Орфей отново разпнат. Европа, атентатите, кои сме ние и защо сме тук
Отиди на страница:
| Нещо друго ми направи впечатление, а именно, че никой от форумците (с едно подигравателно изключение) не сподели какво мисли за ролята на духа при постиженията в науката (може и в културата, но това е друга тема). Аз лично продължавам да съм убедена, че полетът на духа е важен елемент въа всички аспекти на човешкото битие. Вярно, под полет на духа могат да се разбират различни неща. Но в конкретния случай можем да го възприемаме и като сила да продължиш напред, като нежелание да се примиряваш с ограничаващите те консервативни догми, като непреодолимо желание да видиш какво има там, отвъд вкоренилите се представи - дали в рамките на едно атомче, дали на една вселена, или при едни все още неразгадани знаци... За себе си мисля, че ще е тъжен денят, в който всички приемем за непререкаеми, издълбани в камък и непроменяеми за вечни времена всички сегашни твърдения в науката. Не смятам за светотатство да допусна например мисълта, че един ден ще се направят допълнителни открития и ще се докаже, че траките не са безписмени. Доста хора и сега са убедени в това. Освен това, има толкова неща, които тепърва могат да излязат наяве. Нови факти, нови тълкувания. Защо не? Моят дух ще им се радва и няма да настоява новите твърдения да бъдат издълбани в камък за вечни времена. Защото кой знае, отвъд хоризонта на представите ни може да ни очакват последващи открития... |
| Mais mes braves gens, soyez gentils, faut pas se quereller. Retournons à nos moutons. Donc: след малко ровене тук и там наместих компаса и разбрах каква е галимацията с тайните книги. Значи, ние си имаме Златна Орфическа Книга и аз от нея съм видяла само обложката на блога на Николай. (откъдето мистериозно изчезна, не знам защо) Това, което той е показал като вътрешни страници е част от Бакърената книга, на която братята маке се кланят като образец на всичките им писмености. Та аз там видях латински, гръцки, кирилски и непознати до сега писмени знаци. Докато Бакърената книга се ветрее по нета и може да се разгледа, нашата ЗОК е скрита за любознателното око. Защо ли? Пак си го обяснявам с народопсихологията на българина. Стиска си играчката и не я дава, като непораснало детенце. И за Хетерас, дали са жени, жрици или жреци? Поразгледах пак изображението, поне това го има в изобилие на нета. Изглежда да са две възрастни жени, с дълги коси, широкополи шапки и рокли с драперии, но ако погледнем номера на сандалите, някъде №45 идва. И в лицата има някакво мъжко излъчване, така че едно еретическо предположение -- щом са жрици на Орфея, може да са и двете. За менади са много грозни, за прислужници са много издокарани, единственото нещо, което ми идва на ум, е че са жреци травестити. https://www.youtube.com/watch?v=J8BBvt71L0A | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
| Дарби, разчуства ме, но не знам дали в тази тема е мястото на този красив въпрос. Или да я караме по следите на духа - от Орфей до наши дни. Мисля, че освен това, много хора преживяват тази тема и живеят дори с нея, но не си отвиват краката дори, камо ли душата. Ами хората си галят нещо съкровено дълбооко в душата и ти гледаш - няма дух  , а той в станция на метрото, отдолу, танцува с духовете на бащиците на математики, физики, химии, философии и дори физиологии...  |
Miziika, 15 Сеп 2016 18:46 (...) част от Бакърената книга (...) Та аз там видях латински, гръцки, кирилски и непознати до сега писмени знаци. Докато Бакърената книга се ветрее по нета и може да се разгледа, нашата ЗОК е скрита за любознателното око. Защо ли? Пак си го обяснявам с народопсихологията на българина. Стиска си играчката и не я дава, като непораснало детенце. Miziika, може би съм пропуснала да видя информацията в предишни постове, но бихте ли казали, ако знаете, каква е датировката на двете книги? И - пак ако Ви е известно - как се определят (засега) непознатите писмени знаци. Интересно за "нашата" книга - дали само с народопсихология можем да си обясним липсата на достъп до нея? |
И за Хетерас, дали са жени, жрици или жреци Mарче, а не зависи ли и от широтата на разбиране на ХЕТЕР-О,А,И...дали е една за всички и всички на една или един за всичко ...  .... Сандали номер 45, определен по илюстрация си е постижение надминаващо тези на Божо, но за между нас и настройката ни е велико.  Те древните не са си притеснявали лапите в тесни чепици и са им растяли като плавници - свободно , надълго и широко.Освен това са били добри плувци и 45 номер им ев вършел добра работа, но що не 47-48...имах един познат врачанин, в казармата никога не е носел обувки от армейски тип, а все някакви галоши и гуменетки. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sluncho6 |
| Darby, виж македонското видео, там ще намериш отговор на въпроса ти за буквите. Не всичко може да се приеме на юнашко доверие, има винаги съмнение за фалшификация. И за двете книги се отнася. А защо на нашата са засекретени страниците ? Е те това е въпрос за един милион. |
един за всичко при тази плоскост на изображението, унисексът се налага над другите варианти. но всичко ще се изясни като се видят останалите странички, на които май няма букви. по спомени на една кака каза, имало нимфа/русалка, кон, конник и още нещо, което ми се губи. дали не е на Божо вампира? значи, книжка с картинки, ама антична |
@Мизиика: Аз още вчера си признах, че грешно съм ти прочел първото описание, и за пола на амфороносците не споря. Обаче за билковата отвара вътре... приемам, че е едно вдъхновено /от друидите-гали/ предположение  --- Слънчо, не те разбрах. |
Miziika, 12 Сеп 2016 23:25 (...) В религиите има приемственост, това е всепризната истина. Специалистът по история на изкуството Bezalel Narkiss пише (http://www.jhom.com/topics/david/orpeus.html): "(...) the identification of a pagan cult with a Jewish or a Christian messianic figure was very common in the syncreistic millieu of late antiquity, and serves as but one example of the adoption by one cult of the pictorial symbolic language of another". В тая връзка той описва множеството изображения на Орфей от IV в. и по-късно в раннохристиянските катакомби на Рим. И според този автор приемствеността не се отнася само до християните, но и до евреите: "The Orphic figure symbolized for the Jews an image of salvation and eternal life; it was legitimized by identifying him with David the musician, the Messiah to come". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Darby |
| (continued) Тъй като ислямистите от ИД унищожиха Дура Европос, остава ни да се надяваме, че сред съхранените в Дамаск фрагменти от находките в синагогата от III в. там е и изображението на Орфей с фригийска шапка и свирещ на арфа. Bezalel Narkiss съзира в него начин на представяне на цар Давид, "прародителя на бъдещия Месия". Интересно би било да се види и описаният от Narkiss мозаичен под на синагогата в Газа, където е изобразен (началото на VI в.) свирещ на арфа мъж с животни пред него. Според описанието, вместо фригийска шапка той има корона на главата си, а над нея на хебрайски пише "Давид". Чоки, ако има достъп до там, би могъл да каже нещо повече по въпроса. |
mercury, 15 Сеп 2016 22:09 Айдеее, след Исус, и Давид го вързахме за Орфей. Става забавно. Оказва се, че много преди нас са го "вързали". В предишен пост посочих, че ако се напише в търсачката "Orpheus, David, Jesus", се намират много интересни разработки от учени. Ако добавите и "Psalm 151", става още по-интересно. |
Те древните не са си притеснявали лапите в тесни чепици и са им растяли като плавници - свободно , надълго и широко. Освен това са били добри плувци и 45 номер им ев вършел добра работа, но що не 47-48... 47 или 48-ми, няма значение. От значение е да не си режеш ноктите на крачката поне три годин'...  |
| Има и друго, Дерби. Еврейският народ е музикален и артистичен. Също като нашия. Затова хероите/царете, които имат музикална дарба, са на почит и уважение. |
От значение е да не си режеш ноктите на крачката поне три годин' те нокторезачките са им били кът. пък с камата ако пробват - или тъпа, или прекалено остра и може и някой пръст или част от него да си замине... струва ли си да се рискува |
67, 15 Сеп 2016 22:40 а над нея на хебрайски пише "Давид". Може би все пак на иврит? Може би трябваше да напиша староеврейски или древноеврейски, но едва ли иврит. Добавка: 67, тъй като уважавам точността в езика, си направих труда да проверя. "Хебрайски" се използва в български текстове - "хебрайски език", "хебрайска дума". Подозирам, че при мен "хебрайски" идва от един друг език. Така че остава "староеврейски" или "древноеврейски", защото при "иврит", дори и да добавя "класически", пак може да не съм съвсем точна. Видях, че има няколко разграничения според епохата на използане, а аз не съм такъв специалист, за да посоча точния вид иврит според времето без специална проверка. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Darby |
| "So through its artists and its thinkers, Christianity reveals a long, continuous tradition of presenting Christ as an Orpheus-type. Moreover, this tradition stems from key church theologians, not from fringe or heretical elements". - Ancient Synagogues: Historical Analysis and Archaeological Discovery. Dan Urman et al (eds), p. 358. "It is also important to note that Christian thinkers brought David into the identification of Jesus and Orpheus". - пак там. Трябва да се отбележи, че в тази публикация се оспорва описанието (споменато в по-горен пост) на Давид от Дура като орфическа фигура. "It is true that, from the third or even second century CE, Jews and Christians appropriated the figure of David/Orpheus and/or Jesus/Orpheus in order to incorporate the best Greek tradition into their religious histories". - The Old Greek Psalter: Studies in Honour of Albert Pietersma, Robert J. V. Hiebert et al (eds), p. 208. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Darby |
Прост пример - запалката ми е произведена тази година, а пепелникът ми е фрагмент от неолитна паничка на 8000 години. Лежат заедно на масата ми и ако стане някакво земетресение, ще бъдат погребани заедно. Освен ако не се намерят сто такива комбинации, бъдещите колеги ще приемат това съчетание за стечение на обстоятелствата, а не за закономерност. Еха. Толкова добро обяснение, че дори и аз, дето нямам никакви интереси в историята, го разбрах, и звучи неоспоримо. |