EC - Difficult to Cure
Отиди на страница:
| Докато се подготвя за 60-тия си рожден ден в Рим следващия уикенд, Европа се оказва в доста лоша форма. Последният ѝ медицински преглед показва, че едната ръка ще бъде ампутирана (gangraena brexitosa), единият крак е с ужасно възпаление (putinisma ukrainica), кожно заболяване покрива голяма част от тялото ѝ в резултат на опасна алергична реакция (xenophobia populistica), язва разяжда стомаха ѝ (eurozonitis), а има и логорея и загуба на паметта. Лекарите се страхуват и, че сърдечната ѝ дейност скоро може да спре (аритмогенен синдром на Льо Пен). Когато Европа бе в трийсетте, през годините, изпълнени с надежда след 1989 г., украинци и молдовци, турци и египтяни обръщаха глави, когато тази магнетично привлекателна дама влизаше в стаята. Днес изобщо не я забелязват. А освен всичко друго дългогодишният ѝ партньор напълно откачи (egomania narcissistica trumpica). | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Engels |
Европа като една страна – страната Европа, е плод на федералния сън и евроскептичния кошмар, а не на ралността. |
| Хубава тема. Аз пък мисля че се свършва с Со кротце , со благо а си требе малко кютек. Та този кютек ще е единната граница, единната финансова система , единната съдебна система,.... И скорости. Изпълняваш някакви критерии и си в по голямата скорост. Колкото до краката и ръцете , май се установи че нито са крака , нито ръце а пиявици. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: rorik |
| Изненадващият технологичен успех на Европа Европа често се разглежда като изоставаща в дигитално отношение и догонваща САЩ и Азия. Външният вид обаче изглежда лъже. В действителност според нов доклад на компанията за рисков капитал Atomico европейските стартиращи компании в момента са водещи в сферата на изкуствения интелект, изграждането на технологични хъбове и инвестиции от традиционните индустриални стожери, пише за онлайн изданието project-syndicate.org Уилям Ечиксън от Центъра за европейски политически науки в Брюксел. През миналата година рекордните 13,6 млрд. долара са инвестирани в технологичния сектор в Европа в сравнение с 2,8 млрд. долара през 2011 г., отчита се в доклада. Според Ечиксън са отминали дните, в които технологичният сектор в Европа се е състоял само от ориентирани към потребителите бизнеси за електронна търговия - често безочливи фалшификати на успешните американски компании. Днес Европа е дом на пионерски иновации, водена от това, което Atomico нарича „дълбока технология“ - вид изкуствен интелект, разработен от DeepMind на Google. Инвестициите в този сегмент от технологичния сектор възлизат на 1,3 млрд. долара през 2015 г. в сравнение със само 289 млн. долара през 2011 г. Новите технологични центрове в Европа се пробуждат за технологиите. Две трети от най-големите предприятия в Европа по пазарна капитализация са направили преки инвестиции в технологична компания. Една трета от тези компании са придобили технологична компания след началото на 2015 г. Чуждестранните компании също бързат да се възползват от технологичните таланти на Европа. Google, Facebook и Amazon развиват и европейски центрове. В сектора през миналата година бяха осъществени сделки на обща стойност 88 млрд. долара в сравнение със само 3,3 млрд. долара през 2014 г. Сред трансакциите се отличава сделката на SoftBank за ARM и на Qualcomm за NXP Semiconductors. Според друго проучване, осъществено от Boston Consulting Group, много малки страни членки на ЕС, ориентирани към износ – например държавите от Бенелюкс, Балтийските и Скандинавските страни, изпреварват сериозно САЩ по отношение на т.нар. "електронна интензивност" - ИТ инфраструктура, достъп до интернет, както и ангажиментите на бизнеса, потребителите и правителството към интернет базирани дейности. Тези "цифрови пионери" генерират около 8% от своя БВП от интернет в сравнение с 5% за „големите пети“ в Европа - Германия, Франция, Италия, Испания и Великобритания. Дигитализацията се очаква да генерира между 1,6 млн. и 2,3 млн. работни места – повече, отколкото елиминира в същите страни за периода 2015-2020 г. Разбира се, технологичният сектор в Европа все още има своите слабости, отразени в провала му да „произведе“ технологичен гигант, съперник на Силициевата долина в САЩ. Европейските технологични предприемачи, също както и американските, намират лесно капитали за стартиране на компании, но американските се радват на 14 пъти по-сериозен капитал за инвестиции на по-късен етап от развитие на компаниите. Недостигът на финансиране би изчезнал, ако европейските пенсионни фондове засилят по-рисковите си инвестиции, смята анализаторът. Сериозна слабост е и липсата на истински европейски единен цифров пазар, докато в САЩ и Китай предприемачите получават незабавен достъп до огромен пазар. В ЕС все още дигиталните предприемачи трябва да се съобразяват с 28 различни потребителски пазари и регулаторни режими. Европейската комисия обещава да работи за ускоряване създаването на единния цифров пазар. Според изчисленията на Брюксел това може да даде тласък на икономиката на ЕС от 415 млрд. евро годишно. Вместо да либерализира обаче, ЕС продължава да иска да регулира. Въпреки тези рискове, общата тенденция в технологичния сектор в Европа е положителна. Изглежда, че на Стария континент се заражда и нов апетит за рискови инвестиции на фона на засилващата се предприемаческа вълна и наличието на научни таланти. Това прави технологичният бум в региона да изглежда устойчив. |
| Difficult to Cure Труден за лечение е ЕС, но иначе има готин химн. https://www.youtube.com/watch?v=Bouyr_x3nd4 https://www.youtube.com/watch?v=X6nR2aNO1pg https://www.youtube.com/watch?v=IiOjzA9K7uw |
| Тръмп, Путин и Ердоган се превърнаха в трио, предизвикващо водещите европейски ценности Настроението в Европа тези дни е по-позитивно, а за да се случи това не бе нужно много. Безразсъдните екстремисти останаха на второ, а не на първо място, на изборите в Австрия, Холандия и Франция. Икономическият растеж се ускорява по-бързо, а Brexit, макар и вероятно катастрофален за Великобритания, може да не се окаже такъв за Европа. Въпреки това дори просто завръщането към нормалното е успокоение за континента, прекарал последните няколко години, борейки се с кризи, коментира The Economist. Но ако европейците най-малкото са започнали да се чувстват по-добре, светът отвъд тях изглежда дори по-заплашителен. Високо ценените европейски ценности на либирализма и спазването на човешките права биват предизвикани от кохорта непредсказуеми лидери, които явно нито ги ценят, нито разбират. А това буди тревоги за Европейския съюз (ЕС). За европейците тази промяна е въплътена в тримата президенти, чиито капризни импулси оформят и ограничават външната политика: Доналд Тръмп, Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган. Да вземем първо Тръмп. Страховете на европейците към американския президент отчасти се успокоиха, откакто той пое поста. Тръмп често се радваше на антиевропейски политици като Найджъл Фараж и Марин льо Пен. След срещите си с няколко европейски лидери обаче до голяма степен спря да прави това. Европейски представители, след визитите си във Вашингтон, изразяват оптимизъм, че някои от най-крайните поддръжници вече са с по-слаби позиции пред Тръмп. Но европейците никак не се чувстват спокойни. „Нямаме идея къде се намират [американците] по толкова много въпроси“, казва дипломат в Брюксел, докато Тръмп пристига за среща с ЕС и на НАТО, последвани от среща на високо равнище на Г7 в Сицилия. В подготовката за тези събития европейците търсеха яснота за намеренията на САЩ, особено по климата и търговията. По време на кампанията си Тръмп обеща да се оттегли от Парижкото споразумение по климата, но оттогава насам нито е потвърдил, нито е оттеглил това си обещание. Американците не са склонни да се присъединят към стандартния език в комюникето на Г7 по отношение на това колко важна е глобалната търговия. Ако Тръмп кара европейците да си задават въпроси, Путин предизвика предположенията им. Анексирането на Крим разстрои установения ред след Студената война, а войските му сеят хаос в Източна Украйна. Слабостта може да ограничи мащаба на това, което Путин може да постигне. Продължаващият упадък на Русия обаче му дава повод да действа сега, вместо да изчака, за да подрие проевропейските реформи в страни, които включва в своята сфера на влияние. В самия ЕС Путин и представителите му се намесват в избори и спонсорират размирни партии и фалшиви неправителствени организации. Някои правителства даже създадоха отдели, които да се борят с руската пропаганда. Ердоган е дори по-лукав. Турция е съюзник в НАТО и кандидат за членство в ЕС. Разузнавателните ѝ служби могат да помогнат на европейците в борбата с тероризма, а в същото време страната приютява милиони бежанци, които иначе биха потърсили защита в Европа. Но за европейците е невъзможно да се справят с президента. Той сравнява европейските правителства, които забраняват воденето на негови кампании върху своите територии, за нацисти и заплашва да захвърли мигранти в България и и Гърция, ако не постигне своето. Вътрешните чистки почти са унищожили турската демокрация. Някои европейци, включително австрийското правителство, искат преговорите за членство в ЕС да бъдат прекратени. (Други тайно се надяват Ердоган сам да им сложи край.) Справянето с всеки един от това трио по единично само по себе си би било трудно. Заедно те представляват лесно докачлива махала. Несигурността около подхода на САЩ към Русия, например, засилва опасността от Путин. Опасенията, че Тръмп може да се опита да постигне голяма сделка с Кремъл, може и да отслабнаха, но германските представители не могат да разчитат на сътрудничеството по Украйна, на което се радваха по времето на Барак Обама. Отношенията между тримата също са непредсказуеми. През последните 18 месеца Турция свали руски самолет, руският посланик бе убит в Анкара, Москва наложи санкции срещу Турция, а двете страни отново са приятели. Ако комбиниране трудностите около Русия и Турция с въпросителните около ангажимента на САЩ по сигурността, европейците остават със силно усещане за „геополитическа самота“, както казва Ян Техау от American Academy в Берлин. Това разстройва и други съседни региони, в които ЕС имаше своето влияние. Вакуумът се усеща в бившите съветски страни, където американската подкрепа се приемаше за даденост, но и на Западните Балкани – опасно нестабилна зона в сърцето на Европа, където Америка, Русия и Турция се борят за влияние. Някои все пак заемат по-позитивни позиции. Европейските дипломати обичат да казват, че победата на Тръмп и Brexit са довели до ново усещане за единност в Европа. Проучванията наистина сочат, че подкрепата за членство в ЕС нараства в повечето страни, а тази седмица Pew Research Centre представи подобни резултати за НАТО. Това обаче е крехко единство, основано не върху доверието, а върху страха от външния свят. На скорошна среща на търговската комисия на ЕС един дипломат отбелязва с радост, че старите разделения между защитниците на свободната търговия и протекционистите са изчезнали. Всички те били обединени зад защитни антидъмпингови мерки. Вълните от мигранти, които заляха Европа от Турция през 2015-16 г. предизвикаха искания за затваряне на границите. А заплахата от Путин, а не досадните туитове на Тръмп, плашат европейските правителства, карайки ги да увеличат разходите си за отбраната. Ужасното трио хвърля дълги сенки. |
| Германски медии съобщиха вчера, че Тръмп остро е критикувал Германия на среща в четвъртък с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и на Европейския съвет Доналд Туск. "Шпигел" писа, че Тръмп казал на представителите на ЕС: "Вижте милионите коли, които те продават в САЩ. Ужасно. Ние ще спрем това". Икономическият съветник на Тръмп Гари Коун потвърди някои от подробностите по разговора, представени от медиите, но ги омаловажи, уточнявайки, че американският президент е заявил, че няма проблем с Германия. Германският търговски излишък , който достигна рекордните 253 млрд. евро (283 млрд. долара) през 2016 г., е повод за недоволство и в Европа. Партньорите на Берлин го призовават да стимулира повече вътрешното търсене. САЩ имат търговски дефицит с Германия, възлизащ на 64,9 млрд. долара през 2016 г., в сравнение със 74,8 млрд. долара предходната година, сочат данни на правителството на САЩ. /БТА/ |
| Към момента ултиматумите (в преговорите за условията на Brexit – бел.ред.) се поставят от Великобритания. А още по-недопустимо е, че това се прави с изказвания по на техните политически лидери в медиите. Това заяви Вихър Георгиев, юрист и преподавател в катедра „Европеистика“ на Софийския университет, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria. Според него исканите от Лондон крупни суми от страна на Брюксел не са ултиматум, а условие, която всяка страна от ЕС е приела, когато е бил гласуван чл. 50, позволяващ напускане на ЕС. „Авторът на чл. 50 е англичанин. Тези неща, когато са били договаряни с участието на Великобритания, те много добре са разбирали, че има сметка, която трябва да платят. Това, че сега те не желаят да я платят, защото това е политически неприемливо за тях, е съвсем отделен въпрос“, посочва Георгиев. „Те прекрасно са разбирали от самото начало, че ще има такива искания към тях. Великобритания бе направила обещания за увеличаване на своя финансов принос в следващата бюджетна рамка на ЕС. А очевидно няма да участва в нея“, допълва експертът. |
Заетостта в Германия, например, се увеличава, но ръстът в отработените часове не й съответства. До голяма степен Германия преразпредели работните часове, а не създаде нови. Заплатите за добре квалифицираните служители и работници растат бързо, особено в производството, но за по-ниско платените всъщност намаляват. Така че неравенството на доходите в Германия по някои критерии на практика забележително следва американската траектория. Както се казва да живее техноментализма.  |
| Американският президент Доналд Тръмп разкритикува Германия за търговския й излишък и за равнището на разходите й за отбрана, ден след като германският канцлер Ангела Меркел изрази съмнения в надеждността на САЩ като съюзник, предаде Ройтерс. "Имаме ОГРОМЕН търговски дефицит с Германия, да не говорим, че отделят за НАТО и военните МНОГО ПО-МАЛКО пари, отколкото трябва. Много лошо за САЩ. Това ще се промени", написа Тръмп в Туитър днес. We have a MASSIVE trade deficit with Germany, plus they pay FAR LESS than they should on NATO & military. Very bad for U.S. This will change В реч в неделя Меркел каза, че президентското управление на Тръмп е преобърнало традиционния европейски съюз със САЩ, припомня DPA. "Времената, когато можехме да разчитаме напълно на други, изглежда са поотминали", отбеляза Меркел пред симпатизанти на предизборна проява в Мюнхен. Вчера тя отново се усъмни в надеждността на САЩ като съюзник, изразявайки разочарованието на европейците след двете срещи на върха през изминалата седмица. При все това тя подчерта, че си остава "убедена трансатлантичка", посочва БТА. |
| Премерената Меркел смени тона си Ето някои от факторите, които може да са накарали Меркел да направи своите коментари. Те се основават на разговори с германски и европейски служители, които отказаха да бъдат посочени имената им, пише БТА. Наближаващи избори Според социологическите проучвания преди изборите в Германия на 24 септември консерваторите на Меркел трупат удобна двуцифрена преднина пред своите основни съперници - социалдемократите. Има обаче все повече признаци, че нейните противници може да се изкушат да водят насочена против Тръмп кампания, която представя Меркел като твърде мека към президента. Социалдемократите дават ясно да се разбере, че ще се противопоставят на натиска на Тръмп върху Германия за увеличаване на разходите за отбрана - друг въпрос, който намира голям отзвук сред германските избиратели. Меркел подкрепя по-големи разходи въпреки политическите рискове. Като дава ясно да се разбере, че може да се наложи Германия да се дистанцира от Тръмп, тя защитава вътрешния си фланг и преоформя въпроса за разходите за отбрана: вече не става дума за изпълнение на желанията на Тръмп, а за изграждане на европейски отбранителен потенциал, независим от Съединените щати. Меркел е домакин на среща на върха на Г-20 в началото на юли в Хамбург. Досега нейният подход е да се опитва да насочва правителството на Тръмп към консенсус по важни въпроси като свободната търговия, климатичните промени и миграцията. Срещата на върха на Г-7 обаче показа, че тази стратегия може да не проработи. Като променя реториката сега, тя на практика признава, че не може да гарантира положителен резултат в Хамбург, а като откроява Америка, намалява риска да бъде обвинена за провал на Г-20 два месеца преди германските избори. Макрон Меркел не би направила коментарите си преди победата на Еманюел Макрон на френските избори по-рано този месец, казаха германски служители. В лицето на Макрон, който подобно на нея има проевропейско мислене и е привърженик на многостранния подход, Меркел намира надежден партньор, с когото може да върви напред в Европа по въпроси като сътрудничеството в отбраната и сигурността, миграцията и реформата в еврозоната. Според германски служители отношенията между двамата на срещата на върха на Г-7 са били отлични. Меркел също така отправя сигнал към консерваторите от нейната партия, които са силно скептични към някои от по-смелите идеи на Макрон за еврозоната, че трябва да са готови за компромис. "Тя използва момента с Тръмп, за да представи по-проевропейска политика", каза германски служител. "Тя опипва почвата за по-дружелюбна политика към Франция." Посланието й беше насочено и към Великобритания. Берлин се страхува, че британското правителство все още има нереалистични очаквания към Brexit. Разочарование от Тръмп Посланието на Меркел в Мюнхен беше плод на увеличаващо се разочарование от Тръмп, чието първо посещение в Европа беше доста смущаващо за германците, казаха няколко служители. Разочарованията започнаха в Брюксел, когато на частна среща със служители от ЕС Тръмп поднови атаката си срещу германския търговски излишък и износ на автомобили. Те се увеличиха в НАТО, когато Тръмп отново заяви, че членове на алианса дължат огромни суми пари. Берлин и други съюзници бяха раздразнени и от това, че той не изрази ясна подкрепа за доктрината на НАТО за обща отбрана - член 5, и не посочи Русия като основна заплаха за НАТО. На срещата на върха на Г-7 другите шест държави имаха разногласия с Тръмп за климатичните промени и миграцията. Освен заради политическите въпроси скептицизмът се засили, след като той избута черногорския министър-председател и се ръкува мъжкарски с Макрон. "Тръмп може да е слушал, но пътуването показа, че той може би не е способен да се учи", каза друг германски служител. Меркел определи обсъждането за климата в Сицилия като "много незадоволително". Отказът на Тръмп да даде какъвто и да е знак на съюзниците дали ще се придържа към Парижкото споразумение за климата остави лошо усещане. След като си тръгна от Сицилия, той изпрати съобщение в Twitter, в което каза, че тази седмица ще вземе решение за Парижкото споразумение. Речта на Меркел в Мюнхен може да се разглежда като послание, което да напомня на Тръмп, че решението ще има реални последици за отношенията му с Берлин и други партньори, казаха служители. |
| Реалистичният план за запазването на целостта на еврозоната. Планът на Еврокомисията за по-тясна интеграция е далеч по-постижим от алтернативата – разпад на еврозоната с катастрофални последици за вложителите. Мнозина икономисти, включително нобелови лауреати, описваха еврото като усмирителна риза, който задушава европейската икономика с невъзможността за обезценяване на валутата. Но политическата реалност в еврозоната като цяло показва, че единната валута никога не е била по-популярна – 72% от населението на валутния съюз подкрепя еврото. Затова най-разумният начин да се погледне на валутата е както гледат еврократите на нея – като успешен проект, който има нужда от подкрепа, за да стане още по-успешен, пише Леонид Бершидски в материал за Bloomberg View. Това е философията в документ на Европейската комисия, който предлага план за реформи на еврозоната, като същевременно опитва да преодолее заплахата от политически рискове. Планът не е задължително да постигне втората цел, но предвид зараждащата се близост между френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел, елементи от плана може скоро да станат реалност. Документът беше подписан от вицепредседателя на Еврокомисията Валдис Домбровскис и еврокомисаря по икономическите въпроси Пиер Московиси. Според тях за кризите в няколко държави в еврозоната през 2008 и после пак през 2011 г. не е виновно еврото. Да, с въвеждането на единната валута кредитите се вляха свободно в държави с нарастващи дефицити по текущата сметка. Но действителният проблем беше, че тези държави злоупотребиха с тези ресурси, създавайки балони вместо устойчиви инвестиции. Вместо да обвинят жертвите на кризата, което не би било приемливо, представителите на комисията посочват, че „във валутния съюз липсва рамка за наблюдение, която да следи или коригира тези дисбаланси“. „Освен това отделните държави просто нямаше да се справят с криза от такъв мащаб. Те нямаха необходимите фискални буфери и достатъчно евтин достъп до капиталовите пазари“, пише още в текста. Ако проблемът е формулиран по този начин, решението не е отстъпление, а още по-тясна интеграция. Докладът го представя като серия мерки, включително завършване на финансовия и банков съюз, създаване на единна фискална система и изграждане на система за управление, която няма да страда от демократични дефицити. Еврокомисията призовава за единен подход към необслужваните кредити и спасяването на банките, включително единна система за гарантиране на депозитите. Последното предложение се изправя срещу критика от страна на Германия. Осигуряването на подкрепа за единен спасителен механизъм също би било политически трудно постижимо. Причината е, че населението в северните държави е против субсидиране на спасителни пакети за Испания, Италия или Гърция. За да се преодолее този проблем, комисията предлага подкрепата да е под формата на кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност (ESM) – основния кредитор на Гърция. Механизмът е финансиран с дълг срещу единна гаранция от страните членки на еврозоната. Това би трябвало да се хареса на германския финансов министър Волфганг Шойбле, който одобрява ESM в качеството му на неутрален посредник при трансакции към закъсали държави. Вместо да предлага някаква форма на единни еврооблигации, което е дебела червена линия за Германия, комисията предлага няколко начина за финансиране на единен бюджет на еврозоната: чрез по-голям бюджет на Европейския съюз, чрез ESM (както би искал Шойбле), чрез преки плащания от страните членки въз основа на размера на икономиките, чрез определен процент от специфични данъчни приходи. Средствата, събрани по един от тези начини, могат например да финансират инфраструктурни проекти или проекти за развитие на умения или пък да подпомогнат плащания в определена държава в случай на висока безработица. Брюксел предлага и създаването на единно министерство на финансите, което ще следи икономиката и фискалната политика и ще управлява единния бюджет. Министърът на това ведомство ще бъде и председател на Еврогрупата. Според Еврокомисията банковият съюз и обединението на капиталовите пазари трябва да са готови до 2019 г., а по-тясната интеграция би трябвало да се осъществи до 2025 г. Целите, така формулирани, са постижими, коментира Леонид Бершидски. Комисията не строи въздушни кули, представителите й знаят от опит колко трудно е да се постигне договорка за ключови детайли. Още по-важно – предложенията са далеч по-постижими от алтернативата – разпад на еврозоната с катастрофални последици за вложителите. Дали планът ще проработи, поне частично, сега зависи от Меркел и Макрон. В най-оптимистичния сценарий сегашният състав на комисията ще може да види само началните фази на плана. Мандатът на Жан-Клод Юнкер изтича през 2019 г., а той сигнализира, че не иска да остава начело на комисията след това. Затова докладите на Брюксел за бъдещето на ЕС донякъде представляват интелектуалното наследство на Юнкер и съдържат оптимизъм за бъдещето на все по-сложния европейски проект. |
| 5 сигнала, че Brexit започна да хапе Тази седмица Канада стана последната от най-големите развити икономики в света, която съобщи тримесечните данни за икономическия си растеж. Така стана ясно, че Великобритания постига най-слаби макроикономически резултати от страните от Г-7 през първите три месеца на годината, пише британският вестник Independent. Икономиката на Обединеното кралство отчете ръст от 0,2% през първите три месеца на 2017 г., което представлява рязко забавяне спрямо година по-рано, когато страната изпревари по ръст Германия, Япония и САЩ. Изданието изброява няколко факти и данни, които показват, че Brexit “започва да хапе“. Инфлацията се ускорява Според последните данни инфлацията на Острова се ускорява неочаквано до 2,7% през април, което е най-високото й ниво от септември 2013 г. Ръстът се дължи на поевтиняването на паунда след вота за Brexit. По-слабата валута означава, че цените трябва да се повишат, за да компенсират. Паундът се срина с около 13% спрямо долара след референдума за излизането на страната от Европейския съюз. През април индексът на потребителските цени нараства с 2,3% през март в сравнение с година по-рано. Базисната инфлация, която изключва по-волатилните цени на енергията и хранителните стоки, достига 2,4%, спрямо 1,8% преди това. Това е най-голямото годишно увеличение от март 2013 г. насам. Размерът на заплатите намалява Номиналното средно ниво на заплатите се е повишило с 2,4% на годишна база през трите месеца до март, показват данни на Националната статистическа служба. Като се вземе предвид посочената по-горе инфлация обаче, това означава, че реалните заплати намаляват и вероятно ще се понижат през 2017 г. за първи път от 2014 г. "Фактът, че ръстът на заплатите не е в крак с ценовата инфлация, не е добър стимул за потребителските разходи, което е ключов фактор, допринасящ за икономическия растеж в Обединеното кралство през последните години", коментира Андрю Сентън, старши икономически съветник в PwC. Имиграцията се забавя Липсата на мигрантски труд започва да се отразява на сектори, вариращи от медицински услуги и почистване до информационни технологии и счетоводство. Последният доклад на Markit за работни места, на база на проучване сред работодателите, показа, че кандидатите за постоянна и временна работа са намалели през април с най-бързото темпо от 16 месеца насам. Свободните работни места продължават да се покачват осезателно, а фирмите за подбор на персонала отбелязват недостиг на подходящи кадри за повече от 60 различни позиции. Според проучването на 400 консултанти за набиране на персонал 38% казват, че кандидатите за работа намаляват спрямо 8%, които са забелязали повишение. Всички региони на страната отчитат спад на желаещите за работа, като най-голям е проблемът в Южна Англия. Цените на жилищата спадат По данни на застрахователната компания Nationwide от тази седмица цените на жилищата са се понижили с 0,2% през май след спад от 0,4% през април. Проучване на Ройтерс прогнозира спад от 0,1%. Според Nationwide слабият паунд може да бъде виновен за падането на цените на жилищата. Ипотечното кредитиране намалява За финал, данните от Английската централна банка показаха, че ипотечното кредитиране е нараснало с 2,7 млрд. паунда през април, което е най-ниското ниво от април 2016 г. Кредиторите са одобрили 64 645 жилищни кредити през април, най-ниската месечна стойност от септември и доста под средната прогноза на икономистите на Ройтерс. |
| The reflection paper on the social dimension of Europe ДОКУМЕНТ ЗА РАЗМИСЪЛ ОТНОСНО СОЦИАЛНОТО ИЗМЕРЕНИЕ НА ЕВРОПА „В тези времена на промяна, като вземаме присърце тревогите на нашите граждани, ние приемаме Римската програма и изразяваме решимост да работим за (...) социална Европа: Съюз, който, като се основава на устойчивия растеж, насърчава икономическия и социалния прогрес, както и сближаването и конвергенцията, като същевременно поддържа целостта на вътрешния пазар; Съюз, който отчита многообразието на националните системи и ключовата роля на социалните партньори; Съюз, който насърчава равенството между жените и мъжете, както и правата и равните възможности за всички; Съюз, който се бори с безработицата, дискриминацията, социалното изключване и бедността; Съюз, в който младите хора получават най-доброто образование и обучение и могат да следват и да намират работа навсякъде на континента; Съюз, който съхранява нашето културно наследство и насърчава културното многообразие.“ https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/reflection-paper-social-dimension-europe_bg.pdf По повод статията на Хърсев: "Ще строим Европейска конфедерация" Няма нужда и възможност за преразказ на цялото четиво за размисъл. Неговите 40 страници трудно ще се поберат в стотината реда на този коментар. Добре е всеки да почете и да помисли сам какво ни чака в бъдещата Еврозона, конфедерацията, наричана още Европейски съюз. А ни чакат обща икономическа политика, нов, пряк контрол от Брюксел върху икономиката и най-вече върху финансите на страните членки, чакат ни Европейска финансова служба (Eurofinanzamt?) и Европейски валутен фонд. |
| Трудният баланс на ЕС между по-тесни връзки с Китай и подкрепа за местния бизнес Европейският съюз се опитва да успокои опасенията, че китайските износители ще унищожат базираните в съюза индустрии  Докато Европейският съюз (ЕС) изгражда все по-тесни връзки с Китай, блокът се опитва и да успокои опасенията, че китайските износители ще унищожат базираните в ЕС индустрии, коментира Bloomberg. ЕС ще запази възможността да налага тежки мита върху китайските компании, които продават стоки под цените в Европа съгласно планирана реформа на митническата система, посочват евродепутатът Салваторе Чику. Европа променя начина, по който изчислява митата върху тези „дъмпингови“ стоки в отговор на дългосрочните китайски искания за по-благосклонно търговско отношение. „Искаме да изпратим политическо послание – особено към Китай – че сме отворени към търговия, но европейските индустрии не трябва да бъдат наказвани за това“, казва Чику, който води проектозакона в Европейския парламент, в интервю от Страсбург. „Можем да намерим ефективен компромис“. На срещата на 1-2 юни в Брюксел китайските и европейските лидери продължиха да очертават път към по-тесни търговски и инвестиционни връзки. ЕС иска да създаде по-силни международни отношения, без да предизвиква отново популистката вълна в Европа, която се появи срещу отрицателните ефекти на глобализма върху местните индустрии и работници. За да спре наплива от евтин внос от Китай, ЕС включва в проектозакона специална формула за изчисляване на антидъмпинговите мита срещу страни, чиито пазари се считат за „значително изкривени“ от държавна намеса. Съответната разпоредба би позволило на Европейската комисия да докладва за регионални изкривявания, подпомагайки европейските индустрии, когато подават жалби срещу дъмпинг. След това на 20 юни в търговската комисия в ЕП, Чику планира да започне преговори за финална сделка с представители на националните правителства на блока, които са достигнали до сделка помежду си. |
| Insieme, unite, unite, Europe Con te, cos lontano e diverso Con te, amico che credevo perso Io e te, sotto lo stesso sogno Insieme, unite, unite, Europe E per te, donna senza frontiere Per te, sotto le stesse bandiere Io e te, sotto lo stesso cielo Insieme, unite, unite, Europe Sempre pi liberi noi Non pi un sogno e non sei pi da solo Sempre pi in alto noi Dammi una mano che prendiamo il volo LEuropa non lontana C una canzone italiana per voi Insieme, unite, unite, Europe Per noi, nel cielo mille violini Per noi, amori senza confini Io e te, sotto gli stessi ideali, mmm... Insieme, unite, unite, Europe Sempre pi liberi noi Non pi un sogno e noi non siamo pi soli Sempre pi uniti noi Dammi una mano e vedrai che voli LEuropa non lontana C una canzone italiana per voi Insieme, unite, unite, Europe |
| Преговорите около Brexit са доста по-различни. Това е борба на 27 срещу един, подобно на преговорите за спасителни заеми в еврозоната. Главният преговарящ в ЕС Мишел Барние вече е получил указанията си от Европейския съвет. Всеки компромис, който договори, ще трябва да бъде одобряван, в повечето случаи единодушно, от 27 държавни и правителствени глави. Екипът му от преговарящи се занимава със ситния шрифт. Големите неща вече са решени вместо него. Разговорите между еврозоната и Гърция през 2012, 2015 и тази година са по-добър пример за вида преговорен процес, който може да очакваме. Преди изборите Тереза Мей казваше, че никаква сделка е по-добра от лоша сделка. Британският министър-председател бе осмивана за това си твърдение. Истината е, че можеш да кажеш дали никаква сделка е по-добрият вариант, само когато видиш каква е лошата, пише Мюнхау. В случая на Гърция никаква сделка наистина щеше да е по-добре от лоша сделка. Страната се намира в почти непрекъсната рецесия от 2008 г. Съгласно последното споразумение Гърция договори поддържането на първичен излишък – преди плащането на лихви – от 3,5% от брутния вътрешен продукт до 2022 г., което според Международния валутен фонд е устойчиво ниво. Страната е хваната в капана на порочен кръг от слаб растеж и икономии. През 2015 г. Гърция имаше избора да се превърне в колония на еврозоната или да я напусне. Тя избра робството и плаща цената във формата на постоянна депресия. Вторият урок от този епизод е, че човек се нуждае от план Б. Бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис имаше планове да въведе система за паралелни плащания, която щеше да позволи на Гърция да обяви несъстоятелност по дълговете си, докато в същото време остане в еврозоната. Планът беше дързък и по мое мнение, пише Мюнхау, щеше да доведе до по-добри резултати от капитулацията. Великобритания също се нуждае от надежден план Б, подробно разчетена процедура за стъпките, които да се предприемат, ако преговорите се разпаднат. Все още смятам, че шансовете за споразумение в рамките на процеса по Член 50 за излизане от блока не са лоши, защото повечето съществени въпроси могат да бъдат решени с известно въображение, допълва Мюнхау. Третият урок е, че едностранните предложения винаги се отхвърлят. Не е изненадващо, че европейските лидери отхвърлиха едностранното усилие на Мей да гарантира правата на гражданите на ЕС като недостатъчни. Това се случваше и всеки път, когато гръцките политици предлагаха компромисно решение през 2015 г. Но ако греша и няма сделка по Член 50, продължава авторът, Великобритания и ЕС най-малкото ще се нуждаят от двустранно търговско споразумение, просто за да управляват потоците от стоки. Съществуването на план Б ще бъде и сигнал за другата страна, че има риск да преиграе ръката си в преговорите. Започвайки от позицията, в която се намираме сега, има само един разумен резултат от Brexit, а именно версията, представена от финансовия министър Филип Хамънд: преговорите по Член 50 да се продължат въз основа на мандата на Мей – с излизане от единния пазар и митническия съюз – но да се търси преходен период, който да омекоти икономическото влияние. Той може да продължи 5 години, с възможност да се удължи още. Това би трябвало да даде достатъчно време за двете страни да договорят задълбочено споразумение за асоцииране и търговия. Жалко е, че толкова много привърженици на оставането в ЕС искат да отменят Brexit вместо да се борят за прагматичната идея за дълъг предходен период на единния пазар. По този начин те отслабиха собственото си влияние в дебата. Вярвам, пише Мюнхау, че председателят на Европейския съвет Доналд Туск неразумно продължава да говори за тази възможност. Важната задача и за двете страни трябва да е да се укрепи доверието, приоритизирайки принципа за преходен период. Това, повече от всичко друго, ще предостави сигурност за компаниите и хората. Британското правителство трябва да търси широк парламентарен консенсус в полза на прехода. Посланието, което Великобритания трябва да изпрати към ЕС, е, че ангажиментът ѝ към Brexit е твърд, но процесът около Brexit ще бъде гладък. А европейските лидери трябва да спрат да си мечтаят, че Brexit може да бъде предотвратен. |
| ЕС дава по 20 000 евро за безплатен Wi-Fi в общините Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) организира информационен ден за инициативата WiFi4EU (безплатен достъп до безжичен интернет) на Съвета и на Европейския парламент, насочен към кметове от цялата страна. Форумът, насрочен за 22 август в Дома на Европа, цели да запознае представителите на местната власт с възможностите за получаване на средства за проекти за безплатен достъп до световната мрежа. Европейската комисия ще осигури финансиране на 100% от разходите по проекта, като на бенефициентите ще се предоставят ваучери в размер на 20 000 евро. Инициативата WiFI4EU беше предложена за първи път през септември 2016 г. Предвиждат се безвъзмездни средства от ЕС за всички общини, желаещи да се включат в проекта. Със 120 милиона евро ще бъде финансирано покупката на оборудване за публични безплатни Wi-Fi услуги в 6 до 8 хиляди общини във всички държави-членки. В рамките на информационния ден МТИТС ще представи и проекта „Изграждане на ГИС базирана електронна платформа „Единна информационна точка”, който се реализира с финансовата помощ на Оперативна програма „Добро управление”. Предвижда се създаване на електронен регистър за съществуващата и планираната телекомуникационна инфраструктура и за възможности за изграждане на електронни съобщителни мрежи с минимални капиталови разходи. |
| Макрон: Трудовите закони на ЕС са предателство към европейските принципи Френският президент Еманюел Макрон определи днес трудовите закони на Европейския съюз за командированите работници като предателство към европейските принципи. Той каза това днес в Залцбург в началото на тридневната си обиколка в Централна и Източна Европа, предадоха Ройтерс и Франс прес. След среща с австрийския канцлер Кристиан Керн Макрон подчерта, че Франция и Австрия имат общо виждане по тези въпроси и че Париж и Виена са на мнение, че европейската директива за командированите работници облагодетелства социалния дъмпинг в полза на страните от Източна Европа. Единният европейски пазар и свободното движение на работници не означава да се създава по-слаба конкуренция (чрез намаляване на заплатите и жизнените стандарти - бел. р.) в сферата на социалното законодателство, посочи Макрон, цитиран от Ройтерс. "Тъкмо това подхранва популизма и подкопава доверието в европейския проект", допълни френският президент, призовавайки за реформи, които да защитават по-добре европейските граждани от глобализацията. Макрон потвърди отново приоритетите си за бъдещето на ЕС и еврозоната, посочвайки целта за създаване на бюджет и парламент на еврозоната, социална основа и данъчна хармонизация. По думите му, съществуват "общи гледни точки" с Австрия по тези въпроси и предложения в тази посока ще бъдат направени до края на 2017 година. По-късно днес в Залцбург ще се състои среща и с премиерите на Чехия и Словакия - Бохуслав Соботка и Роберт Фицо. /БТА/ |
| Еврото поскъпна с над 12% спрямо долара тази година и е най-добре представящата се валута на развитите пазари. По-голямата част от ръста беше реализирана през последните три месеца. По-силното евро понижава вносните цени и затова държи инфлацията ниска. Това затруднява ЕЦБ да затегне паричната си политика и окуражава инвеститорите в облигации. Анализатори казват, че 1% ръст в търговско претегленият индекс за еврото изтрива между 0,3% и 0,5% от водещата инфлация. През юли например инфлацията в еврозоната беше 1,3% на годишна база на фона на целево ниво от малко под 2%. Доходността по 10-годишните германски държавни облигации се понижи с 20 базисни пункта до 0,4% през последните четири седмици, когато поскъпването на еврото набра сила. „Силата на еврото спрямо долара през последните няколко месеца, откакто Марио Драги сигнализира вероятна промяна в политиката, ще понижи прогнозите за инфлацията“, коментира Брендан Ларднър, портфолио мениджър в State Street Global Advisor. През последните години доходността по държавните облигации в еврозоната беше потисната от безпрецедентните мерки от страна на ЕЦБ за стимулиране на икономиката след дълговата криза през 2010 и 2011 г. Те включваха понижения на лихвите и агресивни покупки на облигации. Банката изкупи над 2 трлн. евро предимно държавни облигации и достига границите, определени от самата нея, на повечето дългови пазари. С възстановяването на икономиката на еврозоната и недостига на облигации, които може да се купят, нарастват очакванията централната банка да започне да оттегля тези мерки. Пазарите прогнозират, че през септември банката ще обяви края на плана за стимули и че през 2018 г. ще повиши лихвите два пъти. Еврото обаче разби тези очаквания, особено след като беше публикувана стенограмата от последното заседание на банката, от която става ясно, че икономистите се безпокоят от евентуално прекалено поскъпване на валутата. „Ако видим рязък скок до 1,20 – 1,22 долара за евро, тогава ще имаме повече увереност тактически да се насочим към дългосрочните облигации, най-вероятно към 10-годишните държавни ценни книжа“, коментира Ларднър от State Street Global Advisor. Пазарите на фючърси показват, че инвеститорите виждат 60% вероятност за повишение на лихвите с 25 базисни пункта до края на 2018 г. За сравнение, по-рано през август този шанс се оценяваше на близо 100%. Според Сиймъс Мак Горейн, портфолио мениджър за активи с фиксирана доходност в JPMorgan Asset Management, ако еврото достигне 1,25 долара, това ще ги накара да заемат по-позитивна нагласи към европейските държавни облигации. Ефектът може да се разпростре и отвъд Европа. Експертите от AllianceBernstein казват, че биха обмислили да купят дълг от други развити държави, чиито облигации се движат в тандем, ако еврото поскъпне още. |
| За да разбереш какво става в Европа, трябва да си живял при комунизма След демократичните революции източноевропейците преживяха демографски контрареволюции, а днес много от тях не искат да живеят в общество, където отличниците се конкурират за стипендии, докато двойкаджиите се бият на улицата. "Той не иска нито да спасява Европа, нито да се вайка за нея. Тонът му е бистър, но в същото време съдържа голяма човешка топлина. В дните, когато в Полша се борят за спасяване на правовата държава, просто няма по-подходяща книга от тази: със "След Европа" Иван Кръстев сякаш вече оценява щетите от земетресението на родния си континент, докато то още продължава. Във възприятието на Кръстев добре познатото ни изглежда разклатено: откакто бежанската криза подсилва антилиберализма на демокрациите в Източна Европа, европейският модел, възникнал след 1989, се разклати. Кръстев е подготвен за дезинтеграция, хаос и бедност." Авторката на рецензията припомня идилията отпреди двайсетина години, когато целият свят сякаш искаше да стане по-европейски: просветен и секуларен, с върховенство на закона. Но тази идилия се препъва в препятствието, което Кръстев описва така: как може да има универсални права, след като днес хората живеят в общества с много различна степен на свобода и благоденствие? Именно поради това мнозина избират автократичната държава, която да пази собственото им благоденствие срещу бежанците, пристигащи по нашите граници тъкмо в името на човешките права – резюмира Елизабет фон Таден и продължава: Интелектуалец, чийто глас се чува по цял свят "Кръстев ни показва, че вътрешните противоречия, в чийто капан попадат източноевропейците, са не само опасни, но и разбираеми. Защото след демократичните революции те преживяха демографски контрареволюции: гражданите им започнаха да се изселват. (…  Да четеш Кръстев е наслада, защото в неговото стилистично изкуство са събрани заедно както любовта към литературата, така и красотата на мисълта му, но и липсата на каквито и да било политически илюзии. 52-годишният българин е един източноевропейски интелектуалец, чийто глас се чува по цял свят: в университетите, сред управляващите, в тинк танковете. (… Кръстев вече от години прилича на еднолична сила за бързо реагиране. Като политически консултант той е изключително ефикасен паневропеец, в София ръководи един център за политически стратегии, преподавал е в Будапеща, участва в създаването на различни тинк танкове, в Берлин има статут на постоянно гостуващ учен, във Виена играе ключова роля в Института по науките за човека, а меценатът Джордж Сорос го хвали като уникален ярък глас. Дясно, ляво, горе, долу, Изток, Запад – тези категории не са достатъчни, за да се опишат мислите и действията на Кръстев. Той си е спечелил независимост." (…"За българина Иван Кръстев тъкмо опитът на средно- и източноевропейците поражда решаващата разлика в отношението към Европа. Случващото се в момента той преживява като някакво дежавю: без никакво насилие настъпва краят на нещо, с което сме свикнали и което винаги сме мислели за вечно. Европа е дълбоко разединена, но разломът не е просто между богати и бедни или между Север и Юг, както мислят западняците. Европейският разлом разделя най-вече онези, "които изпитаха на гърба си разпада на някога тъй могъщия комунистически блок, и другите, на които им бяха спестени тези травматични преживявания. Западноевропейците могат още малко да помечтаят за най-прогресивния от всички континенти, за източноевропейците обаче настъпва нова травма, която им въздейства дори по-непосредствено от предишната. Защото сега се разпада не империята на чуждия съветски диктат, а собственият им живот. "Тогава се срути техният свят", пише Кръстев, "сега се срутва нашият." Нашият свят: Европейският съюз, който иска да опази общите ни права срещу корумпирания произвол на националните държави." Противоречията на "нашия свят" По-нататък в обширната рецензия на Елизабет фон Таден, публикувана в "Ди Цайт", става дума за противоречията на този "наш свят". За противоречивото отношение към туристите, от една страна, и към бежанците, от друга. Или към свободата на придвижване и обезлюдяването на Източна Европа. В този контекст авторката цитира наблюденията на Иван Кръстев: "Да вземем България. Всеки десети българин напусна страната, а според прогнозата на ООН през 2050 година населението ще се е стопило с 27%, а икономическата сила – с 10 процента." В обезлюдените региони са останали само възрастни хора, към които Кръстев изпитва състрадание: "Самотният индивид е смъртен по различен начин от човека, който принадлежи към някаква група." Разбирайки страховете на много свои съотечественици, той пита: "Дали след сто години все още някой ще чете български стихове?" Кой ли не би разбрал тази тъга? Възрастните родители на пътуващите глобалисти креят в своите жилища в родната страна, за да не пречат на щастието на своите свръх мобилни деца и внуци. А популистите обещават онова, което никой друг не обещава: общност отвъд съревнованието. Меритократичните елити гледат на обществото като на училище, където отличниците се конкурират за стипендии, докато двойкаджиите се бият на улицата, популистите обаче разбират обществото като задружно семейство, чиито членове взаимно се поддържат не само защото го заслужават, но и защото са свързани от нещо общо." Избирателите гласуват за такива правителства, просто защото според тях някой трябва да се грижи за вътрешносемейните задължения." Прекален скептицизъм В края на рецензията авторката отправя към Иван Кръстев и няколко критични бележки – най-вече заради това, че не "проверява наличните политически инструменти", с чиято помощ би могла да се ремонтира Европа: "Защо например не се произнесе за нова европейска аграрна политика, която да зачита регионалните култури, природата и интересите на дребните селяни, вместо земята да бъде продавана на инвестиционни фондове и да бъде опустошавана от монокултури – политика, която ще мотивира хората да останат в страната си? (… И нима наистина точно бежанската криза пречупи всичко? Та нали Виктор Орбан беше демократично избран още през 2010, а близнаците Качински дойдоха на власт в началото на това столетие?"Рецензентката обръща внимание и на факта, че (немскоезичното издание на) книгата само в послеслова отбелязва оптимистичните европейски тенденции – победата на Макрон във Франция и поражението на популистите в Холандия. И меко упреква Иван Кръстев в прекален скептицизъм: "Единственото му упование гласи: европейците трябва да са готови на повече компромиси помежду си, трябва да имат воля за помирение и смелост да сключват неочаквани коалиции." |