Отиди на страница:
| Една държава има свой университе в чужбина, само в колониална държава. Французи и англичани са имали университети в колониите си. Нито една съвременна, свободна държава не допуска чужд университет на територията си. Има много университети по света, които си сътрудничат и си обменят студенти. Американците не допускат чужденец да е собственик на FM радиостанция, защото ще навлезе във всекидневният живот на американците. С чужд университет е още по-лошо. Навлиза се в ума на подрастващото поколение. Изучаване и преподаване на чужд език е едно. Чужд университет е нещо съвсем различно. |
Село_ 15 Септември 2016 20:13 Каква е новината тук, че парламента нарушава законите ли? Не, просто, че не ги спазва  |
| Образователната с-ма в Б-я няма шанс да се реформира, докато се очаква това да стане от хората вътре. Същото е и със съдебната. Вътре са се нагласили едни закостенели, закоравели, закраставели преподаватели, които никога не са могли да преподават. На тях им липсват не само педагогическите умения, но и професионалните. Те надават неистов вой при откриването на всеки нов университет, защото всеки пореден затвърждава тяхната несъстоятелност. Конкуренцията винаги плаши слабите и недъгавите, затова те се опитват по административен път да наложат някакви ограничения, само и само да осигурят по силата на някакъв монопол студенти. А те никак не са загрижени за студентите си, а само за парите, които идват с тях. Едно от най-хубавите измерения на ЕС е свободното д-ние. Така студентите могат да отидат в чужбина, за да получат образование. Където и да отидат, каквото и да учат — все ще е по-добро от българското. Смешният плач на българските преподаватели не е за образованието или неговото качество, не е затова дали студентите получават по-добра подготовка или не, а само за качеството на техния собствен живот. Същото е вайкането с нарастването на болниците, сякаш това води до нарастване на болните. Сега новият университет (болница) и той като старите ще продължава да не прави нищо, досущ като "старите" и ще взема пари от МОН (НЗОК) за това нищо. Онзи ден пресцентърът на СУ гордо съобщи, че се е преместил с 50 места напред в една класация и вече е м/у 651-700 място (заедно с университети Квазулу-Натал и университета Шарджа). Най-престижният ни университет е толкова зле, другите въобще не ги лови класацията, но претенциите ни са поне за Харвард.  |
Каква е новината тук, че парламента нарушава законите ли? Ми то и това не е новина...Не, просто, че не ги спазва |
Образователната с-ма в Б-я няма шанс да се реформира, докато се очаква това да стане от хората вътре. Същото е и със съдебната. Вътре са се нагласили едни закостенели, закоравели, закраставели преподаватели, които никога не са могли да преподават. На тях им липсват не само педагогическите умения, но и професионалните. Хубаво звучи, има доста истина, но в същността си е една много-много стара манипулация. Самата истина е, че вътре е пълно с закостенели преподаватели, но още по-вярно е, че има и точно толкова можещи и много добре работещи хора. За съжаление системата на висшето образование през годините създава "калъп", в който трябва да се влезе, иначе не можеш да се развиваш. И този калъп се нарича "наука". Отдавна е известен афоризмът, че Айнщайн нямаше да може да защити аспирантура, защото неговата публикация на теория на относителността няма нужните научни показатели, изисквани от ВАК. Сега това се видоизмени,но пак е същото по същество: Айнщайн няма да може да защити доктурантура, защото резултатите му са публикувани само в две статии и няма обща статия с ръководителя си. Който иска може да направи проверка и ще се учуди като види с колко научни или науко-приложни приноси защитава всеки докторант. А ако погледне документите за доцентура или професура - ами на направо става ясно, че тука е "пъпа на науката". И това е само една привидност, наложена от абсурдни изисквания. Защото колкото по-абсурдна е една система, толкова тези, които я прилагат могат по-здраво да контролират новоизрастващите. Те надават неистов вой при откриването на всеки нов университет, защото всеки пореден затвърждава тяхната несъстоятелност. Конкуренцията винаги плаши слабите и недъгавите, затова те се опитват по административен път да наложат някакви ограничения, само и само да осигурят по силата на някакъв монопол студенти. Това е старо като света и никой не го е отменял. Проблемът е, че слабите и недъгавите се плашат и умните, но доста свити хора. Изключително трудно е да си едновременно учен, преподавател и човек. А работата със студенти изисква да си и трите: ако не си учен няма да можеш непрекъснато да се развиваш и ще изостанеш от живота; ако не си преподавател няма да можеш да го предадеш на студентите; ако не си човек ще те е страх, че остаряваш и обучаваните от теб могат да те задминат по постижения и квалификация. А те никак не са загрижени за студентите си, а само за парите, които идват с тях. Е това е прекалено като изказване, но никой няма да каже, че не се интересува дали ще може да изхрани семеството си. Пък и все пак преподаването във ВУЗ не е социална дейност - това е професия като всяка друга. И както всеки друг човек се интересува как да изкара пари за да прехрани семеството си, да осигури по-добро образование на децата си, да осигури ...., така и преподавателите ги имат всички тези проблеми. И когато обществото се интересува да увеличава парите на шофьори, на пожарникари, на полицаи, на ..., но не и на преподавателите то тогава не може да се очаква нищо повече от това, което се случва. Ай по-сериозно да четем с оглед на особеностите на българската съдебна система. Което е друга тема. Една от най-големите грешки на много хора, които се борят със странни решения е, че те бъркат съдилището, в което отиват. Всички тези неща, свързани с процедури, трябва да се пращат само в Административния съд. Основният проблем е, че трябва да докажеш, че си пострадал. И тук идват поредица от капани, свързани с непознаване на много неща, свързани с законите за Висшето образование, за Научните степени и звания, за Трудовия кодекс. Един приятел преди 3 г. се съди с голям софийски вуз и спечели само защото отиде в административния съд - беше за процедура за доцент за човек, който след това се готвели едни хорица да го правят началник. Оказа се, че те са тълкували закона както си искат и в административния съд ги разби чисто законово. Много е поучително, защото показва колко не се познава закона - оказало се, че един от задължителните професори се пенсионирал по време на процедурата, но тъй като бил станал професор след 2010 г. то по закон след пенсионирането се връща на състоянието, което е имал при ВАК (бил е доцент). Това веднага нарушава изискване на закон и бух - журито е неадекватно и процедурата се анулира. В обикновен съд това най-вероятно нямало да мине, но в административния винаги минавало. Ето един съвет от адвокатите на този колега: всеки който е станал доцент или професор в първата година на новия закон нека се провери дали е писал монография - ако не е писал, а е използвал заместващи статии най-вероятно е незаконен - законът изисквал тази опция да се използва само след като се приеме изменение на правилника на дадения вуз с явно споменаване на този заместващ брой, а много от вузовете не са приели такова нещо през първата година на закона, защото правилникът на министерството много закъснял. Затова тези "административни" неща се гледат само в Административния съд. |
Ето един съвет от адвокатите на този колега: всеки който е станал доцент или професор в първата година на новия закон нека се провери дали е писал монография - ако не е писал, а е използвал заместващи статии най-вероятно е незаконен - законът изисквал тази опция да се използва само след като се приеме изменение на правилника на дадения вуз с явно споменаване на този заместващ брой, а много от вузовете не са приели такова нещо през първата година на закона, защото правилникът на министерството много закъснял. За съжаление и адвокатите и многоуважаваните съдии са пълни дебили в проблематиката. А явно не са ползвали експертизи от компетентни лица. Също тривиално.Затова тези "административни" неща се гледат само в Административния съд. Не случайно това беше въведено от мумията. То какво и да се очаква от човек написал една публикацие през жинота си, но с претенции да се "бара" учен .... Де хакто не е проблем да издадеж някакво ръководство или друг текст ползвайки компилация от преводи от чуждестранни издания. Докато едно уважаващи себи си списание поне иска рецензии от двама трима души които са наясно и работят в областта. В този смисъл и една публикация може да има по-висока научна стойност от "монография". По принцип подобни въпроси не са работа на съд, а на специализиран орган от вида на закритата ВАК. Това което е полезно да се въведе е изискването лекционен курс задължително да се чете само след готови материали за обучаваните и те да им се дават преди всяка лекция. Пракитка намерила приложение на доста места. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БОТ |
Самата истина е, че вътре е пълно с закостенели преподаватели, но още по-вярно е, че има и точно толкова можещи и много добре работещи хора. Buon pomeriggio, Bonjorno! Съгласен, че има "и много добре работещи хора", но са около 9 пъти по-малко от закостенелите, закоравелите, закраставелите преподаватели с по-високите академични длъжности (за тях къде-къде по-точно е "научни звания", щото звучи "по-офицерски"  . Процесът на попълване на с-мата също е много странен. Влизат предимно децата на някои преподаватели или приятели. От тях рядко са със заслужен вариант на cum laude-то, а са по-скоро посредствени и с ограничена възможност да се реализират добре на пазара на труда. След като станат докторанти в много голяма степен стават нещо като слуги на на́учните си ръководители. Те пък са с твърде ограничена компетентност, което само намалява шансовете на младите да научат нещо, освен да пият, пеят и слугуват. Презентациите на дисертациите са слаби и режисирани. Стават пред свръхнекомпетентна и свръхотегчена аудитория, която или гледа да се наспи или да разгроми дисертанта с някоя глупост, ако такава е генералната линия. Аргументите са от смешни – по-смешни: не бил известен в катедрата, аз това не съм го чува̀л, тва не било никъв на́учен принос и т.н. Смешни мотиви, но напълно съответстващи на нивото на преподавателите. Ако човекът трябва да мине — посреща се с безразличие, а ако не — със смешните мотиви (които в някои случаи са неподплатени с факти). И така в българското университет шества посредствеността и алчността. "Прислугването" на "хората, които ти гласуват" е най-успешната стратегия за приключване на процедурата.  В престижните университети процесът по рекрутване довежда до кандидати, завършили предходната степен с magna или summa cum laude (или еквивалентни), които биват "осъдени на едногодишна пробация" (  ) . По време на "пробацията" се вижда кой става и кой не, но наблюденията сочат, че този % е близък до 100. Част от този успех се дължи на супервайзорите, разбира се. А в Б-я ръководителят има нужда само от оране на нивата, но не на́учната, а най-прозаичната нива, затова и подбира такива кандидати. Човек, имащ база за сравнение м/у БГ преподавателите и неговите западни колеги, не може да не види бездната, която ги дели (най-вече в професионалната област).  |
| Още един универсисет в БГ??? Абе тази година за един студент не се ли бореха три "университетски" места? |
Който иска може да направи проверка и ще се учуди като види с колко научни или науко-приложни приноси защитава всеки докторант. А ако погледне документите за доцентура или професура - ами на направо става ясно, че тука е "пъпа на науката". Какво ли си мисли един професор от Университета на Уагадугу? А този от Кудугу?  Ами мисли се за Най-големия! Знае фсичко за същността и функциите на университетите въобще. Не му трябва да е виждал други университети, освен собствения му и този в Кудугу (на 120 км.). Той може да ти каже фсичко за университетите, както и даде най-мъдрите съвети какво да стори държавата, за да може неговата професорска трапеза да остане пълна. Студентите са му последна грижа, негова първа е собственото му благополучие. Част от буркинофасовци ще го гледат с кравешки възторг и ще му викат: ти, професоре, си най-големиот, само на тебе вервам, гат стане дума за образование.  Да познаваш поне 3 университета от Топ 10 е задължително, за да можеш да стъпиш на ниво младши експерт по темата. Разговорите за шейховете от Саудитска Арабия и Катар, магнатите от Пакистан и Индия и техните синове в пейоративен контекст, само излъчва махленското ти ниво и тоталната ти незапознатост с темата. Точно тези студенти са едни от най-взискателните, сред тях има много умни (глупав студент не съм виждал нийде другаде, освен в Б-я), а презентациите им са невероятни (многото пари помагат за това, ама на тях, на БГ мутрите – не). За да подготвиш една лекция в такъв университет ти трябва минимум седмица, а при наличието на студенти от цитираните държави – още 1 ден (към тях трябва да бъдат прибавени и китайците; всички те разпитват много подробно, макар и в тези университети диалоговия режим да е доста интензивен). За Б-я подготовка въобще не ти е нужна, може дори да си мааш с лекции отпреди 5-50 год. (в зависимост от предмета ти), студентите най-много очакват края на лекцията и го правят с незаинтересованост.  На Ганьо не му трябва да е виждал престижни университети, за да може да рече и да отсече, он си знае сичко, а когнитивният му дисонанс е причината за пръскането на слюнки и злоба. В истинския "пъп на науката" за около 5-6 год. покриваш българските критерии за професор с лекота. За българските преподаватели те са по-тежки, защото професионализмът им е мале-мале, статиите не им се приемат в свестните списания и тук настава една епична борба... |
