
sluncho6 17 Апр 2017 16:15 Точно почти така, г-н 13, подобно е на бутилка с дълбочина до няколко километра. Горният и слой е в равновесие с атмосферния СО2, а по-ниските се явяват ненаситени на същия ...от това се поражда т.н. движеща сила на дифузията - отгоре надолу. В инегриран вид закона на фик изглежда така: I = (Cd - Cp)x D x A/L х Т, Където I е количеството СО2 , Cd & Cp - дънната и съответно повърхностна концентрация, Д е дифузионния коефициент на този газ във вода при идеални условия, А е определена повърхност на дифузионния поток, който пренася количеството I, a L е дължината на пътя на преноса, Т е времето....D е зависим от налягането и температурата и си има свое уравнение за корекции с коефициенти и степенни показатели, но за тук върши работа и така. Та, движещата сила на дифузията е делта C или Cd - Cp Айде пак да се върнем на тия формули. Щом си специалист по дифузията и даже преподавател (аз не съм). Ти бе тоз, който предложи сравнението с лимонадата. Не разбрах океана като отворената лимонада ли е или като затворената и защо? 1. Изрази ми, базирайки на тази формула, първо отворена, а след това затворена лимонада. 2. След това изрази и ситуацията в океана. |
| @bgman13 18 Апр 2017 05:43 Айде пак да се върнем на тия формули. Щом си специалист по дифузията и даже преподавател (аз не съм). Ти бе тоз, който предложи сравнението с лимонадата. Не разбрах океана като отворената лимонада ли е или като затворената и защо? В първите 10 (или 100 или 1000) метра е като отворената лимонада, след това -- като затворената. Това удовлетворява ли ви? |
ddantgwyn 18 Апр 2017 07:58 @bgman13 18 Апр 2017 05:43 Айде пак да се върнем на тия формули. Щом си специалист по дифузията и даже преподавател (аз не съм). Ти бе тоз, който предложи сравнението с лимонадата. Не разбрах океана като отворената лимонада ли е или като затворената и защо? В първите 10 (или 100 или 1000) метра е като отворената лимонада, след това -- като затворената. Това удовлетворява ли ви? А тва какво е: 5.2. Растворимость газов в морской воде Процесс растворения газа в воде является обратимым. При равенстве скоростей абсорбции и десорбции возникает состояние равновесия между концентрациями газа в газовой фазе и растворе/ Равновесная концентрация газа в растворе характеризует его растворимость в воде при данных условиях. Увеличение числа молекул газа (т. е. его давления) над раствором вызывает увеличение их абсорбции водой. Следовательно, растворимость газа в воде прямо пропорциональна его давлению над раствором и выражается законом Генри С = КР, где С — равновесная концентрация газа в растворе; К — коэффициент абсорбции, значение которого зависит от индивидуальных свойств газа и принятой системы единиц; Р — давление газа над раствором. Некой да ми обясни. Ама нема да лъжете! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
Процесс растворения газа в воде является обратимым. При равенстве скоростей абсорбции и десорбции возникает состояние равновесия между концентрациями газа в газовой фазе и растворе/ Равновесная концентрация газа в растворе характеризует его растворимость в воде при данных условиях. Увеличение числа молекул газа (т. е. его давления) над раствором вызывает увеличение их абсорбции водой. Значи ако не ми обясните, почвам да си мисля, че процесът на абсорбция и десорбция зависи от повишаването на налягането в едната или другата посока. Ако по-голямото налягане (увеличение броя на молекулите) е над разтвора имаме абсорбция на въглероден двуокис във водата. Ако е от водната повърхност нагоре към въздуха над разтвора имаме десорбция. Това означава, че ако подаваме въглероден двуокис в лимонадата при петдесет атмосфери, я газираме. Щото налягането, т.е. числото на молекулите, над повърхността е увеличено и те преминават от зоната на по-високото налягане към тая с по-ниското. Аналогични неща се случват и в съседните зони вода, които са разположени една над друга. При равни процентни концентрации на въглеродния двуокис, броя на молекулите в долните слоеве е по-голямо, поради свиването. От друга страна, само от свиването на водата температурата малко се повишава. Допълнително по-дълбоките слоеве са по-отдалечени от повърхността и при промяна на концентрацията на въглеродния двуокис във въздуха (както повишение, така и намаление), дълбоките слоеве реагират по-бавно и съответно амплитудата в концентрациите на въглеродния двуокис са малки, така както и температурните. Това ако приемем че няма и други фактори които влияят. |
| @bgman13 18 Апр 2017 12:41 А тва какво е: 5.2. Растворимость газов в морской воде Процесс растворения газа в воде является обратимым. При равенстве скоростей абсорбции и десорбции возникает состояние равновесия между концентрациями газа в газовой фазе и растворе. Равновесная концентрация газа в растворе характеризует его растворимость в воде при данных условиях. Увеличение числа молекул газа (т. е. его давления) над раствором вызывает увеличение их абсорбции водой. Следовательно, растворимость газа в воде прямо пропорциональна его давлению над раствором и выражается законом Генри С = КР, где С — равновесная концентрация газа в растворе; К — коэффициент абсорбции, значение которого зависит от индивидуальных свойств газа и принятой системы единиц; Р — давление газа над раствором. Некой да ми обясни. Ама нема да лъжете! Това е законът на Хенри -- колкото по-голямо става налягането (а то расте с увеличаване на дълбочината), толкова разтворимостта на газа във водата се увеличава. Какво толкова не ви е ясно? |
| @bgman13 18 Апр 2017 16:03 Става въпрос за налягането на газа над водата, а не за налягането на водата. Аха, значи внимавате Съжалявам за грешката. Значи колкото налягането на газа над водата е по-голямо, толкова повече газ ще се разтваря в нея, респективно в горните слоеве на океана. И от там чрез дифузия ще се предава в дълбочина, където налягането расте (на всеки десет метра с една атмосфера). И колкото повече расте налягането, толкова в нея може да бъде разтворено по-голямо количество газ, отколкото в повърхностните слоеве. |