***
Отиди на страница:
| ЕПИЗОД - "Простакът" музика: Симеон Христов, текст: Радой Ралин, аранжимент: Васил Бележков и Симеон Христов Простакът е кремък - корав и могъщ. Простакът е демон безлик, вездесъщ. Акула на сухо, безкрил, а хвърчи. Удариш на кухо, простакът звучи. Простакът не чака, не знае предел и стига простакът до своята цел, защото простаци край него вървят и дават му знаци и правят му път. Надкласов, безкласов, без род и съюз, но винаги касов, но винаги в плюс. Без ден да протакаш, дори да кърви, война на простака до смърт обяви! За срам на Европа, на всичките нас, когато докопа в ръцете си власт, по-страшен от спина, по-жилав от рака, сега засега се оказа простака. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
MichaelL 14 Сеп 2017 18:40 Не съм се замислял, но изглежда интересно да се даде определение на простака. Простакът е глупак, чието самочувствие не може да бъде разклатено от съмнение.  Към написаното от теб бих добавил една дума: Простакът е пробивен глупак, чието самочувствие не може да бъде разклатено от съмнение. В случая пробивен е по-удачно от практичен, защото го надхвърля. На пръв поглед изглежда, че словосъчетанието "пробивен глупак" съдържа в себе си вътрешно противоречие. Според мен това по-скоро не е така - защото ми се струва, че "пробивен" означава наличие на качества, които са различни от противопоставянето "умен-глупав". Проблемът не е само наш. Горното стихотворение ми напомни за разбирането на Карло Чипола, който смята глупостта за най-голямата заплаха пред човечеството. Проблемът е общочовешки, но това не е успокоение.  Беше ми интересно да прочета за Карло Чипола. |
MichaelL 15 Сеп 2017 23:50 Простотията обаче не е само природа, тя е липса на култура.  Ужасно ми харесва това изпълнение на Чочо Владовски (вечна му памет!): БЕЗСЪНИЕ текст Александър Петров, музика Борис Карадимчев, аранжимент Иван Платов Пропадах някъде, но всичко беше истинско - страха от удара, очакването, сблъсъка. А после кацнах върху мислите и тръгнах по света, нарамил кръста си. Като медал върху ревера сив на времето оглеждах от високо всички улици. И виждах рицарите, стъпили във стремето на своите мотори с малки блудници. А Дон Кихот прегърнал здраво чашата във кръчмата спореше със неверници, които го закачаха от масите, че днес дори в музея няма мелници. И тъй загубил в сетен дъх доверие започнах да разпитвам плахо хората: къде започва пътя към надеждата и свършва кръстопътя на умората? Пропадах някъде, въртях се във доспехите и се събудих гол от писъка на вятъра. Моторен шум потъваше във ехото със рокерите, тръгнали нанякъде. ____________________ http://bnr.bg/post/100495207/chocho-vladovski-bezsanie |
| Още FM Eyes of the World  |
Препрати това мое послание до живущите горе, далече, сред студените звездни савани Малки Зелени Човечета. Снощи поща нататък е имало. То личи по вкуса на небето, по луната, по тъжния символ - ехо от виещи псета. Ако трябва, ще седнем да чакаме друга нощ и луна, по които пак ще пуснат нагоре рояка сънища и метеорити. Аз на Малките Странни Създания искам просто и с вкус да опиша тия розови влажни поляни, всички облаци, бръмбари, лишеи, планините, животните, къщите и загадъчно земния ден... Да Им кажа, че ти си същият като Тях - звезден странник край мен. |
Fearlessly smiling In the face of death The vultures pick at the bodies Until there's nothing left And I'm riding on a skeleton horse Through the gates of Hell Bluer than black, planning attack Around the midnight bell Pretty in pink, blood in the sink Inside your prison cell And I'm riding on a skeleton horse Through the gates of Hell I know you live in a violent plague of madness I've been there before, but I chose to leave Caught in the undertow of suicidal sadness I choose to live and let you be Turning all the crosses upside down I hear the wind whisper a desert song About a city made of sand Riddles spill from foaming mouths Only you would understand And I'm riding on a skeleton horse Through the gates of Hell I don't know why I can't remember your name I don't know why I can't remember your name As we're riding on a skeleton horse Through the gates of Hell We were two young fools in love Laying under the stars above Until that phantom came and took you away You are all I ever need So I saddle up my steed And return to Hell to take what's mine I have only come to take what's mine Children with fangs Approach us as we both go blind Wormholes constrict And spit us out the other side Floating in midnight skies Underneath the pale moonlight Calmed by the golden light Death is nowhere in sight I know you live in a violent plague of madness I've been there before, but I chose to leave Caught in the undertow of suicidal sadness I choose to live and let you be Turning all the crosses upside down Натисни тук |