Отиди на страница:
| О, американската намеса в Европа е доста по отрано. С цялото ми уважение към професионалния историк, но нека не пропускаме синсинатите ... The Society is named after Lucius Quinctius Cincinnatus, who left his farm to accept a term as Roman Consul and served as Magister Populi (with temporary powers similar to that of a modern-era dictator). He assumed lawful dictatorial control of Rome to meet a war emergency. When the battle was won, he returned power to the Senate and went back to plowing his fields. The Society's motto reflects that ethic of selfless service: Omnia reliquit servare rempublicam ("He relinquished everything to save the Republic"  .[2] The Society has had three goals: "To preserve the rights so dearly won; to promote the continuing union of the states; and to assist members in need, their widows, and their orphans."Within 12 months of the founding, a constituent Society had been organized in each of the 13 states and in France. Of about 5,500 men originally eligible for membership, 2,150 had joined within a year. King Louis XVI ordained the French Society of the Cincinnati, which was organized on July 4, 1784 (Independence Day). Up to that time, the King of France had not allowed his officers to wear any foreign decorations, but he made an exception in favor of the badge of the Cincinnati. George Washington was elected the first President General of the Society. He served from December 1783 until his death in 1799. The second President General was Alexander Hamilton. Upon Hamilton's death due to his duel with Aaron Burr, the third President General of the Society was Charles Cotesworth Pinckney. In 1808, he ran unsuccessfully for President of the United States against James Madison. Its members have included notable military and political leaders, including 23 signers of the United States Constitution. Факт е, че само държавническата мъдрост на Джордж Вашингтон и авторитетът му на командващ офицер и ветеран от Войната за независимост възпира офицерите-ветерани, членуващи в обществото, от т. нар. "износ на революция" в Европа, включително Франция - по петите или дори на раменете на бойните им френски другари, сражавали се с тях срещу англичаните. Както и от нездрави идеи в посока установяване на милитокрация, вместо демокрация, в младите САЩ. Идеята да се намеси в Европа и европейските дела е рождена за САЩ. Връстница е на американската демокрация.  |
ЗИП 15 Май 2017 13:19 Парагвай Малко далечко от Европата е Парагвай, но се твърди, че там са кръстосвали шпаги между двете Световни белогвардейска Русия и Германия. Русско-немецкая война в Парагвае Спустя всего лишь 14 лет после окончания Первой мировой войны русским и немецким командирам представился случай «переиграть» минувшие события. Только театром военных действий стала далекая Южная Америка. http://nnm.me/blogs/ni_figa/russko-nemeckaya-voyna-v-paragvae/ --- Беля́ев Ива́н Тимофе́евич (исп. Juan Belaieff; 19 апреля 1875, Санкт-Петербург — 19 января 1957, Асунсьон) — русский генерал, почётный гражданин Республики Парагвай. Участник Первой мировой, Гражданской (в России) и Чакской (парагвайско-боливийской) войн. Исследователь области расселения, языка и культуры индейцев чако, борец за права и просветитель парагвайских индейцев. ... Последние годы жизни[править | править вики-текст] Во время Второй мировой войны Беляев поддержал СССР в борьбе с нацизмом. Беляев скончался 19 января 1957 года в Асунсьоне. Страна на три дня погрузилась в траур. Тело покойного отпевали в Колонном зале Генерального штаба с отданием воинских почестей как национальному герою. У гроба, сменяя друг друга, несли дежурство первые лица государства. Во время похоронной процессии за катафалком следовали толпы индейцев, буквально запрудившие улицы Асунсьона. В знак уважения к религиозным воззрениям своего верховного вождя они осеняли себя крестным знамением и распевали «Отче наш» в переводе покойного. Такого столица Парагвая не видела ни до, ни после этого печального события. По завещанию генерала Беляева, его тело было передано совету старейшин гуарани для погребения на территории индейских поселений в специально устроенном по такому случаю саркофаге. Хоронили Ивана Беляева с воинскими почестями как генерала, почётного гражданина Парагвая, почётного администратора индейских колоний. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ганий |
| Ганий, Аз говоря за войната от 1864 - 1870 г ! Виж кво пише там : It particularly devastated Paraguay, which suffered catastrophic losses in population – almost 70% of its adult male population died, according to some counts – and was forced to cede territory to Argentina and Brazil. According to some estimates, Paraguay's pre-war population of 525,000 was reduced to 221,000, of which only 28,000 were men.[8]  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ЗИП |
| Дорис 15 Май 2017 09:02 Един век, ама с последици колкото ония 500 години! Не си права. Уилсън прави много за България. А САЩ имат решаваща помощ за победата над нацистка Германия. |
ЗИП 15 Май 2017 13:45 По всички континенти е имало множество кръвопролитни войни, но ний, понеже сме европейци, повече дърпаме чергата към наште, затова и повечето конфликти извън Европата остават недостатъчно осветени. Има и друга причина - и по тия години белите, демократични, напреднали и просветени европейци са си пъхали гагите навсякъде, затова и се премълчава, щото ще стане дума за недотам изтънченото им певедение - политическо, военно и икономическо. |
Един век, ама с последици колкото ония 500 години! A beee... Тя и Аврора уж гръмнала - и то с халосен - сал един път, ама йощ кънти у главите на некои  |
Може би ако Илчев беше малко по-подробен и бе концентрирал вниманието си към Балканите, нямаше да четем СЕГАшното нещо като нищо. Може би, но не това е темата. А темата се вижда с просто око - стремежът на САЩ към световна доминация, налагана с военна сила и с военен натиск, с цел изсмукване на ресурсите на държавите. Казано е в прав текст: В началото на XX век започнаха да говорят за "доларова дипломация" Преведено, това означаваше, че морската пехота, случайно или не, се озоваваше там, където имаше опасност за американския капитал. Темата е, че това, което се случва и понастоящем ( макар и видоизменено - да си спомним откровенията на Джордж Фридман от февруари 2015 в Чикаго ), има своите исторически акпекти и е продължение на ясни политически цели и амбиции, формулирани и отстоявани не от вчера или оня ден. Затова темата не се харесва на определен кръг читатели и са налице опити тя да бъде омаловажавана ( "Нищо ново като наука" ) или измествана към други теми, сами по себе си интересни. Но други. |
А темата се вижда с просто око - стремежът на САЩ към световна доминация, налагана с военна сила и с военен натиск, с цел изсмукване на ресурсите на държавите. Казано е в прав текст: В началото на XX век започнаха да говорят за "доларова дипломация" Преведено, това означаваше, че морската пехота, случайно или не, се озоваваше там, където имаше опасност за американския капитал. Глупости: Доларовата дипломация е метод, който най-общо взето е сързан с изолационизма - епохата, когато американската политика изобщо няма претенции за "световно господство", а се простира до западното полукълбо - най-вече Латинска Америка, източния Пасифик и "освобождаването" на народите там от "колониално господство". С други думи - продължение на т.нар. "политика на канонерките". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Глупости: Като не четете или не виждате постовете на форумните колеги до край, само потвърждавате, че темата по някакви съображения не ви харесва... |
| Проф. Илчев да беше казал и по една дума за Сониксен, Баучър, мис Стоун и други "незнайни" американци... А статията - като шопска салата. Всичко нахвърляно и забъркано като ... все едно писана на коляно. |
| Една от най-смислените и обобщаващи статии, написана изумително умело -- без да обиди никой, но кара умните хора да се замислят за случващото се по света и корените му ... Добро и поучително четиво  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гладиатор |
бонго-бонго 15 Май 2017 16:36 Глупости . Американците използват една стара, древна технология -- гениално проста и безотказно работеща -- стъпка по стъпка. Неща като доларова дипломация, изолационизъм и прочие способи (методи) са т.н. малки крачки -- укрепване и завладяване близкото пространство. Глупости: Доларовата дипломация е метод, който най-общо взето е свързан с изолационизма - епохата, когато американската политика изобщо няма претенции за "световно господство Стъпките често не се проумяват. Размахът им е величествен -- едната стъпка може да е в настоящето, следващата, след 30 години, при следващото поколение, дори повече. Малко хора разбират какво става и че всичко е подчинено на една последователна политика.... така се получава и т.н. ефект на сварената жаба (подобно на нашенското "само главичката" ) С подобен способ, някога Рим стана империя, по късно Ислямска държава на Осман фамилия използва същия подход -- гадаейки делата на владетелите на Балканите сякаш изобщо не отчитат Османлиите, дори многобройните феодали зверски воюват помежду си. Това е истинска стратегия, с дълбочина и размах десетилетия, поколения, дори столетия, провеждана последователно и целеустремено поколения наред, от хора просветени и приемници на предишните ... Отделен е въпросът, че истинската история -- движещата сила в историята, са парите и стопанско-икономическите изгоди. Естествено зад това стоят свръхбогати кланове. Войната за тях е особен вид инвестиция -- влагаш пари -- правиш войска и война -- печелиш пари ... Инвестицията във войска трябва да се възвърне... Войните, почти винаги са заради грабеж на земя, води, поданици, рудници и суровини, и всякакви други богатства. Сам Удроу Уилъсн твърдеше на всеослушание., че причината за войните са икономически Така че, в делата на САЩ няма нищо идеалистично, а сметки, безскрупулни сметки... 2 милиона войници стоварени в Европа -- инвестицията е пресметната и печеливша за САЩ. С такава политика една страна постепенно се превръща в Световна сила,. И ако няма още няколко като нея, а Свръхсилата остане Единствена, пътят към глобален тоталитаризъм е сигурен. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Гладиатор |
| " За американска литература да не говорим. Като изключим вероятно Марк Твен, тя си оставаше непозната." Илчев вероятно не си пада по готическата поезия, но вероятно поне като дете е чел криминална литература или фантастика. Баща и на двата жанра е Едгар Алън По, оказал несравнимо по-голямо влияние върху изкуството въобще от автора на "Том Сойер". Бял кахър. Това е втори материал на Илчев, който чета в газетата, и си признавам, че съм доста озадачен - от няколкото му ТВ изяви, на които съм попадал инцидентно, бях останал с отлични впечатления и ми е много трудно да го свържа с посредствените му писания тук. |
Малко далечко от Европата е Парагвай, но се твърди, че там са кръстосвали шпаги между двете Световни белогвардейска Русия и Германия. Тази война се води 80-ина г. след катастрофата, за която говори ЗИП-а и остава в историята като войната за Гран Чако. Прегледай предисторията ѝ - дори и крут и обръгнал разобличител на "проробовладелщината" като теб ще занемее от фактите около този конфликт. Иначе наистина е така - парагвайската армия е била командвана от руски офицери - бяло емигранти, а боливийската - от немски. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Damage_case |
За американска литература да не говорим. Като изключим вероятно Марк Твен, тя си оставаше непозната." Илчев вероятно не си пада по готическата поезия, но вероятно поне като дете е чел криминална литература или фантастика. Е.А. По става доста популятен в съседна Румъния през последната четвърт на 19 в., благодарение на превода на "Гарванът" на Еминеску от френски. Повече от 20 превода - преди всичко поезия на По - от френски и немски издания на румънски се появяват през 80те го на 19 в. в Румъния. В Гърция пък превеждан бил Х. Мелвил и поради факта, че посещава страната по време на европейската си обиколка. Но, преди По, още през 50те г. на 19 в., "Чичо Томовата Колиба" е преведена на 20 езика, вкл. на словенски , а към края на същия век - и на китайски. За тогавашните условия, книгата се превръща в бестселър. Първият превод на български е този на Димитър Мутев "Чичева Томова колиба", издаден в Цариград в 1858 г. Иначе първият американски авторпреведен на български е Бенджамин Франклин. Неговата "Мудрост добраго Рихарда" на Бенджамин Франклин, превод от френски на Г. Кръстевич се появява през 1837 г. във Влашко. http://rarebook.onu.edu.ua:8081/handle/store/2494 |