Писмо до моя син
Отиди на страница:
| Banshee, живяла съм достатъчно дълго преди 1989. В този период завърших и образованието си - със задължителните истории на БКП, политикономии и т.н., които се учеха във всички ВУЗове на Народната Република. Това по никакъв начин не ми пречи да изпитвам уважение и респект към който и да е, забогатял с ума, куража и труда си. Не включвам тук нашенските кредитни, и куфарни новобогаташи. **** P.S. Дънки имах. ''Вносни'' якета също. В моето основно училище доста народ щъкаше така и никой не се впечатляваше. В гимназията униформите си бяха задължителни, включително за палта, шлифери и обувки имаше строги изисквания. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Здравка |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Captain Buddy |
Западът, оглавен от САЩ, мразеха и саботираха социалистическите страни, начело с СССР.  Обремененият от комунистическата идеология индивид неизменно разсъждава елементарно и едномерно. По оста "любов - омраза". САЩ ни мрази, Русия ни обича, това е набито в главите на индоктринираните. Действителността е доста по-сложна, но елементарното мислене не е способно да обхване сложността му и я опростява до "любов - омраза". Свои и чужди. Който не е "свой", е "чужд". "Своите" ни обичат и ние ги обичаме, "чуждите" ни мразят и ние ги мразим. В различните варианти това са "пролетариат - буржоазия", "арийци - неарийци", "ubermensch - untermensch", "русофили - русофоби", "комунисти - фашисти" и т.н. Типичен пример за "Reductio ad absurdum". На този изначално погрешен постулат индоктринираните изграждат представите си за околния свят. Които рано ли късно се сблъскват с реалността. В резултат някои (малцина) "проглеждат" за действителността и заблудите, в които са вярвали, а други (преобладаващо мнозинство) изпадат в траен когнитивен дисонанс. Водещ често и до хронична неудовлетвореност, маразъм и тежки депресии, каквито наблюдаваме почти без изключение сред червената форумна агитка. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: котарак |
Някой дали помни кога джинсите ('Левис' им викахме през 60-те) станаха дънки ? Не зная кога джинсите "Левис" станаха дънки, но помня, че ~73-5 г. получих като подарък първите си джинси - бяха от кадифе  . А на индиговите вече им казваха дънки. Попитаха ме: дънки или джинси искаш за подарък?  |
помни ли някой кога съботата стана неработен ден - беше някъде средата на седемдесетте, но по-точно кога? Май беше 1977 г. |
Обремененият от комунистическата идеология индивид неизменно разсъждава елементарно и едномерно. По оста "любов - омраза". САЩ ни мрази, Русия ни обича, това е набито в главите на индоктринираните. Действителността е доста по-сложна, но елементарното мислене не е способно да обхване сложността му и я опростява до "любов - омраза". Свои и чужди. Който не е "свой", е "чужд". "Своите" ни обичат и ние ги обичаме, "чуждите" ни мразят и ние ги мразим. В различните варианти това са "пролетариат - буржоазия", "арийци - неарийци", "ubermensch - untermensch", "русофили - русофоби", "комунисти - фашисти" и т.н. Типичен пример за "Reductio ad absurdum". Не мога да не се съглася! |
| ПРЕД ПЕПЕЛИЩЕТО НА НЕСТАНАЛОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО Иво Ангелов Христов* Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" Пловдив, България http://www.e-acadjournal.org/pdf/article_160010.pdf |
Едно време джинси казвахме на кадифените рипсени панталони, а дънки бяха боядисаните с индиго. Поне около мен беше така. Потвърждавам.  |
Обремененият от комунистическата идеология индивид неизменно разсъждава елементарно и едномерно. По оста "любов - омраза". САЩ ни мрази, Русия ни обича, това е набито в главите на индоктринираните. Което не пречеше да висим с часове на опашка за да си купим романите на Стайнбек, Ъпдайк, Бредбъри, Крайтън...Приказките на Карл Сандбърг са ми подарък от баща ми. Спомнихте си за принц Уши Лопати и принцеса Миши Опашчици, нали Не мога да намеря сега ''По пътя'' на Керуак в домашната ни библиотека, върти ми се в главата, че и той беше издаден у нас в късните 80, но не съм сигурна. Комуто е под ръка да погледне. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Здравка |
| Аз пък имам в едно чекмедже български дънков плат.Сама си уших дънковата пола. Щот не обичах да ходя с панталони.Чак когато ми припаднаха от някъде розови дънки , чак тогава обух панталони. Остана още за една пола. Половината използвах да ушия нещо като инструментариум , че инструментите ми късаха подплатата на инструменталното ми куфарче. После всички тръгнаха с дипломатически куфарчета. |