По-скоро, защото войските, защитавали дотогава провинция Македония са издърпани и прегрупирани в новата военно-административна единица.

Щом тема Македония е сьздадена от Ирина, следователно когато цар Симеон завладява западните Балкани , тамошните войски са изтеглени в Тракия

географска Македония става тема България, като административен център не е старата столица Охрид, а Скопие.

Хеле па, ако стане въпрос за особената разновидност християнството, изповядвано от българете.

Разбира се на златаревци им е по-лесно да тропат с крак и да отричат съществуването на каквато и да било тракийска писменост. Въпреки сички модерни технологии они немат никво намерение да систематизират и каталогизират, каквото и да били паметници с тракийските надписи по тех, камо ли да ги разчитат.

Шамполион не се е тръшкал да мрънкя що тези, които са твърдяли, че египетските йероглифи са картинки, а не писменост, не са ги разчели като писменост.

темата за писмеността и особената версия на българското християнство са все свързани и много преплетени с Орфей...

В тази връзка любопитен е и последвалият "пропагандно-триумфален" поход на Ирина и Константин в Тракия през 784 г. Тепърва имаме да мислим каква е ситуацията в Тракия към края на VIII в. и "чия е тя". Най-малкото защото дълго време се считаше за абсолютна пропаганда и измислица разказът на Теофан за похода и сведенията за възстановяване (!) на градове (в частност Берое) от Ирина и Константин, докато преди няколко години при разкопки в Стара Загора не се откри техен строителен надпис от 784 г., който напълно потвърждава сведенията на хрониста.

Походът (към Македония и Елада), който се придружавал с големи жестокости, свършил в началото на 784 г., когато през януари Ставракий с триумф отпразнувал победата си в Цариград на хиподрома. След това, съобщава Теофан, императрица Ирина през месец май същата година предприела заедно със сина си Константин VI и голяма свита едно пътуване по южнобалканските области вероятно с цел и тук да закрепи авторитета на императорската власт. Това пътуване се придружавало с известна тържественост. Императрицата достигнала до Верея (Боруй, Стара Загора), възобновила там крепостта и я нарекла на името си Иринопол; след това дошла с пълна безопасност до Пловдив и с мир се завърнала в столицата. Също тогава тя заповядала да възобновят Анхиалската крепост.
Но колкото и да били големи заляганията на цариградското правителство да държи македонските славяни в покорност, каквито строги мерки и да вземало то против тях, българите все повече навлизали навътре в Македония, като присъединявали едно след друго близките славянски племена. Около 789 г. те сполучили да проникнат по р. Струма до областта на славянското племе стримонци или струмци [20], дето тракийският стратег Филит бил неочаквано нападнат и убит от българите.

Irene and Constantine sent armies into the Balkans. The principal targets of these campaigns were the small Slav trival units - known in the Byzantine sources as Sklaviniai - which had grown up in the 7th c. It seems likely that the main attraction was not so much booty or tribute but the propaganda value of easy military victories which could be celebrated in Constantinople. Indeed Irene's expedition of may 784 when, according to Theophanes, she and her son "went forth carrying tools and musical instruments " to rebuild the city of Beroia and rename it Irenopolis seems to have been more like a triumphal procession from the start and hardly deserves to be called a campaign.