Орфей отново разпнат. Европа, атентатите, кои сме ние и защо сме тук
Отиди на страница:
май я забелязвам повече зад лаптопа, нежели уазката Дълги епизоди на теофагия се редуват с кратки изблици на копане.Академичен Археолог- първо намира пари да копа, на свободна практика първо копат за да имат пари. |
| Спирам. Микрофонът е твой , легионерче. Изчезвам от темата. а и ако не бе трил нямаше да ми дигаш процента. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кайзер Созе |
| Ще се наложи да се направят някои пояснения относно несосветните твърдения на архимадрит Кирил Рилски относно някаква "древна българска църква в Илирия". Ще помоля бонго-бонго за критичен поглед и коментар, защото той при всички положения трябва да е по-специалист от мен по тази тема. Та ... През 535 г. император Юстиниан I издига град на мястото на родното си село, намиращо се в днешна Южна Сърбия, недалеч от Лесковац, и му дава името Iustiniana Prima (Първа Юстиниана). Превръща в го в светски и административен църковен център. Създава архиепископия Юстниана Прима, на чието разпореждане по-голямата част от диоцез Дакия, който пък е част от префектура Илирик, обхващаща части от днешна Австрия, Унгария, цялата бивша Югославия, Западна България и континентална Гърция. Важно е да се има предвид, че до този момент префектура Илирик е под юрисрикцията на римския папа, а не на константинополската църква; границата между двете църкви е по линията Вит - Траянови врата - Места. По този начин един константинополски император откъсва земи от римската църква, макар да не ги подчинява пряко на Константинопол. Римската империя в късната античност с префектура Илирик  Диоцез Дакия:  Под никаква форма тази архиепископия през късната античност не се нарича "българска", нито пък има каквито и да е други индикации за някаква общност, криеща се зад нея. Доколкото ми е известно, тя изчезва от църковната карта някъде около 600 г., а последните индикации за какъвто и да било живот в града Юстиниана Прима са от 615 г. Откъсването на Западните Балкани от юрисдикцията на Рим ще бъде финализирано окончателно в VIII в., като те биват подчинени директно на Константинопол. През 870 г. при княз Борис се създава българската църква (от 927 г. патриаршия) със седалище първоначално в Преслав, а по-късно изглежда в Дръстър. След покоряването на земите между Дунав и Балкана от император Йоан Цимисхий в 971 г. българският патриарх се мести на югозапад и сменя няколко седалища в рамките на Самуилова България. Последното от тях е Охрид, където го заварва и окончателното покоряване на българските земи в 1018 г. Мъдрият Василий II решава да съхрани църковната автономия на българите и с няколко последователни грамоти учредява Охридската архиепископия (наследник на заварената самуилова църковна организация), която не е в юрисдикцията на Цариградската патриаршия. Първоначално тя в една или друга степен покрива територията на Самуилова България, която пък е организирана във вече обсъдената "тема България" (на практика по-голямата част от земите от Белград до Лариса в Тесалия и от Адриатика до Сердика). Така се ражда българската Охридска архиепископия (официално обозначение "Архиепископия на Охрид и цяла България" ), която скоро присъединява с грамота на Василий II и земите на тема Паристрион, т. е. днешна Северна България. Отначало тя действително е българска, доколкото Василий постановява нейните архиереи да са българи. Само две десетилетия по-късно този принцип се нарушава, а висшето църковно ръководство се "грецизира". В първоначалния си вид българската Охридска архиепископия обхваща земите, администрирани пет века преди това от архиепископия Юстиниана прима, но няма нищо общо с нея, а собственият й диоцез е много по-голям, дори преди присъединяването на днешна Северна България. Прочее, Иван Снегаров в мащабното си изследване върху охридската архиепископия (1924 г.) не случайно отбелязва изрично във връзка с една проблематична приписка, че "в 1118 г. (т. е. век след учредяването на Охридската архиепископия - бел. м.) не е съществувала още идеята за идентичността на Охридската архиепископия с Първоюстинианската" (стр. 30). Охридската архиепископия около 1020 г.:  Повече от век след учредяването на Охридската архиепископия титулатурата на Охридския архиепископ се променя в "архиепископия на Юстиниана Прима и България". Доколкото ми е известно, причината за това е все по-актуалната нужда (и) от "древна легитимация" на архиепископията във връзка с непрекъснатите опити на цариградската патриаршия да я подчини. Така към аурата на основателя Василий II се прибавя и аурата на по-ранната, Юстинианова църковна провинция. "Гвоздеят в програмата" на архимадрит-кириловите спекулации е следният пасаж от едно писмо на охридския архиепископ Димитрий Хоматиан до патриарх Герман II, датиращо от 1224 г.: Ако пъкъ искашъ да знаешъ, какъ нашиятъ прѣстолъ добилъ сила да помазва царе, то не ще се забавимъ да кажемъ и за това. Ако нашето право никога не било приложено въ дѣйствие и сега се прилага, то (туй право) не е ново, тъй като слѣдъ падането на славния Цариградъ не угаснаха още по тѣзи мѣста двойнитѣ и свѣтитѣ свѣтила — на царството и църквата, казвамъ, — които, споредъ древния обичай, едни отъ други се запалваха. Великиятъ ромейски царь и славенъ Юстинианъ, който възвисилъ прѣстола на Цариградъ съ прекрасни постройки и образци на църковното устройство (букв. съ образци на църковния редъ), като утвърдилъ прѣдседателскитѣ и подпрѣдседателскитѣ мѣста на най-старитѣ и велики иерарси и като нарекълъ пръвъ между всичкитѣ свещеници светѣйшия папа на стария Римъ, слѣдъ това вторъ слѣдъ него нарекълъ блаженнейшия цариградски, изведнъжъ следъ него споменува за архиепископския прѣстолъ на България. Него и нарича Юстиниановски, тъй като отъ тамъ той водилъ рода си и съ собственитѣ си усилия и военни походи присъединилъ тази българска страна къмъ областитѣ на римската империя, като подчинилъ на нейния прѣстолъ и различни епархии, които неговата 131 новела, намираща се въ V книга на базиликитѣ, титл. . ., глава I, тема II, пространно излага. Слѣдъ туй той украсилъ тоя прѣстолъ съ привилегиитѣ на апостолския римски прѣстолъ въ подчиненитѣ нему епархии и му подарилъ правото, каквото картагенскиятъ епископъ ималъ въ африканския диоцезъ, и постановилъ да има дѣйствителна н неизмѣнна сила опрѣдѣленото отъ свѣтия папа Вигилий относно това. Тѣзи именно привилегии сѫ за насъ като нѣкой свѣтълъ и великолепенъ стълпъ, който показва на всички висотата и блаженството на тоя прѣстолъ, макаръ и да намалявали тази висота отъ врѣме на врѣме налаганитѣ отъ великата църква на Премѫдростьта на словото Божие архиепископи, които, като нейни възпитаници, сѫ запазвали срасналото съ тѣхъ подчинение на цариградскитѣ патриарси и слѣдъ получаването на архиерейския санъ. Благодарение на техъ, висотата на прѣстола на България ставала нищожна прѣдъ прѣстола на цариградския. (Снегаров 1924, стр. 122) Размяната на гневни писма между Хоматиан и патриарх Герман е във връзка с коронацията на Теодор Комнин за император в Солун, което застрашава легитимността на никейския византийски император. Герман оспорва правото на Хоматиан да коронясва, Хоматиан се защитава, позовавайки се на съчинена в голяма степен история за древното си право в това отношение, учредено още от Юстиниан. Тъкмо пасажът на Хоматиан за "споменатия от Юстиниан архиепископски престол на България" е в основата на цялата архимандрит-кирилова спекула за "древната българска църква в Илирия". Мисля, че е излишно да се споменава, че сведението на Хоматиан е във висша степен недостоверно, доколкото противоречи на известното от всички останали извори както за Юстниановата, така и за Охридската архиепископия. Нещо повече, архиепископията на Юстиниана Прима е спомената в редица извори във времето на своето съществуване, които са не само разкази на историци, не само папски писма, но и абсолютно официални държавни документи - разпоредби на императорската канцелария (11-та и 131-ва новела). Никъде, на нито едно място - с изключение на Хоматиан - архиепископията на Юстиниана Прима не е спомената като "българска", "тракийска", "илирийска", "гетска", "скитска", "масагетска", "пеласгийска", "етруска", "готска", или каквото и да било друго, което може да бъде използвано от някого в битността му на "българско". | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| С разрешение на Щурча- все пак мисля че нколко десетилетия преди Паисий все още има българска архиепископия, макар и не винаги катедрата да е държана от българи.Дори напротив.Не знам дали окончателното и закриване от Фенер не е импулсът създал Паисий.Но туй не е теория, просто хипотеза и субективно усещане за историята и връзката с митовете като определящи поведението ни. Наистина за последно Щурчо-може да си я напасваш и без мен. |
Теодор Валсамон - негов коментар върху Втория канон на Втория вселенски събор от 381 г. в Константинопол: “Забележи прочее от настоящия канон, че някога всички епархийски митрополити са били автокефални и че са се избирали от свои събори. Но това е било променено от 28-ия канон на Халкедонския събор (451 г.), който определя митрополитите на Понтийския, Азиянския и Тракийския диоцез и още някои други, които се споменават в този канон, да се назначават от Константинополския патриарх и да се подчиняват нему. Ако обаче намериш и други автокефални църкви като тази на България, на Кипър и на Иверия, да не се учудваш. Защото епископът на България е почетен от император Юстиниян”. Таквизи ми ти работи...  |
| И кога е живял Валсамон? М? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| Начи, по времето на Свети цар Управда Велики, България си е имала епископ, който е почетен от него... |
Охридската архиепископия е ликвидирана няколко години след написването на Паисиевата истори Моя грешка.Като ученик за последно засичах датите, просто ми е останало че Варлам я закрива, а то бил архиепископ.Като деветокласник си търсех обяснение защо един монах се изправя срещу Фенер.Е- значи църковните борби започват не с Българският Великден.Хипотеза-лична история.Без птетенции за наука. |
Начи, по времето на Свети цар Управда Велики, България си е имала епископ, който е почетен от него... За което щурчо за пореден, n-ти път не може да представи никакви, ама никакви данни, които да са съвременни на събитията, или поне да не са с 600 и повече години по-късни ... И да не са лесно, piece of cake, обясними с конюнктурата на времето, в което са писани | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| Да перифразираме класика: Понеже щурчо нема никаква възможност да представи ясни доказателства за "българската" архиепископия Юстиниана Прима, се пак туй дето е писано от архимандрит Кирил Рилски си остава фалшификат... |
. Доколкото ми е известно, тя изчезва от църковната карта някъде около 600 г., а последните индикации за какъвто и да било живот в града Юстиниана Прима са от 615 г. Откъсването на Западните Балкани от юрисдикцията на Рим ще бъде финализирано окончателно в VIII в., като те биват подчинени директно на Константинопол. Нема таквози мистериозно "изчезване", както си измислят Августейшите каманчи. Съвсем друга е причината, ма който не може да свързва логично историческите събития и не ги познава, си прави свободни съчинения за Мишите пътеки и Крачещите койти... |
| Айде, сега е моментът да бУеснеш и да покажеш изворови данни за архиепископия Юстиниана Прима след 602 г. |
“Смиреният монах и по милост Божи архиепископ на Първа Юстинияна и цяла България Комнин” Това коги и от кой е писано, ъм... |
| Споменах го вече. В 1157 г. Пробвай с друго. Явно не можеш да четеш, та ще завторя заради теб: Повече от век след учредяването на Охридската архиепископия титулатурата на Охридския архиепископ се променя в "архиепископия на Юстиниана Прима и България". | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |