Насам-натам. Камино де Сантяго и други приключения.
Отиди на страница:
Мъжко момиче Още на първия ден заради едно кошмарно слизане получи остра болка в коляното на десния крак. Три седмици ходи по този начин, нерядко не можеше да свива крака и го местеше като патерица. Обмислях да се приберем, тя ми се разкрещя и каза, че ще ходи каквото ще да става. Болкоуспокояващи нон-стоп и мазания по три пъти на ден, бях се превърнал на медсестра. Устоя на всичко и насред път, в Леон, болката си замина по неведом начин. |
| Аз няма и да се опитам, Жанче! Такъв подвиг се извършва веднъж в жувотя - покорих Вихрен, ама няма да ме питаш как. Оттогава съм крайно предпазлива към агитации, свързани с пешеходство различно от равен терен |
Аз няма и да се опитам, Жанче! Аааа, и аз. Щот съм отговорна и няма да си позволя да поставя наследниците си в ситуация да се чудят как да извозват тленните ми останки, за да ги положат на родна земя  Ти все пак един връх си покорила, аз се ограничих до мъжките сърца  |
| Абе аз не знаех, че ще го покорявам, бях подведена. Мислех си, че като ми писне, аре обратното и в кръчмата насред природа (аз така го разбирам туризма). Да, ама се добрах някакси до средата на маршрута и никой не се отзова на призивите ми да се връщаме. Имах избор, ако може да се нарече такъв. Или си вися сама два часа или продължавам. Гнусно изнудваческо поведение! После цяла седмица ме боляха и мускули, за чието съществуване не бях и подозирала, плюс това станах основна тема за мезе на разни нахалници, които нямат никакво чувство за отговорност! |
Мен тъй ме подведоха в пети клас. С огромен ентусиазъм отидох на екскурзионно летуване, мислейки си, че основно ще летувам. След като на няколко пъти си настъпах езика, видя ли баир, заставам под него и с кран не могат ма дигнат  Толкоз път за един път, никой път! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: жана д`арк |
| Ей затова си обичам морето, пък и други екстри покрай него. Опънеш се с книжката под чадъра, питието да теб. Топнеш се да се разхладиш, когато ти е удобно. А пък после може и в джакузи да отмориш и на масаж да отидеш. Вечер ветрецът подухва, вълничките се плискат, зяпаш лунната пътека - кеф! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
Команчи, комплименти, форумът изпитва остър дефицит откъм подобни теми!  Утре съм на бачкане и ще си я прочета на спокойствие. -------------------------------------------------------------------------- Мм, само да питам, може ли тука да пиша за разходките ми из Харманли? Или да си отворя собствена тема? Или пък да въря на майнана си...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Ловкия |
Утре съм на бачкане и ще си я прочета на спокойствие. Така е. Ходим на бачкане, за да се отървем от ужаса в къщи. И да си одмОриме. Изобщо на работата е купонец, половината разкази на аверите ми из Тракия започваха така: "И тъй, шьефье, прибирам съ, значи, от раута фкъшти да си дОпия, и там ..." ... За Арманли не може, а е задължително. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Предводител на команчите 14 Авг 2016 09:37 ==== Като се върнахме, решихме да разкажем. Оказа се, че е много по-лесно да го извървиш, отколкото да разкажеш за него. Направихме сайт, в който бавно и мъчително, крадейки от времето си, вече трета година списваме по малко пътеписа си. http://camino-bg.weebly.com/ на ден пети съм, ще очаквам  много съм впечатлена, много голямо удоволствие ми достави четенето,завидях ти, благодаря още веднъж! чудя се дали не можем и ние, но наистина не знам, може би ще се справя с организацията, но за пътя не знам, нищо подобно не ми се е случвало имахте ли специална предварителна физическа подготовка, не прочетох нищо за това? |
имахте ли специална предварителна физическа подготовка, не прочетох нищо за това? На подобни въпроси винаги отговарям - щом ние можахме, всеки може. В интерес на истината ходим постоянно по планини, но да се каже, че сме атлети - не. Това, което научихме, обаче, е какво бива и какво не бива да се прави по време на път и как да си разпределяме силите. Иначе имаше хора тлъсти, без двигателна култура, осемдесетгодишни старци и т. н. - и вървяха. И стигаха! Никога няма да забравим Роналд, на 79 години беше. Ще го срещнете към края на пътеписа, живот и здраве. Мажеше се с Нивеа от глава до пети, за да не изгори, мязаше на помашка булка, дишаше тежко. Веднъж го питах - как вървиш? Ein Schritt nach dem anderen, каза ми - стъпка по стъпка. Последно бяхме заедно на месата в катедралата на Компостела. Той успя! |
Предводител на команчите 14 Авг 2016 17:51 .......... На подобни въпроси винаги отговарям - щом ние можахме, всеки може. запалена съм вече  може да не ни се случи, но поне ще го преживея мислено, интересът ми е насочен към Пътя |
| Лилиан, направо хващай Дао-Пътят, щото само с един свети Яков не може да се издаяни толкоз натоварване. Аз лично се стреснах от физическата част. Няма да ми е по силите. Правила съм обиколка на америките с кола, от бряг до бряг и по диагонал. По 1500 мили ми се е случвало да вземам на лаг. Това го мога и ми е приятно. Но да извървя 1000 км, и то с товар на гърба, идва ми множко. Само като си се представя с раницата и вече ми се подгъват коленете. То и по Америка ги има тези неистови маршрути, нали помниш оня филм, Дивото, 2014, докато го гледах и съпреживявах всичките перипетии на Рийз Уидърспун. Еле па като си разби крака, направо ме заболя и мен. Та и сега докато чета за бедата с г-жа Команчи още от първия ден, направо закуцуках с нея. Имам и въпроси, но нека го дочета. |