Американска култура? Правилно е да се казва американска суб култура, квази култура, или популярното поп култура. |
Maximus II 16 Май 2017 19:53 Субкултурните явления от '20-те, '30-те, '40-те, '50-те, '60-те, '70-те, '80-те и '90-те отдавна са се превърнали в неделима част от официалната култура. Нещо повече - без тях тя е немислима и изпразнена от смисъл и живот. Факт е, че до не толкова отдавна Естадос Унидос бяха мощен културен генератор, роля от която сякаш доброволно абдикираха. Джаз, суинг, рокабили, пънк, глем, алтърнатив, гръндж - какво би представлявала музиката на 20в. без тях? Или литературата от втората половина на 20в. без Н.Мейлър, Вонегът, Дж. Хелър, У. Уортън. За киното без Холивуд мисля, че е абсолютно безпредметно да говорим, макар, че вероятно има хора, за които Фелини и Пазолини са достатъчни. |
плана маршал например, благодаение на който европа се изправя на крака за нула време, докато в 1946 година победителят СССР е ударен от голодомор от който загиват милиони. Америка, т.нар. "голодомор" в СССР е 15 години по-рано и причината му е разгромът на "кулачеството" при насилственото създаване на колхозите. След войната също не им е било лесно на руснаците, но чак до умрели от глад не се е стигнало. Тогава изобщо в цяла Европа не е било лесно. Даже и Великобритания е била на купони до 1948-ма. А планът Маршал наистина е помогнал за изправянето на крака на Европа и е щял да помогне и на СССР, но руснаците са го отказали заради поставените условия които за тях са били идеологически неприемливи. Но е твърде наивно да се приеме че тази помощ е плод на някаква идеалистична филантропия. Войната е помогнала на американската икономика да се възстанови от голямата рецесия на 1930-те. Само че напечатаните за военното производство долари е трябвало да се пласират някъде след края на войната. Идеалният случай е да се изнесат навън при което ще се елиминира опасността от инфлация, а като съпровождаща полза получавате финансова зависимост на реципиентите на помощта. Отделно войната е довела до разпадане на големите империи със съответна загуба на позиция на техните валути - британския паунд и френския франк - като основни средства в международните разплащания. Оттогава насам икономиката на останалия свят играе ролята на покритие на щатския долар. Изобщо както казват евреите: "Каквото и да ти говорят, винаги става дума за пари" ! |