УНГАРСКОТО ВЪСТАНИЕ ХВЪРЛЯ В ШОК И УЖАС БКП И ДС

Комунистите затягат гайките на репресивната машина и рестартират на концлагера „Белене
Въоръжени бойни групи и отряди пазят от народната „любов" червените диктарори

Свободна Европа и Гласът на Америка остават единствените източници на свободна информация

Майя Любомирска, специално за Faktor.bg

Унгарското въстание срещу съветския ботуш отпреди 60 години, което е смазано от руските танкове, всява шок и ужас в БКП и ДС. Правешкият диктатор, който вече е възседнал върха на партията и държавата, добре знае, че „ Когато мечката играе у съседа, скоро може да дойде и в дома му" и това го мотивира да бърза с репресивните мерки. Нещо повече – Държавна сигурност, на която се крепи властта, затяга гайките на репресивната машина докрай. Като отговор на въстанието в Унгария ДС отново отваря концлагера „Белене", хиляди антикомунисти са въдворени в ТВО и изселени в дълбоката провинция.

...

Така лагерът в Белене, след като е закрит през 1953 г, е рестартиран отново този път за дълго и в него са изпратени стотици български патриоти-демократи, голяма част от които отиват за храна на прасетата. И ако това не е гавра с човешката личност, просто не знам кое друго човеконенавистно престъпление би могло да му съперничи по унизителност и мерзост. Но и до днес няма покаяние, няма желание за прошка от иницаторите и извършителите на тези гнусни деяния. Нещо повече Конституционният съд върна давността за престъпленията им, позовавайки се на буквата, а не на духа на закона. Но това е друга тема.

Ако се върнем на въстанието в Унгария от 23 октомври 1956 г., то то е едно от най-радикалните действия срещу московския диктат. Унгарците не понасят засилените репресии на милициите и въстават след спонтанна студентска демонстрация. Въстанието трае от 23 октомври до 10 ноември и обхваща цяла Унгария. Правителството пада, начело на страната застава умереното партийно крило начело с изключения преди това от редовете на Комунистическата партия Имре Над (Имре Наги). Всичко това обаче не се харесва на тоталитарна Москва и руските танкове навлизат на унгарска територия.

В последвалите боеве губят живота си над 2500 унгарци и близо 500 съветски войници, а около 200 000 емигрират от страната. Имре Над е обесен заедно с още четирима свои съратници, а други членове на неговото правителство и представители на мекото крило в унгарската комунистическа партия са осъдени на различни срокове затвор.

Светът обаче е разстърсен от събитията. А европейската интелигенция – особено френската – е разделена по отношение на оценката на Унгарското въстание. Жан-Пол Сартр, Симон Бовоар, Луи Арагон я определят като контрареволюция, Албер Камю – като справедливо народно въстание. Съветът за сигурност приема резолюция, с която осъжда действията на СССР (резолюцията не е подкрепена от Москва), а три страни – Испания, Нидерландия и Швейцария, в знак на протест отказват да участват на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, тъй като не желаят техните атлети да се съприкосновяват с атлети от страната на агресора.

У нас ръководството на Съюза на българските писатели, което е на пряко подчинение на БКП и ДС не само се е снишило да мине бурята, но и започва тиражиране на дезинформация, определяйки събитията като „пристъп на старата контрареволюция". Ето какво пише във в. "Литературен фронт", бр. 45, от 7-8 ноември 1956 г в уводната статия на заместник-главния редактор на вестника Лозан Стрелков "Като юмрук сплотени": "...въоръжена до зъби пристъпва старата контрареволюция. И в най-подходящия момент тя отвива фитила на бомбата, затраква с картечницата, подпалва националния музей на изобразителните изкуства, политат във въздуха обществени сгради...банди нахълтват в квартирите на комунисти и безпартийни – строители на социализма , и по списък и след предявен паспорт избиват цели семейства, подпалват къщите. По телеграфните стълбове на улицата – обесени. Белият терор вилнее. Унгарският народ го изпита на гърба си." Унгарският народ добре знае, че всички изброени престъпления со извършени от съветските вайски. Но българският народ трябва да бъде деизинформиран, да се продължат опитите да му се промива мозъка от жалките слуги на ДС. Единствените източници на обективна информация остават американските радиостанции „Гласът на Америка" и „Свободна Европа", към които Държавна сигурност насочва огромен кадрови ресурс за следене, прослушване и опити за заглушаване. В строго секретен документ от ноември 1956 – в разгара на Унгарското въстание, когато руските танкове премазват хора по улиците, пише, че много „ български изменници" подговят повторение на унгарските събития.
...

Тези и подобни доноси развързват ръцете на ДС и издевателствата, мъченията, изселванията се усилват още повече през следващия период. Така се стига и до прословутото решение на Политбюро на ЦК на БКП за създаването на въоръжени бойни групи и отряди, които да смажат всеки и най-малък опит за съпротива у нас. „Главната задача на въоръжените комунистически бойни групи и отряди ще бъде да смазват още в зародиш всякакви опити за контрареволюция и остра вражаска проява" пише в докладната записка на министъра на вътрешните работи Георги Цанков от 10.11.1956 г. Предлага се и проект за решение.

...

За жалост малцина тогава са осмелили да вдигнат глава като пловдивския интелектуалец Йордан Русков. Поетът мъченик, жестоко репресиран от ДС, си отиде през 2010 г. самотно на 84 години без да бъде почетен от никой от родните новоизлюпени демократи. А неговият живот е пример за гражданска доблест и смелост. Стихотворението му „Зов за свобода" на 9 ноември 1956 г. е разпространено и подлудява Държавна сигурност:


ЗОВ ЗА СВОБОДА


Унгарио! Народе скъп на Кошут и Петьофи!

Сърцето ти, сърцето ти пламти и в мойте строфи.

Пои унгарската земя кръвта на твоите чеда –

от тая кръв назрява плод чудесен – свобода.

Жадуван плод. Очакван плод. По-скъп и от живота,

когато му е шията на робството в хомота.

О, българино с честна кръв, с мъжествени гърди!

Макар и не в борбата пръв – последен не бъди!

Народи, вдигайте се! Път на вяра и на слънце

сияй пред българи, поляци, пред чехи и румънци.

Светът следи борбата наша, приятел е светът.

Ще се разчупи бронята, припречила ни път.

Ще се разчупи бронята съветска в нашта гръд!


Русков подписва стихотворението си с псевдонима Румен Друмев и го разпраща по пощенските кутии на тридесетина писатели. Последва бясна акция на ДС, за да открие кой е авторът. Според документите „26 агенти на ДС са ангажирани по случая "Румен Друмев".
...

Издирването на Държавна сигурност продължава две години. На 20 януари 1959 арестуват автора на "Зов за свобода". В обвинението са включени и други негови стихотворения и сатири, за които получава присъда от 4 години затвор. Отделно за "Зов за свобода" е осъден на 7 години затвор. Общият срок на присъдите е 19 години, като на изтърпяване подлежи най-голямата присъда - 7-годишната, намалена от Върховния съд на 5-годишна. Излиза от затвора през 1962 г с несломена воля и достойнство.

През 2001 президентът Петър Стоянов му връчва орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги като писател и гражданин и по случай неговата 75-годишнина.

През 2006 по случай 50-годишнината от Унгарското въстание с указ на президента на Унгария Ласло Щойом Йордан Русков е награден с най-високото унгарско отличие – Рицарски орден за храброст.

http://www.faktor.bg/na-vseki-kilometar/84818-ungarskoto-vastanie-hvarlya-v-shok-i-uzhas-bkp-i-ds.html

Издирването на Държавна сигурност продължава две години. На 20 януари 1959 арестуват автора на "Зов за свобода". В обвинението са включени и други негови стихотворения и сатири, за които получава присъда от 4 години затвор. Отделно за "Зов за свобода" е осъден на 7 години затвор. Общият срок на присъдите е 19 години, като на изтърпяване подлежи най-голямата присъда - 7-годишната, намалена от Върховния съд на 5-годишна. Излиза от затвора през 1962 г с несломена воля и достойнство.

Бомбастичните декларации са лоша услуга.

И много пошла, когато се правят в защита на престъпния комунистически режим... от Канада.

Да би мирно седяло не би чудо видяло

лес рубят — щепки летят

Неудобна тема за по-голяма част от форумците.

Неудобна тема за по-голяма част от форумците.