Писмо до моя син
Отиди на страница:
Я спомени някоя и друга мръснишка лична нападка! Аре виж само мненията от първата страница! За цвъкните на асола има ли смисъл да ти казвам? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Iezuit |
Iezuit 04 Яну 2017 00:08 Я спомени някоя и друга мръснишка лична нападка! Аре виж само мненията от първата страница! Да бе, там има едно на един Iezuit, че авторът на пусулата само истини пишел. Дето пише един умен човек, някой, като ми падне в очите, пребива се смъртоносно!  Особено такъв, дето преиначава действителността като ром на преклонна възраст. Ми да си ходи по скучните руски сайтове без да дава акъл, никой не му пречи! При нас тук у форума, рки-то кариера направиха с доналд от това!  |
авторът на пусулата само истини пишел. Малко по прецизно - казвам, че посочва само факти, и е така. Та какво се опитвате да кажете? |
Добре, че съучениците ти не са разбрали, че щеше още да носиш прякора Юраята, като още един спомен от соца. Само че Юраята Хийп на Чарлз Дикенс! "A very 'umble man". Пардон, tom-cat. |
Този пасквил не заслужава нищо повече от една голяма цвъкня! Така ли? И защо? И защо да е пасквил? А самият автор заслужава ли епитетите по негов адрес? |
Само че Юраята Хийп на Чарлз Дикенс! "A very 'umble man". Пардон, tom-cat. Мазняр и гадняр кръсти велика рокбанда Те дойдоха у нас още през комунистическо време; повечето им зрители пък си отидоха от България година по‒късно.  Едно гнусно същество се подвизава в най‒известния роман на Чарлз Дикенс „Дейвид Копърфийлд”. Той е мазняр и гадняр и за малко да затрие едно от малкото свястни семейства, които населяват иначе доста страшничкия Дикенсов свят. Въпросният тип е противник на Дейвид Копърфийлд; извратено влюбен в момичето, което въздиша по главния герой и с което Дейвид накрая се събира. Двуличен и лицемерен интригант, злодей, който в духа на романите на Дикенс накрая си получава заслуженото. Кой е той ли? Казва се Юрая Хийп! Моля? Да! Казва се точно така и на него е кръстена една от най‒легендарните групи на 20 век. А защо не и на 21‒ви. При това група, чийто основен композитор си пада по България. |
Iezuit 04 Яну 2017 00:26 авторът на пусулата само истини пишел. Малко по прецизно - казвам, че посочва само факти, и е така. Та какво се опитвате да кажете? Ами... прецизно казваш... Заповядай! Iezuit 03 Яну 2017 17:00 "Е го още един лъжец като него цъфна да замаже." О, касапин, как е? Поскърцваш ли с кожената тужурка? Само да ти паднат такива "лъжци", а? Човека си говори истини. Затова ви вбесява! Та какво се опитваше да намекнеш? |
| Така значи: не "само истини", както беше в първия ви постинг, а "истини" както е в цитата ми към касапа. И пак е така. Все още не е ясно какво теле се опитвате да намерите под вола. |
Iezuit 04 Яну 2017 00:54 Мнения: 15,516 От: Pitcairn Така значи: не "само истини", както беше в първия ви постинг, а "истини" както е в цитата ми към касапа. И пак е така. Все още не е ясно какво теле се опитвате да намерите под вола. Значи, първо човекът посочва факти. После човекът пише истини, но не "само истини", така ли? Някои от фактите не са истински или са подредени по неистински начин, така че да формират неистини? На туй му се вика словесна еквилибристика или словесна салата, кому както се харесва повече. И не си струва даже времето, похарчено в писането.  |
| Бъдете прецизна в писането си и няма да се налага да ви коригирам. Намерихте ли телето, или нещо друго привлече вниманието ви? |
| Темата си е постна- но при добро желание - социализъм в действие. "Наследникът от Калкута" - върху безумен макет - образ получава плътност и то- наративът е на колектива, социума, общността. Дори един йезуит дава приноса си към една толкоз либертарианска до анархизъм творба |
| Реакцията на соцносталгиците е очаквана. Мненията им не засужават коментар, освен в частта че писмото било пълно с "полуистини". Разбира се че е пълно с полуистини, понеже отразява лични впечатления на автора. Нормално и естствено е личните впечатления на различни хора да не съвпадат (те затова са и лични), т.е. да са верни с определени уточнения, т.е. да са полуистини. Например, как да обясниш на хора живели сред най-висшите етажи на партийната аристокрация че ежедневието на повечето обикновени хора минаваше по опашки, включително за сравнително елементарни неща? Как да обясниш на някой живял в центъра на София, че магазините в по-малките градове нямаше почти нищо? Как да обясниш на хора които по соц. време са имали възможността да пътуват на запад, че за моите родители и техните родители производството на зеленчуци, консерви и компоти не беше просто кулинарно занимание, а въпрос на необходимост? - Нещо повече, за соц. периода в България е много трудно да се говори без полуистини не поради нежелание или мързел, а заради естеството на държавата и обществото в ония период. |
Нямаше други марки изобщо. Забрави за "Найки", "Пума" или "Рийбок". Не внасяха, че нямаше долари. Но пуснаха "Адидас", правени у нас, за износ. Чаках 5 часа на опашка. "Рийбок" наистина нямаше. И "Найки". И поради тази причина голяма мъка ни налягаше. Ама ей на - имало "Адидас". И лирическият герой се сдобил - след 5 часа героично чакане. П.С. И понеже стана въпрос за 5 часа чакане. Миналата година това време си говорехме за едни малоумници, които чакаха по 5 часа на минусови температури. Помните ли или бързо забравихте? В Третьяковската галерия имаше експозиция на картините на Серов , заради която се бяха образували огромни опашки от чакащи. Да видят "Момичето с прасковите" Кой за какво чака по 5 часа? ... и по това ще ги познаете... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Bacho Кольо |
| Адидас по лиценз- 48 кинта, "Ромика"- пак толкова, китайски - бели или сини- 5,50 (всъщност "Конвърс" крадат дизайна от Китай, не обратното), макар че магазин "гигант" имаше само в София и Варна и за нормалните мъже си беше мъка да си купят номер да не стиска, пък няма да казвам каква мъка е за абитюренския с официалните обувки.Не че и днес номерацията масово не е за китайци. |
ама трябва да отбележа, че имаше един учител по история, Асен Николов, който успя някак да ни изучи новата българска история в 10-и клас, без нито един път да спомене Българската комунистическа партия. Вие представа си нямате колко е трудно това. Тая част от писмото е прелюбопитна! "Защо" ще ме попитате вие? Ами защото, въпреки мракобесието на социалистическото училище, в което се е учил героят на писмото, всеки от нас си имаше по един Асен Николов. Поне по един. Моят се казваше Георги Радушин и беше (оo, какво съвпадение!) учител по история... Заслужил учител, член на БКП, между другото... И когато след 20 години започнах да чувам как при социализма в училище не се било изучавало великото дело на Стамболов, нито лагерите и убийствата през 1938 в СССР, нито "Св. Неделя" от 1925, нито убийствата през октомври 1944 ..., аз все се питах - а бе кой ги е учил на история тия хора, или са бягали от час... Защото аз ги бях учил. То и сега често се питам, когато , тук, във форума, чета волните съчинения на саморасли историчари ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bacho Кольо |