Banshee
30 Окт 2016 10:19
Мнения: 4,886
От: Bulgaria

Май си трябва двойна доза православни литургии, вместо екзорсизъм

Thraco clandestino,

Валакският(влашки) език е говорен и на територията на Македония с анклави и в Гърция, а говорещите го са се наричали валаки.
И един цитат в наша подкрепа от самоцитиращ се автор. Verba volant scripta manent.

20. Това, че българският (“новото” име на тракийския език) е заимствал от гръцкия, никой не би оспорвал.
Но колко гръцкият е заимствал от “варварските” си съседи на север?
• Дион Кризостом ни съобщава, че самият Омир “е използвал много варварски думи . . . не спестявайки факта, че смятал, че в това той влага нещо живо и ярко по стил”.
• Платон също е знаел за такива заемания. “Аз предполагам”, пише той, “че гърците, и специално тези в страни, намиращи се под владичеството на варварите, са заели много варварски думи (onomata)”. За трако-македонците, бидейки най-близкият “варварски” народ до гърците и на практика живеещи размесени с последните на юг чак до Пелопонес, е съвсем нормално да срещат трако-македонски думи в гръцката лексика.
• Атеней ( Athenaeus ) насочил вниманието на своите читатели към този факт. “Мнозина писатели от Атика” – казва той – “използват македонски идиоми в резултат на общуването си с тях”. Проникването на славянски, т.е. тракийски или български думи в гръцкия речник може да се наблюдава най-удобно при заговаряне обратно.
• Затова Теофилакт ( Theophylact ), гръцки епископ на Охрид по времето на византийското иго (ок. 1110 г. сл. Хр.), е използвал много български думи (strouga, planina, otrotzina).
• Преди него, около средата на Х век, Константин Порфирогенет ( Constantine Porphyrogenitus ) е използвал български думи, като drougarios, zakonon, zoupanos и krabatos. A.Bailly буквува и произнася последната дума krabbatos и казва, че това е заемка с неясен произход. Liddell и Ascott (По-нататък в текста второто име е изписано и по друг начин. Бел. прев.) обаче смятат, че това е македонска дума, което е и в действителност. Откриваме производна на тази дума (krabataria) съответно през VII и VI век.
• В гетския танц, описан от Порфирогенет в неговата “Книга за церемониите”, се откриват някои български думи, като bele, biki, ide, ogun, toul, означаващи съответно “(той) казва”, “(той) вика”, “(той) иде”, “огън” и “колчан”.
• Малко по-рано византийците са научили българската дума “Загора”. Когато българите присъединили областта около Бургас (стария Debeltum – Дебелт), те я нарекли Zagoran, казва Зонара ( Zonaras ). Думата Загора се разбира чрез славянската дума. Тя означава “област оттатък, отвъд планината”, което точно отговаря на местоположението на анексираната област на картата.
21. Така ние постепенно се връщаме към периода, предшестващ приемането на кирилската азбука, предхождащ и образуването на Първата българска държава. Списъкът на българските думи в гръцкия речник може да бъде разширен.
• У Хайкий ( Heychius , V в. сл. Хр.) (Хезихий ? – Бел. прев.) намираме думата zelkia, която бива обяснена като фригийска за “зеленчуци”. Тази дума е особено жива в съвременния български език и означава “зеле”, “зелка”.
• От Диодор Сикул ( Diodorus Siculus ) (Диодор Сицилийски ? – Бел. прев.) можем да научим, че Estia е била тракийска (гетска) богиня. Тя е била тачена и в Рим под името VESTA и нейните поклонници вярвали, че тя е разкрила как се строят и обзавеждат домове. В други думи тя е била знаеща жена, на български “веща”. Съответстващо на това очевидно е “невеста”, което във всички славянски езици означава “булка”, “годеница”, т.е. млада жена, която трябва да бъде посветена в изкуството на семейния живот.
• Гръцкото прилагателно malakos най-общо се превежда като “мек”. Един пасаж у Плутарх ( Plutarch ) подсказва, че същата дума, с лека разлика в значението, сигурно е била обща и за двата езика – гръцки и тракийски. Аристодем ( Aristodemus ), тиран на Куме ( Cumae ), казва Плутарх, е бил наричан от варварите Malakos, “което на техния говор означава “детски”. Е, едно дете е “малкия”, а “нисък” или “дребен” на български е “малък”.
• Една заемка, на която досега е било обръщано недостатъчно внимание, е bolai. Тя се среща у Прокопий, който обяснява, че в “минали времена” така са били наричани родилните болки/мъки. Защо хитрият Прокопий не е цитирал своя източник или по друг начин да ни даде възможност да отгатнем кои “минали времена” е имал той предвид? Защото ако беше направил това, той трябваше да признае, че “в минали времена” жителите на Евбея ( Euboea ), където думата е записана, са говорели български (тракийски), в който думата “боли” винаги е означавала болки, и то не само родилните. Но Прокопий не го е било грижа да знае това.
22. Един изпипан опит да бъде преправен тракийският (наричан иначе славянски или още български) произход на една гръцка дума – името на една езическа богиня – може да се наблюдава при Йоан Лидийски.
• Ето как лидиецът процедира с нея: “Земята е била наричана qemeli (“основа”, тъй като всичко е основано, положено в нея; поетите и писателите, сменяйки буквата ?, са я наричали Semeli”. Лидиецът или не е знаел, или не е искал да знае, че на езика на съседните “варвари” ZEMLJA /ЗЕМЛЯ означава “Земя/та”, а TEMELI /ТЕМЕЛИ – “основа”, което е същото значение на тази дума в днешния български език.
• Друг лексикален куриоз представлява гръцката дума deltos (плочици, дъсчици за писане). A.Bailly казва, че етимологията й е неустановена. Liddell и Scott казват, че наименованието идва “от буквата ? (“делта”, старата форма на плочиците)”. Триъгълни плочици за писане се намират само в речниците. Истинските са правоъгълни. За да се разбере това, всеки трябва да знае, че произходът на тази дума е от българската ДЕЛАМ, която означава “режа”, “изрязвам”, “дълбая” или “правя”, “върша”. Думата “ chisel ” (англ.) на български е “длето”. Инфинитивът е “делати”. Причастието “делано” означава “нещо, което е било рязано, изсичано, дълбано, обработвано”, както една дъсчица за писане, например на гръцки deltos.
• Имаме също и поразяващия случай с името на местност Нестане, което мистериозно е убягнало от погледа и на древните, и на съвременните филолози. Павзаний съобщава, че в Аркадия той минал покрай руините на селище, наричано Nestani, близо до което Филип II Македонски някога разположил своя стан. Един поглед върху тази дума е достатъчен, за да ни убеди, че пред нас е случайна транскрипция на старобългарската дума НА СТАНЕ, означаваща “в стана, в лагера, в бивака”. Nestani няма смисъл в гръцкия език. Павзаний трябва да я е записал както я е чул от някой местен човек.
• И накрая, arbulai е било названието на вид обувки, носени по селата. Произходът на думата, казват Lindell и Scott , бил неизвестен.
Nonnos смята, че това е стара дума. На български и до ден днешен една от думите за означаване на меките кожени обувки (мокасини) е “цървули”.
23. Думите, обсъждани досега, са описани от лексикографите като фригийски, като възможни македонски, като варварски, древни или с неизвестен произход. Те имат едно общо нещо: те са съвсем живи в съвременния български език. Особено забележителни са имената Vesta ( Hestia ), Semele и Nestane , към които могат да се добавят още много други.
24. Изучавайки лексикалната осмоза между гръцкия и българския език, заслужава си да бъдат разгледани и някои други категории. Обикновено думите биват заемани наред с предметите или действията, които те означават. Гърците са морски народ (? “хора на морето” – Г.С.) – рибари, търговци и пирати. Не е голямо чудо, ако траките са заели от тях думи, като oktapodis (“октопод”, qallasa (“вълни”; макар че и за тази дума трябва да се замислим, имайки предвид, че в българския тя се отнася и за явления на сушата, като например “движещите се или прииждащи на талази мъгли”, което пък е свързано с глагола “лазя”. – Бел. прев.), skelos (“място за сваляне, стоварване”; и тази дума в българския език има редица съответствия и различни употреби: “скеля” – в двете разновидности “пристан” и “помощно строително съоръжение”, както и човешкият “скелет”. – Бел. прев.) или muron (“благоухание”, “аромат”. От друга страна, траките, бидейки предимно земеделски народ, би било съвсем естествено за гърците да възприемат някои тракийски думи, свързани със земеделието и скотовъдството. Затова българската дума “сърп” се появява в гръцкия като arpi – изпускайки по необходимост звука “с”, следвайки един закон на гръцката фонетика. Българската дума ЯРЕ (малко козле) получава гръцко окончание и става iareion, ПРАЗ става prasion, КРОМИД става krommuon, ЛАПАД става lapaqon, ЦЕЛИНА става selinon, ЖИТО става sition.
Този списък далеч не е изчерпателен.
25. Една друга категория думи, заети от българския (тракийския) език все още може да бъде разпозната с белег на семантична икономия. Българската дума КОРИТО се появява в гръцкия като korus (родителен падеж: korutos), но със стесненото значение на “капак”, “похлупак”, също “калпак”. (Българската етимология извежда думата “корито” от “кора”, имайки предвид времето, когато коритата са били издълбавани от цели дървесни стволове, т.е. оставала е само външната част, близка до самата кора и нейната форма. – Бел. прев.) Думата КОРЕН става koruni, означаваща не само всеки вид корен, но и “чепато, чворесто парче дърво, сопа”. Българската дума КОЛАЧ, означаваща кръгъл самун хляб с дупка в средата (като колело), се явява в гръцкия език като kollix – самун ечемичен хляб, докато ЧИРАК става khrux, т.е. специален (специализиран ?) пратеник, глашатай, вестител, херолд.

“Земята е била наричана qemeli (“основа”, тъй като всичко е основано, положено в нея; поетите и писателите, сменяйки буквата ?, са я наричали Semeli”. Лидиецът или не е знаел, или не е искал да знае, че на езика на съседните “варвари” ZEMLJA /ЗЕМЛЯ означава “Земя/та”, а TEMELI /ТЕМЕЛИ – “основа”, което е същото значение на тази дума в днешния български език.

Имаме също и поразяващия случай с името на местност Нестане, което мистериозно е убягнало от погледа и на древните, и на съвременните филолози. Павзаний съобщава, че в Аркадия той минал покрай руините на селище, наричано Nestani, близо до което Филип II Македонски някога разположил своя стан. Един поглед върху тази дума е достатъчен, за да ни убеди, че пред нас е случайна транскрипция на старобългарската дума НА СТАНЕ, означаваща “в стана, в лагера, в бивака”. Nestani няма смисъл в гръцкия език. Павзаний трябва да я е записал както я е чул от някой местен човек.

Шава, сержант. Да пробваме с налъма?