Орфей отново разпнат. Европа, атентатите, кои сме ние и защо сме тук
Отиди на страница:
Понеже уважаемата Сибил отказва да закрие темата щъ не щъ требе да се намеся, относно твърденията на Археолога-преподавател и коректив с главно А - Предводител на команчите, че немало тракийска писменост. Дааа. Намесваш се точно защото Сибил не иска да закрие темата ...  Оттегли се, уважаеми, защото нямаше аргумент за нито едно свое твърдение, и реши да се върнеш в момента, в който реши, че ще можеш да бУеснеш с невероятния аргумент за праисторическата "тракийска" писменост. Греда, страшна греда, но всичко по реда си ... Считам, че с тебеподобни принципно няма смисъл да се спори, но участвам тук и ще продължавам да участвам, защото едно от основните (и основателни в немалка степен) обвинения пред научната общност е, че стои затворена в себе си и позволява на всякакви лапацала (някои от тях членове на същата тази научна общност) да формират обществено мнение, докато учените с високомерие и погнуса отказват да влязат в този "чалгаджийски" дебат. Да, той е чалгаджийски, но смятам, че обществото в по-голямата си част не е съставено от чалгаджии и заслужава "високата наука" да му бъде поднесена накратко и разбираемо, така щото да осъзнае, че миналото само по себе си е достатъчно интересно, че да няма нужда да се мистифицира и "сензационира". И така ... На първо време бих искал да отбележа един простичък факт: "аргументацията" на щурчо(вците), както личи от поста на уважавания от всички ни форумец от 23:27 на 16.09.2016 г., има проста методология: "Като за начало малце цитати от все авторитетни български учени". Като за начало, но и като край! Всъщност нито един щурчо не дискутира изворовата база, фактологията, а подкрепя твърденията си с избрани цитати от учени, които, разбира се, непременно са "авторитетни". От това, разбира се, следва, че онези, които не са съгласни с въпросните цитати, не са авторитетни, респ. биват ретроградни, невежи, нихилисти и т. н. в зависимост от случая. От цялата възможна палитра извори и факти се подбират онези, които вършат работа, докато онова, което противоречи на теорията, удобно се игнорира и забравя. Прочее, за да забравиш и игнорираш нещо, трябва да го познаваш, което при щурчовците в 99.99% от случаите не е така. Прочее, ако се заровите в изворовата база на щурчовците, тя задължително води към една-две книги, два-три блога и три-четири интернет форума, които без изключение имат един духовен баща. Името му е Ганчо Ценов и за него ще стане дума след малко. Всичко останало, огромната като обем книжнина, посветена на темата, е извън полезрението на щурчовците, което не им пречи убедено да говорят en gros с изрази от рода на "няма нито едно доказателство, че ...". Подобно поведение отдавна се е сдобило с отлично определение в родния език - еднокнижник. Символ-веруюто на модерната щурчовщина "българите са траки, а траките са най-старият и най-чудният народ отсам екватора" се формира постепенно в течение на предходното столетие, като решаващи са два момента. Ако Ганчо Ценов е "бащата", то за Александър Фол остава ролята на майката, колкото и неприятно да звучи това. Ганчо Ценов пише капитален - както изглежда на пръв поглед - труд, който вижда бял свят през 1910 г. и се нарича "Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква". Той е предшестван от две по-малки студии, видели бял свят съответно през 1907 и 1908 г.: „Праотечеството и праезикът на българите. Историко-филологически издирвания“ и „Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните. Исторически издирвания въз основа на първоизточници“. Основната идея на Ганчо Ценов е, че под една или друга форма почти всички древни народи, които познаваме (сред тях готи, хуни, лангобарди, вандали, авари, хазари, (пра)българи, славяни, са все "български" клонки, и са все "автохтонни", т. е. прастари, от памтивека обитатели на днешните български земи, и не само. Дори някои от тях впоследствие да са дошли (според изворите) отнейде, то е само защото преди това са тръгнали оттук към отнейде-то. Склонността на Ганчо Ценов към избирателно натъкмяване на фактите в негова угода, игнориране на изворовата база за сметка на позоваване на определен подходящ "авторитет" (познато, нали) или направо измисляне и донаписване на историята е непрекъсната червена нишка в цялото му творчество, поради което няма да срещнете позоваване на Ганчо Ценов в на практика нито един научен труд не само у нас, а и в чужбина. Разбира се, за духовните му наследници това му придава допълнителен ореол на мъченик на истината, паднал жертва на "казионната наука". В интерес на истината Ганчо Ценов дава мило и драго да стане казионен учен и няколко пъти кандидатства за преподавателско място в СУ, но рецензиите на трудовете му са унищожителни и това му затваря вратите на аудиториите на Алма Матер. И как няма да са?! Трябва да се има предвид, че на текстове като ганчоценовите са много трудни за рецензиране, защото буквално във всяко изречение има поне по един абсурд и рецензията спокойно може да надхвърли (при това неколкократно) обема на рецензирания текст. Тук ще дам само кратък откъс от началото на Ганчо Ценовата книга, за да се види как умело той "аргументира". Иде реч за прословут пасаж на византийския историк от готски произход Йорданес, който ни съобщава за началото на "готския път", започнал в крайния север, преминал през земите на днешна Украйна, за да достигне до Италия и Испания. Но нека видим написаното от Ганчо Ценов (болднатото е мое): "Понеже в Скандинавия живеят германски народи, то по-сетнешните писатели, започвайки от Павла Дякона (8 век), нарекоха готите германски народ. А работата собствено трябваше съвсем другояче да се разбира. Йордан разправя за делата и миналото на стария скитски или келтски народ гетите, които той извежда из Скандинавия. Понеже келтската раса се е движила откъм Атлантическия океан към изток, то никак не е за чудо, ако се каже, че някои нейни членове са излезли и из остров Британия, кой то у Йордана е наречен Скандинавия. Скандинавският изход на готите по всяка вероятност е създание на фантазията. Едни от по-сетнешните разказвачи са разказвали, че келтите са дошли откъм океана, други пък ще да са притурили, че са дошли отвъд океана и пр. Па и да е имало някакво дохождане на народи от Британия (Британия е остров, а не Скандинавия), то се отнася до келтските или скитските народи, каквито са старите гети, които Йордан описва, а не до германските. Обаче немската ученост се улови за израза на Йордана, че готите са излезли из Скандинавия, и ги обяви за германци". Ето класически пример за това как Ганчо Ценов "разбива на пух и прах" даден извор - чрез използването на колкото се може повече "ако"-та и чрез съчиняването на "алтернативна история", единствен извор за която е ... Ганчо Ценов. А че Скандинавия не е остров - не е, но още по времето на Ганчо Ценов е известно, че чак до викингската епоха тя е смятана от обитателите на останалия свят за остров по простата причина, че бреговете й в северна посока не са обследвани добре. Ганчо Ценовото творчество, цялото изпъстрено с подобни мисловни конструкции, измислящи история - такава, каквато е потребна, отдавна е просто предмет на библиофилско занимание. По-важното в случая е друго - да се разбере защо, по дяволите, е било нужно Ганчо Ценов да пише подобни неща? Идиот ли е бил той? Не, не е бил идиот. Погледнете годините, в които публикува основните си трудове! Това е навечерието на Балканските войни. Балканите са "бременни с война", наближава решителният час за окончателно - този път военно - решаване на "националния въпрос". Междувременно останалите извън пределите на Майка България земи са подложени на безпощаден културен и духовен натиск от всички възможни съседи. Ганчо Ценов се вижда принуден - буквално гледайки Македония, "разпната" от (славяните) сърби над бюрото си - да напише "Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните". При това тезата за "дошлия отнейде Аспарух" не върши работа, защото е "дошъл" и заради това сме атакуеми по линия на "историческата правда". Ето защо Ганчо Ценов запретва ръкави и сяда да напише богоугодната и българоугодна "своя история", в която българите обемат в себе си всичко от правека насетне, не оставяйки място за другиго. Всички са натрапници! Нам принадлежи цялата земя! В тогавашната обстановка това звучи особено подкупващо и среща топъл прием - не в академичните среди, които са наясно с липсата на всякаква методология и наличието на непрестанен напън към фалшификация у Ганчо Ценов, но сред обществото, което разграбва писанията му като топъл хляб и се (само)убеждава, че Бог с нам!, след като от край време ние сме едните и праведни господари на обетованата земя. Самият Ганчо Ценов ни говори за този ефект и как "обратната връзка" с читателите му го окуражава да продължи в същия дух: "Двете тези студии се приеха извънредно симпатично от българското общество, което ни даде смелост да продължаваме в започнатото направление". Толкова по темата Ганчо Ценов. (следва продължение). | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| Балканските войни и Първата световна не осъществяват българската мечта. Нещо повече, само десетилетие след излизането на книгата на Ганчо Ценов тя изглежда по-далеч от всякога. България е разпокъсана по силата на Ньойския договор, обезкървена и отчаяна гледа мрачното си настояще и несветлото бъдеще. В този момент двама историци по образование и археолози по призвание, взели дейно участие във войните - единият като офицер, а другият като част от прикачения към българската войска научен корпус в Македония - решават, по подобие на Ганчо Ценов, че миналото може да бъде използвано в полза на настоящето. Богдан Филов и Петър Мутафчиев са техните имена. Бидейки (и) археолози, те решават да привлекат и археологическите паметници в идеологическата борба за окуражаване на народа и противопоставянето му на амбициите на неговите съседи. Кой знае, може би и траките щяха да бъдат мобилизирани в тази нелека битка, но по онова време буквално няма нито един познат "ярък" тракийски паметник и усилията се концентрират върху представителните комплекси от българското средновековно минало. Трябва да мине още десетилетие и половина, преди да се проучи, обнародва и заблести изящният тракийски некропол край Дуванлий. Важна роля в този процес играе един чужденец, унгарецът Геза Фехер, който пристига в България през 1922 г. и скоро ще придобие статут на холивудска звезда. Геза Фехер е син на народ, който споделя обща съдба с българите след 1918 г. - разпокъсан и унизен все за сметка на околни "славянски" народи. Така България и Унгария си подават ръка в лицето на учените си среди и започват да воюват със славяните на бойното поле на миналото, с надежда поне там да спечелят онова, що са загубили като че ли навеки в настоящето. Фехеровото творчество е белязано от идеята за "туранско единство" и "туранско превъзходство" над славянството. За него средновековна Източна Европа има само три велики "народа" - (пра)българи, маджари и викинги, като българите са цивилизатори на този свят и учители на унгарците и скандинавците във всяко едно отношение. Геза Фехер гъделичка самолюбието българско и не само не слиза от страниците на вестниците, но и получава научно отличие след научно отличие, държавен орден след държавен орден. Фехер не е Ганчо Ценов. Има една проста разлика - той не се налага да измисля и фалшифицира нищо. Той е стриктен по отношение на изворовата база. Просто я поднася на публиката така, че да й хареса. Наред с научно-популяризаторската си дейност той има и класически "суховати" трудове, незагубили своята актуалност. И днес всяка работа върху средновековното въоръжение на Балканите започва с геза-фехеровото "Старобългарско въоръжение". Филов и Мутафчиев осъзнават, че за да има пропагандаторското им дело успех, трябва да му осигурят мощна подкрепа. Именно те - и най-вече Филов, който все повече и повече се омесва с управляващите кръгове, за да може политическата му дейност един ден да кулминира в министър-председателското място и в крайна сметка да го погуби - прави всичко възможно да унищожи демократичната структура на българската наука и да я подчини на държавната воля. До 20-те години на XX в. има многобройни доброволни общества на любителите на старините, които по места (направо невероятни от днешна гледна точка) развиват истинска научна дейност. Можете ли да си представите днес, че след Варна най-авторитетната провинциална научна организация, посветила се на опазване и изучаването на миналото, е ... историческото дружество на Карнобат? Филов слага край на това. Софийското археологическо дружество, до този момент на обществени начала, е поставено под шапката на Министерството на просвещението и му се гарантира държавна субсидия. А добре известно е, че който плаща, той поръчва музиката ... Нещо повече, на това вече държавно дружество се отрежда статута на "шапка" на всички останали институции от подобен род в страната. Филово-Мутафчиевата епоха е тържество на "прабългарщината" у нас. Всичко, що е представително и (ранно)средновековно се обявява за прабългарско и се приема за доказателство за културното превъзходство на дедите ни над всички останали, вкл. и на Византия. Нещо повече - Филово-Мутафчиевата епоха откъсва стара България от византийския свят, опасявайки се, че други - този път не славяни, а гърци, ще имат претенции към нас в качеството им на "мегали-шовинисти". Куриозното е, че Мутафчиев е може би най-добрият византинист, който България е раждала ... По онова време се публикува и прословутата История на Васил Златарски, за която, ако трябва да потребим една дума, следва да се каже "българоцентрична". Този начин на мислене доминира българската медиевистика и до ден днешен. Той внушава (напълно погрешно), че императорът в Константинопол всяка сутрин се е будел с мисълта за Преслав или Търново, както и че ние не дължим нищо на Византия, нещо повече - цялото ни величие е въпреки Византия. Византинистът Петър Мутафчиев пише студия, посочваща византинизмът като основна причина за разложението на българския народ в X в. и за падението на Първото българско царство ... Особено през 20-те години и със затихваща сила през 30-те държавата отделя много средства за проучванията на Плиска, Преслав и Мадара, като в този период те са на практика почти единствените проучвани у нас паметници. Отделят се средства и за тяхната популяризация, като те на свой ред стават средство за пропаганда. Великото ни минало е призвано да отвърне погледа ни от ужаса на настоящето. На Народния събор в Мадара през 1927 г., посветен на 1000 годишнината от кончината на цар Симеон, се стича неизброимо множество. Пресата е противоречива относно точния брой, а числата варират от 60-70.000 до 250.000 души! Сами си представете какво означава това за врме, в което няма радио, телевизия, социални мрежи, читав транспорт, а немалка част от населението е все още неграмотно ... (следва продължение) | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| салто | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
| След 1944 г. палачинката се обръща. Но само в някои отношения ... Ганчо-Ценовата и Филова теза за силата на паметниците на миналото като "възпитателно" средство е възприета от новата комунистическа власт и ще добие небивал размах в следващите десетилетия. Българската хуманитаристика на първо време е призвана да се преориентира в нов, марксически, дух и да отговори на променената повеля на времето. Това е направено сравнително бързо чрез ликвидиране на определени учени, лишаване от възможност за научна работа на такива, които не желаят "да се поправят" и изтикване на преден план на поправили се "стари" и "дръзновени млади", някои от които охотно заемат празните места. Периодът 1944-1950 е време на незнаен разцвет на доносничеството и саморазправата. Колкото властта носи вина за трагедията, толкова и самата научна общност, която охотно подава жертва след жертва в пастта на властта. Хуманитарните дисциплини, бидейки в предните редици на "идеологическата борба", са в най-висока степен засегнати от тези процеси. "Прабългарин" става мръсна дума, "великобългарският шовинизъм" (обтекаемо понятие с авторство Георги Димитров) става основание за бърз съд и присъда - най-малкото морален, а "славянското начало" на днешна България става модерно, заглушавайки всички останали гласове. В периода 1947-1950 г. разказът за българското минало се пише под диктовката на руснака Николай Державин, за когото славяните са доминиращият, културен и при това едва ли не най-древен съхранен етнос на Балканите. Неща, които в почти същата форма през XIX в. е писал панславистът Марин Дринов ... "Славяни" ние оставаме за кратко. През 60-те години на века прабългарите отново са доминиращи в културно и политическо отношение в ранната българска история. парадоксално или не, тласъкът за това идва от СССР, където историята и археологията преодоляват (пан)слависткото начало и отдават дължимото в изучаването на всички народи, населявали някога земите на тази най-голяма модерна империя. Специално в земите на днешна Украйна и Южна Русия в периода VIII-X в. се развива т. нар. Салтово-Маяцка култура, която се счита за разноетнична, но за доминиращ неин етнос са определени прабългарите. Е, щом за големия брат не е проблем прабългарите да са доминиращ в дадено отношение етнос, явно не е толкова страшно да се говорят такива неща и у нас. Палачинката се обръща за пореден път, а проучването на (ранно)славянските паметници отново е изтикано на заден план. Както се казва, те танцуваха само Друг важен момент в отношението към миналото през 40-те е доктрината, че на 9.9.1944 г. започва нов еон в българската история, възшествието на БКП на власт идва да заличи цялото досегашно и грешно робовладелско-феодално-капиталистическо минало и да възвести началото на новия път, през социализма към вечния комунизъм на бъдещето. По подобие на "славизма" и тази концепция няма да живее повече от две десетилетия ... (следва продължение) |
| слава | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
Леле-мале. Какво изригване само. Бетер това на Санторини. И слава Богу. Или слава Щурчу. Все тая. Благодарна съм, че Предводителя е отделил време. За кротки читатели като мен - безценно. |
| Някъде във втората половина на 60-те определени "интелектуалци" започват да внушават на властта, че има и по-полезен начин да се интерпретира историята. Безсмислено е да се отрича всичко назад във времето. По-добре, не, далеч по-добре, би било да се твърди, че историята на българския народ не започва с 9.9.1944 г. и с БКП, а напротив, че идването на БКП на власт е еманация на всички дотогавашни усилия на българите. Така да се каже, близо тринадесет века история, десетки поколения и десетки милиони именни и безименни люде са ставали сутрин с мисълта да направят още една, па макар и микроскопична, крачка към деветосептемврийския преврат и комунизма ... Това е повратната точка, която определя нашето отношение към историята и до ден днешен. Но за да бъде картината пълна, е нужно още нещо - наглед малко, но безкрайно важно. Именно по това време се създава научната дисциплина тракология, а рождението й далеч не е случайно. Тя е плод на разбирането, че историята на българския народ не е история на българския народ, а историята на тази земя. По принцип това е нелоша научна позиция, доколкото изучаването на миналото никога не трябва да е свързано само с един народ, а следва да се изучава миналото на дадено късче земя - независимо дали малко като Андора или огромно като бившия СССР. Хубаво, но у нас, както често се получава, нещата придобиват изкривен и при това уродлив облик. Миналото на тази земя не се разбира като минало на тази земя с цялото му многообразие, а като "българско" минало на тази земя. В него трябва да бъдат инкорпорирани всички, живели някога тук, нужно е те да бъдат превърнати брънки и съставни части на българския етногенезис и българската история. С други думи, не е достатъчно Кубрат да е казал на Аспарух: "Иди, пък дай-боже по-бързо да дойде БКП", подобно нещо трябва да са казали и Котис, и Ситалк, че и Омировият Резос ... Така - куриозно или не - нещата се връщат там, където тръгнаха - при Ганчо Ценов. Само че новият Ганчо Ценов не е Ганчо Ценов, а много по-ерудиран, изтънчен и перфиден демиург, който не само може да играе по тънките струни на силните на деня, но и да придаде на творчеството си удивително наукообразна форма. Подобно на Ганчо Ценов и Александър Фол тълкува нещата така, както му е удобно, и твърде често ползва сам себе си като извор, там, където не достига изворова база. Но Александър Фол не е Ганчо Ценов по две причини: първо, той не е случаен човек, а институционализиран учен с политически гръб, така че думата му постепенно става закон (поне докато беше жив) и канон; ако науката през първата половина на века е имала достатъчно имунитет срещу вируси като Ганчо Ценов, то тя сега се оказва изправена пред раково образувание - организмът бива разяждан от собствените си клетки. Второ (следствие от първо) фалшификациите на Фол са облечени в одеждата на т. нар. "interpretatio thracica" (наричана не без основание interpretatio folica), или казано другояче, независимо какво ни казва изворът, тъй като той не е тракийски, трябва изначално да бъде поставен под съмнение и да бъде разтълкуван през призмата на "тракийското" (каквото и да значи това ...). [Скоба: Наскоро публикувани документи на тайните ни служби показаха, че тракологията се ражда и като противовес на "дакологията", набираща сила по същото време в Румъния. Живот и здраве, след време ще се появят всички данни по тази сюжетна линия]. Зората на науката тракология в края на 60-те - началото на 70-те години на XX в. е съпътствана от откритие, което само идва да потвърди по блестящ начин онова, което развитието на праисторическите изследвания у нас вече долавят - нейде през пето хилядолетие преди Христа по тези земи е процъфтявала блестяща за времето си цивилизация. Тя е плод на безписмено и безмълвно време, заради което за нея не знаем нищо, но следва ли от това, че трябва да я оставим някому, а да не си я присвоим? Да, нам не стига да кажем, че живеем в земя, дала много на света, ние искаме ние да сме го дали ... Така Александър Николаевич Фол и компания решават да приобщят към нашето минало и незнайните обитатели от времето на неолита и халколита, стъпвайки на отдавна отречен (към 30-те години на века) в съветската наука модел на "хиперавтохтонизма", или казано с други думи, идеята, че днешните народи са живели от памтивека на едно и също място, а всички наблюдавани промени в тяхната материална и духовна култура са плод не на миграции и влияния, а на вътрешно-икономическото им развитие. Теза, сама по себе си дълбоко марксистка, но също така и възникнала като реакция на германския "Drang nach Osten" и претенциите за "прагерманските" руски земи. Именно този модел заляга в основата на идеята, че неолитното и халколитното население в днешните български земи е "прототракийско" и по своеобразен начин участва в създаването на българския народ, който, както разбрахме, има една единствена цел - да доведе БКП на власт (и да я остави вечно там). Тази визия за историята Александър Фол и с-ие успяват да продадат (изключително успешно) на българския народ благодарение на добре дошлия 1300-годишен юбилей, който не е просто честване на една годишнина, а десетилетен сбор от всевъзможни прояви - като се започне от списание "Дъга" и се стигне до филма "Хан Аспарух" - които историзират българската култура и мисленето българско във висша степен. Ние продължаваме да "живеем в мита" "1300 години България", само дето рядко се осъзнава, че той вече е "8000 години България". (следва продължение) |
| Защо днес упорито продължаваме да искаме да "живеем в мита"? Защо продължаваме да доразвиваме този мит и да му придаваме все по-уродливи форми? А защо не, в интерес на истината? Какво успя да реши България в изминалото столетие? След три години се навършва точно един век от Ньойския договор, подпечатал края на една мечта и обрекъл ни на траен ужас. Ужас, породен от купища грешни преценки - нещо типично за нашето общество ... Нещо повече, може би щяхме да забравим този мит, ако живеехме по-добре в настоящето. Но не би ... Мизерното си настояще ние компенсираме с бленуване по измислено велико минало, което някак идва да ни вдъхне надежда, че щом сме били някога толкова Страхотни и Велики, някак ще успеем да оправим нещата. Но не това е начинът. Начинът е да си седнем на задниците и да си подредим къщичката. Защото докато продължаваме да мислим повече за миналото, отколкото за настоящето и бъдещето, няма да я докараме доникъде. (следва продължение с малце  конкретика) |
Предводителю!   Генуфлектвам всичко това, дето си го написал, да се изнесе в отделна тема! Дето вика Симпли, за кротките читатели като мен, това е безценно и не искам да потъва под полети на духа и прочие. Искам полет на мисълта и нищо повече, духът да си седи тук у темата и да си лети.  |
| Траки се споменават за пръв път в Илиадата на Омир. Ако приемем обичайните датировки за Троянската война, траки се споменават за пръв път във връзка със събития от 12 в. преди Христа. Прочее, Омировите Траки са само покрай Мраморно море. След няколко века Херодот ще разшири тракийската география далеч на север. Увеличаването на траките върви ръка за ръка с увеличаването на познанията на гърците за заобикалящия ги свят. Прочее, "траките" не са народ, както и "келтите" не са народ, както и "славяните" не са народ. Това е общност от множество хора, които са изглеждали на другите по сходен начин и са заслужили общо наименование, което е надетническо. Понятие, което, ако трябва да пречуваме през днешна призма, е сродно по-скоро с "европейци", например, но не и с "чехи", да кажем. Историческите траки не са ни разказали нищо за себе си и за околните. Историческите траки не са написали нито ред на собствена азбука. Нищожното, което знаем за тракийския език, го знаем от паметници, написани с гръцки букви. Това знаем към момента. Това са фактите. Има няколко паметника, на които са изобразени комбинации от символи, които при много силно желание може да бъдат възприети като (прото)писменост, като желание нещо да се разкаже/покаже със знаци. Те, обаче, произхождат от много по-ранно време, от времето на халколита, т. е., казано най-общо, времето на V хил. преди Хр. И тук идва на въоръжение "хиперавтохтонната конструкция" на Александър Фол - онези, които са оставили Варненския некропол, са (прото)траки, от същото време датират въпросните паметници с "(прото)писменост", ерго (прото)траките са имали (прото)писменост, ерго траките са имали писменост. Да, обаче ... Първо, халколитното общество на V хил. пр. Хр. в нашите земи далеч не е нещо монолитно. То се разпада на поне няколко общности с различна материална и духовна култура, като на този етап не е ясно какво точно се крие зад тях - етнографски групи, различни икономически модели, или различни етноси. Във всеки случай плочките от "протописменостите" от Градешница, Рибен и Караново влизат в състава на т. нар. "култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI", на която не принадлежат хората оставили ни Варненския некропол. Казано другояче, най-блестящата халколитна цивилизация у нас - Варненската - продължава да си е безпротописмена ... Второ, археологията показва ясно, че нещо става на Балканите през IV хил. пр. Хр. Настъпва грандиозна промяна, която се означава като "преходен период". Тя е бавна, съвременниците едва ли са я усещали с подобни бавни темпове, но това, което е ясно, е фактът, че в началото на III хил. пр. Хр. имаме коренно различна култура, предпочитание към хабитати, икономика, духовни потребности и т. н. Изоставени са селищните могили, обитавани през неолита и халколита, селищният модел се базира на съвсем различен тип селища, стопанският модел се "номадизира" (колкото и опростенческо да е това), керамиката няма нищо общо с тази от халколита, погребалните обичаи са коренно различни, и какво ли още не. Всичко това може би щеше и да може да се обясни с евентуални "вътрешни трансформации" на "прототракийското общество", ако цялата промяна не носеше в себе си чертите на един добре познат нам Североизток, а именно степите на Украйна и Южна Русия. Да, онова, което имаме като култура през бронзовата епоха (III-II хил. пр. Хр.), има североизточен произход, а редица импортни находки от Средиземноморието показват контактите му (търговски най-вече) с големите близкоизточни цивилизации. Именно наследниците на тези люде в даден момент излизат на историческата сцена със събирателното име "траки". Това население няма нищо общо с онова през халколита, буквално няма нито една обща черта, ако не броим това, че продължават да ядат в керамични съдове (което в голяма степен правим и днес). Прочее, дори след появата на траките на историческата сцена не може да се говори за "единна тракийска култура", а има поне няколко големи и вътре в тях по-малки общности, които са резултат от различни географски условия, възможности за комуникация, влияние от околния свят, стопански модели, както и - може би на последно място - на етнически или етнографски особености. Така например днешна Северна България на запад от Янтра е едно цяло с днешна Източна Сърбия (между Тимок, Нишава и Морава), лишената от по-големи реки Мизия на изток от Янтра и Добруджа са част от общ културен кръг, обхващащ Влашко и Молдова, Горнотракийската низина се разделя на на две от междуречието на Тунджа и Марица, Родопите са отделен свят, Софийско принадлежи към Северозападния кръг, а Струма и Места са сами за себе си на фона на останалия "тракийски" свят. Така че, щурчо, тракийска писменост засега няма. Някой ден може и да се появи. Ще бъде удивително откритие. Но докато не дойде този ден, аз ще твърдя, че няма. Мисля, че стана ясно защо. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Ние продължаваме да "живеем в мита" "1300 години България", само дето рядко се осъзнава, че той вече е "8000 години България". Това е велико!!!! Точно тази идея се опитвам да прокарам в soc.culture.bulgaria вече повече от 16 години, но все удрям на камък. Срещам огромен отпор и неразбиране, сякаш че това 1300 години е начукано с правешки компютър в мозъчния харддиск на живелите по времето на соца. Което не значи, че казвам, че държавността по нашите земи датира от 8 хилядолетия. Но е много по-отдавнашна отколкото митът за 1300. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
| Предводител на команчите 2016-09-18 16:31:42 Предводителю, Чудесно изложено!  Понеже "смърчам" и не мога да чета друго - влязох тук да се позабавлявам, предугаждайки по заглавието смехориите, които ще изчета. Но... Изложението ти, като си помисля какво ни залива, наистина си мисля, че заслужава да се популяризира. Може би - да го пренапишеш още по-подробно и аргументирано. И да се популяризира, защото младежта наистина става жертва на всякакви шматароци и щуротии. |
| сериали | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
| Да поздравим щурчо с подходяща песен! Натисни тук http://www.youtube.com/watch?v=I7sIvDpmz-8 "Был такой Чингис - каган японский, Его варвары прозвали Брахмапутрой, Он же Александр Македонский, Он же Ярослав и он же Мудрый. В древнем скифском городе Париже Жили персы, а точней булгары, Ну, они же турки и они же Не вполне разумные хазары." "Что вы мне суёте Геродота? Вы ещё мне суньте Гумилёва! Ведь понятно даже идиоту, Что Грозный - сын Лжедмитрия Донского!" |
| чуденки | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
| щурчо, каза ти се че траките са мероприятие на българскте служби, ти за едната писменост се хващаш! Аз също съм сбъркал с предположението си за индианците. Оказва се, че некакви степни народи от Североизтока идват тука и нещо ги кара да се преименуват в "траки". Аз се чудех откъде Тодор Живков е копирал възродителния процес, хем на два пъти го е копирал, пък той просто ползвал опита от Третото хилядолетие пр.н.е. Почти като в оня разказ на Чудомир само че там е три века преди Христа. Най-важното обаче е да намерим - ако е още жив разбира се - онзи голям майстор на който службите са възложили да изработи толкова много и така красиви съкровища, за да бъдат заровени тук-там из територията на България. С чиста съвест можем да му възложим още неколко за заравяне. Аз се чудех защо Партията пращА толкоз често навремето Румен Сербезов в Япония, то било, за да зариби японците с тая далавера с траките. Ма така е - човек се учи докато е жив. |
