IYI - вечната българска руна и mercury
Отиди на страница:
Въобще, имало ли е тогава диференцирано място - гробища, с няколко хиляди поне, гроба? Да. До покръстването се погребват задължително извън селищата. Познати са множество некрополи към съответни селища със стотици и хиляди гробове. След покръстването започват да се погребват и вътре в селищата, около новопоявилите се църкви. В Плиска към момента са познати няколко хиляди християнски гроба, 99% от тях от втората половина на 10 век насетне. Липсата на некропол преди покръстването, дори на един единствен гроб от това време, е ясно и категорично свидетелство за липсата на интензивен живот дам поне о средата на 9 век. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Прочее, наличието на обслужващо резиденцията население не я превръща в "град". Град е това, което е градено и заградено и в него живеят ОКОЛО УЛИЦА занаятчии и търговци, преимуществено, а снабдяването с храни главно се търгува. Не е ли така ? |
А наште "хранени археолози" има да копат до Второто пришествие, дорде проучат целио град у полето... Проучено е много. Страшно много. От "града в полето". Не само чрез разкопки, а и с геофизични изследвания. Пълно е с живот, около всяка от десетките познати "в полето" църкви има махала/квартал. Но точно "в полето" дето и да копнеш, няма нищо по-ранно от втората половина на 10 век. Именно затова напоследък все повече се чуват гласове за това, че Големият землен вал, дето затваря тия огромни 23 кв. км., не е от най-ранните, а от най-късните структури в Плиска, направена, за да брани от конница (маджари?, печенеги?) обитателите извън каменната крепост. |
Град е това, което е градено и заградено Не. София укрепена ли е? И икономиката (особено в миналото) не е основно търговско-занаятчийска. Например от Плиска и Преслав произхождат най-големите у нас колекции от земеделски сечива. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| Даки. Военно облекло, с метални шлемове и ризници, както е документирано и на Колоната на Траян : доспехи на даки са сред трофеите. Линкът се вижда през Пинтерест (ако нямате вход, иска се само валиден имейл) : https://www.pinterest.com/vifor17/daci/ |
Даки. Военно облекло, с метални шлемове и ризници Е, и? Прави ли се разлика между "няма ризници" и "всеки десети е с ризница"? |
Мене тая руна - IYI - се вижда два шиша и един чатал. Ми тва и сущо чеверме. Баш тракско. Наиш ли колку чевермя са изврътени доде Орпю е свирил на дудука, м?  |
| Още метални шлемове, датирани от около 2500 години. Наречени "мистериозни" и условно съотнесени към културата на трако-гети. http://adevaruldespredaci.ro/2015/03/misterioasa-fratie-a-regilor-traci-noi-ipoteze-istorice-despre-ce-era-pe-teritoriul-romaniei-inainte-de-burebista/ Въй тези румънещи, и те си оправиха историята и потеклото, само ние висим като магарета на празна ясла. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
| Ne e честно така, вадиш ми част от мое определение за град от контекста и после - Не! ...Не мой то така тъй! Ами град по различна епоха може да е различно нещо. Заграденото и градено си е град, а после престава да е загражда чааак когато преградите стават лесно преодолими.. .... Нещо а желязото по нашите земи: Самоков е древен железодобивен център. При разкопките на Шишманово кале бяха открити пещи, датиращи от III-IV век. Разцветът на железодобива е достигнат през XVII-XVIII век, когато в Самоковско са работили 22 мадана и 85 видни, а годишно е произвеждано 2 500 000 кгжелязо. Самоков е бил основният производител на този метал в турската империя. От самоковското желязо наред с подкови, пирони, лопати, мотики, са ковани котви за кораби, използвано е за производство на оръжие, в това число и огнестрелно. Маданите и видните са били собственост на най-богатите и грамотни турци в района. От останали турски документи – отчети на кесарите /чиновниците, които са събирали данъците/, се вижда, че първите мадани са описани примерно така: „Мадан, собственост на Иван, син на Драган”. При следващите описи същият този мадан е собственост на Ахмед, син на Иван. При третия опис вече собственик е Селим, син на Ахмед /някогашните самоковски чорбаджии, за да запазят имането си, доброволно или под натиск са се потурчили/. По времето, когато каймакамин на Самоков е Ямурла бей – изпратен от Истанбул да управлява важния за империята железодобивен център, е описан следният комичен случай. Работниците на един от маданите, намиращи се над града, около р. Искър, забелязали як българин с исполински размери да се мотае около бараката, в която складирали готовите железни късове. По едно време човекът побягнал. Маданджиите предположили, че е откраднал желязо и го подгонили. Към тях се присъединили и пазвантите на маданите, а когато минали покрай западната порта на Самоков, строена срещу набезите на кърджалиите, в групата преследвачи се включили и няколко заптиета. Бягащият с невероятна скорост крадец бил пресрещнат на Ръжана от турски заптиета, идващи откъм Дупница, и заловен. Какво било изумлението на всички, когато от широките потури на беглеца извадили 20 оки желязо!... Завели го при каймакамина заедно с плячката му. Самоковският управител, учуден и възхитен, започнал да цъка с език: - И тоя бабаит гяурин с цялото това желязо тичаше?! – не вярвал турчинът. - Не само тичаше, но и прескачаше вадите като караджа /сърна/ - уверявали го заптиетата. - Ако не го бяха пресрещнали, нямаше да го настигнем. Грамадният българин уплашено обяснил, че е ковач от село Хрельово /Рельово/ и понеже селяните нямали пари да му плащат подковите, клинците, мотиките и секирите и той не могъл да си купи материала, та затова откраднал. Дълго цъкал каймакаминът с език, като ту поглеждал в купа желязо, ту в изплашения исполин. Когато всички очаквали крадецът да получи най-тежкото наказание, градоначалникът отсякъл: - Колкото желязо е откраднал, десет пъти по толкова да се качи на една каруца и да му се закара до ковачницата! (ока - мярка за тегло - 1,28 кг.) | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: idproxima |
Липсата на некропол преди покръстването, дори на един единствен гроб от това време, е ясно и категорично свидетелство за липсата на интензивен живот дам поне о средата на 9 век. демек - параден град/резиденция? красная плошчад омуртага? стурецо сам ке се фрли на березовия кол, кат сущи вампир, дека траките - први путинисти биле | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rogatia |
е ясно и категорично свидетелство за липсата на интензивен живот дам поне о средата на 9 век. Това е доста близо до истината. В случая, обаче, е по-интересно как така изведнъж почват да се строят масивни сгради от едни уж номади като българите, които освен че уж били тюрки, не знаели нищо друго освен да скиторят, грабят и отглеждат животни. Или може би тези каменни сгради са строени от славяните, които до 7-8 век не са запомнени с каквито и да е грандиозни архитектурни и строителни способности..., но сега изведнъж хоп и стават магьосници в строителните дела. |
Предводител на команчите Но това отново не ни ли поставя пред проблема с датировката на Голямата базилика в Плиска?  За ризниците. Помня преди много, много години Казимир ПопКонстантинов ми разказваше, че я има 10тина находски за метални ризници изобщо от периода на Първото царство, я не. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
В случая, обаче, е по-интересно как така изведнъж почват да се строят масивни сгради от едни уж номади като българите, които освен че уж били тюрки, не знаели нищо друго освен да скиторят, грабят и отглеждат животни. Ми явно са имали вековен строителен опит и не са живеели у юрти: “Разкопките от последните години доказаха, че квадровата изодомна зидария е позната и широко употребявана в Тракия преди македонското завоевание (IV век пр.Христа). Достатъчно е да споменем монументалните гробници при Мезек, Стрелча, Калояново, най-ранните крепостни стени в Перник, крепостните стени на Месембрия, както и други обекти, при които е използвана идентична техника на градеж.“ (П.Балабанов, Градове в Древна Тракия преди походите на Филип II, Поселищен Живот в Тракия, втори симпозиум, 6-9 октомври 1986, Ямбол, с.51). Мдаа...  |
Но това отново не ни ли поставя пред проблема с датировката на Голямата базилика в Плиска? Да, поставя ни. Там проблемите са грандиозни и представляват буквално Авгиеви обори. Накратко: 1. Имаме Голямата базилика и Комплекса от верижни сгради около няколко вътрешни сгради от двете й страни. Тези две части се възприемат обичайно като едно цяло; нещо повече, като едновременно строени. Интерпретират се като обителта, в която се оттеглил княз Борис при абдикацията си и от която тръгнал отново, за да ослепи Расате. Наричат се (като едно цяло) архиепископията-манастир на Плиска, т. е. седалището на духовния глава на българската църква преди Преслав. При проучването на Комплекса са открити землянки от по-ранно селище. Върху няколко от землянките директно минават оградните зидове на Комплекса. Във въпросните землянки се откриват различни материали, но най-интересна е керамиката с глазура, която, както добре знаем (днес), не се появява у нас преди втората половина на 10 в. От това следва, че сградите на комплекса са с най-ранна възможна краят на 10 в. Което е кошмар за патриотичната ни археология, тъй като излязоха византийски. 2. Голямата базилика сама по себе си, от гледна точка на своята архитектура, е класическа късноантична, едва ли не "Юстинианова" базилика, вкл. с внушителния си атриум. Както подчертах дебело по-рано, това само по себе си нищо не означава, защото архитектурата принципно не датира. Проблемът в случая, обаче, е малко по-особен, тъй като във Византия към средата на 9 век базиликата като архитектурна форма е силно позабравена за сметка на кръстокуполната църква, но пък от друга страна точно в Плиска имаме още десетина "типови", изкарани сякаш изпод шаблон скъсени базилики от 10 век, които засвидетелстват интересно предпочитание към базиликата тук за сметка на Преслав, който буквално не познава тази архитектурна форма. Намерените в при разкопките на Голямата базилика средновековни находки във вътрешността й доказват единствено използването й през средновековието и маркират времето на нейното разрушаване/изоставяне, но не и на нейния строеж. Тва е принципен проблем на подобни момументални сгради, които могат да се използват столетия. Така или иначе в течение на годините е консенсусно решено, че а) Голямата базилика няма как да е късноантична б) Голямата базилика няма как да е правена по съвременен византийски образец поради което се възприема като най-ранната средновековна сграда у нас, строена по време на Латинската мисия 866-869 и под влияние на римски архитектурни образци, където базиликата продължава (и днес) да е доминираща архитектурна форма. Аргументи в тази насока няма, естествено, никакви. 3. Под олтара на Голямата базилика е намерена малка кръстовидна постройка (тип свободен гръцки кръст), запазена само в основите си (демонтирана и разрушена преди изграждането на Голямата базилика), която намира множество аналогии в късноантични храмове и най-вече мартириуми. Че е църква, никой не оспорва (вече), но тъй като не бива да е късноантична (от една страна), а е по-ранна от най-ранната средновековна християнска църква у нас (от друга), е създадена сложната мисловна конструкция, че става дума за мартириален храм на Енравота, издигнат от малка (абсолютно недоказана и неизвестна по извори и други признаци!) християнска община в Плиска, на която е позволена на го погребе на това място, което после не случайно било избрано за градеж на Голямата базилика. Хубаво де, ама подобни християнски светини обичайно се пазят като зеницата на очите си и евентуално стават интегрална част от новия мащабен църковен строеж, а не се заличават преди или по време на същия. Дълго време се мисли по това очебождащо противоречие, но накрая му се намери колая - бил разрушен (на Енравота мартириумът) по време на бунта на боилите срещу Покръстването. За който не знаем ни дали е срещу Покръстването, ни дали е бил в Плиска. Такива ами ти работи ... Датата на Голямата базилика е силно неясна, Комплексът около нея е пост-цимисхиев, както личи по всичко. |
Достатъчно е да споменем монументалните гробници при Мезек, Стрелча, Калояново, най-ранните крепостни стени в Перник, крепостните стени на Месембрия, както и други обекти, при които е използвана идентична техника на градеж. 1. Гробниците - хм ... Няма никакви данни, че са строени "от траки", вече бе пояснено многократно. 2. Най-ранната крепостна стена на пернишката крепост не е предримска, а късноантична (4 в.) 3. Елинистическите крепостни стени на гръцката колония Месембрия са извън картинката, то е ясно. На мен ми е любопитно защо блогосферата пренебрегва може би единственият доказан (па макар и от елинистическо, Лизимахово, време) мащабен тракийски укрепен обект, единственият, миришещ на град, па и гетски, на всичкото отгоре - предполагаемият Хелис в резервата Сборяново, а се напъва да пише тракийски паметници, дето траките са ги виждали основно през бинокъл или на пощенска картичка ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Там проблемите са грандиозни и представляват буквално Авгиеви обори. Грандиозни са за ханотюрките дето си мислят, че българете са се покръстили чак през 9 век. Инак има предостатъчно данни за ранното християнство по тези земи. Справка - останките от манастира в местността Кирека... |
Инак има предостатъчно данни за ранното християнство по тези земи. Справка - останките от манастира в местността Кирека... Верно? Тва ли можеш само?   Ма той баш манастирът там е средновековен. Нема, нема, па току се изтървеш, както се казваше в армията. На Кирека (Св. Кирик) има други по-ранни християнски нещица, но не и въпросният манастир дето си мислят, че българете са се покръстили чак през 9 век. Ерго, при Борис I нищо не е станало и това е фалшификация на Златарски и други хаганатчици  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Ерго, при Борис I нищо не е станало и това е фалшификация на Златарски и други хаганатчици Ми станало е туй, че приема цариградската версия на християнството. И това е компромис с цел Българската църква да бъде призната за независим трети християнски център у Европата. А войните дето ги води Симеон с ИРИ не са търговски, както си въобразяват ханотюрките, а продължение на предишните религиозни войни. И в края на краищата това признание е извоювано, а България се превръща в културен и духовен център за цела Източна Европа. Мдаа... |
Ми станало е туй, че приема цариградската версия на християнството. Ахъм. А папа Николай, кореспондиращ си с доскорошния езичник Борис и обясняващ му същността на християнството, е циклофреник, дето си говори сам ... А войните дето ги води Симеон с ИРИ не са търговски, както си въобразяват ханотюрките, а продължение на предишните религиозни войни. Кои ще да са предишните религиозни войни, тва само щурчовият психоаналитик ще може да каже, когато падне тайната лекар-пациент, но към "ханотурките" ще трябва да причислим Симеон Логотет и Йоан Скилица, които посочват икономическите причини на първата Симеонова война с Византия. Разказът за преместването на българското тържище от Цариград в Солун Прочее, ханотурките са не един и двама родни злодеи, а всички по белия свят, занимавали се с тази проблематика. Въпросната случка, станала повод за война, е показателен пример за това колко важен външнотърговски партньор на Византия е България по това време и какъв е стремежът на позападналите тогава византийски области в Югозападните Балкани да станат "хъб" на българската търговия. Проблемът на Симеон е, че българските търговци само ще трупат загуби от това изместване, доколкото центърът на световната търговия по онова време е Константинопол. Повече от достатъчен повод за война в отговор на лобистки практики във Византия в ущърб на българската икономика. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |