Така, през V в.пр.Хр., е налице представа за тракийския Финей, който е олицетворение на царско-жречески род, продължаващ да властва по Черноморското крайбрежие от европейската страна на Боспора, поради което и контролиращ влизането на елините в Черно море, от VІІІ до V в.пр.Хр., включително.
4. Софокъл (496 - 406 г.пр.Хр.) в своята Антигона говори чрез хòра в действието на драмата, като казва, че близо до Кианейските скали на двойното море са бреговете на Боспора и тракийският Салмидесос, където покровителят на града Арес видял ужасните рани на двамата Финеиди, ослепени от жестоката мащеха. (Sophocl. Antig. 966-974).
От посочения пасаж е видно, че през V в.пр.Хр. в атинското разбиране тракийският Салмидесос започва от Боспора/Босфора и, че двамата Финеиди, синовете на Финей, които също се оказват ослепени=слепи, като своя баща, са при Кианейските скали, т.е. при протока Боспор, в началото на Салмидесос. Това означава, че географската представа на елините за областта, наричана от тях Тракийска делта или само Делта, през V в.пр.Хр. вече се покрива не само с определена тракийска област, но и с политическото ù название, тоест - с тракийска държавна организация, носеща името на своя главен град Салмидесос, който именно за това е покровителстван от бога на войната Арес.
Античната литература традиционно свързва траките с бога на войната Арес. А войната се води от владетеля/царя. Тоест, Арес тук несъмнено характеризира представата за тракийски владетелски/царски бог в един владетелски/царски тип град, тоест базилейон, какъвто е Салмидесос. Вероятно, мощната крепостна стена, внушителна като останки и днес при градчето Къйъкьой (старата Мидия), област Къркларели (бълг. Лозенград) на Европейска Турция, стремително издигаща се от север и преграждаща полуострова на базилейона Салмидесос и от запад, откъм сушата, да е била забелязвана в морето от атинските кораби, поради което да е била едно от сериозните основания на елините да вярват чрез перото на Софокъл, че покровител на града Салмидесос Тракийски е именно Арес.

5. В схолия към Софокловата Антигона 966 се казва, че боспорските и тракийските брегове са на морето, което е разполовено от Кианейските скали... А Салмидесос е тракийска река, където Арес е покровител и съсед на града, тъй като там се намира светилището му. Богът видял и наблюдавал раните и страшната прокълната слепота на двамата Финеиди и на Финей. (Schol. in Sophocl. Antig. 966).
В тази схолия се потвърждава представата, че Финей и Финеидите са на Кианеите при Боспора/Босфора и в началото на Черно море. Това, че те са наблюдавани от Арес, от неговото светилище, намиращо се при реката и града Салмидесос, ще рече, че контролът на царския град Салмидесос по Европейското Черноморие несъмнено е до протока Боспор, където резидира Финей. С други думи, съществува представа за връзка между двете владетелски резиденции - Салмидесос и дворецът-светилище, свързвано с името на Финей.
В схолии към 966 и 981, се пояснява кои са двамата Финеиди, като става ясно, че Плексип и Пандион са синове на Финей от жена му Клеопатра, която е дъщеря на Борей и Орейтия, дъщеря на Ерехетей от Атина, ослепени от своята мащеха или от своята майка заради изневярата на баща им Финей. (Schol. in Sophocl. Antig. 966 et 981).

Но днешната обсъждана сказка от 1938 г. демонстрира силно влияние от нацистката лексика и стилистика, независимо, че "фактологията" й датира от доста по-ранен пласт в творчеството му. Устойчивата употреба на "раса" е един от многото, но за сметка на това характерен пример.

Чрез единия от своите синове - Финеидите, обаче, Финей властва и над Северозападна/Западна Мала Азия. Което ще рече, че през VІІІ - V в.пр.Хр. Боспорът - в северната му причерноморска част - е подвластен на Финей и Финеидите.

Не бих стигнал чак толкова далеч. "Расата" устойчиво присъства в огромната част на исторически, квазиисторически и псевдоисторически писания от последната четвърт на на 19 в., та чак до компроментирането на понятието с (разгрома) на Хитлер.

Докато не съм заспала съвсем, този Борей не беше ли онзи същият, дето оплождал кобилите на не помня кой?

7. Аполоний Родоски, през ІІІ в.пр.Хр., в своята Аргонавтика (Apoll. Rhod. Argonautica) дава много ценни архаични представи за разглеждания район, свързан с Финей. Той казва, че при своето отплаване от бебриките аргонавтите отвързали корабните въжета от пристанищната дървена пушка... и ... се насочили нагоре, през водовъртежното течение Боспор... като на следващия ден те привързали дебелите корабни въжета на брега срещу Битинската земя/страна. (Apollon. Rhod. Arg. ІІ, 164-177).
Бебрикия се намира на югозападната страна на големия Битински полуостров в Мраморно море. От тук Арго се насочва нагоре, тоест най-общо на север, като успешно преплава, разделящия Европа и Азия, проток Боспор. Особено важно е, че приставането на кораба е извършено в северния край на Боспора, срещу Битинската земя/страна, което недвусмислено показва, че е на европейския му бряг, тоест на брега на Европейска Тракия.
Както продължава Аполоний, тук Финей, синът на Агенор, имал свой дом на морето, Финей, който...имал дарбата да пророкува, с който дар синът на Лето (=Аполон) го е дарил някога. ...заради способността да предсказва на хората непогрешимо и да бъде свещен за тях... Затова Зевс му дал дълголетие, но взел от неговите очи прекрасната светлина и му изпратил страдание... свързано с харпиите... Финей знаел, че ще бъде посетен от хероите и ще бъде освободен от харпиите... (Apollon. Rhod. Arg. ІІ, 178-208).
И така, Финей се намира на европейския бряг, в северния край на протока Боспор. Тук, на брега на морето, той има свой дом. Финей има божия дарба, дадена му от самия Аполон, син на Лето и Зевс, дарбата да пророкува, непогрешимо да предсказва на хората и да бъде свещен за тях. Финей е възнаграден с дълголетие, но е ослепен и наказан да страда от Зевс, чрез хищните полужени-полуптици харпии. Като пророк, обаче, Финей знае за аргонавтите и очаква те да дойдат при него, като при това ще бъде освободен от харпиите.
Сетне Родосецът казва, че самият Финей бил божествено надареният с дарбата да предвижда, че той е син на баща си Агенор; и когато властвал над траките, той взел в дома си, като свой сватбен подарък, тяхната сестра Клеопатра, за своя жена... (Apollon. Rhod. Arg. ІІ, 238-239)