Писмо до моя син
Отиди на страница:
| Та като си говорим за "фуражки" и как "демокрацията" победи "с малко, но завинаги" - да се върна на абсурда.Помнят, не котетата, че за секретна библиотека подписваш и декларация (освен обичайната- да не се къпеш в язовири и да не пътуваш на стоп) да не напускаш мамковината за 10 години в "трети страни".На 19 не ти прави впечатление.И идва 1992 с поредно посещение на година леля М. , не ми е рода- съученичка на майка.Гъркиня.Родена в затвора.После израснала и изучена тук. Без деца.Малко смешна- третира те още като бебе, а стърча две глави над нея.И решава да ми покаже Атина и Пирея.Оправя документи, намира грък с бус "ваген", стигаме до КПП-то...и в наше село- една мижитурка- "демократичен" митничар.Три часа проверка на излизане, няколко обаждания по телефона- и скапаняка си връща за един разбит нос като деца....като ме връща от браздата!!!По абсурдно забравена декларация, която съм подписал по време "оно". И кво- "демокрацията" ме е държала в концлагер? |
| Гепи, коте, буквално! Натисни тук |
и скапаняка си връща за един разбит нос като деца.... кайзер, тва накара ли те да повярваш във възмездието. или ти се сртува просто кофти стечение на обстоятелствата, м?  |
| Досега - само единичниотговори "Какво ви липсва от соца". На Делиус - "младостта". Да, абсолютно. И Бъди - за социалната сигурност и отношението между хората - първото вече съм го определил като "равенство в полумизерията", или както бе доуточнено - "Вероятно еднаквата бедност ги сплотяваше, а сега богатството ги разделя?". Това е. Какво друго ли ви липсва толкова, че настървено нападате всеки, който не мисли като вас? |
Аха, а жалещите за соца - те са щастливци сигур? С цялата им агресия и злоба към всеки, който не мисли като тях? С мръснишките лични нападки към всеки с различчно мнение? А? Кои ли пък са тези? Носталгиците по соца ли непрекъснато се връщат назад, или комплексарите, които непрекъснато искат да изтъкнат колко са успешни в живота? Я спомени някоя и друга мръснишка лична нападка! Ако не можеш, направи си извода.  |
SgtTroy бе...добре че после ги изхващаха с куфарчета, че има пак да си връща и още щех да вися само тук.Размерът има значение. |
ЗЛАТИЯ 03 Яну 2017 23:04 Ок! Благодаря. И аз. Ако позволиш, ще се хвана за първата част на поста ти. Може да се пиша полу на шега,полу на сериозно за комунистка,но ако т.нар.десни,реформатори или както там се наричат успеят да изведат държавата от батака,бравос и поклон,със се соцносталгията ми и комунистическата ми закваска. Не сме в батака. Общо казано, естествено. Разбира се, че има хора, които живеят много трудно. Има и една голяма група тунеядци, които всички хрантутим. Но се движим в правилна посока. И не малко път изминахме. Лутахме се доста, но го изминахме. Е, най-бедните сме в ЕС, ама то си беше така и преди. По-точно, през соца си бяхме най-бедни от цяла Европа.(ОК, без Албания  ) СЕГА не е така. Една екскурзия до Сърбия е достатъчна, за да се убеди човек. Ако няма война и не станем отново руски сателит, имаме всички шансове да продължим да вървим напред. Който и да е на власт. Бавничко и криволичещо, но напред. То май така и трябва. За да свърши прехода през пустинята, тези, които помним робството, трябва да си отидем. Дай боже, по естествен път. Лека и спокойна! |
| Йезуит, може да сте открили ИСТИНАТА за соца,ма много....некадърно я проповядвате на нас,соцносталгиците заблудени,та само ни укрепвате в "заблудата". Повечко взаимно уважение и доброжелателност.Амин. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ЗЛАТИЯ |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Captain Buddy |
Коте, ти разбра ли поздрава ми?  Би трябвало, щото и на теб като на автора на пИсмото нещо много ви е липсвало. По същото време | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Асол |
| И как се пътуваше до безвизова Португалия, когато на българите без славно партийно минало "Международни паспорти" не се издаваха. Вероятно се е пътувало с шофьорски книжки, като доказателство за самоличност. Па спрете се да пишете глупотии. То за един Петрич, да идеш при Баба Ванга, искаха открит лист все едно отиваш на Запад, вие за Португалия ми разправяте. Ставаха трикове със самолетните бордни карти, но това е друга история и трябваше да имаш не само самолетен билет. "Международния паспорт" беше задължителен. Иначе - дренки! |
Не сме в батака. Общо казано, естествено. Разбира се, че има хора, които живеят много трудно. Има и една голяма група тунеядци, които всички хрантутим. Но се движим в правилна посока. Това е вярно, но за Мангустан. Казвам условно Мангустан, защото все още не знаем как ще прекъстят след 2-3 поколения ромите държавата. Имам предвид 2-3 ромски поколения, тоест 13+13+13 години максимум. |
А сега всички знаем какви страшни неща се случват, Ей точно такива Натисни тук Калъп! Тъп калъп! Предлагам Йежи и Котака да се ръгнат да спорят с Флойд(Великите!) | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Асол |
| Свободно пътуваха моряци, тираджии, спортисти, културтрегери и организирани групи. А фуражка да спре все ще се намери. Днес не цакат с пътуване, но има други параграфи да ти вгорчат живот а пъдарите, дори и царя да дава. Не е до режим, а до география. |
И как се пътуваше до безвизова Португалия, когато на българите без славно партийно минало "Международни паспорти" не се издаваха. Дори да ти бяха издали паспорт, щеше да ти трябва и изходна виза. На моята при обучението ми в ГДР задължително пишеше през Румъния. През Югославия беше по напряко, но някои се откланяха от маршрута. |
Не сме в батака. Общо казано, естествено. Разбира се, че има хора, които живеят много трудно. Има и една голяма група тунеядци, които всички хрантутим. Но се движим в правилна посока. Господи! Да не виждаш пълния регрес във всички посоки от соца насам, означава да си кон с капаци! Промишленост, земеделие, образование, здравеопазване, култура, наука, и най-важното - пълна демографска катастрофа. .................................... Никога не съм бил фен на соца и няма как да му бъда защитник. Но когато се трупа лъжа върху лъжа и се разсъждава по най-скудоумния и примитивен начин, не ми позволява да бъда безразличен. Котарак, | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Туткалчев |
Презирам този жанр - "писмо до моя син /дъщеря/ и пр. близки и роднини, всъщност предназначен за широко обнародване. И Умберто Еко имаше такова, ядоса ме поучаването му на целия свят от деца и родители. В стихове бих го понесла и дори харесвам. Киплинг и Джагаров са добри примери, има и други. В прозата "до детето", особено лигавата, винаги има нещо назидателно и смътно заплашващо. Дорис,  |