***
Отиди на страница:
„Значението на един човек не се определя от присъствието му, а от отсъствието му. Ако отсъствието му не променя нищо, то присъствието му е без значение.“ да перифразирам лекинко Пикасо: Значението на дадено произведение на изкуството се определя от въздействието му върху обществото . Ако въздействието му не променя нищо, то и произведението е без значение.  |
| Wasted Years From the coast of gold, across the seven seas, I'm traveling on, far and wide, But now it seems, I'm just a stranger to myself, And all the things I sometimes do, it isn't me but someone else. I close my eyes, and think of home, Another city goes by, in the night, Ain't it funny how it is, you never miss it til it's gone away, And my heart is lying there and will be til my dying day. So understand Don't waste your time always searching for those wasted years, Face up, make your stand, And realize you're living in the golden years. Too much time on my hands, I got you on my mind, Can't ease this pain, so easily, When you can't find the words to say, it's hard to make it through another day, And it makes me want to cry, and throw my hands up to the sky. So understand Don't waste your time always searching for those wasted years, Face up, make your stand, And realize you're living in the golden years. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: D4D5 |
| Атланты Стихи и музыка: Александр Городницкий Когда на сердце тяжесть И холодно в груди, К ступеням Эрмитажа Ты в сумерки приди, Где без питья и хлеба, Забытые в веках, Атланты держат небо На каменных руках. Держать его, махину — Не мёд со стороны. Напряжены их спины, Колени сведены. Их тяжкая работа Важней иных работ: Из них ослабни кто-то — И небо упадёт. Во тьме заплачут вдовы, Повыгорят поля, И встанет гриб лиловый, И кончится Земля. А небо год от года Всё давит тяжелей, Дрожит оно от гуда Ракетных кораблей. Стоят они, ребята, Точёные тела, — Поставлены когда-то, А смена не пришла. Их свет дневной не радует, Им ночью не до сна. Их красоту снарядами Уродует война. Стоят они, навеки Уперши лбы в беду, Не боги — человеки, Привычные к труду. И жить ещё надежде До той поры, пока Атланты небо держат На каменных руках. 1963 Проект "Песни нашего века" - Атланты Атланти (превод) Александр Городницкий | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: JKMM |
| На 12-ти вечерта имах удоволствието да чуя в Краков, в Kościół Mariacki (St. Mary's Basilica), творби от XIII-XVII в. в изпълнение на Зигмунт Кокошка, орган и Perfugium (Ensemble for early and traditional liturgical music). Най-ранната изпълнена творба "Bogurodzica" (Mother of God) е от XIII в. и е всъщност най-старата известна песен на полски език. Слушах, гледах олтара на Вит Ствош и си мислех колко хубаво е да се опазва старинното наследство... |
Amazing Grace by John Newton. Аmazing life. Капитан на роботърговските кораби Duke of Argyle (1750) и African (1752–53 и1753–54). След 1854 напуска морето (инсулт), но продължава да инвестира в търговията с роби и да държи дялов капитал в роботърговски дружества. Той самият е бил няколко години роб на черна принцеса в Сиера Леоне - съпруга на негов капитан. Не се погодили нещо с кеп'тъна, и кеп'тънът го подарил на жена си. Едвам се чупил и в Англия станал поп. Химна пише 25 години след последното си капитанствуване. Чак тогаз открил колко е лошо робството и се покаял. Amazing indeed. |