Отиди на страница:
Atlantis, ей тук мисля е големият въпрос: а дали наистина този човек(артист, певец, поет) е апологет на идеята или се възторгва просто от промените, някакси чисто повърхностно? Хъм. Тук има място и бонговия постинг. Посочените по горе от теб хора, всъщност претворяват емоции създадени от обективните факти. Това е изкуството, да претворяваш емоционално дадени обстоятелства, които те съпътстват. И четейки, слушайки, гледайки едни и същи хора да претворяват емоционално две коренно различни системи по един и същи начин е меко казано малко шизофренично. А това повърхностно не е оправдание, а присъда. Повърхностните хора, които задават дневния ред в едно общество са трагедия за това общество. С течение на времето всеки един отъпкан път, които изминаваш всеки ден става досаден. Но това не означава, че за да стигнеш до мястото до което искаш да стигнеш трябва непременно да го зариеш и да тръгнеш по нов непознат път. Не е ли по-лесно докато построиш нов да използваш стария. За да откриеш накрая, че новия път е хем по-дълъг, хем по-неудобен, хем не те води до мястото за което си тръгнал. Няма оправдание за повърхностните хора. |
И Библията в която се кълне половината човечество е преди всичко емоции и предразсъдъци и по-слабо от към обективни факти. Стария завет особено, е толкова натъпкан с факти и толкова лишен от емоции и предрасъдъци, че в сравнение с него учебниците по линейна алгебра изглеждат като писани от Стефан Цанев. |
Стария завет особено, е толкова натъпкан с факти и толкова лишен от емоции и предрасъдъци, Така се пише, когато човек не е лишен от емоции и предразсъдъци.  ПП Само да припомня "Песен на песните". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: atlantis |
| А през онова време е имало и поети с много ясно изразена позиция и хич и не са мълчали. Няма да стане дума за тях, не и тук, нито пък от ДИ. |
| Има логика в това, което пишеш, atlantis, в отговор на моите разсъждения за емоционалността на твореца, но може би аз съм допуснал грешка, като употербих думата "повърхностен", все пак в тая дума има повече негативизъм, отколкото позитивизъм, а фактът че този човек твори изключва повърхностното. По - точно щеше да бъде ако се каже, че той усеща и разбира промените, които го възторгват, със сърцето си, отколкото с логиката на хладния разум, но тогава няма да е той - емоционалният, възторженият, кипящият от енергия. Спирам дотук защото се отвлякох. Dax, много си прав; чисто субективно мое усещане; не съм догледал, щото просто не ми се "връзва" някак си в такива магазини, както и в аптеки и в книжарници да виждам кошчета. |
| Дали пък Джимо не е чувал за оня скандал през 1967 в редакцията на Литературен Фронт, който Стефан Цанев вдига, защото вместо стихотворението му "Авточека", другарите чекисти, и по-конкретно другарят полковник от ДС Костадин Кюлюмов променят без знанието на автора, и го публикуват без съгласието на автора. И от стихотворение против автоцензурата, става стихотворение за възхвала "На чекистите", възпяващо дружбата Москва София, с променен последен куплет и липсващи съществени последни куплети. Или може би др. Джимо знае много добре поучителната история на това стихотворение, за което Стефан Цанев е награден с безработица и писане под чуждо име в следващите 9 години, но Авточеката в главата на Джимо си казва думата, макар Джерджински да не е опрял пистолет в главата му. Авточека си е жива и здрава и продължава да съветва "майсторите". Майсторе последният куплет от стихотворението Авточека : Но чекистът в нас дебне, преследва ни, заплашва, опрял в сърцето ни цев... Изстрел! И падат най-светлите, Трудно се улучва тъмната цел. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: nikolay_rs |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Captain Buddy |
Цанев е написал достатъчно много стихове за възхвала на Партията и социализЪма. И под достатъчно много сигурно имаш предвид онова дето ви съветва да не пишете скучно за комунизма. Ами да го бяхте послушали. Ама отде акъл. Сами додеяхте на всички и на себе си със скудоумията си за комунизма. Рейгън трябваше медали да ви закачи за тъпата "пропаганда". С такива малоумни "хвалби", вражеска антикомунистическа пропаганда не ни трябваше. Вие самите бяхте най-големите антикомунисти с безкрайните си "изпълнихме, преизпълнихме, мултипликационни подходи итн"И като толкова му завиждаш на Цанев. че бил галеник на властта щото пишел хубави неща за чекисти и комунисти, ми да беше станал като него... | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: nikolay_rs |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Captain Buddy |
не плуваш, ама и нищо не казваш за грубата лъжа за безработицата на Цанев. Ами как да ти кажа, склонен съм да вярвам на него, а не на теб. |
ИлияНиколов 18 Януари 2017 16:22 Браво за внимателното четене. Оправих грешката.Николай, какви са тези "антикопмунисти"? "Изкопаеми" антикомунисти ли? |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Captain Buddy |
Captain Buddy 18 Януари 2017 16:38 Виж сега, разбирам болката ти. Мислел си си че по него време свестни хора не е имало и съпротивата е била невъзможна. Това е било твоето оправдание. И сега се оказва, че не е баш тъй. Била е възможна и не е било нужно да загърбваш истината. И затова си бесен. Смири се малко. Малко са били смелите. Но ги е имало. Винаги има някой дето поставя истината най-отгоре . Странни птици.nikolay_rs, ти съвсем се помеша! | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: nikolay_rs |
| Мисля че в цялата патърдия има малко завист. Лошите комунисти оценили че Цанев е кадърен и за това подпомагали кариерата му - следване в Москва ("знаем ги кои изпращяха" ), редица "служби" - театрален деец... А добрите комунисти се възмущават че не са ги оценили. че не са ги сметнали за кадърни. да им дадат поне една димитровска награда. Еми няма спрведливост.. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Captain Buddy |
Какво да гледам, като е ясно като бял ден! Не аз, а ти си бесен, защото те разобличих в груба лъжа! Виж сега. Аз не си измислям. Това, че е бил безработен го пише в книгата на Цанев "Публичен Дневник", 2014. Там е описана и историята на стихотворението. Аз не си измислям. Но както казах склонен съм съм да му вярвам. Но ако искаш да го обвиняваш него в лъжа - заповядай. Какво имаш - фишовете му за това че е работил през 1967 - 1976? Публикуваните му работи от този период? За доказателството от википедия разбрах. |
Какво имаш - фишовете му за това че е работил през 1967 - 1976? Много бих искал да видя произволен фиш на произволен човек от онзи период! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Shabaan_bin_Robert |
| то не е само уикипедия, практически всички представяния на стефан цанев като автор включват въпросните години: дарик, литернет, хермес, при слави ги няма годините. ето и откъс от едно негово интервю за 24 часа: През 1967 г. шефът на Кинематографията Георги Караманев получава писмо лично от Тодор Живков, който предлага да се направят филми за “трима забележителни артисти с ярки дарования, гордост за българския театър, за родното социалистическо изкуство, за народа ни”. Предложени са Николай Гяуров, Стефан Гецов и Георги Калоянчев. "Разбира се, завършва писмото в характерния си народняшки стил Живков, - тази идея следва да се осъществи само ако другарите Гяуров, Гецов и Калоянчев са съгласни.” Караманев предлага сценаристи на филмите да са Любомир Левчев, вие и Никола Инджов. В ресторанта на “Златните мостове” е организирана среща между тримата артисти и тримата поети, бъдещи сценаристи. “На срещата присъства и др. Тодор Живков. Вечерята беше много сърдечна, с вицове и закачки”, разказва Караманев. На другия ден Радой Ралин съчинява епиграмата: Борбата е безмилостно жестока. И Стефан Цанев стана стока. После Караманев е сменен и на негово място като шеф на Кинематографията идва проф. Филип Филипов и кой знае защо идеята за трите филма е забравена. Имаше ли наистина такава случка? - Да, имаше такава история. Трябва да е било преди 1967 г., или в началото на годината, защото третият не беше Инджов, а Владимир Башев, а той тогава беше още жив, загина, мисля, през септември. Другите не знам, но мен никой не ме беше питал, не беше ме предупредил, просто ме взеха от театъра (бях драматург на Сатиричния), качиха ме в една черна кола и ме закараха на Витоша. Там чухме за великата идея на Тодор Живков и за това, че ние, тримата млади поети, трябва да я реализираме. За честта и на трима ни, никой не изпълни поръчката, никой не написа нищо, никой не стана стока. Копирано от https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5979630 © http://www.24chasa.bg |
| atlantis 18 Яну 2017 09:47 Е, на мен пък Калиманица ми напомни за Калиманци - Варненско. Не селото, а летището - истински парашутни скокове, летните лагер-школи. Наистина незабравимо... Реших да проверя дали летището е още действащо - ами да, но вече е частно... Т.е. недостъпно за обикновените ученици, каквито ние бяхме. |