Писмо до моя син
Отиди на страница:
Което не пречеше да висим с часове на опашка за да си купим романите на Стайнбек, Ъпдайк, Бредбъри, Крайтън В руските книжарници нямаше големи опашки, освен от руснаци, и книгите им бяха по-евтини. Майка ми научи руски от четене на международна фантастика и и криминалета. Имаше и абонаменти за серии. И струваха едва ли не стотинки. Сега, уви, не. С капиталистически цени са вече. Какво повече искат от Русия?!? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Аз пък имам в едно чекмедже български дънков плат  Шивачката на майка ми ми беше ушила супер поличка с платка и яке по модел и кройка на BURDA от такъв плат. Ама ако почнем и с кройките на бурдата...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Здравка |
И аз да попитам - помни ли някой кога съботата стана неработен ден - беше някъде средата на седемдесетте, но по-точно кога? Преди това в събота се работеше/учеше до обяд. Майкъл, аз имам спомен че ученето доста по-късно беше и в събота. Някъде май към 1987г дъщеря ми учеше и в събота, помня добре, беше езикова гимназия подготве, и си беше много натоварващо. Вероятно и другите гимназии са били така. А помня и от по-рано, че нашите работиха вече на 5 дневна седмица, а аз учех в техникума и в съботите, това някъде 70-те години |
Имаше и абонаменти за серии. И струваха едва ли не стотинки. Сега, уви, не. С капиталистически цени са вече. Какво повече искат от Русия?!? Но пък всяка книга издадена на руски, задължително се появява безплатно в интернет. Руската любов към книгите мачка капитализма в книгоиздаването.  |
Но пък всяка книга издадена на руски, задължително се появява безплатно в интернет. В руската книжарница нямаше русофили и русофоби! Що ли тъй? |
И струваха едва ли не стотинки. Сега, уви, не. С капиталистически цени са вече. Какво повече искат от Русия?!? Абе не бяха стотинки , де. Ама на луксозна хартия , с хубава подвързия , като подарявах на росиянете , казваха че такива нямало там . Като че ли ги печатаха в България ,а? |
Още нещо, което социализмът даваше, но очевидно не всички са успели да вземат - да не се респектираме от богатство. |
Ама на луксозна хартия , с хубава подвързия , като подарявах на росиянете , казваха че такива нямало там Имаше. И с луксозна хартия имаше и с "бумага газетная". Само че какво са 2 млн. тираж за една ктига, при 10 млн. потенциални мераклии да я купят?!? Тотален дефицит. |
Здравке, имам "По пътя" на Керуак издание на "Народна култура" 1983 година. Или пък "Зимата на нашето недоволство", същото издателство, но 20 г. по-рано... |
И аз да попитам - помни ли някой кога съботата стана неработен ден - беше някъде средата на седемдесетте, но по-точно кога? . С Постановление на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи от 13 март 1973 г. "за въвеждане на намалено работно време и петдневна работна седмица през шестата петилетка (1971-1975)", процесът приключва и в 1974 г. е факт за всички работещи в цялата страна. Натисни тук |
Наместо тоалетна хартия... Глей, ся: газетная идва от италианското gazzetta, което ще рече вестник....и няма нищо общо с онова, което някои носят на мястото, на което би трябвало да е главата им. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bacho Кольо |
И аз да попитам - помни ли някой кога съботата стана неработен ден - беше някъде средата на седемдесетте, но по-точно кога? И аз да попитам, кога социалистите във Франция въведоха 7 часов работен ден? И още нещо, успяха ли да ги прецакат и да ги върнат на 8 часа при същата заплата? |
Здравке, имам "По пътя" на Керуак издание на "Народна култура" 1983 година. Знаех си аз Много ти благодаря чичо Петко.  |
| КАК СЪВЕТСКИТЕ КОЛХОЗИ СЪСИПАХА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО Близо хиляда села изчезнаха от картата на България при комунизма, а градовете се напълниха с лишени от собственост селяни. Разсекретените документи на ДС правят възможен и такъв прочит на сталинската колективизация. Съветският трактор „Сталинец“ от края на 40-те години е тежал четири пъти повече от внасяните преди това германски трактори. Но точно неговата безсмислено голяма маса се оказала много полезна за изпратените от комунистическия режим в селата агитатори, които трябвало да убеждават земеделските стопани доброволно да дарят земята, добитъка и инвентара на изгражданите по модела на съветските колхози ТКЗС-та.  Освен изселванията и затварянето в лагери на непокорните, като доста „убедително“ се утвърдило едно специално издевателство за публично сплашване: къщите на селяните, които отказвали да се превърнат от стопани в послушни надничари на комунистическия режим, били опасвани със стоманени въжета, а след това дърпани от въпросните съветски трактори, за да ги поразтресат малко. Наблюдаващите отблизо наказателните акции активисти на колективизацията услужливо подавали на ужасените стопани за подпис декларация за „доброволно“ влизане в местното ТКЗС. Независимо от бруталните методи за пролетаризиране на „буржоазното“ село, акцията за лишаване на селяните от собственост и повторното им, след края на османското владичество, закрепостяване отнемат на режима 14 години. Мизерията и огромните тегоби принуждават два милиона души да се преселят от селата към градовете в търсене на минимални условия за оцеляване във фабриките и строежите на провежданата по сталински образец допотопна индустриализация. Подчиняване на селото Апологетите на завземането на земята и труда на българските селяни от комунистическата номенклатура и до днес тръбят, че благодарение на българските колхози –ТКЗС и АПК - животът на село се бил подобрил, а механизацията спасила селяните от тежкия труд. В монографията си за колективизацията и социалната промяна в Северозападна България, историкът Михаил Груев доказва, че обитателите на селските райони по време на комунизма са платили огромна цена за „благините“ на народната власт. Вероятно много малко българи знаят, че за да се прокара електричество в селата, техните жители са били принуждавани сами да правят електрическите стълбове - в рамките на така нареченото „самооблагане“. Допълнително всяко домакинство трябвало да предава по 5 кг медни съдове за жиците до дома му. Всъщност истинският терор за подчиняване на селото започва с обезглавяването на политическата опозиция през 1947 година. Още по време на инсценираните процеси срещу лидера на антикомунистическата опозиция Никола Петков и неговите земеделски съпартийци, крепеното от щиковете на окупационната съветска армия марионетно управление издава постановление, с което се реквизира цялото зърно на производителите. За да не измрат селяните от глад, като сталинския Голодомор в Украйна 15 години по-рано, свитата на Георги Димитров в Министерския съвет милостиво отпуска на селяните по 600 грама пшеница и 200 грама царевица на ден. Година по-късно държавното „изкупуване“ (безпрекословно изземване по минимални цени) на зърно, фасул, картофи, фуражи, месо, кожи, вълна, мляко и т.н. достига непоносими за производителите размери. В сила е принципът да се изземва най-много от най-предприемчивите и заможни стопани, наричани по съветски образец кулаци. Масовизацията на терора Кулминацията в гоненията срещу селото достига с решението за „масовизация“ на колективизацията от месец юли 1948 година. За целта партийният велможа Титко Черноколев съчинява чудовищен план за тотална война с нежелаещите да влязат в ТКЗС средни и по-заможни стопани. За претворяването му в действие е използван целият апарат на комунистическата диктатура, а мерките срещу непокорните са най-разнообразни – от изселвания, затвори и лагери, до непоносими данъци върху къщите и имотите, които трябвало да принудят поне 200 000 кулаци да изоставят всичкото си имущество по селата и да отидат да работят като надничари и каруцари по строежи, мини и фабрики. Съпротивата в селата и засилващото се горянско движение накарало властта да преразгледа някои от най-драконовските мерки. На малка част от насила вкараните в ТКЗС им е било позволено да го напуснат. Достатъчно било да се съгласят земята им да остане за псевдокооперациите. Под угрозата за налагане на жестоки глоби, "освободените“ трябвало задължително да полагат труд на "общите“ ниви. Въпреки това терорът срещу селото продължава чак до края на 1962 година. В доклад на ДС от март 1951 г. за допуснатите „извращения и безобразия" при изграждането на ТКЗС в с. Раброво край гр. Кула се посочва, че отказалите да подпишат заявление за членство в кооператива са били заставяни да вадят по 10 кубически метра камъни. Плодовете от колективизацията Заченатата с нечувани насилия „социалистическа модернизация“ на българското село започва да дава отровните си плодове още в края на 60-те и началото на 70-те години. Обезлюдяването на селските райони десетилетия наред тече с невиждани в световната демографска история темпове от 2-3% ежегодно, а в някои райони то надхвърля 4% . Разкъсаната вековна връзка между селяните и земята-кърмилница заедно с мизерните заплати и пенсии от 30 лева на месец икономически демотивират бързо застаряващото селско население. Кражбите от „общото“ стават ежедневие - далеч преди съвременните набези по полетата. Към края на комунизма България внася много земеделски продукти, които преди това сама е произвеждала От 1980 г. до края на комунистическия режим селското стопанство на НРБ окончателно минава на дотации и търпи ежегодни загуби от над 800 милиона лева, сочат отчетите на БНБ. Когато в края на 1989 г. новият първи в БКП - Петър Младенов - нарежда да бъде спрян всякакъв износ на български храни за „братските“ страни, за да не се допусне глад в разпадащата се НРБ, корифеите на социкономиката Андрей Луканов и Огнян Дойнов с почуда му отговарят: „Какво да изнасяме? Че ние вече нямаме натури!" Страната, която някога е била прочута в цяла Европа със своето селско стопанство, в края на комунизма се оказва вносител на най-необходимите за населението хранителни продукти и селскостопански суровини. В редица случаи те идват от Полша, където обединената съпротива на селячеството и католическата църква осуетяват в зародиш плановете на местните сталинисти за тотална колективизация. Днес полското село процъфтява стопански и демографски, а България продължава да внася значителни количества полски домати, картофи, ябълки, лук, месо и млечни продукти. Съвземането на българското селско стопанство става факт едва след влизането на страната в Европейския съюз и благодарение на фондовете на Общата земеделска политика на Обединена Европа. И селяните станаха граждани Колективизацията има и още един немаловажен ефект – масовото преселение в градовете на милиони селски жители погребва създадената след Освобождението уникална градска култура. „Българските градове се оселянчиха“, пише историкът Михаил Груев по повод на повсеместно възникналите бетонни гета, заселени с бивши селски жители и техните наследници. |
Страната, която някога е била прочута в цяла Европа със своето селско стопанство, в края на комунизма се оказва вносител на най-необходимите за населението хранителни продукти и селскостопански суровини. И е добре да се отбележи, че половината от произвежданото у нас, идваха от така нареченото "лично стопанство, самозадоволяване" и други подобни, наложени с разни постановления още към края на 70-те. |
| @Уилт 28 Фев 2017 08:39 „Страната, която някога е била прочута в цяла Европа със своето селско стопанство, в края на комунизма се оказва вносител на най-необходимите за населението хранителни продукти и селскостопански суровини.“ И е добре да се отбележи, че половината от произвежданото у нас, идваха от така нареченото "лично стопанство, самозадоволяване" и други подобни, наложени с разни постановления още към края на 70-те. А доброто възпитание налага отбелязването на факта, че в днешно време и тази половина я няма. За другата изобщо няма да споменаваме  |