IYI - вечната българска руна и mercury
Отиди на страница:
Ето това, впрочем, е много интересна и прословута сцена: Вдясно се вижда дакийски воин (по всичко личи, част от елита) с богато украсен щит и махайра. Но ... без ризница ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| * | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
| @idproxima 27 Окт 2016 22:04 „Малко сте се поувлекли в популяризирането на металургията, но пък няма лошо -- няма само аз и бачо Кольо да ги знаем тези неща“ За Индия, ДА! Нямам представа кои са първопроходците на желязната епоха, ако така се нарича. В технологичен аспект - първата употреба на желязото е от метеоритно желязо, много рядко нещо, но достатъчно добро, за да инициира търсенето на нещо подобно. Емпиричната металургия е работила по метода на проби и грешки, без да си го е записала в актива. Забравени рудни парчета за дълго време в затворена пещ и това, че са били меки и ковки след това, може да е сложило началото, а легирането с въглерод си е дошло с времето - наблюдения, повторения ... докато се оформи начин, чалъм, технология. Първите железометалурзи трябва да се търсят близо до находищата на магнетит и други много богати на желязо (а и с вид, донякъде на желязо руди). На местата на стари мадани в РБ все още се намират буци шлаки и дори отрязъци - опашки от склепове. Така е, но заради подчертаното наричам металургията до XIX век занаятчийство. Просто до тогава не е имало научната основа в химията, физиката и някои други науки, на които да стъпи металургията, за да не се налага да се работи по метода на пробите и грешките. Иначе, като икономическа дейност, металургията е съществувала от дълбока древност (да ме извинят команчите и бонго-бонго за твърде свободното използване на „древност“, но не ми се търси да ровя за точна хронология  ). Между другото, намерих из библиотеката си една книга, посветена на металургията в България: „Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии“ от Евгений Черных, С., Издателство на БАН, 1978 г., но тя основно е посветена на металургията през медната и бронзова епоха. Ако на някой му е интересна, нека се обади. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ddantgwyn |
Между другото, намерих из библиотеката си една книга, посветена на металургията в България: „Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии“ от Евгений Черных, С., Издателство на БАН, 1978 г., но тя основно е посветена на металургията през медната и бронзова епоха. Ако на някой му е интересна, нека се обади. Пази си я. Да живее братският руски народ: Черных Е.Н. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, 1978г. |
Не твърдя, но логично е да се предположи, че първите руди са магнетити с високо метално съдържание, а използването на лимонит - блатна руда е в по-късен период, когато е имало и знание как да се достигнат по-високи температури с вдухване на въздух до степен отделеното желязо да можеда се втечни. Естествено, после всеки селски ковач е знаел как да достигне по-високи температури - повече въздух, повече флогистон  Но през каменомедната или бронзовата епохи, селските ковачи не са знаели, башка въпроса, че медните и калаени руди не винаги се намират близо една с друга. Кофтито е, че цинка, веднаж получен, им е изгарял с бял пламък и не са стигнали до месинга, иначе епохата щеше да е и месингова., щото медни и цинкови руди заедно, колкото щеш.. |
Но през каменомедната или бронзовата епохи, селските ковачи не са знаели Тъй де, но тогава не е имало и металургия на желязото ... Кофтито е, че цинка, веднаж получен, им е изгарял с бял пламък и не са стигнали до месинга С огромно учудване следим все повече археометрични анализи в последните години, показващи, че онова, що наричаме обичайно "бронз" нерядко се оказва ... месинг. Затова все повече се отказваме от термина "бронз" за сметка на по-неутралния "медна сплав", че да не падаме в очите на слепите. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Плисковската каменна крепост е "декоративна" и е абсолютно безполезна за ефективна отбрана заради удивително малкото си кули с огромни разстояния между тях. От фортификационна гледна точка стените на Плиска и Преслав са несъстоятелни, меко казано. А защо, това вече не знам. Търново, Червен, Ловеч и др., за укрепени "брутално" в сравнение с предните. Да не би да са били "парадни" градове - столици? |
Търново, Червен, Ловеч и др., за укрепени "брутално" в сравнение с предните. Само една дребна поправка. Стените на Търново, Червен и Ловеч предхождат тези на Плиска и Преслав, защото средновековните им стени просто са поправка на (късно)римските им. |
Секи дето е бил у Плиска е видял, че е заобиколена от плата. А самият град е в равното поле, което може да изхранва безброй хора и добитък. Та по него време е бил най-големио град у Европата, ако не броим Цариград...  |
С огромно учудване следим все повече археометрични анализи в последните години, показващи, че онова, що наричаме обичайно "бронз" нерядко се оказва ... месинг. Затова все повече се отказваме от термина "бронз" за сметка на по-неутралния "медна сплав", че да не падаме в очите на слепите Божичко, докъде съм достигнала само по пътя на логиката. Кешки да се бях родила археолог, кой знае какви висоти на изкопа щях да достигна! Майтапа настрана, но наистина се радвам да го видя написано, просто защото е неестествено от старанието да се обработят медно и оловноцинковии руди(толкова по-често заедно), да не се получи и месинг накрая. Рабира се, че и месинга не е днешния месинг, но... медна сплав...Благодаря, Команчев!*  Команечите из влашко не са ли рода нещо с команчите?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
Та по него време е бил най-големио град у Европата, ако не броим Цариград. По кое време? Щото Плиска първо е просто една владетелска резиденция, а гъстонаселен град става, колкото и да ни е тъжно, с идването на византийците в 971 г. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| @Предводител на команчите 27 Окт 2016 22:35 Пази си я. Да живее братският руски народ: Черных Е.Н. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, 1978г. Ти пък, откъде мислиш, че я имам и аз Но ще я пазя, определено. |
Щото Плиска първо е просто една владетелска резиденция, а гъстонаселен град става, колкото и да ни е тъжно, с идването на византийците в 971 г. Брато, у ред ли си. Приятелски питам...  |
| Напълно. 90% от структурите в Плиска са от края на X и XI в. Именно на това време принадлежат и 99% от гробовете в Плиска. По-ранни са само няколко монументални сгради. Прочее, в Плиска до този момент не е открит нито един гроб от преди Покръстването. Това е и един от най-големите препъникамъни пред идеята за Аспарухово-Тервелово-Крумовата Плиска. Впрочем, всички знаем от читанките, че Никифор превзема Плиска. Проблемът е, че тази информация не се среща в нито един извор. Леко е поизмислена от Карел Шкорпил и Васил Златарски ... |
| Може ли владетелска резиденция да не е заобиколена От "наши, хранени хора" - гарнизон поне? Ами те трябва да живеят някъде, да се развъждат, някой трябва да им носи вода, хляб да меси, дрехи да тъче и шие...конска сбруя да натъкми, геран да изкопае.. а и жито и лимец да засее, хромел да издълбае и натъкми...абе има си работа за граждани без образование и клинопис... |
| Не, защото не е постоянна. Една от поне няколкото такива е ... От изворите знаем за наличието на повече от една едновременно функциониращи владетелски резиденции в ранносредновековна България (до появата на Преслав като постоянна столица), които периодично са наобикаляни от владетелския двор при постоянните му обиколки из владенията. Прочее, наличието на обслужващо резиденцията население не я превръща в "град". | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Прочее, в Плиска до този момент не е открит нито един гроб от преди Покръстването ДА не са ги изяждали, езичниците му нейдни!? А костите на кучетата? Или пък са ги горели до прах, или транспортирали до съседното общинско гробище. Въобще, имало ли е тогава диференцирано място - гробища, с няколко хиляди поне, гроба? Ако не, защо? Все копнати тук и там по десетина двайсе души...  |