Орфей отново разпнат. Европа, атентатите, кои сме ние и защо сме тук
Отиди на страница:
Кайзер Созе, 19 Окт 2016 22:17 Написаното не се отнасяше до Вас. С Вас, мисля, се разбрахме мирно и възпитано. За което Ви благодаря  . |
А кой беше писал по-горе, че историята е политизирана Уважаема, първоначално елините създават Историята за да пропагандират победата си над персите, ако не броим слепия поет.След това църквата пише историята като дял от христологията.Варварски князе заявяват "исторически " претенции обявяващи се за наследник на велик предшественикКарл обявява че е наследник на Рим и папата санкционира възкръсването на една мъртва империя. Феодали обявяват "исторически" претенции за чужди земи, изповедници топят умрели монарси за да оправдаят неблагополучията на актуалния властник...И идват нациите- те започват като си пишат историята....Но днес трябва ли ви античен подход към науката? Задачите на Паисий ли ще решаваме?По-скоро , вместо да заявяваме различие и търсим гордост в миналото, имаме други задачи. Не мислите ли че подходът е демоде? |
По-скоро , вместо да заявяваме различие и търсим гордост в миналото, имаме други задачи. И какви са тези толкова неотложни задачи, заради които да загърбим миналото? Ми в края на краищата човек за едната чест живее. За мен е в древността. Колкото повече връзки откривам с нея, толкова по-добре се чувствам. Явно това търсене на древната семка подхранва самочувствието ми. И ми служи като духовна храна. |
И какви са тези толкова неотложни задачи, заради които да загърбим миналото? Извинете, но кой загърбва миналото? Просто някои май държат да го съчинят наново.Между друго куманите-половци би трябвало да са траки- по вашата теория за причерноморските степи-заселени с "изгонени" балкански траки. |
След това църквата пише историята като дял от христологията. Не само. През средновековието църковни прелати често прибягват направо към фалшификации на документи. Постфактум се пишат грамоти, писма, папски були. Най-често фалшиви данни съзнателно се залагали в житията на светците. За жалост, у нас твърде малко внимание е отделено на този въпрос, за разлика от Западна Европа. |
. Постфактум се пишат грамоти, писма, папски були. не само в жития- има пък цял дял с фалшиви дарствени грамоти.Просто щрихирам на дамата- поддържам разговорът за фентъзи. |
mercury, 19 Окт 2016 22:22 Не зная дали ще успея да я видя. Още известно време ще сме заети с колеги отвън. Тая вечер едва успях да стигна навреме до представянето на "Корупционна България". Ако не успея, ще разчитам поне да разкажете какво сте видели. |
| Просто щрихирам на дамата- поддържам разговорът за фентъзи. Знаменитата фалшификация, наречена „дар на Константин”, се появила именно, за да оправдае и обоснове случващото се в Рим. Според нея император Константин Велики уж бил предал на папа Силвестър (314-335) императорските пълномощия над Запада. https://dveri.bg/ayfu Това беше подхвърлено на няколко пъти, но не сме го разисквали в детайли. |
| И това, както и някои "атонски" грамоти у нас. Аз имам сериозни съмнения в смъртта на Иван Срацимир.Както е заявена от Цамблак баш в житие.Уж убит от турците....А когато сина му получава "престола" минават поне 5 години преди два източника да го обявят и за владетел на Халдея.По това време май владяна от османците.Доколкото титлата е претенция за владеене то поне на златоординският писар съм склонен да вярвам че знае дали е основателна.И доколкото няма сведения синът на И.Срацимир да е получил лично титлата, то допускам че я наследява от баща си...Спекулация? Възможно.Но пък обяснява титлата.Само дето поставя под въпрос светкащите очета на паметника на Хайтов и българин ли е бил или продажо феодалче И.Срацимир?Но не съм историк-мя,а да тръгна да ровя в архивите на Багдад...Ще изчакам някой медиавист да се заеме с история и да изясни въпроса, а не да вдига патриотарски паметници. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кайзер Созе |
Miziika, 19 Окт 2016 22:58 За мен е в древността. Има нещо много притегателно в миналото. Може да не е чак дълбоката древност, но миналите десетилетия, векове... За себе си откривам местенца, където миналото и хората, животът от съответното време буквално "говорят". Не са едно или две тези места. Сега, например, се надявам скоро да имам възможност пак да поседя в едно дворче на старинна сграда, част от стар квартал на един град и да попия малко от атмосферата там. За мен едно такова преживяване си е щастие в чист вид. Щастие, леко обагрено в тъга за невъзвратимото, но все пак - прекрасно. |
| Едва сега успявам да прелистя тома, сержанте. Оставам с впечатлението, че са използвани доста сериозни документи. Но преди да съм прочела всичко, няма как да дам мнение. |
SgtTroy още едно неуместно обаждане , сержант и утре на развода ще я рецитирате.Трезвен! И не ме интересува БХК , ООН и съда в Хага. |
още едно неуместно обаждане , сержант и утре на развода ще я рецитирате ма вие кога успяхте ... таквоз ... да се омъжите и да се разведете? брех какви работи ставали зад кулисите |
| Ето заглавията на част от подглавите в тома: Неявните фирми на ДС и приватизирането на контрабандните им канали след промените. Корупционните схеми при източването на ДЗУ. Агенцията за чуждестранна помощ - или как се натрупва първият милион. Случаят с фондация "Сапио". КТ "Подкрепа" - заможният синдикат. Корупционният модус на 90-те - "Мултигруп". Югоембаргото и контрабандната търговия. Гангстерските войни. Поръчковите убийства. Битката за Слънчев бряг. Масовата приватизация и нейните масирани грабежи. Зърнената криза. Корупцията в третата власт. Банковият фалит на България. |
| Не е нужно да си женен за да извършиш престъпление срещу човечеството.Като да накараш някой да рецитира Сугарев.И разговори за пантракизма стигат. СТИХОВЕ НА ОТКАЧАЛКАТА Въведение Откачалката се откача от времето и старее Откачалката сънува един от своите свършеци Откачалката вопие по отминалото Откачалката прави дисекция на сянката си Откачалката се сражава с едно вятърничаво плашило Откачалката се оглежда за магаре на мост Откачалката шепне в ухото си което е достатъчно дълго за тази цел Откачалката пърди и си похапва киселец Откачалката си избира лице Откачалката наслюнчва молив за да записва живота си Откачалката пикае и си мисли за есента Откачалката си иска живота Откачалката си мисли че е ангел Откачалката завижда на мравуняка Откачалката чете празна страница Откачалката гледа назад и изпада в патетично настроение Откачалката има стомашни колики и ученически спомени Откачалката къса листенца от акация по особено метафизичен начин Откачалката стиска зъби и мълчи Откачалката води екзистенциални спорове с пясъка Бележка под линия която откачалката в пристъп на бяс написа под стихотворението Откачалката води екзистенциални спорове с пясъка Откачалката си сърба попарата дето я е надробил Откачалката си припява Свободата Санчо Откачалката съвсем е откачил и си мисли че гледа театро Откачалката плямпа с черепа на бедния Коста Повлов в ръка монолози за ужаса Откачалката нихилства с тебешир под езика Откачалката чепати и рути българщината Откачалката пита и без да очаква отговор си отговаря сам Откачалката се връща назад захапва сътворението и богохулствува Откачалката изгаря словата си и става свидетел на своето изгаряне Откачалката хленчи и се моли насън Откачалката се терзае изплют на брега Откачалката си драпа езика с нащърбени рими Откачалката жали за изчезващото племе на откачалките | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Кайзер Созе |