
| Словото ни постоянно го освобождавате -- заменяйки съществуващи родни думи с чуждици -- постепенно умъртвявайки езика ни. Малко примери от настоящото четиво: няколко институции, координирани -- няколко учреждения, съгласувани На база -- на / въз основа да се ампутира пълният член -- да се премахне пълния член както и констатациите от типа -- както и установени неточности като (установености от вида ) се извършва комуникацията -- се извършва разговорът / общуването граматичните норми -- правилата на словореда; граматика -- словоред, словоподредба, словница, буквица, идентификация за грамотност -- обозначение за способността да четат и пишат / за ниво на образованост Това, само до половината на четивото -- част от което е правено от .... езиковед И още веднъж "ежедневна комуникация", и по-надолу -- още Виждате знаков пример за захвърляне в забрава, умъртвяване, на думата << разговор >> и производните и, които повсеместно се освобождават и заменят с << комуникация >> и производните и. В Народното събрание вече не разговарят, не общуват, не обсъждат, не разискват, не тълкуват, а комуникират, диспутират, дискутират, дебатират Малко у нас проумяха Паисий. На проф Балан се присмиваха. Така и не се проумя тайнството на езика и важността му за душевното обществено здраве, просвета, възпитание, образование, светоглед Никой, например, не е съчинил читава поезия в която са нацвъкани чуждици. Не върви: Две хубави очи психиката на дете .... .... Психиката ми се моли, дете, психиката ми се моли Така и не върви и четенето на тукашното четиво и на нему подобни -- писани на българоесперанто. Обучението чрез българоесперанто се превръща в мъка и отвращение за обучаемите Заменката на съществуващи родни думи с чуждици не обогатява езика, а го опростачва. Заменката на съществуващи родни думи с чуждици е и самоунижение, принизяване на своята същност и величаене на чужди същности -- робкост и низост | |
Редактирано: 17 пъти. Последна промяна от: Гладиатор |
Съгласно нормите трябва да казваме "тук има някого". Но никой не се придържа към това правило. То изглежда толкова маниерно и изкуствено, че Шо, и така си говорят хората "тук има някого". "То изглежда "маниерно и изкуствено " само в нечие развинтено въображение или в нечий обременен (комплексиран) ум. Но и не е неправилно да го кажеш и иначе. Кой ви е виновен че сте преиграли с правилата по-скоро би предизвикала отричателна оценка към този, който стриктно се придържа към нормата. Майко мила ... яко обременен е пишещия езиковедКолкото до членуването, ползвайте едно просто правило -- пълния член ползвайте когато искате да наблегнете на думата. Ако не -- ползвайте непълен член -- тука не е въпрос на правило, а на предпочитание. Например, по-горе "пишещиЯ езиковед", ако преценя, мога да го запиша 'пишещиЯТ езиковед", но считам, че не е нужно превъзнасяне на точно този "езиковед" с пълен член, а и смисъла на казаното не го изисква. | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: Гладиатор |
| Туткалчев, Въпреки правотата на обобщението Ви, не мога да се съглася че граматиката не бива да бъде прочистена от отделни недоразумения заради някакви по-висши културни цели. Английски, руски, френски (ще добавя и немски) наистина са съхранени в последните двеста години. Книжовните им форми са нормирани по времето на мощни империи, а Вие като по-начетен от мен знаете какво е било значението на културната политика в империите - нищо общо с условията, при които работят днешните хуманитаристи, както е отбелязал letec55. Надали някой народ ще настигне французите и руснаците в литературата, или немците във философията, но дали това ще спаси културите им... Нерде Боб Дилън, нерде Шилер. Аз съм за чиста и стройна граматика, пък после - каквото духът покаже. |
ще кажа, че е добре човек да почете литература на големите езици (споменавам руски, английски и френски, защото тях познавам) отпреди 2-3 века. Тути, много са ми помагали за обогатяване на езика Уилям Блейк и Гаврила Державин! И чудно - намирам им аналози в българската реч, за които никога не съм се сещала. Или не съм ги знаела. Например персы, ланиты, выя... Обичам архаизмите, но нямам намерение да говоря и пиша като Фарлам Копринарката и Иванчо Йотата. То така всички българи накрая ще ползват езика на Мунчо! Което очевидно е целта на доцент докторката. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Дорис |
УАУ Да го махнат пълния член, напълно достатъчно е, защото заради него грамотните използват само прости изречения |
| И френските енциклопедисти работят доста усилно по темата... Отпаднали са много норми, на които ни учеха някога във Френската (някога), особено свързаните с по-сложните ударения, като сирконфлексното... От друга страна, средствата за корекция (спелчек) в Уърд за френски стават все по-бедни, и в правописно, и в граматическо отношение, та сме принудени да се срамуваме и от себе си, и от тях... Преди години се смаях, когато в текст за Буда българският спелчек ми предложи да го заменя с будя. Всъщност Буда наистина означава буден или пробуден, но реших, само за себе си, че авторът на спелчек-тула едва е бил наясно с това. (тук има някого - тук ме има мен (а не аз), тук те има теб, тук го има него и тук я има нея, или тук ни има нас - лесно е да се провери, ако човек се съмнява) Дълги години протоколирах разни заседания и превеждах всякакви документи; правеше ми впечатление, че с подмладяването на авторите, независимо от научната и общата им култура, правописът им западаше... Някога ми се струваше, че човек, ако чете, ще си оправи правописа или поне ще го актуализира. С повече опит узнавам, че двете компетентности или умения, уви, не са свързани. Хора с по-добра зрителна памет и съответно култура обаче и пишат по-добре... Пунктуацията също може да е сериозен проблем, видно от коментарите по-горе... |
Може госпожата да не знае, но от време оно разслоението между хората става И въз основа на начина, по който говорят и пишат. IИ между нациите също!? |
| Змей- начи първото условие било да се"замислим/Е/ " ! А тая приказка чувАл ли си я - питали един шоп, що чини и той отговорил- "Седим и мислим ! Кога се погледнем, само съм седел" ! Същото като "експертите" от БАН, нали ? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Staninski |
| Драги умни и загрижени хора, очевидно доста наши водачи искат да останат втора ръка българи тук, известен брой "инталактуалци" и новият елит. Няма безгрешни и в езика, и в поведението, но та са свързани дълбоко. Правилно говорещият, вкл. и на диалект, обикновено се държи правилно. Наскоро четох разкази на Константин Н. Петканов и забелязах как описва хората чрез репликите им. Имал съм различни учители по БЕЛ (имам внук ученик и знам какво е това, но децата не знаят какво е бел, казма и права лопата), някои на старини прописаха стихове и спомени. Първият ни учител е общ с Кали Донков и той е говорил и писал за него достатъчно. С другите две се старая да поддържам връзки до момента. Сега е жива само гимназиалната ми, но прогимназиалната живя допреди 3-4 години и снея се срещахме с радост. Тя пък е учила и Гошо Константинов. Греди Асса май не е, той е по-малък. А махленска словесност и стенография са ме учили първият учител на Катя Попова и достолепната му жена. Наоколо живееха от преселници от селата до потомствени граждани с най-различни професии, от каруцари до лекари и адвокати. Бабите ми са били неграмотни, дядовците доста за времето си, но не ги помня. Родителите ми - цял и полувишист. Ние със снахите - с повече от висше. НИКОГА, ама съвсем никога преподаването във всички степени на образованието ми - от детската градина до следдипломните квалификации, Висшата патентна школа (фтору више ф мииту, да вляза в тон със самоиронията) и ПУЦ-а в гимназията на Ал. Стамболийски и Гр. Вачков не ме е затъпявало. Дори дразнещите ме някои калпави преподаватели в прогимназията, гимназията и МЕИ-то само ме амбицираха. Спорил съм с някои, оборвал съм учителите си и повечето са бивали доволни, нали учениците трябва да надминават учителите си, иначе си отиваме в дълбоката тиня. Та за случая доста ме радват повечето ви писания. Лошото е, че сме твърде малко. Струва ми се обаче, че е правилно "Тук има НЯКОЙ", не някого. От 6 клас съм усвоил, че остатъчните винителен и дателен падежи се употребяват при прякото и косвеното допълнения. Проверих и в други славянски езици, нали ние сме си загубили падежите в "балканското езиково семейство". Родителен падеж руснаците употребяват за отрицание - нет никого, чехи и словаци в именителен, поляци, украинци, белоруси, сърби и хървати - твърдо родителен, словенците имат и славянски с род. пад., и нещо от унгарското "нинч". Македонската езикова норма (евфемизъм за македонския език, употребяван от БАН и С-ие) казва "нема никоj" (спомнете си Иванчо Йотата). Така че не съм сигурен ние как да казваме. Знам само, че за одушевените предмети (хората и приравнените към тях твари) родителен и винителен м.р. съвпадат, а за неодушевените) в м.р. - именителен и винителен съвпадат. Това е в руския и повечето други, а у нас е останал проблемът "кой-кого". Ако премахнем винителния въпросът би бил "КОЙІКОЙ". За пълния член - Ботев пише само с пълен, нали е калоферец, както и троянчаните говорят на "-ЪТ". Но са дали правилно пишещи и говорещи писатели - Ламар, Хаджийски, Марко Семов. Иля Велчев пък е написал цял роман(-че) на софийско мвкане, което лично мене, преживял 8-9 години в София, ме дразни колкото и югоизточното "жювйейъ". Но, което е разрешено на Юпитер, ... Все пак, има НЯКОГО ми е чуждо, ще проуча между врустници и учители и сегашни ученици. В изреченията с има и няма следващото име или местоимение каква част на изречението е? Честно, аз съм забравил. Но ако всички забравим всичко, ще си ядем пуканки в новите n-измерни кина и ... |