Книгата
Отиди на страница:
| Жана,и за мен са любим отбор твоите автори +К Вонегът ,М Юрсенар,Ал.Солженицин,В Пелевин, Макс Фриш-целият ,най-вече - "Човекът се появява през холоцена" Ох,да - и Орхан Памук ,и М Уелбек ,и Артуро Перес-Реверте | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Olvido |
| Не може да не си чел "Нещата от живота" /или поне да не си гледал филма на Клод Соте с Мишел Пиколи/, "Улица Хавър", а "Лошото време" е в челото на класацията ми. Не може да не си чел "Пилето" на Уортън /или да не си гледал филма/ или пък "Отбой в полунощ" /също екранизиран/. Фаулз ме спечели основно с "Даниъл Мартин", а Айрис Мърдок първо с "Дете на думите", после с всичко останало... Падам си и по Моъм, Ъпдайк, Стайнбек, Ъруин Шоу..., но голямата ми любов ще си остане Мопасан  |
Olvido 27 Авг 2016 13:17  Ох, наистина не мога да изброя всички автори, които обичам, все ще пропускам някого, ей на, сега се сетих и за Сароян  |
| Позволявам си да коментирам списъка. 1. Корабът с алените платна - Грин - не е задължително, но не е лошо да се прочете - на около 13 +/- години Война и мир, Ана Каренина - Толстой - с познавателна цел; затова може и от тук, от там. Двамата капитани - В. Каверин - Добро четиво около 1970-1980 г. Блокада - А. Чаковски - с познавателна цел; затова може и от тук, от там. Наследникът от Калкута - Р. Щилмарк - не е задължително, но не е лошо да се прочете - на около 13 +/- години Парижката света Богородица - Юго - почти задължителна в края на гимназията, зависи от амбициите Граф Монте Кристо - Дюма - задължително в детските години, особено по време на боледуване (от сливици напр.) Гърбавият - П. Февал - не съм чел Индиана - Ж. Санд - Брулени хълмове - Е. Бронте - в момента изпитвам неприрязън към всичко английско Стършел - Е. Л. Войнич - много вредна книга Агата Кристи и Удхаус - цялостно творчество - А.К. - да, за да разберете жанра детектив. Английският ми не става да чета литература. На български е издаван след като почти престанах да чета. Нежна е нощта - С. Фицджералд - това не американска книга. По-добре "Великият Гетсби" и Доктороу Безкраен празник - Хемингуей - От Хемингуей мъжете трябва да прочетат всичко на около 20-25 г. Живот назаем - Ремарк - и от Ремарк трябва да се прочете всичко, но част от книгите му са бизнес проекти. ............................ Тютюн - Д. Димов - абсолютно задължително и то няколко пъти. И всичко от Д.Димов Под игото - Вазов - абсолютно задължително и то няколко пъти през целия живот. Това не е "слаб" роман, както някии снизходително пишеха. Отклонение, Пътуване към себе си - Блага Димитрова - не е задължително, но не е добре да се прочете - на около 16 +/- години Солунският чудотворец, Дъщерята на Калояна, Иван Асен ІІ - Ф. П. Мутафова - и това трябва да се чете - българско е! |
Малкият принц е наистина досаден Тази досадност е вторична - станали сме циници и някогашната чувствителност ни е чужда. И все пак Малкият принц вълнува много хора, дори днес - няма как да е досаден. За мен е съвършено произведение, но има едно петънце - историята с кладенеца и свещенодейственото пиене на вода. Никога не успях да я проумея, дразни ме и я прескачам. |
Тоз Фаулз, ако е известен с едно "Ларва" май повече е известен с "Абанасовата кула" и "Грешницата от Лайм Риджис", която пък е известна с Мерил Стрийп аз не го намирам за системен автор, мисля,че не напусна времето си |
| а Макс Фриш беше ли споменат? с Хомо Фабер, Щилер и Дневници? много интересно ,много модерно нещо, не помръдна с годините |
Команчи очевидно е по-деликатен, но коментатори не липсват  Пропуснах: Норманските истории на Мопасан, "Врява и безумство" на Фокнър и разказите на О Хенри  Никой никога не може да ме застави да прочета нещо от Гьоте, както и "Дон Кихот". От по-модерните и нашумели Умберто Еко, Маркес и Куелю, разбира се | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
| сега от Макс Фриш някак естествено е да премина към Ървин Уелш с Трейнспотинг, Дрога и Порно бе само го споменавам, не го четете, звучи като несвързани думи на наркозависим, експресивен език, белязал цяло поколение писатели след себе си и едно поколение неписатели също |
| Коелю е лъжец! Заявявам го най-отговорно след Каминото. Сто години самота е в топ 10 на най-мразените от мен книги. Три дни от живота ки, които никой няма да ми върне. О. Хенри - да! Дела и Джим, гребените и часовникът - невероятна история! Курт фон Негут никога не ме грабна. Не може да не си чел Жана, вЕрвай ми, МОЖЕ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Коелю е лъжец! Заявявам го най-отговорно след Каминото. Сто години самота е в топ 10 на най-мразените от мен книги. Три дни от живота ки, които никой няма да ми върне. О. Хенри - да! Дела и Джим, гребените и часовникът - невероятна история! Намерихме допирни точки |
| "Фауст" прочетох през първата зима след завършване на гимназия. Разбрах доста неща и останах много доволен. ... Градско момче съм (бях) и не разбирах въобще какво е това селянин (расъл съм когато градското население беше около милион и 5-6-стотин хиляди). Разбрах като препрочетох няколко пъти Фокнър. Странно ми е и досега. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Още един Борко |
| Към Ерих Кестнер бих добавил и „Малкият мъж“ заедно с продължението и -- „Малкият мъж и малката мис“. Към детската литература бих прибавил и сънародника на Кестнер -- Джеймс Крюс, с „Тим Талер или продаденият смях“. За собствен списък с предпочитани книги -- ще се въздържа по обективни причини  |
| Аз, прочее, щото съм си малко простоват, адски харесвам Реймънд Чандлър. От-до ... А за Дон Кихот ... В "Библиотека за ученика" имаше "Най-доброто от Дон Кихот" на Пантелей Зарев. То хубаво Серванес писал, ама добре, че се пръкнал Пантелей Зарев да подбере Best of ... |
Коелю е лъжец Не, просто е търговец.В същата графа е и Букай.Общо взето - автори с които мъжът се запознава само ако има глупостта да излиза с хуманитаристка.Макар че има и по-тежки случаи- да ти сервират за десерт размисли за Бодрияр.Трябва да има наистина огромни очи говорещата за да издържи човек. |
| О`Хенри - да За "Сто години самота" няма да се разберем  Посегнах към нея на 20, но я захвърлих. В началото на 30-те я прочетох на един дъх и бях очарована, след което стигнах до извода, че този роман изисква определена житейска зрялост. А "Есента на патриарха" съм препрочитала неизвестен брой пъти |
