Книгата
Отиди на страница:
Значи още не съм я достигнал. Как ще разбереш ако не се опиташ да я прочетеш отново? Може пък и да си узрял вече  |
Предводител на команчите 27 Авг 2016 12:33 ........ Не само киното. Театърът е същата работа. Блатечковци и Мутафчиевци, блах ... основно в Созопол гледам театър, по няколко постановки за седмица имаше две - три доста добри последните години - една на Яна Борисова "Хората от ОЗ", хареса ми, че е извън злободневието, разточителна многословна, абе театър "Домът на гнева" също по "Домът на Бернарда Алба", много пипната постановака на Диана Добрева, много пластична, но за жалост темата й е вече извън живота. това което наистина помня с огромно удоволствие е "Антигона" на Иван Добчев с театър "София", по страхотен текст на френски автор Жан Ануи, тази трактовка на трагедията ми хареса страшно другото наистина са злободневни скечове, които не са ми по вкуса, като тези на Камен Донев примерно, но точно те събират публика, а пък и бара на амфитеатър го затвориха, бе наистина са вече трудни за издържане ще видим и тази година и ще докладвам | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
Как ще разбереш ако не се опиташ да я прочетеш отново? Да ти кажа ли, че за последно й се мъчих миналата година? Не мога и това си е  |
| Жана, помня я почти наизуст. Не зная защо, но е така. Аурелиано Втори, Трети, Пети - найн, нихт, ний унд нимер. |
Предводител на команчите 27 Авг 2016 13:38 ...... Сто години самота е в топ 10 на най-мразените от мен книги отдавна подозирам това за повече хора, ама си мълчат, класират я,превърнаха я в Библия |
злободневни скечове, които не са ми по вкуса, като тези на Камен Донев примерно Деветдесетте дойде Таганка и видях що е истински театър, а не своеволията на Раковска. След това пет години редовно ходех на театър в Германия. Опитът отново да ида след това в България беше отрезвяващ. Сега от време на време ходя, за да видя има ли подобрение. За жалост не. По-добре Камен Донев, отколкото Блатечкевщини. Най-страшно е сравнението на Лафазанов и Гърбов от Улицата и Комиците. Марианска падина ги дели. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
ама си мълчат, класират я,превърнаха я в Библия О, само тя да беше. Но да, всяка миска харесва Самотата. И Малкия принц  |
| Ами те са четящите вестник "Култура" от 90-те насам. По този начин се стига до запознаването със световните тенденции в литературата при по-голяма част от мъжете . |
| В интерес на истината познавам няколко, отделно две регионални миски (тип Мис Трекляно) ми бяха студентки, па и квото съм видЕл по таУавизора все натам сочи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Асол, добре, че погледнах твоя списък.  Как можах да пропусна Отклонение на Блага Димитрова, една от най-любимите ми книги.  Сигурно защото моята книга остана при студентската ми любов след раздялата  После , вече след промените си я купих отново от една сергия на пл. Славейков. От нея преписвах откъсите за форума, но тя никога не стана моята книга. Какво нещо е нагласата на човек, не е достатъчно само да имаш книгата, но и да си оставил частица от себе си в нея. Пропуснах и Съмърсет Моъм с разказите " Човекът, който имаше съвест" и Селинджър с "Устата ми хубава, очите ми зелени." И Марк Твен с "Писма от земята." Стига толкова . Да не излезе. че много съм чела, ще ме зачеркнат за политиката.  |
| На Коелю и Букай им повехна славата. Хептен ги разконспирираха като чиклит и някак вече не е престижно да си им фен. В търсене на възвишено все се чучваш на Маркес. ПП Ногуй популярен елзасецът Фредерик Байгбедер, известен като Бегбеде, и особено "Любовта трае три години". Настолно кифлено четиво тудей. |