Насам-натам. Камино де Сантяго и други приключения.
Отиди на страница:
Miziika 14 Авг 2016 21:18 Мнения: 474 От: Bulgaria Лилиан, направо хващай Дао-Пътят, щото само с един свети Яков не може да се издаяни толкоз натоварване. Аз лично се стреснах от физическата част сигурно не мога, а и доста се контузих, не знам какви ще са нещата по - натам, не съм спортувала, не съм изкачвала планини,винаги ходим на море, живеем на море, не ходим никъде без кола, даже градинката в селската ни къща ме затруднява също не мога да спя в една стая с други хора, да не говорим за непознати, с банята е същото, голяма кифла съм като се замисля филма го помня добре, съпреживях го и аз, обичам много такива филми, изобщо обичам някой да ми живее, пък аз да го гледам  |
също не мога да спя в една стая с други хора, да не говорим за непознати След осем-девет-десет часа ходене ще заспиш и в зоопарка. |
Намасте Намасте, но не съм добре тия дни. Ниско кръвно, нисък тонус. Ако бях сега в лодка по Ганг, най-мръсната и най-самоочистваща се велика река... Край Варанаси или Аллахабад /роден град на ДЖ. Неру/, пропуснах го одеве... На зазоряване само аз, без мъжете, пих чай от гангска вода, кипнал, разбира се. Тома Томов избяга на кърмата да повръща. Нищо ми нямаше. Освежих се. Слънцето изгря. Подхвърляхме си запалка с двойка стари хипари, пътуващи с каквото видят на пътя по всички свещени места... Индусите се къпеха захилени до уши и си търкаха зъбите и венците с тънки клечки... Край нас изплува и се понесе по течението труп на крава точно когато с домакините си пиехме чая. Бях се виндийчила до пълна Брахманирвана. Мъжете бяха съкрушени от погълнатите от мен потенциални амеби. Ядец! За днес толкоз. Нехронологично. |
| Ооо Дорис, давай смело. Началото е половин свършена работа. Initium opus facit. Initium bonum est dimidium facti А ако сега цъфне и самият ТТ да те подкрепи в спомените, стаава забавно | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Miziika |
| Ах, Команчи, страхотен пътепис! Нямам думи, все едно съм там, само дето краката не ме болят. На ден пети съм в момента... |
А ако сега цъфне и самият ТТ да те подкрепи в спомените, стаава забавно Ще му спестя 2 други спомена. Брр. |
Ловкия16 Авг 2016 16:08 Жалко, спрял е да пише до там. Толкова се надявах да прочета първо неговия пътепис. |
| Мислиш, че е писано само до ден шести? Ми дай да го изюркаме тогава нашия приятел!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ловкия |
Ще му спестя 2 други спомена. Брр. Споделените спомени са най-ценното нещо в живота. А и това е негласното мото на темата. Индия сигурно е някаква магия, която на мен няма да ми се открие. Но дъщеря ми, която е луда глава, върши винаги някакви много щури неща, които на мен ми се сервират в последния момент или пък изобщо не ми се споделят. Та тъй, както си учеше тихо и кротко в Университета, реши че не иска повече да следва, и на 21 години само, прекъсна и се отдаде на пътешествия. Щяла да изучи първо училището на живота. Ами как? Ами така, като замине съвсем сама за Индия за да прави йога сред йоги. На мен косите ми не само ми се изправиха, ами и побеляха за една нощ. Но какво да сториш, такова ми е детето, своенравно и детерминирано. Като реши нещо, го прави. Има си паспорт, пълнолетна и така, замина. Докато си пращахме имейли ме осведомяваше за впечатленията си. Които общо взето бяха успокоителни. Навсякъде в Индия беше във възторг от обслужване, отношение, култура. Дори храната ѝ понасяла. Единствено намерила странно това, че докато вървяла из улиците след нея се носел шлейф от 20-30 индийци, готови да ѝ се притекат на помощ. Но били възпирани от присъствието на безбройните стражи на туристическата полиция. Все пак, толкова много внимание след студената и винаги на два лакътя разстояние Америка, ѝ дойде много. Та съкрати престоя си и отлетя за Непал. Там пък всичко ѝ се струвало близко и познато, съвсем по американски, поради факта, че туристите били значително повече. След година замина за Австралия, където прекара една година. Пак в училището на живота. Сега е по Карибите да проучва възможности за правене на био продукти от моринга(moringa oleiferis). Кво да се прави, ние сме като едни деметри, ходим, плачем, но отклик, ако дойде, е все през шест месеца. Поне знам, че е способна да се оправи навсякъде сама. Изгради си характера по време на тези пътувания. А и взе да мисли малко по-практично вече, и спря да хвърчи, понесена от първите междуконтиненталните ветрове. Поне не толкова спонтанно. Като се замисля сега, стресът си беше най-вече за мен, на нея всичко това много ѝ харесва. Бе изживях аз целия мит за Серес и Персефона от А до Я, с цялото скитане по земята и всичките слизания до Ада. Но нейсе, притесненията за мен, за нея -- спомени и неповторими преживявания от пътуванията. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
| Предводител на команчите, видях, че Ваня ти е благодарила на първата страница. Почти съм сигурна, че това е тери - робин. Ходила е, върнала се е и вече е написала първия разказ. Дано това те стимулира да довършиш твоя.  |
Ловкия 16 Авг 2016 16:08 ..... Команчи, нещо не ми се отваря ден шести.. всички сме на ден пети, той е сакрален |
Miziika 16 Авг 2016 17:51 ох, как те разбирам! аз като видна свръхмайка щях да изпитам същото и моята ходи в Индия миналата година, но по туристически маршрут и не беше сама, пък и пътят свърши на Малдивите току правех справки за полетите , ама справки на легищата в Индия е по-добре да не правиш, преживяваш само тяхното разбиране за точност тази година беше в Китай, но Индия е нещо завинаги, казва тя |
| Кой е Тери Робин!? Да си признава бърже! На вниманието на угрижените Има написано още доста и скоро пътеписът ще продължи. Но процесът, както казах, е бавен и мъчителен. На първо време, гледайте на нас като на Илф и Петров - написаното не е само мое дело, впечатленията не са само мои, спомените и преживяванията са общи. Това усложнява нещата само по себе си. Отначало имахме доброто желание всеки ден да си водим дневник. Наличните за целта тетрадка и таблет останаха недокоснати от човешки ръце (е, на таблета се гледаха филмчета, като ни доскучаеше). Просто нямахме сили и време за това по време на самото пътуване. Всичко се запаметяваше на харддисковете в кратуните ни. Като се върнахме (септември 2013) първо си дадохме няколко месеца да улегнат пресните ни впечатления и огромният обем информация да бъде осмислен. Едва след това наточихме калемите. После се чудихме известно време относно структурата на пътеписа. Ужасно много ни се искаше да не бъде просто поредният пътепис - лично преживяване ден по ден с обяснения как сме открили себе си, а, у, - а да бъде и полезен наръчник за всеки следващ, който иска да тръгне (установихме преди да тръгнем, че такъв липсва на български, а истински полезната информация може да бъде набавена само от испаноезични сайтове). Искахме не просто да разкажем за нас, а за Пътя. Именно затова решихме да я има огромната като обем (близо 200 стандартни компютърни страници, цяла книга!) уводна обяснителна част. Нейното написване ни отне месеци, а наливането й във сайта - макар това да не е първият ни сайт за приключения - също си изискваше технологично време. Написването на "чистия" пътепис и наливането му в сайта също беше (и е) бавен процес - обработка на GPS траковете, направата на Google картите, дългите дискусии над вече написано - "защо не си споменал това?" - "бе какво ги интересува хората?" - "ааа, не, без него не може, чакай, ей сега ще напиша" - "ей, като каза, помниш ли и за онова" - "ааа, да" (и т. н.), стиковането на текст и снимки, подбор на подходящите от хилядите снимки, обработката и олекотяването им във фотошоп (не можем да злоупотребяваме с добрината и широкото сърце на хостващите сайта ни) и прочее. Както знаете, работата ни в този живот не е "писане на пътепис", така че трябваше да се съобразяваме и с това, колкото и да ни беше неприятно Та така ... Във всеки случай, coming soon, we promise ... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| ето го на Тери Робин http://tery-robin.blogspot.bg/ сега съм длъжна да прочета и нея, ами какво да правя рs смаяна съм още от началото на пътеписа на Тери, озадачена и притеснена очевидно няма да ида никъде  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Lillian |