Насам-натам. Камино де Сантяго и други приключения.
Отиди на страница:
| Началото на my passage to India беше драматично, без да го усетим. Трябваше да преспим в Рим. Имахме огромен багаж от камери, звукозаписна апаратура и километри филмова лента. Не можехме да ги вземем в хотела. Обърнахме сме към представителя на "Балкан" /ако така се казваше още/. Млад, тих, вежлив, скромен човек, който за минути ни уреди в нечий склад на чужда компания. Накрая ни се представи: Сергей Антонов. Атентатът вече се беше състоял, но до него не бяха се докопали. Рано сутринта на другия ден чевръстият кротушко ни чакаше с апаратурата, сърдечно благодарихме и още докато сядахме в самолета го забравихме... Истинската Индия ще започне тия дни, да събера тонус. Ще ви открехна само за индийския дух, който те облъхва извън летището и те придружава навсякъде /без луксозните хотели/: на урина, ДДТ и много, безкрайно много цветя. Обикнах го моментално. Магия! |
| Тери е Ваня от Хасково. Случайно преди време попаднах на блога й и съм й много благодарна. Прочела съм го целия, "пропътувала" съм през Африка с огромно удоволствие. И тъкмо, когато вече нямаше накъде да "тръгна", тя пое към Южна Америка. Следих я на живо, така да се каже, защото по време на цялото пътуване пишеше разказите си. Хубави емоции за читателите, които никога няма да направят това, което прави тя. Също като Дорис и дъщерята на Мизийка е влюбена в Индия, но за съжаление, е направила блога си по - късно и така и не е написала разкази за Индия. Блогът ти е отлично направен, снимките ти са невероятни и се надявам да допишеш разказите за твоето Камино. Покрай блога на Тери, съм чела и на други, не само стопаджии, и мога да направя сравнение. |
ето го на Тери Робин Тери Робин я "познавам" перфектно, блогът й сред фейвъритс на браузъра ми, но питам: Кой ТУК е Тери Робин?!? Да й стисна ръчицата, па макар и виртуално ... |
Също като Дорис и От всички вметки досега аз лично не би нарекла Дорис пътешественичка в Индия. Друг е случаят, не става дума за маршрути  Команчи, това беше риск на възприятие, който ти си пое още с откриването на темата  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
| Предводител на команчите 16 Авг 2016 19:38 Аз прочетох, че ти е благодарила Ваня на първата страница в блога ти, а не тук. Извинявам се, че не съм доуточнила. http://camino-bg.weebly.com/ Долу - горе по времето, когато планира нейното пътуване, е чела твоя блог |
| Аха ... Мерси, Слава. Реших, че Тери се спотайва и тук. Иначе да, и аз имах подобни подозрения Долу - горе по времето, когато планира нейното пътуване, е чела твоя блог Нормално  . Четем се взаимно.С течение на времето стана така, щото като напишеш "Камино" в гугъля, сайтът ни излиза на първо или второ място. Една от малките ни радости - биваме четени, и то редовно. Искахме да разкажем за всичко напълно "фрий ъф чардж" и да не вземем нито лев за него. Затова и няма да видите реклами на сайтовете ни. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| Важни са емоциите, приключенията и нещата, които научаваме от тези, които са стъпили там, където не всеки ще стъпи. Ще видим света през техните очи. Няма значение дали са пътешественици или не. Пропуснах да благодаря на Предводител на команчите, наистина изисква време и усилия да се опише всичко толкова добре и подробно, както го е направил той и другарчето му. Благодаря! |
| Няма значение. По принцип се дразня, като чуя нещо от сорта, ама...да тя и тази така онака, ама ти тоз знаеш ли го и прочее. Не искам да се задълбавам |
Асол 16 Авг 2016 20:13 Е, темата не е за мен, а за всеки от нас, така че всичко е ОК. Хайде, за да не скучаете, докато чакате ден шести  , пък и да не се чудите що времето за писане за Каминото ни е кът, малко други наши приключения, този път на родна почва:Планинарство за всеки | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
жана д`арк, 14 Авг 2016 14:14 видя ли баир, заставам под него и с кран не могат ма дигнат Толкоз път за един път, никой път! Винаги, когато разни приятелчета започнат да ме изкушават с приказки от рода на "ама ще видиш колко е хубаво там горе, пък въздухът, пък ..." си припомням Чудомир и неговите мадам Гоца & съпруг*, решили и те "като хората" да се изкачат нависоко. Любимата ми сценка е финалната - семейството похърква блажено под сянка на равно място и въздушните потоци от тази им дейност поклащат и стряскат дръзналото да се спусне по паяжинна нишка над тях паяче.  *Не помня заглавието, за съжаление. |
Искахме не просто да разкажем за нас, а за Пътя. Именно затова решихме да я има огромната като обем (близо 200 стандартни компютърни страници, цяла книга!) уводна обяснителна част. Нейното написване ни отне месеци, а наливането й във сайта - макар това да не е първият ни сайт за приключения - също си изискваше технологично време. Написването на "чистия" пътепис и наливането му в сайта също беше (и е) бавен процес - обработка на GPS траковете, направата на Google картите, дългите дискусии над вече написано - "защо не си споменал това?" - "бе какво ги интересува хората?" - "ааа, не, без него не може, чакай, ей сега ще напиша" - "ей, като каза, помниш ли и за онова" - "ааа, да" (и т. н.), стиковането на текст и снимки, подбор на подходящите от хилядите снимки Боже... Боже мили ! Какви чудни , чудесни хора имаме в България ! Предводителю , ама много хубаво сте се справили - с карти , с предистория , всичко както и аз бих писал , ако имах дар-слово и дупе за път! То , вашите ученици са късметлии . ДA , да можеше да сте начален учител на българчетата , на всички 60 000 деца... Аз като 'учител любител' се занимавах с едно съседско момиченце по аритметика . Успях първо да ѝ покажа , че числата са абстрактни сами по себе си , че могат да се 'материализират' в различни задачи , че да 'представиш' , 'покажеш на сцената' числата е един отговор на ученическа задача , да изпишеш - 'получиш' едно число става по безкрай начини .. Наградата ми беше когато детето само се сетило , че в Питагоровата теорема става дума за площ - повърхности - квадрати, а страните на триъгълника са частен случай... Не исе ! Друго . На една моя позната дъщерята учила в Испания , после се върнала в София . Имаше работа с добра заплата , даже за Софийските дадености . И гадже - съжител , почти щастливи били . Ама отишла на Камино / от Предводителя ми се изясниха мотивите / по не знам кой път . И още вечерта на първи ден пламва божествена искра между нея и момче - германче . Само от една подадена бутилка вода . По късно и двамата твърдяха , че бутилката била проводник на ток , флуиди .. едва ли не телесни течности . Нашето момиче за 5 деня си заряза работа , съжител и мама и отиде в Германия . При Продавача , как макя ѝ вика . Той наистина е продавач в един хипермаркет... Камино ...Ай Камино....И още друго ...на Тери - Ваня от Хасково преди 5 години ѝ спасих колелото от крадец . За няколко минути ми разказа приключения от Казахстан до Австралия ,аз тогава я сметнах за луда , че моя мировзор е дълъг 80 километра , ама по - после се запознах с баща ѝ , адвокат , и бая се вълнувах : - Как издържа тоз човек ? Че и Мизиика на също дередже .. .......Что в жизни бывает и в авиации нету ... А что в авиации было , то и в цирке не бывало ... |
Истинската Индия ще започне тия дни, да събера тонус. Ще ви открехна само за индийския дух, който те облъхва извън летището и те придружава навсякъде /без луксозните хотели/: на урина, ДДТ и много, безкрайно много цветя. Обикнах го моментално. Аз също съм възхитена от разкази за Индия, но един препатил там пътешественик ми каза, че дъха включвал не само урина, а и далеч по-твърди и меки отпадъци и трупни миазми също. Мухите го придружавали денем навсякъде, а хлебарките нощем. Освен това се запознал с насекоми, които не предполагал, че същаствуват и съжителстват с човека, а някои и по главата му. Ванче, споделям изцяло твойте вълнения, при четенето на тази пътеписница. Отделно ще поздравявам автора с какво ли не по пътя към светите мощи. Аз съм се заканила да ида на поклонение на светите мощи на Йоан Кръстител. Германски учени доказаха, че това са били "единствените автентични мощи на Св. Йоан" Съвпадали възрастта, хаплогрупите и други белези на находката. Имало предостаъчно материал за изследванията на ДНК и то от вътрешната структура на костта, много доре запазена. Сравнявани били дестина подобни мощи от цял свят и все излязли късни имитации. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: idproxima |
Вярно Ванче, че и мизийката е на подобно дередже, но пък тя е една от малкото хора, които могат да си успокояват душата говорейки с цветята. Тя им говори латински на латинките и те я разбират.  Изглежда и други цветенца учи на латински и до сега оплаквания няма. |
Боже... Боже мили ! Какви чудни , чудесни хора имаме в България ! Абцилютно съгласна! Имахме си Винету - вожд на Апахите , а сега и Предводител на Команчите. |