***
Отиди на страница:
MichaelL 14 Ное 2017 23:27 "Надяваме са да достигнем старостта, но се боим да остареем." (Жан дьо Лабрюйер)Старостта е ужасявала Шекспир. Не само заради физическия, а заради менталния разпад. За негов късмет, а и за късмет на читателите му, той не успява да я доживее. Самото изживяване на старостта в някои случаи може да бъде възмездие и моята учителка по литература в гимназията казваше: "Тези, които боговете обичат, прибират рано при себе си." А има и съвсем различна гледна точка - да остарееш е привилегия: СТАРОСТТА НИ ОТИВА Недялко Йорданов Остаряхме наистина. Ах, каква перспектива! Но макар и абсурдно старостта ни отива. Старостта ни отива. С двете дини под мишка. С очила... И със дънки. И със ретро - подстрижка. Старостта ни отива. С 50 грама водка. С осем шипа в гръбнака и със спортна походка. Вечер - сън пред екрана. Сутрин - вечни болежки. И заглъхнали страсти. И поправени грешки. Като слънце ръждиво над пожъната нива най-красиво на залез - старостта ни отива. Старостта ни отива, по-красива от вчера. - Патинирана брошка със игла на ревера... Старостта ни отива... Сняг на покрива зиме. Глас отгоре... Прекрасен! И ни вика по име. Бели-бели да тръгнем в свойте черни костюми. Старостта ни отива... Кинолента без думи... Бална рокля. Цилиндър. Диригентът заспива... Тихо свършва кадрилът... Старостта си отива... И стои кочияшът... И файтонът ни чака... Там по дългата улица на последната пряка... |
| Bora Dugic - Ponocna elegija https://www.youtube.com/watch?v=rMIttLepIRE Bora Dugić - Zov za nedostižnom lepotom https://www.youtube.com/watch?v=k1WEj8lNb-0 Bora Dugic - Obican Balkanski Dan https://www.youtube.com/watch?v=dhKdQbYBNFE Bora Dugic - Tren https://www.youtube.com/watch?v=lOj1rmX6nDk |
| Този художник (илюстратор) е велик: http://www.artistpartners.com/portfolios/brian-sanders/ |
| Неотседнал още коня доралия, и заудря порти непознат делия. А веднъж удари, дважди виком вика: „Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!“ — Кой е? — „От Павлета, чак от Цариграда много здраве нося, хубавице млада.“ Дявол се измамник в мъжка гръд потава; ясен глас трепери и се не познава. — Грешници проклети, станали от гроба, и зломисли хора бродят в късна доба; карай си низ пътя, слушаш ли, човече! Или да повикам деверите вече? Блесна орлов поглед, блесна халосия, гръдно се провикна непознат делия: „Порти да целуна, ще избухне пламък. Либе, отвори ми! или си от камък?“ А сърце играе, чудом в гръд остава… Ясен глас трепери и се не познава. Шепотом Аглика, като в люта жажда, зад кована порта бърже се обажда: — Клетнико, лъжата нека бъде с мяра; ако си Павлета, как да хвана вяра? „Пет години ходих…гряха ми в премежди две очи небесни под гайтани вежди.“ — Тия, що ги знае селото ни цяло… Па кое да бъде, за Павлета гряло! „Бялото кокиче — тебе на лицето и снага топола — сам-сама в полето.“ — А, за тях ли… колко луди са лудяли и попара жежка на прага ми яли! „А на гръд отляво луна кадифяна… И венче над луна откога остана? Първа нощ, Аглика! първа и по слава: нели ръб на устна имам оттогава?“… Скръцна тежка порта, сепна се делия и увисна либе на юнашка шия. |
MichaelL 07 Яну 2018 02:16 Dmitri Shostakovich - Waltz 2 Russian Waltz - Happy New Year! https://www.youtube.com/watch?v=WPjNphbbla0Честита Нова Година! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| Песен за приятелството (Асен Кисимов) https://www.youtube.com/watch?v=wjIFry-ocDE ПЕСНИЧКА ЗА ПРИЯТЕЛЯ Недялко Йорданов И дори да си богат и прочут, и знатен — страшно е на този свят да си без приятел. С четири очи света по-добре се гледа и е двойна радостта в битка и победа. В дни на болка или скръб нищо страшно няма, щом с приятеля на гръб носите ги двама. Ако е в немилост той — сам и изоставен, няма ли да влезеш в бой — даже и неравен? Няма ли да отречеш титли и успехи? Няма ли да му дадеш своите доспехи? Че макар да си богат и прочут, и знатен — страшно е на този свят да си без приятел. |
Млади, млади, ум не може вам сърцата да смири! А защо с крила ти, боже, пеперудите дари? Пеперудата с крилата обикаля редом свят и целува по листата всеки нов и хубав цвят. Младо с дим и плам в сърцето щуро ходи по света, че за пакост под небето бог създаде любовта... Млади, млади, ум не може вам сърцата да смири! А защо с крила ти, боже, пеперудите дари? V Къдрав, лих поток се пени, блъска се от бряг на бряг; плахо папрати зелени гледат лудия му бяг. И топола там висока на едина бряг расте, а отвъде, над потока, злак-бръшлян вий листе. Ден и нощ бръшлян посяга към тополина снага, вейки гъвкави протяга с умилителна тъга. И топола се навежда, щомка вятър полъхти, нежно към бръшлян поглежда и приветно му шепти. Но потока с яд го тласка, докато го отбий... И бръшлян не може с ласка гиздосия да обвий | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: atlantis |
