готска", или каквото и да било друго, което може да бъде използвано от някого в битността му на "българско". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
Нещо повече, архиепископията на Юстиниана Прима е спомената в редица извори във времето на своето съществуване, които са не само разкази на историци, не само папски писма, но и абсолютно официални държавни документи - разпоредби на императорската канцелария (11-та и 131-ва новела). Никъде, на нито едно място - с изключение на Хоматиан - архиепископията на Юстиниана Прима не е спомената като "българска", "тракийска", "илирийска", "гетска", "скитска", "масагетска", "пеласгийска", "етруска", "готска", или каквото и да било друго, което може да бъде използвано от някого в битността му на "българско". Манипулторче мамино сладко, научи се да не цитираш избирателно ... Време на съществуване: 535-602. Чекаме извори за времето 602-1018 (учредяване на Охридска архиепископия)  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Запълни дупката между 535 г. и средата на 12 век. Бе ти наясно ли си кво сакаш. Дупката ти е запушена и запълнена отсекъде... |
| Сакам най-накрая да покажеш нещо, дето не е от някой блог, я на спароток, я на летописец, я на некой друг джиниъс. Но, всуе ... Както казах - еднокнижник. Или еднобложник, по-точно ... Арез чао, I'm bored already ... Сепак имА една полза, архимандрит Кирил ойде у ряката, да си прави компания с Дуло. Но пада му се, не прилича на божи човек да лъже така безобразно | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
I'm bored already ... ...каза на чист тракийски команча в един след полунощ, подритна зелената топка в краката си и запраши със старата си уазка  |
През 535 г. император Юстиниан I издига град на мястото на родното си село, намиращо се в днешна Южна Сърбия, недалеч от Лесковац, и му дава името Iustiniana Prima (Първа Юстиниана). Превръща в го в светски и административен църковен център. Създава архиепископия Юстниана Прима, на чието разпореждане по-голямата част от диоцез Дакия, който пък е част от префектура Илирик, обхващаща части от днешна Австрия, Унгария, цялата бивша Югославия, Западна България и континентална Гърция. Важно е да се има предвид, че до този момент префектура Илирик е под юрисрикцията на римския папа, а не на константинополската църква; границата между двете църкви е по линията Вит - Траянови врата - Места.  Всъщност, създаването на Юстиниана Първа не е някакво изключително явление, а част от цялостната административна реформа, която Юстиниан се опитва да направи в империята. Три са църковните провиници, които са осоновно реорганизирани и получават специален статут - Картаген, Равена и Юстиниана Прима. Особеното на Юстиниана Прима, за разлика от друхите две, е че е издигната от нищото и има твърдо определен териториален обхват. Издигането на Юстиниана прима се обяснява, от една страна, с желанието да се издигне областта, от която произхождал императорът. И действително, Прокопий съобщава за амбициозна стриотелна програма там. Но от друга тя просто признала реалностите. В новелата си императорът изрично подчертава, че новата архиепископия се създава, за да отговори на новите административни граници, които щели да последват реорганизацията на цялата Префектура Илирикум (новела 11). Спорно е , доколко езковото и някакво предполагаемо културно разделение на провинциите в рамките на стария Илирийски диозез (гръцко и латинско говорящи) са били ръководни. Също е спорно дали е провокирана от Акакиевата схизма https://draganbachev.wordpress.com/2008/10/29/%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b8%d0%b5%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d1%85%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b0-484-519/ и https://draganbachev.wordpress.com/2008/10/29/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%85%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0-484-519/ в която почти всички епископи от Илирик, се отметнали от папата и подкрепили патриарха на Константинопол (Римски събор от 531 г). Във всеки случай в глава 3 от 131ва новела на Юстиниан (545 г.) твърдо постановява, че новата архиепископия става викариат на Рим, както и Тесалоники, т.е. старият римски викариат се разделил на две, но остава (поне номинално) подчинен на Рим. Научили урока си, папите от тоя момент предпочели директен контрол върху провинциалните епископи, нежели да се осланят на викариата на зависимия основно от императора архиепископ на Юстиниана Прима. Това се потвърждава, при поредното христологично противпоставяне през 549 г., когато единствено архиепископът и папски викарий на Юстиниана застава на страната Юстиниан, докато подчинените му епископи вземат страната на папа Вигилий (т.нар. "схизма за трите глави" ). Абсолютно нищо общо няма между каквито и да "траки", още по-малко "българи", с установяването на новия диоцез. Никъде в документите за учредяването не се споменават такива, както и "Тракийски диоцез". Както правилно отбеляза Команчът през 740 г., остатъкът от тези провинции е прехвърлен под юрисдикцията на Константинопол от иконоборческия император Лъв III. По онова време Юстиниана Прима вече дълго не съществувала, както личи от епархийските списъци и от нотициите. Показателно е, че по времето на Фотиевата Схизма (863 г. и насетне), когато Рим и Константинопол се карат за юрисдикцията над новопокръстената България,на събора в Константинопол(870), латинските легати поддържали тезата, че България е новопокръстена земя, обект на мисионерство от Рим и затова трябвало да бъде поставена под юрисдикцията на Рим. Гръцките епикопи на събора приели този аргумент, но контрирали като попитали българските пратеници: "Когато дойдохте по тези земи какви свещеници заварихте, латински или гръцки? Българите отговорили, когато завладяхме тази земя, заварихме гръцки свещеници". Преди това римските папи Николай I, Адриан II, Йоан VIII (които стават покровители на Кирил и Методий), изобщо не споменават за Юстиниана Прима, а претендират за своя стар диоцез Илирик като изреждат старите провинции: Epirus Vetus, Epirus Nova, Illyricum, Macedonia, Moesia, Dardania et Praevalitania , които в по-ново време били заети от българите". Една от практическите стъпки а възстановяването на римската юрисдикция над Илирийския диоцез, предприети от Адриан II, е назначението на Методий "на престола на свети Андроник, апостол от седемдесетте", т.е. за архиепископ на първото седалище на Илирийския диоцез, Сирмиум. По всяка вероятност това станало при новината за падането на Фотий и възстановяването на Игнатий и изразената готовност на ромеите за преговори и нов събор. Така папата решил да ги постави пред свършен факт, но омекотил удара с назначението на ромей начело на диоцеза. Авторът на известието е Охридският архипеископ, Теофилакт, предшественик на Димитри Хоматиан и разбира се, нарича Методий само "епископ на Панония". Че новооснованата Охридска архиепископия (1020-1767) , е продължение на Българската Патриаршия от времето на Петър и Самуил и на нищо друго, заявява самият учредител на архиепископията, Василий Българоубиецът: http://www.promacedonia.org/gibi/6/gal/6_044.html . Със сигурност, т.нар. добавка на Михаил Деволски, във връзка с която Команчът цитира Снегаров, че през 1118 все още не е имало идея за приемственост с Юстинианана Прима, е късна. Но, може би все пак Снегаров не е напълно прав, че т.нар. "Дюканжов списък" я опровргава напълно. Посочването на Методий като един от предшествениците на Йоан Комнин (1143 - 1159?), макар и само като "архиепископ на Морава Панонска" вече проправя път на идеята, че Охридската патриаршия има юрисдикция на древния Илирийски диоцез, така че добавката на Михаил Деволски може да е част от подготвителната пропаганда на охридските прелати. В този контекст може да бъде анализирано и известието на Нил Дископатър, както и една нотиция от средата на 12 в, която отъждествява двете архиепископии. Във всеки случай, Дюканжовият списък започва, с Протоген Сердикийски, деен участник на Сердикийския събор (343-344), което показва стремежа на Йоан Комнин да изкара престола си по-стар, отколкото в действителност бил. От това време насетне до самия и край, Охридската Архиепископия се титулатува и "Прима Юстиниана". Така че, налагането на името "Юстиниана Прима" върху основаната като Архиепископия на България, охридска "патриаршия" започва повече от стотина години след учредването и и е свързана с отстояването на нейната автокефалност, а в случая с Димитри Хоматиан и претенцията да коронясва владетели. Това не е нито първият, нито последният пример за църковни йерарси през средновековието да използването на фалшиви исторически аргументи, които да обслужват техни действия в момента. ++++ По същество отъждествяването на Охридската архиепископия, основана от Василий II като българска архиепископия , наследник на Патриаршията на цар Петър и Самуил, с ромейската Юстиниана Прима, днес е на въоръжение у скопските антички историчари , за които впрочем самият Юстиниан е македонец. Тази теза, наистина може да се открие, сред някои възпитаници на българските екзархийски училища в Македония (какъвто е самият Кирил Рилски), които през последната четвърт век на 19 в. "отстоявали" на гръцката пропаганда, с твърдения от рода, че Александър Велики бил "български цар", но корените и са в борбата за църковна независимост, когато била използвана от защитниците на възстовяване на Българската църква като Охридска архиепископия, а не като екзархия в Цариград. | |
Редактирано: 10 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
Сепак имА една полза, архимандрит Кирил ойде у ряката, да си прави компания с Дуло. Но пада му се, не прилича на божи човек да лъже така безобразно Брех, брех. Глей си там Мишата пътека и се не бъркай у църковната история... |
Запълвам дупки секакви: Ъхъ.... но съсредоточен върху думите на Никифор Григора за Юстиниана, не отчиташ какво казва той за самите българи |
| Стуретс! Такъв пердах дето отнесе, дожаля ми за теб. Изгубих не само "ч"-то ами и "Щ"-то и "ц"-то...  Ама тъй става, като тръгнеш на краставичари краставици да продаваш. Сигурен съм обаче, че ще останеш на поста пред тракското знаме! По примера на Гюро Михайлов - изгори за да светиш!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: tryy |