Писмо до моя син
Отиди на страница:
Малей, отново сълзи по "традиционната" лютеница от соц време, която изобщо не е традиционна. Това че беше толкова ситно смляна не е случайност. Мое лично субективно мнение - не я харесвам, може би донякъде повлияно и от това че съм виждал и как се произвежда (на ученическа бригада в консервен завод). Сега има не знам колко вида лютеници. Има и боклуци, има и изкючително качествени, може да се намери и "традиционната" соц. лютеница. Нещо повече - българските лютеници ги има и в чужбина - тука в най-близкия магазин имат три вида които се правят специално за тях . В други магазини където продават европейски храни, българските лютеници заемат достойно място сред подобни продукти от Сърбия, Македония, Турция... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Oraсle |
especially if the intent is to deceive, evade, blame or misrepresent the truth Не виждам такива елементи в писмото, но разбира се, това е защото не съм соц. носталгик. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Oraсle |
Нещо повече, за соц. периода в България е много трудно да се говори без полуистини не поради нежелание или мързел, а заради естеството на държавата и обществото в ония период. Това е нова концепция някаква. Тогава не можело да се говорят истини, щото ядяли хората живи зарад тях, и изобщо. Сега пак не може, заради "естеството на държавата и обществото в оня период". В смисъл, не се надявайте, няма да дойде време да си говорим истини, щото такива няма. Но вижте, полуистините са лични и може да се приказват, пък който каквото схване. Сега чакам да излезе някой, да речем колегата Йезуит, и да обясни същото за фактите. Те, фактите, не са изцяло истинни факти, а така, полуфакти, щото са от личните впечатления на факторазказващия. Заради естеството на държавата и обществото, тези факти не са доработени до цели факти. После защо се подхилквате на вица за полупроводниците и целите проводници! Тази година полуистини, догодина, хаирлия, истини! Истина, истина ви казвам, така де, полуистина, ама то е поради лично впечатление!   |
| Ся- играех баскетбол- доста сносно за "а" група(при футбола не слагаха вратар в махалата. или център нападател- ако наистина искаха кръв по терена, но иначе никога не съм го харесвал), тъй че помня топките.Баскетболната беше 5,20 (не чак толкова лоша),"молтен" и "адидас" -само в залата 3,80 - волейболни от кожа, ханбалните не ме интересуваха,топки за тенис-колкото искаш, но на кортовете висяха ученички от английската и женчовци, които не харесваха контактните спортове, виж- за пинг-понг по едно време бяха дефицит китайските и имаше някакви дървени и чупещи се пластмасови(не целолуидните китайски,в краен случай -виетнамски) топчетаи продавачката ни даваше по едно на ден(имахме маси и з градинките-обаче метални и точетата заминаваха бързо), не че нямаше маси за тенис-но не и в междублоковите градинки,футболните се движеха от 4 до 11- в зависимост от материала .Имаше и наистина 'професионални" - но ти трябваше познат треньор (ставше и училищен). Като изключим виетнамците- имаше джинси "пайнър" и "панака".Иначе" който носи дънки "фус"-няма вкус"."Левис" - от тираджиите на 20 кинта. "Младост" трябва да е било егати загубеното гето, сравнено провинцията.Що се отнася до "Свободна" - ловеше се сносно с "ВЕФ" и "СЕЛЕНА".Явно "западния" транзистор е бил кьопав. На мола му викахме рум и гум, само София имаше ЦУМ. Дрехи си имше.Всякакви.Осми клас се навих и си взех "баскетболни обувки" "Найк" от марфаджиите в "Хавана" - 110 кинта за 47 номер(дикараха ми ги по поръчка, затуй и цената).Супер- подметките -като от червените гумички за молив- направо залепваха на дюшемето.Издържаха един турнир и не повторих. Като засичам- автора е май авторка, инак е горе-долу преразказ на набор. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Кайзер Созе |
| За лютеницата стана въпрос... БДС, 1974: Стандартът се отнася за лютеници, приготвени от червени или зелени пиперки или пиперково пюре, доматен сок от пресни домати или доматено пюре, кромид лук, моркови, зелени домати, сварени картофи, целина - глави, пипер "Шипка" и карфиол, концентрирани във вакуумапарат, подправени с растително масло, сол, захар, млян червен пипер, магданоз на листа, ситно нарязан чесън, бахар, черен пипер и кимион, напълнени в подходящи опаковки, херметически затворени и стерилизирани. Ето и съвременния стандарт: Натисни тук |
Това е нова концепция някаква. Тогава не можело да се говорят истини, щото ядяли хората живи зарад тях, и изобщо. Сега пак не може, заради "естеството на държавата и обществото в оня период". В смисъл, не се надявайте, няма да дойде време да си говорим истини, щото такива няма. Но вижте, полуистините са лични и може да се приказват, пък който каквото схване. Това си е някаква Ваша лична интерпретация, която в известен смисъл е показателна. Имах предвид че е трудно човек да бъде изцяло обективен за оня период поради монопола върху разпространението на информацията по онова време. Всякакви факти които или биваха изкривявани, или напълно игнорирани от официалната пропагандно-инфрормационна машина се предаваха от уста на уста и поради това също бяха изкривени. А че някои истини не беше здравословно да се говорят не е особена тайна. |
Имах предвид че е трудно човек да бъде изцяло обективен за оня период поради монопола върху разпространението на информацията по онова време. Всякакви факти които или биваха изкривявани, или напълно игнорирани от официалната пропагандно-инфрормационна машина се предаваха от уста на уста и поради това също бяха изкривени. А че някои истини не беше здравословно да се говорят не е особена тайна. Човек не може да бъде изцяло обективен, защото е човек, все си има нещо лично като окраска, но това не бива да пречи на фактите като такива да си останат известни вместо да се "полуизкривяват". Повечето сме обективно живи и някои дори помним. Помня например неотдавнашната дискусия за късите поли и печатите по краката. Днес си хортуваме за кръщенетата и ходенето по манастири. За липсата на рок. За един "политик", който разказва небивалици за героичните си родители, що слушали Борис Христов в банята докато останалите го слушали по радиото и телевизията. Да беше само сега и тук, да плюне човек и да отмине. Но върви тотална подмяна на историята ни. Не просто изкривяване или игнориране на факти - а тоталната им подмяна с неистини. Тази истина обаче е нездравословна да се говори - и това не е особена тайна. Гледам пуническите войни по блогове/сураттефтерни стени/форуми - древни приятелства се разсъхват, колеги си разменят шапките на принципа "дай си ми куклата, на ти си парцалите". И най-трагичното според мен - върви писането на нови биографии. Количеството активни борци срещу комунизма отдавна е надхвърлило количеството АБПФК, за размаха на "партизанските спомени" да не говорим. Като се почне от спомените за чудовищата възпитателки в детската градина , през "единствените" учители, през липсата на МГИМО (или поне друг чужбински вуз) за всички, през разпределението и още, и още, и още! Страдалец до страдалеца, мила моя майко льо, дисидент до дисидента! Не мисли, че не помня и тъмната страна, в която като ходиш на гости, не носиш цветя на домакинята, а й носиш кафе, шоколад или ако толкова настояваш на зеленината - магданоз и копър, или изобщо нещо, което баба ти е спретнала в бохчичка, по спомени от интернирането през 1949-та, какво от това, че са минали четири десетилетия. Заради получателите на тези знаци на внимание ми е мисълта, когато чета "дисидентските" "спомени". Донякъде ми е жал, че тези хора не са тук сега да ги прочетат, защото можеха да го кажат къде по-сочно от мен. От друга страна, Господ е милостив, спести им това разочарование в националната идея, заради която те си носеха абитуриенските костюми на Коледа четиридесет години след баловете. Та, да използвам фразата на една от тях, с която бих искала да резюмирам това "писмо до сина": АЙ СИКТИР! А, да, банани нямаше! Божеее, каква липса! |
Повечето сме обективно живи и някои дори помним. Помня например неотдавнашната дискусия за късите поли и печатите по краката. Днес си хортуваме за кръщенетата и ходенето по манастири. Това че някоя е ходела с къса пола без трайни последини не означава че на други се е разминавало. Същото важи за кръщенета, ходене на църква на Великден и т. н. Затова казвам че за тоя период от време трудно се говори обективно - просто няма откъде да се вземат тия обективни данни. |
И най-трагичното според мен - върви писането на нови биографии. Количеството активни борци срещу комунизма отдавна е надхвърлило количеството АБПФК, за размаха на "партизанските спомени" да не говорим. Като се почне от спомените за чудовищата възпитателки в детската градина , през "единствените" учители, през липсата на МГИМО (или поне друг чужбински вуз) за всички, през разпределението и още, и още, и още! Страдалец до страдалеца, мила моя майко льо, дисидент до дисидента! Патетично. Но хайде да го вземем насериозно - пред кого евентуално ще се пробутват тия биографии, четвърт век по-късно? Няма вече привилегии за "заслуги".  Времето на активнте борци безвъзвратно свърши през 1989 г. А повечето от тия които се биха в гърдите че са дисиденти в началото на 90те се оказаха доносници. Истинските дисиденти умряха както и живяха - самотни. Някой писал нещо във фейсбук - значи иска да си направи "нова биография"? Това даже за виц не става - скука. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Oraсle |
Това че някоя е ходела с къса пола без трайни последини не означава че на други се е разминавало. Същото важи за кръщенета, ходене на църква на Великден и т. н. Затова казвам че за тоя период от време трудно се говори обективно - просто няма откъде да се вземат тия обективни данни. Ама верно? Обективно аз съм ходила с целия си випуск на Рилския манастир. Обаче ни се е разминало, казваш, пък на другите - не. Колко от "пострадалите от кръщене" могат да кажат цялата молитва "Отче Наш", а после да изредят всички Задушници без да си гледат в интернет-страницата? Колко от тях държат всички постове? Християнството не е само ходене на църква на Великден! Сега като не е забранено, нали няма да ми речеш, че обективно няма място в черква за неделна служба човек да влезе?!  |
Патетично. Но хайде да го вземем насериозно - пред кого евентуално ще се пробутват тия биографии, четвърт век по-късно? Няма вече привилегии за "заслуги". Времето на активнте борци безвъзвратно свърши през 1989 г. А повечето от тия които се биха в гърдите че са дисиденти в началото на 90те се оказаха доносници. Истинските дисиденти умряха както и живяха - самотни. Някой писал нещо във фейсбук - значи иска да си направи "нова биография"? Това даже за виц не става - скука. Нямало било привилегии за "заслуги"? Не нам, не нам! Грантове, постове, бордове - за там трябват проверени хора, нали? За някои от доносниците - ще се съглася, за самотата на истинските дисиденти няма или поне не обобщавай за всички. Фейсбук е рекламна платформа като всяка друга. |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Captain Buddy |
Хайде сега сериозно обясни, защо първите лица на властта Борисов и Цачева трябваше да си пренаписват биографиите, че да вдигат и костите на прадедите си в сълзливи скечове? Цяла нощ не спиш, лъжата да защитиш! Я легни и почини, че много се умори. Много си се загрижил за мен - спокойно, тука е рано още, тъкмо обмислям да вечерям и понеже темата ми даде идея, ще отворя една истинска лютеница без картофи. Биографиите на Борисов са няколко. Той вади тази която най-много пасва на случая. Най-смешното е че общо взето те не са измислени, просто съществуват паралелно една с друга, все едно става дума за различни хора. При Цачева пък въобще е трудно да се говори за биография, тя отсъства подобно на други неща характеризиращи живота на повечето хора - като например собствени мисли и позиции. - Нищо такова не се наблюдава в цитираното писмо от Фейсбук, където човек който надали е бил на повече от 20 през 1989 г. описва впечатленията си от соц. времето. Понеже не познавам въпросният автор, нито даже му знам името, оставям на вас да следите кариерата му/и с "пренаписаната биография". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Oraсle |
Например, как да обясниш на хора живели сред най-висшите етажи на партийната аристокрация че ежедневието на повечето обикновени хора минаваше по опашки, включително за сравнително елементарни неща? Не е нужно да обясняваш на мен, ние с майка ми сме били на всевъзможни опашки, но не бяха толкова чудовищно, колкото ги пробутвате сега. Не ползвахме "Рила". Нямахме вила, държавна отказахме, както и собствен апартамент или автомобил. Баща ми не признаваше едрата частна собственост и живеехме под наем. Баща ми беше от тия "висши", толстоистите. Мен не мож' излъга. |
Патетично. Но хайде да го вземем насериозно - пред кого евентуално ще се пробутват тия биографии, четвърт век по-късно? Няма вече привилегии за "заслуги". Времето на активнте борци безвъзвратно свърши през 1989 г. А повечето от тия които се биха в гърдите че са дисиденти в началото на 90те се оказаха доносници. Истинските дисиденти умряха както и живяха - самотни. Ндааа... Написано ут дедо Барми преди седем лета  Бармалей 21 Яну 2010 10:52 Мнения: 12,387 От: Bulgaria Промени С'я...дургари...Наредиа ми дъ спусна ду сий уважаван Форум на СЕГА...Та: - Довеждам ду знанието на уважаемите форумци, че следъ задълбочено изследувание и анализи ся взе следующото окончателное ришение: Затаваря съ книгата у която е списъка със дисиденти-революционери и повеке имена нема ся вписуват у неа...Т.Ч.К. *** Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> Та- тъй... Как беше? - Всекиму - своето? |
Баскетболната беше 5,20 (не чак толкова лоша),"молтен" и "адидас" -само в залата 3,80 ония оранжевите китайските ставаха, но не бяха особено добри. молтен и адидас - само в залите наистина и то рядко, макар че при добро желание от тренерите винаги можеше да се поръчат и повече. остави кецовете - намираха се, но добрите накитници и наколенки бяха проблем, та се импровизираше с ластичен бинт при нужда. |
Не е нужно да обясняваш на мен, ние с майка ми сме били на всевъзможни опашки, но не бяха толкова чудовищно, колкото ги пробутвате сега. Не ползвахме "Рила". Нямахме вила, държавна отказахме, както и собствен апартамент или автомобил. Баща ми не признаваше едрата частна собственост и живеехме под наем. Баща ми беше от тия "висши", толстоистите. Мен не мож' излъга. То, теб е видно, че никой не може да те излъже. Но пък ти добре послъгваш. Жената на външния министър висяла по опашки! Посмали! |