Орфей отново разпнат. Европа, атентатите, кои сме ние и защо сме тук
Отиди на страница:
Именно. Манджа с грозде. И в същата глава е цитиран един от орфическите химни на прокъл, който няма нищо общо с орфизма.  |
"орфическими" — те, что имели определенное значение только в таинствах. Ми нали точно това имам предвид...  |
бонго-бонго 01 Авг 2016 15:11 Мнения: 22,243 От: Swaziland Скрий: Име,IP Ми да... И той е писал химни. Щом Орфей е можел, що Прокъл да е бил неспособен на подобен подвиг? СЕГА проверих, но не открих в книгата намек за проклова претенция, че химна му е орфически?!? Негов си е химна, на Прокъл... |
но връзката на християнството с орфизма е, меко казано, съмнителна. Към момента на възникването на Християнството съм съгласен, но по-късно в трудния и дълъг процес на кодификацията му... |
| Добре, Емо. Имаш теза. Прост въпрос и очакван прост отговор. С твои думи, без чаршафи. Какво, по дяволите, е орфизмът? Кратка харакеристика. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Предводител на команчите 01 Авг 2016 15:28 Мнения: 8,510 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Хмм... За да са сериозни древни и реално действащи тайнства, предадени на хората от някакви свръхестествени сили, ми трябват повечко доказателства... Засега по-вероятно ми се струва, първоначално да са били мистични алибализми съпроводени с музика, под влияние, или дори изобретени от жреци правещи се на интересни, ей тъй между другото, докато тракийските аристократи се разпиват на някой техен си симпозиум, постепенно обаче сковани в доспехите на строга схоластика наричана Орфизъм, и допълнително усилени от нарочно добавената тайна витаеща около тях... |
| ОК. Явно нямаш представа за какво иде реч. Тогава как може да съдиш за въздействието на нещо, което не ти е ясно, върху друго нещо? |
| Демек всяко едно тайнство, независимо дали посветено на Персефона или на сина и Загрей, си е орфическо. Тва, че едните се завирали по пещерите, а други ходели на полето е без значение, нали? |
Предводител на команчите 01 Авг 2016 16:30 Мнения: 8,511 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Е, има много податки, даже още в творчеството на Платон, за да се забележи приемственост,.. въпреки тайните... |
бонго-бонго 01 Авг 2016 16:36 Мнения: 22,244 От: Swaziland Скрий: Име,IP Едва ли... Като се е видяло, че тайнствата са полезни, съвсем естествено са се нароили всякакви... |
за vance дето пита като как лирата на Орфея не потъвала, щом била златна. ами не била златна, била от слонова кост. И къде видя слон в лирата. На една от вазите ми прилича на бичи рога. Та кого са убили вакханките. Какво се казва в нашите митове. Имаме ли си самодиви? |
rorik дано ей това четиво даде отговор на твоите въпроси.01 Авг 2016 17:35 http://www.siva-dionis.org/index.php?option=com_content&view=article&id=125%3A2014-03-25-09-10-46&catid=55%3A2012-09-10-15-54-08&Itemid=82&lang=bg ако Никола Гигов е достатъчно надежден автор |
Предводител на команчите 01 Авг 2016 16:30 Мнения: 8,511 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Е, има много податки, даже още в творчеството на Платон, за да се забележи приемственост,.. въпреки тайните... Нема такава приемственост. Има неоплатонически, неопитагорейски и гностически еклектизъм, който е провокиран от появата и съпътства разпространението на ранното християнство. И макар неоплаонизмът да оказва влияние на раннохристиянското богословие преди всичко като методология и философия, по същество иконографии като тази, която Команчът спомена, или на разпнатия Орфей (при условие, че не иде реч за фалшификат), показват обратното - еволюция на езически и то модифицирани във философия стари вярвания под християнско влияние, а не "приемственост" (при все цялото ми уважение към Диана Гергова). Иде реч за езически философи, които пъуват, участват в различни мистерии, посвещават се в разни тайнства , учат се във философски школи и сами създават нови обобщавайки своите натрупани знания и опит. И неоплатонизмът и гностицизмът са езически интелектуални (повече отколкото религиозни) отговори на предизвикателството на християнския култ. Нещо подобно на култа към Сол инвиктус, спонсориран от последните езически императори. И Платон, и Вергилий , и Сенека, а сетне и Аристотел , когато бива преоткрит на Запад биват използвани от редица християнски автори, но това не означава "приемственост". Приемственост (условно) с езически вярвания християнството показва най-вече в култовете към някои светци. Но това е нещо съвсем различно. Култът към Орфей никога не е бил инкорпориран в християнството. Един съвет, преди да прочетете какво пишат разни хора по въпроса, седнете и прочетете запазните орфически фрагменти и сведенията в античните автори белким разберете, че Прокъл надгражда Платон, че "орфизмът" у Платон е едно, у Прокъл друго, а у траките съзвем различно. За справка сравнете разказа на Херодот за Залмоксис с разказа на Павзаний . Впрочем добре е да прочете и това от Павзаний: При входа на града16 има постройка за подготовка на шествията, които устройват, едните ежегодно, а другите – и по-нарядко. А наблизо е храмът на Деметра, където на статуи (са изобразени) самата тя, както и дъщерята и Иакх с факел; а при стената е написано с атическо писмо, че са творби на <Праксител>18. Недалече от храма е (статуята на) Посейдон на кон, мятащ копие срещу гиганта Полибот, за когото се разказва в мита на коосци за нос Хелоне; но надписът от наше време приписва това изображение другиму, а не на Посейдон. От вратите към Керамейкона има портици с медни бюстове пред тях и на жени, и на мъже, които с нещо са се прославили. 5 При втората стоа има светилища на богове, има и гимназион, носещ името на Хермес; в него пък е сградатана Пулитиона, при която казват, че знатните атиняни извършвали най-тайните си обреди в Елевзинските мистерии; но по мое време тя е посветена на Дионис. Този Дионис наричат Мелпомен на същото основание, с което Аполон (е назоваван) Музегет. Там е статуята на Атина Пеония и на Зевс, както и на Мнемосюне и на Музите, също така свещена статуя на Аполон, творба на <Евбулид>19, и божеството Акратос от свитата на Дионис; в стената е вграден само неговият лик. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
atlantis, 01 Авг 2016 12:45 Съвременни строители на минала България!!!  Велико! Може ли да се използва изразът и ще поискате ли заплащане на авторски права? |
бонго-бонго 01 Авг 2016 18:58 Мнения: 22,246 От: Swaziland Скрий: Име,IP Всяка религиозна система от този период неизбежно е синкретична... На мен първоначално, забележката ми бе по-скоро за манихейството и връзките му с гностицизма... После стигнахме и до Християнството... Добре! СЕГА какво точно очаквате? Да започна замеряне с цитати, още от/за/ Платон, през Павзаний естествено до Плотин и Прокъл /а защо не още от/за/ Питагор?/, за да докажа, че в Християнството все пак се съдържат някои елементи възприети индиректно /платонизъм, неоплатонизъм, гностицизъм.../ от Орфизма /разбира се, че култа към Орфей не е инкорпориран изцяло в Християнството. Абсолютно същото може да се каже и за култа към Изида примерно и пр. Митри и Кибели/... Та подобно замеряне с цитати помежду ни, може да ни отнеме години и пак да не успеем да се убедим взаимно...  П.П.1 Никъде не съм твърдял, че Орфизмът не е претърпял развитие и някакви трансформации през вековете, даже май вече споменах за противното... П.П.2 Какво е писал Херодот за Замолксис съм чел. Помня и думите на Сократ за него, предадени ни от Платон. Какво обаче е писал Павзаний? |
| По градовете на Magna Grаecia в Южна Италия и Сицилия, елевсинските мистерии, Дионисиевите практики и орфизмът са били нещо като клубове по интереси. В Помпей има една вила -- La villa dei misteri, където са изографисани по стените тези забавления. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
СЕГА какво точно очаквате? Да започна замеряне с цитати, още от/за/ Платон, през Павзаний естествено до Плотин и Прокъл /а защо не още от/за/ Питагор?/, за да докажа, че в Християнството все пак се съдържат някои елементи възприети индиректно /платонизъм, неоплатонизъм, гностицизъм.../ от Орфизма /разбира се, че култа към Орфей не е инкорпориран изцяло в Християнството. Всъщност очаквам, а и помолих за едно едничко доказателство за елементи от тракийския орфизъм , повтарям наблягам на тракийския орфизъм в християнството. Забележката беше за сравнението между текста на Херодот за Заламоксис с пасажана Павзаний за Орфей и именно в тоя контекст. |
бонго-бонго 01 Авг 2016 22:43 Мнения: 22,249 От: Swaziland Скрий: Име,IP Няма как да дам неопровержимо доказателство за влиянието на тракийския Орфизъм върху Християнството. Не разполагам с тракийски източници за Орфизма, какъвто е бил при тях. Мога само да гадая изхождайки от няколко предположения, които Вие вероятно ще отхвърлите, но какво пък... Примерно: Орфей е донесъл на елините мистериозно религиозно учение. Това учение по-някаква причина им е допаднало, та са го възприели, съхранили, разпространили, доразвили... Колкото и обаче да се доразвива едно подобно религиозно учение, по правило /емпирично наистина, но поне по мое мнение и неопровержимо/, основната идея около която се развива остава в същността си непокътната. Ей го Християнството или Исляма само колко са ги човъркали разни коджакефалии, ама... Нормално е да се допусне, че това правило е валидно и за Орфизма. Нещо повече, точно тази централна идея е най-привлекателната част от такива видове учения. Такава идея няма как да се промени, дори от нечий етноцентризъм, нито пък вследствие на обрастването и с тежка схоластика. За тази идея в Орфизма и произлезлите от него мистерии мога да се позовавам само на достъпното от гръцките източници, за предпочитане тези които са най-близо във времето до началото. В случая това май е Платон /ще копирам направо от книгата на Лауенщайн, защото ще ми отнеме много време да търся в нета български преводи, пък човека ги е подредил чудесно в главата за Платон. Всъщност цялата глава е интересна в това отношение./. Ето например: "Воистину надлежит следовать древнему и священному учению, согласно которому душа наша бессмертна и, кроме того, после освобождения своего от тела подлежит суду и величайшей каре и воздаянию. Поэтому надо считать, что гораздо меньшее зло — претерпевать великие обиды и несправедливости, чем их причинять" Разбира се тук Платон основно плаши с наказания и възмездие за лошотии, но в цитата ясно се усеща и обещание за награда, при определено праведно поведение /пустата им окултна мистериозност...уви не е посмял да сподели повечко подробности.../. Не е изненадващо, че подобна идея се е понравила на елините. Според Хезиод, път към Елисейските полета за простосмъртните няма, всички са за в Аид, а в мистериите изведнъж се появява и тази възможност... На мен поне, всичко това определено ми напомня за Християнството. Дали обаче е дошла в него от Орфизма, през мистериите? Ми в юдаизъма такива работи не помня да има. Евреите са били в контакт с Египет още от времето на Авррам, а при егптяните е имало нещо подобно, но те не са се впечатлили. При появата си в Балх при Вищапс, Заратустра дал нещо много подобно на персите. Евреите са били част от Персийската империя, но отново никакъв отклик на такива идеи, при тях не се наблюдава. Чак когато стават част от царствата на диадохите и после Римската република/ империя, демек дълбок елинистичен период, някъде малко преди пристигането на Христос, внезапно не малка част от тях стават чувствителни към подобна религиозни разбирания и настроения /примерно есеите уж се формирали като секта още при Моисей, ама свидетелства за това отпреди диадохите няма/...Как да си го обясня другояче, освен с влияние на мистериите, предали основополагащата идея на Орфизма до земите, в които се е разиграла и великата мистерия на Християнството?  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
След като го хванали, насилили и всяка си взела от него парче за спомен, главата на вата по някакво чудо се озовала върху лирата му и така заедно заплавали по водите на Еброс. Сцената е потресаваща, главата се носела по водите и пеела, а лирата сама дърпала струните си. Така поети от течението, глава и лира спрели чак о бреговете на поетичния остров Лесбос, древен център на фини енергии, където живеел гадателят/гадателката Тирезий/я. Докато бях в Прага обаче, аз прочетох в Пражкия официален вестник една още по-хубава история за някой си школник, доктор Йозеф Война. Той бил в Галиция в седми пехотен батальон и когато работата стигнала до бой с нож, един куршум го ударил в главата. Санитарите го понесли към превързочния пункт, но той извикал, че няма да позволи да го превързват заради някаква си незначителна драскотина. И поискал да продължи атаката със своя взвод, но една граната му отнесла ходилото до глезена. Пак се опитали да го пренесат в превързочния пункт, но той закуцал с една тояга към бойната линия и започнал да нанася удари на неприятеля с тоягата. Долетяла нова граната и му откъснала ръката, с която държал тоягата. Той преместил тоягата в другата си ръка, изревал, че няма да им прости никога и бог знае как е щяла да свърши работата, ако след малко един шрапнел не го довършил окончателно. Може би ако не са го очистили, накрая и той е щял да получи сребърен медал за храброст. След като шрапнелът му откъснал главата, тя, както се търкаляла, извикала: „На своя дълг докрай бъди ти верен, не бой се на смъртта от лика черен!“ Нищо ново под Слънцето  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Тъпо Говедо |
| = | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |