Китай
Отиди на страница:
| Роботите ще върнат изнесеното производство Внедряването на роботи в развитите страни ще върне изнесеното производство и ще доведе до сериозни промени в глобалните вериги за доставки, което пък ще се отрази негативно на икономиките на развиващите се страни, сочи анализ на Moody’s. Роботите могат да компенсират икономическите загуби от застаряване на населението в страни като Япония и Германия. 75% от световните покупки на роботи се падат на Китай, Германия, Япония, Южна Корея и САЩ, които са и ключовите възли на глобалната търговия. При това, азиатските държави са придобили около половината от всички промишлени роботи, пуснати от 2013 г. досега. Особено се отличава Китай, който в рамките на националната програма „Произведено в Китай 2025“ ще притежава над една трета от индустриалната робототехника в света през 2018 г. Основната концентрация на роботите е в индустрии като електрониката и машиностроенeто – те са едни от най-глобализираните сектори в промишлеността, сочи анализът на Moody’s. В резултат на тези процеси, за петте световни лидери става икономически целесъобразно да върнат у дома производството, което по-рано беше изнесено в държави с евтина работна сила, въпреки че това ще доведе по-скоро не до ръст, а до съкращаване на работни места. Най-уязвими ще се окажат развиващите се икономики с евтина, но квалифицирана работна сила, които досега се възползваха от ръста на глобалната търговия и инвестициите – Чехия, Словакия, Унгария, Малайзия и Тайланд. В по-малка степен процесът ще засегне Мексико, заради по-бавните темпове и по-високата стойност на внедряването на роботи в САЩ. Развитието на технологиите ще се отрази на инвестициите, обемите на производство и заетостта както във водещите страни, така и в техните партньори. Но мащабите на това влияние ще зависят от дела на високотехнологичния експорт в структурата на БВП и заетостта, технологичната адаптивност и разходите за наука, а в страните със застаряващо население като Япония и Германия – и от това доколко роботите могат да компенсират загубите от намаляване на дела на трудоспособните хора. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Китай - новият лидер в борбата с климатичните промени след оттеглянето на САЩ Решението на президента Доналд Тръмп за оттегляне от световен договор за климата може да ускори необичайното издигане на Китай до водеща позиция в борбата с глобалното затопляне и насърчаването на зелените технологии, а също в световни въпроси, които са доста далеч от околната среда. Заявлението на Тръмп, че САЩ ще напуснат Парижкото споразумение, веднага предизвика международни критики, засилвайки усещането за отдръпване на Америка след предприетата напоследък промяна в политиката в областта на свободната търговия и чуждестранната помощ. Китай може би е напът да запълни тази празнина. Световният първенец по отделяне на въглероден диоксид, смятан за главна причина за климатичните промени, вече постига бърз напредък към определената в Париж цел да спре увеличаването на емисиите до 2030 г. Той изпреварва САЩ в прехода към възобновяема енергия, като произвежда една пета от своето електричество от възобновяеми източници. САЩ произвеждат едва около 13 процента от своето електричество от възобновяеми източници. Китай продължава да е силно зависим от въглищата, а замърсяването е постоянен проблем за неговите 1,3 милиарда граждани, но комунистическите управници на страната казват, че са решени да наложат коренна промяна. Поради този ангажимент сега вниманието на голяма част от света е насочено към Пекин, който иска да се утвърди на глобалната сцена. "Те правеха това, още преди да бъде избран Тръмп", каза председателката на Американско-китайската комисия за преглед на икономиката и сигурността Каролин Бартоломю. Тя отправи критики към Тръмп, говорейки от лична позиция, а не от името на двупартийния орган, който съветва Конгреса, като добави: "Той само ги улеснява, като изтегля САЩ от позицията на глобална отговорност." Китай се стремеше към тази позиция още преди Тръмп официално да обяви своите намерения в реч в Розовата градина вчера. Пекин каза тази седмица, че ще работи с Европейския съюз в подкрепа на споразумението, каквото и да реши Вашингтон, а премиерът Ли Къцян и служители от ЕС планират да обсъдят въпроса днес в Брюксел. Дори потенциални американски партньори се опитаха да окажат влияние от другата страна на Тихия океан. Губернатор Джери Браун от Калифорния - щатът с най-голяма икономика в САЩ, каза, че ще пътува за Китай тази седмица, за да изгради чуждестранна подкрепа за усилията за намаляване на въглеродните емисии. Подобни съюзи "дават тласък на бъдеще с чиста енергия", заяви Браун в интервю за Асошиейтед прес. Превръщането на Китай в нова алтернативна обединителна сила не се ограничава само до околната среда. След като правителството на Тръмп отстъпва от традиционната доминираща роля на САЩ в търговията и развитието, Китай запълва вакуума, като разширява все по-силното си присъствие по света във всякакви области - от нови пътища и пристанища до банкови заеми и енергийни проекти. За съжаление на Вашингтон Китай създаде миналата година своя банка за развитие, за да покрива нуждите, останали незадоволени от ръководени от САЩ институции като Световната банка. Миналия месец президентът Си Дзинпин бе домакин в среща над 20 световни лидери, на която лобира за китайската икономическа инициатива за изграждане на инфраструктура, свързваща Азия и Европа. По-рано тази година Си Дзинпин изнесе важна реч в Давос, Швейцария, в която най-малкото прие идеята за икономическа глобализация, която западни лидери като Тръмп все повече избягват. В същото време Тръмп изтегля Съединените щати от амбициозния проект на президента Барак Обама за Транстихоокеанско партньорство - търговска сделка, която щеше да включва 12 държави, от САЩ през Чили до Япония. Китай нямаше да бъде част от сделката. Тръмп също така предлага рязко съкращаване на бюджета на САЩ за хуманитарна подкрепа и помощ за развитие за по-бедните държави в света. Пекин предприема действия в областта на климата. Наскоро той отмени строителството на над 100 нови електроцентрали, захранвани с въглища, и планира да инвестира най-малко 360 милиарда долара в проекти за зелена енергия до края на десетилетието. През 2016 г. неговото потребление на въглища намаля за трета поредна година. Той може да постигне своята цел за 2030 г. десетилетие по-рано. Готовността на Китай до голяма степен е движена от вътрешни фактори: засилване на обществената тревога от замърсяването на въздуха, влошаване на качеството на водата и отравяне на почвата от неудържимата индустриализация. Китай все още отговаря за около половината от световното потребление на въглища. Усилията на Обама да ангажира китайския президент Си Дзинпин с климатичните въпроси помогнаха да се даде тласък на промяната. Постигнато преди Париж споразумение между двете държави, които са на първите две места в света по въглеродни емисии, стимулира международните действия, чиято кулминация беше окончателната сделка, одобрена от почти 200 правителства. С решението за оттегляне Тръмп поставя САЩ наравно с Никарагуа и Сирия като единствените държави извън споразумението. След три десетилетия на бърз икономически растеж Китай поема лидерска роля в Азиатско-тихоокеанския регион и на други места. Това говори не само за желанието на неговите лидери да модернизират държавата, а и за световно признание и прераждане след "униженията", понесени по време на колониалното управление и войните през 19 и 20 век. Прераждането обаче тревожи съседите, тъй като Китай увеличава своето икономическо и военно влияние. То също така подхранва безпокойство от стратегическо съперничество със Съединените щати, което може в крайна сметка да доведе до конфликт. Все пак страните в Азия и на други места също така се възползват от възможностите за все по-голям бизнес с разрастващата се икономика на Китай, която е напът да стане най-голямата в света. Китай намира охотни партньори не само в развиващия се свят, а и на Запад. А с икономическото сътрудничество идва по-голямо влияние. Китай тепърва се захваща с голямата задача в областта на околната среда, която е необходимо да се свърши през следващите десетилетия. Той е начело в света по количество енергия, произвеждана от слънчеви и вятърни източници, но икономиката му продължава да разчита на енергоемка, силно замърсяваща промишленост. Той "едновременно води и изостава" в усилията за справяне с климатичните промени, казва енергийният експерт от Центъра за стратегически и международни изследвания Сара Лейдисло. Преориентирането към възобновяеми източници ги прави по-достъпни, въпреки че в технологичен план Китай изостава от лидерите Америка и Европа. Ангажиментът на Китай поддържа жизнеността на Парижкото споразумение, но без подкрепата на САЩ той трудно би могъл да убеди останалата част от света да изпълни обещанията си. Лейдисло каза за Китай: "Просто не знам как те могат самостоятелно да покажат достатъчно лидерство, за да направят това." /БТА/ |
Износът на бензин и дизел от Китай скача през първото полугодие Китайският износ на бензин и дизел скача през първото полугодие на годината, като пренасищането на вътрешния пазар и забавящото се търсене карат рафинериите да продават повече в чужбина, съобщава Bloomberg. Износът на дизел расте с близо 21% през първите шест месеца спрямо същия период на 2016 г. до средно 328 500 барела дневно, показват изчисленията на Bloomberg, които се базират на данни от митническата администрация. Износът на бензин расте с 8,1% до средно 222 хил. барела дневно. Китайските държавни рафинерии са продавали повече гориво в чужбина, за да свият резервите, които достигнаха рекордно високи нива. Освен това се отчиташе по-висока продукция от независими рафинерии. Междувременно ръстът на търсенето на бензин и дизел в Китай се забави заради алтернативния трнаспорт, както и заради електромобилите, коментира ICIS China, компания за проучвания в сферата на суровините, базирана в Шанхай. |
| Китайски спътник предаде квантов код на Земята Китай съобщи за историческо постижение – за първи е предаден „нечуплив” квантово-криптиран код между космоса и Земята. На базата на квантовата технология могат да бъдат създадени непробиваеми комуникационни канали. Китайският спътник (Мо-Дзъ) е предал квантови ключове към земни станции отдалечени на 645 км и 1200 км, съобщи Ройтерс. Скоростта на предаване на данните е била 20 пъти по-ефективна, отколкото по оптично влакно. Някои източници определят експеримента като пробив в квантовата телепортация. Изследователите от Китайската академия на науките са имали само 10-минутен прозорец за провеждане на експеримента, докато спътникът прелита над страната. За това време могат да бъдат предадени 300 килобита криптирана информация. В бъдеще технологията може да се използва за сигурни разговори, които е невъзможно да бъдат подслушани, както и за предаване на банкови данни без риск от прихващане по напълно защитена мрежа. Всеки опит за подслушване на квантовия канал би довел до откриваеми смущения в системата, поясняват китайските учени. След като бъде уловено или измерено, квантовото състояние на ключа се променя и прихващаната информация се саморазрушава. |
| Новият път на коприната На практика Китай изнася индустриален свръхкапацитет в чужбина, което може да окаже натиск върху приемащите държави, защото не е от техен интерес От 2013 г. насам Пекин хвърля страшно много усилия за разгръщането на своя Нов път на коприната. Инициативата обхваща над 900 млрд. долара планирани инвестиции в инфраструктура в Централна и Южна Азия, Близкия Изток и Централна и Източна Европа. Зад всички тези пари, които идват в Европа, обаче стоят някои сериозни стратегически притеснения. сновната цел на Пекин е да развие серия от търговски и икономически коридори и да използва китайски компании, за да подпомогне развитието на страната. На практика Китай изнася индустриален свръхкапацитет в чужбина. В това отношение Новият път на коприната трябва да се разглежда като инструмент, който допринася за устойчив икономически растеж у дома - нещо, което китайското лидерство счита за важно условие за вътрешната стабилност. Китайските инвестиционни интереси в Централна и Източна Европа изглеждат силно свързани с текущите възможности за приватизация, включително широкомащабни инфраструктурни проекти и възможности за обществени поръчки. Това не винаги обаче съответства на вътрешните приоритети в приемащите страни. Вече има нарастваща разлика в очакванията, като се има предвид, че страните от Централна и Източна Европа искат основно да увеличат собствения си износ и да привличат инвестиции в индустрията. Броят на китайските инвестиции, които създават и работни места, обаче поне досега е малък. Европа изглажда се опитва да изпрати на Китай съобщение, че ще трябва да играе по правилата, посочва изданието. И това не е без причина. Съществуват въпроси относно степента, до която се твърди, че Китай спазва европейските правила и стандарти, когато разгръща инвестициите, свързани с Пътя на коприната. Разследването на Европейската комисия (ЕК) за тръжната процедура около високоскоростната железопътна линия Белград-Будапеща е добър пример в това отношение. Степента, в която страните се интересуват от този проблем, се разкри по време на двудневната среща на високо равнище за Новия път на коприната, която се проведе в Пекин през май тази година. Франция, Германия, Естония, Гърция, Португалия и Великобритания бяха сред страните, които отказаха да се присъединят към окончателното комюнике на срещата заради опасения за липса на прозрачност по отношение на обществените поръчки и социалните и екологичните стандарти. Министърът на икономиката на Германия предупреди, че „са необходими повече гаранции от страна на Пекин за свободната търговия, опазването на околната среда и условията на труд преди ЕС да може да подпише съвместно изявление за китайската търговска инициатива". За да подкрепи инициативата, Китай отделя големи суми пари за страните по предложения маршрут. Макар че понякога те се отпускат при „меки“ условия, кредитите по невнимание водят до увеличаване на тежестта на дълга на тези страни. Като се има предвид, че повечето страни от Западните Балкани и бившото съветско пространство имат дефицит по текущата сметка, на тях ще им е трудно да изплатят тези дългове, особено ако проектите служат предимно на вътрешния дневен ред на Китай и имат съмнителна икономическа обосновка за самия регион. В допълнение към потенциално отрицателния ефект върху икономическата стабилност притокът на китайски компании ще засили трудностите, свързани със създаването на национална индустриална база за тези нации, пише в анализа. Също така трябва да се подчертае, че чрез тези заеми Китай ще може да упражни натиск, ако тези държави се окажат в затруднение. И за това има и достатъчно примери, например Венецуела. От години Пекин предоставя заеми на Венецуела и сега, когато президентът на страната Николан Мадуро има тежък проблем за разрешаване, Китай отказва да преговаря за дълговете. Изкушението да се престъпят правилата за обществените поръчки е особено голямо в държавите от Западните Балкани, колкото и те да се стремят към членство в ЕС. Това е от полза и за страни като Русия и Турция, които се стремят да използват историческите и културни връзки в региона и да подкопаят процеса на европейска интеграция, допълва се в анализа. Като се има предвид, че икономиките на Западните Балкани - в частност Сърбия, Босна и Херцеговина и Албания, са уязвими на икономически шокове и имат негативен търговски баланс с Китай, Европа вероятно е изправена пред експлозивен политически и финансов коктейл, заключава изданието. |
| Канабисът - "зеленото злато" на Китай Лека-полека Китай се превърна в свръхдържава в производството на медицински препарати от канабис. Отглеждането на коноп е разрешено в Североизтока, край границата с Русия, и в южните райони. Използването му обаче е под държавен контрол. Научноизследователски институти работят върху употребата му за лечебни цели, във военното дело и промишлеността. В света са регистрирани към 600 патента за изделия от коноп. Половината са издадени на китайци, пише в. "Независимая газета". Всяка пролет, през април, Цзян Синцюан заделя част от площите в своята ферма за конопени насаждения. Стопанството му се намира в провинция Хейлунцзян, до границата с Русия. Размерът на нивите зависи от пазарното търсене. Но вече от няколко години коноп се засява на около 600 хектара. Също като другите селяни от околията Цзян събира реколтата си напълно законно.  Растениевъдите продават стъблата на текстилни фабрики, произвеждащи висококачествени платове, листата - на фармацевтични компании за направа на лекарства, а семената - на фирми от хранително-вкусовия бранш, които приготвят от тях сладкиши, кухненски масла и напитки. За фермерите реколтата е "зелено злато". Канабисът им носи над 10 хил. юана (1500 долара) от всеки хектар. А обикновените култури като царевицата дават едва по няколко хиляди юана. При това конопът няма много естествени врагове, значи няма и харчове за пестициди. Властите легализираха и въведоха регламент за производството миналата година. Дотогава просто си затваряха очите. Друг важен производителен район е южната провинция Юнан. Там производството се регламентира още от 2003 г. Според държавната статистика двата района представляват към половината площи за легално търговско отглеждане на продукта на планетата. Както твърди в. South China Morning Post, с правителствената подкрепа и своите традиции Китай без никакви фанфари е заел позиция на свръхдържава в производството и научния анализ на тази селскостопанска култура. Няма никаква официална статистика колко коноп се събира всяка година в Китай. Плантациите обаче процъфтяват. Правителството финансира учени, които изследват употребата на това растение за военни цели - лечение на военнослужещи и производство на платове за военни униформи. Така са създадени и хибридни сортове на тази култура. Не всеки ден обаче е Великден. През 2014 г. Министерството на обществената сигурност информира, че е открило в страната голям брой нерегистрирани плантации за марихуана, особено в провинция Цзилин и автономния район Вътрешна Монголия. Коноп се отглежда в Китай от дълги столетия. На първо място заради ценното свойство, че има здрави влакна - подходяща суровина за въжета, платове и хартия. От конопени нишки са правени според учените най-ранните видове хартия, изнамерени в Китай. Семената и листата се използват в традиционната китайска медицина. Класически древен труд по фармация от първи или втори век на нашата ера съдържа следното предупреждение: "Вземе ли човек преголяма доза, ще тича насам-натам като побъркан и ще види дявола (...) А след умерена употреба ще може да общува с Бога". В разговор с нашия вестник Алексей Маслов, оглавяващ школата за ориенталисти към Висшето училище за икономика, посочи: "Нищо чудно, че канабис се произвежда в големи количества в Китай. Исторически е така вече от десетилетия. Производство се организира още от 80-те години на миналия век. Защото страни като Индонезия и Малайзия водеха борба срещу наркотичните вещества. И на практика не произвеждаха коноп за медицински нужди. Логично Китай пое палмата на първенството. Растението наистина се използва за медицински препарати в гражданската и военната медицина. Има и един особен момент. Официално производството на канабис бе забранено още в средата на 80-те. От векове обаче манастирите на даосите традиционно отглеждат коноп. Защото канабисът влиза в състава на т. нар. хапчета за безсмъртие. Т. е. на препаратите, взимани от даосите, за да им дават дълголетие и безсмъртие. Те предизвикват халюцинации. И даосите описват усещанията си в стихове". През епохите Тан и Сун впрочем поети, несвързани с даосизма, също използват канабиса като наркотичен препарат. А вече в наше време чужденци понякога идват в Китай, за да си поръчат по интернет марихуана за лични нужди. В Китай производството на канабис е обикновен бизнес, изискващ обаче сериозен контрол. Провинция Юнан например го доставя на британски фармацевтични компании. Обикновени хора обаче е забранено да употребяват канабис. Случвало се е младежи да лежат дълги години в затвора, осъдени за продажба или употреба, допълни експертът. Конопът става обект на научни изследвания в края на 70-те години на 20-и век, когато избухва войната с Виетнам. Армията се нуждае от платове за униформи, които да остават сухи при висока влажност на въздуха. И нишките да имат бактерицидни свойства. Други изследователи анализират прилагането на лекарства със съставки на канабиса в полевите болници. Като резултат в света към момента са патентовани около 600 средства на базата на това растение. Половината са изобретени в Китай. Тан Син, президент на базираната в Пекин група HempinvestmentGroup, казва, че в партньорство с Народноосвободителната армия на Китай разпространява китайски продукти и технологии в цял свят. Съвместно с военни специалисти се извършват клинични проучвания на лекарство за синдрома на посттравматично стресово разстройство. По думите на Тан неговата компания се кани да пласира получени от канабис продукти във всички страни, участващи в проекта за Път на коприната, разработен в Пекин. /БТА/ |
Миналата седмица Ford Motor заяви, че ще проучи възможността за създаване на дружество с Anhui Zotye Automobile за производството на електрически автомобили. През май Volkswagen получи одобрение за ново дружество с Anhui Jianghuai Automobile Group за създаването на електрически превозни средства. Daimler и BMW също имат брандове за електрически коли в партньорства с BYD и Brilliance China Automotive Holdings. Nissan ще започне да продава електрически автомобил, базиран на модел Kwid на Renault в Китай от 2019 г., като цената ще бъде около 8000 долара, заяви председателят на алианса Карлос Госн в интервю по-рано тази година. Японският производител на автомобили изпитва трудности с продажбите на електрическия автомобил Leaf, продаван под името Venucia e30, в страната от 2014 г. насам основно заради твърде високата цена в сравнение с местни електрически автомобили. Dongfeng в момента произвежда SUV Kadjar с Renault и седаните Teana с Nissan в Китай. Този месец Nissan продаде дъщерното си дружество за батерии Automotive Energy Supply на китайската компания за частен капитал GSR Capital за около 1 млрд. долара. |
| Китай ще строи Hyperloop със скорост 1000 км/ч Китайска компания обяви старта на проект за изграждане на футуристична, ултрабърза транспортна система, известна с популярното име Hyperloop. Съоръжението ще бъде построено в град Ухан, столица на провинция Хубей. Концепцията Hyperloop беше предложена преди няколко години от американския изобретател и предприемач Илон Мъск. На нея стъпват проектите на две компании от САЩ – Hyperloop One и Hyperloop Transportation Technologies, припомня China Daily. Проектът на China Aerospace Science and Industry Corp. (CASIC) е третият от този род в света и предвижда изграждане на маглев линия, по която влакът ще се движи по частично повдигнати тръби или тунели, развивайки скорост до 1000 километра в час. CASIC ще разчита на богатия си опит в системното инженерство и свръхзвуковите превозни средства. Към момента обаче няма повече подробности за параметрите и сроковете за пускане на китайския Hyperloop. |
| Магазин без продавачи заработи в Китай Suning Commerce Group, един от големите търговци на дребно в Китай, отвори първия в страната магазин без продавачи. Иновативният търговски обект се намира в гр. Нанкин, провинция Дзянсу в Източен Китай. На клиентите на магазина не се налага да се редят на опашка на касата, за да завършат покупката. Плащането се извършва автоматично при излизане от магазина с помощта на системата FinanceSN, предаде агенция Ксинхуа. Инсталираната умна система идентифицира клиентите чрез разпознаване на лицата им. По-рано в Нанкин заработи нов логистичен център на Suning, в който на площ от над 200 хиляди кв.м. се съхраняват, сортират и транспортират близо 20 млн. различни стоки. Високата степен на автоматизация и използването на съвременни технологии позволяват на центъра да оперира с огромните потоци от стоки почти автономно, без човешка намеса. По данни на Международната федерация по робототехника (IFR), броят на роботите, внедрени в промишлеността на Китай през последната година, е нараснал с 27% до 90 хиляди броя, което е рекорд и се явява една трета от всички роботи по света. IFR очаква към 2019 г. роботите в промишлеността да се увеличават със 160 хиляди годишно, като 100 хиляди от тях ще бъдат произвеждани от китайски компании. През миналата година китайската индустрия е произвела 72 400 индустриални робота, бележейки ръст от 34% спрямо предходната година. В рамките на текущата петилетка (2016-2020 г.) страната планира да увеличи производството на промишлени роботи до 100 хиляди на година. |
Дистанционното гласуване може да се се обжалва чак в Китаи....  "В китайския град Ханчжоу, провинция Чжъцзян, започна работа първият в страната съд, специализиран в интернет дела, съобщи "Икономист", като се позовава на агенция Синхуа. Решението за създаване на подобен съд е взето по време на сесия на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай, посветена на реформите.Съдът ще разглежда дела, свързани с мошеничества в онлайн търговията, сключване на онлайн сделки за дългове, както и с нарушения на авторските права в интернет. Подаването на искове, инициирането на дела и други съдебни процедури ще стават през сайта на съда, а изслушването и обявяването на присъдите ще се предава на видео. По данни на правителствения информационен център, към края на юни в страната е имало около 751 млн. потребители на фиксиран интернет и 724 млн. потребители на мобилен интернет. В Ханчжоу са базирани много от китайските интернет компании, вкл. гиганта в онлайн търговията Alibaba. Миналата седмица властите в Китай започнаха разследване на интернет компанията Tencent, която притежава месинджъра WeChat, социалната мрежа Weibo и търсачката Baidu, по въпроси, свързани с националната сигурност. Официалната версия е, че въпросните онлайн услуги не премахват потребителско съдържание, което включва порнографска, екстремистка и нецензурна информация, както и слухове за ръководителите на партията и новини, опровергаващи историята на страната." https://www.actualno.com/asia/v-kitaj-odobriha-plan-za-syzdavaneto-na-internet-syd-news_619553.html | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Advokat33 |
| Согласно новому прогнозу ООН, численность населения Индии, как ожидается, превзойдет численность населения Китая примерно к 2024 году. Сейчас в Индии проживают 1,3 миллиарда человек, а в Китае - 1,4 миллиарда. |
численность населения Индии, как ожидается, превзойдет численность населения Китая примерно к 2024 году.  |
И Great Wall ще конкурира Tesla Премиум подразделението на китайския производител Great Wall - компанията Wey, разработи прототип на хибриден кросоувър. Той е получил името XEV, като бе показан пред публика по време на автосалона във Франкфурт. Бъдещият сериен модел ще се продава в Европа, но засега всички технически детайли и характеристики остават тайна. Известно е само, че силовият агрегат на кросоувъра ще включва бензинов двигател, отговарящ за предните колела, и електромотор - за задните. Освен това автомобилът ще получи и система за автономно управление благодарение на която ще може да се конкурира с Tesla Model X. Технологията включва датчици и камери, като ще позволява на кросоувъра да се движи в безпилотен режим както в града, така и извън него. Кросоувърът има атрактивен външен вид с отварящи се нагоре врати, голям дифузьор, спортни брони и джанти. Към момента гамата на новия бранд Wey, който бе създаден през 2016 г., включва два кросоувъра VV5 и VV7. Те могат да се купят само в Китай, но серийната версия на XEV ще стане първият модел на компанията, предлаган и в Европа. Във Франкфурт марката представи и прототип на хибрид, който може да се зарежда от електропреносната мрежа. Моделът (на последната снимка) се казва P8, като е оборудван с 2,0-литров бензинов турбомотор, електрически двигател и 6-степенна роботизирана скоростна кутия с два съединителя. Серийното производство на кросоувъра ще стартира в началото на 2018 г. |
Engels 16 Сеп 2017 02:59 Мнения: 6,782 От: Bulgaria Скрий: Име,IP И Great Wall ще конкурира Tesla Китайските другари бързо ще свият перките на теслите  |
| Ако ЕС няма интерес към Балканите, Китай има! Макар и не тайно, но тихо и кротко Китай стана важен инвеститор на Балканите. Това не бива да поражда излишна паника, но ако ЕС не се интересува от региона, ще го остави в ръцете на други, пише Михаел Мартенс във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, цитиран от “Дойче веле“. Балканите не се ползват с добро име сред останалите европейци – в асоциациите на мнозина те са свързани с етнически конфликти, корупция, бедност и всякакви други злини. Често пъти това са клишета, които не отговарят на действителността в Югоизточна Европа. Но и не всяка отрицателна представа за Балканите е злобна карикатура. Не е клише обаче, че в много държави от региона независимостта на медиите е в твърде окаяно състояние – без значение кое правителство е на власт и какви възможности има да манипулира общественото мнение. Беглият поглед върху картата показва и още един факт: Балканите са конгломерат от малки държавици, най-голямата сред които - Гърция - с едва 11 милиона жители, си остава твърде малка в европейски мащаб. Да не говорим за останалите държави. Приетата наскоро в НАТО Черна гора, например, е с население, което не е и една пета от това на Берлин. Но големината, разбира се, не е истинският проблем на балканските държави. Финландия, Люксембург или Естония също са малки, без това да ги превръща в проблемни деца на ЕС. Балканските държави обаче, от които само няколко членуват в ЕС, са не само малки, но и икономически слаби. Тяхното незначително политическо и икономическо значение, както и географското им положение между Русия, Турция и богатия европейски Северозапад ги прави податливи на манипулации. Много се е говорило за игричките на Русия в региона или за „завръщането“ на Турция на Балканите. Само икономическо влияние или и политическо? Актуално изследване насочва вниманието ни към една страна, която досега често пъти е оставала незабелязана: макар и не тайно, но тихо и кротко Китай постепенно се превърна в сериозен инвеститор в Югоизточна Европа. Живеещият в Атина германски икономист Йенс Бастиан в продължение на много месеци е събирал и систематизирал данните за икономическия ангажимент на китайските компании на Балканите. Изследването е поръчано от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Да се надяваме, че и в Брюксел внимателно ще се вгледат в резултатите от неговото току-що публикувано изследване. Защото макар и да посочва, че няма място за паника, Йенс Бастиан ясно показва бързо нарастващото икономическо влияние на Китай в региона и задава въпроса за политическите измерения на това влияние. Авторът на изследването например предупреждава, че отпусканите от китайски банки кредити могат да вкарат балканските страни в нарастваща политическа зависимост от Пекин. От години Китай инвестира в страните от региона, най-вече в транспортна инфраструктура - пристанища, пътища и железопътни линии. Най-яркият пример е пристанището в Пирея, което изживя истински бум след като през 2009 г. китайската компания „Cosco Pacific" стана концесионер на контейнерния терминал за срок от 35 години. Междинната равносметка е впечатляваща: преди 8 години пристанището на Пирея едва-едва влизаше в групата на двайсетте най-големи пристанища за товари в Европа, а днес то е в първата десятка. Откриването на още един терминал догодина ще го придвижи и още по-напред. Вече не е никак илюзорно Пирея скоро да се нареди сред първите 5 пристанища в Европа. Това създава спешно необходимите работни места в Гърция. Едва ли има друга, по-успешна инвестиция в Гърция за последните десет години. Китайските кредити са добре дошли Но китайците са активни също и на север от Гърция – най-вече в Сърбия. С китайски пари там в момента се модернизира железопътната линия между Белград и Будапеща, която скоро ще стане високоскоростна отсечка. Унгария и Сърбия обсъждаха този проект цели 10 години, но той беше задвижен едва след като китайска банка отпусна средствата за него. Китайските банки са готови да финансират големи проекти при условие, че кредитополучателят е съгласен да ангажира и някоя китайска фирма и да позволи и китайски работници да участват в тяхното изпълнение. Пример за това е завършеният през 2014 година мост над Дунава в Белград. Строежът струваше 260 милиона евро, които Сърбия взе под формата на кредит от една китайска банка, а китайски работници извършиха строително-монтажните дейности. Така Белград се сдоби с едно съоръжение, от което имаше нужда за облекчаване на пътния трафик в столицата, но основните икономически ползи от проекта извлече Китай. В изследването на ЕБВР се казва, че синдикатите, сдруженията на работодателите и регулационните органи в съответните държави още отсега апелират за това китайските инвестиции в региона да бъдат много по-внимателно наблюдавани. Твърди се също, че средносрочните перспективи за развитие на балканските държави са застрашени от гигантската им зависимост от държавните инвестиции на Китай. ЕС е длъжен да показва повече интерес Рискуват ли Балканите да се превърнат в китайска колония пред вратите на ЕС? Не, това би било пресилено. И с право в изследването се казва, че няма нужда от разпалване на истерия. Европейският съюз и съседните държави от региона страни си остават най-важните партньори на Балканите. Китайските инвестиции и кредити са само едно добре дошло и често пъти смислено допълнение – например в Пирея. Но настъплението на китайците на Балканите показва и нещо друго: ако ЕС не се интересува от региона, ще го изостави в ръцете на други. При това никъде другаде по света ЕС не е възприеман толкова сериозно, колкото между Сараево, Тирана, Белград и Скопие. Ако някъде в света ЕС разполага със силно външнополитическо влияние, което да му позволи да променя нещо - това е именно на Балканите. ЕС само трябва да го пожелае. |
| China's surveillance and recognition system in action https://www.youtube.com/watch?v=4KBbiyj3BNc https://www.techdirt.com/articles/20170630/07045437703/chinas-surveillance-plans-include-600-million-cctv-cameras-nationwide-pervasive-facial-recognition.shtml |
| Китайски фирми пуснаха 820 млн. смартфона за 7 месеца През първите седем месеца на годината китайските фирми са доставили на пазара 1,1 млрд. мобилни устройства, по официални данни на Министерството на промишлеността и информационните технологии на страната, на които се позовава DigiTimes.com. Обявеният резултат е по-голям с 4%, отколкото този за периода януари-юли на миналата година. Обемът на смартфоните, в частност, възлиза на 820,75 млн. броя, или с 3,4% повече спрямо първите 7 месеца на 2016 г. За същия период китайските фирми са произвели 95,34 млн. ноутбука, 46,37 млн. таблета и 25,06 млн. настолни компютъра, бележейки ръстове съответно с 11, 0,2 и 8,2% в трите категории. |
| Многократните опити на Тръмп да насочи партньорите си към двустранни търговски споразумения не срещнаха отговор в Европа, където германският канцлер Ангела Меркел твърдо заяви: "Преговаряме само заедно". Многостранните предупреждения, че от евентуална търговска война ще пострадат всички, не разубедиха Вашингтон да започне процедури, които могат да доведат до налагане на ограничения върху вноса на стомана, алуминиеви продукти и други стоки, основавайки се на разпоредби за защита на националната сигурност от 70-те години. Администрацията влезе в сблъсък и със СТО, а отдръпването на САЩ подтикна към сближаване ЕС, Канада и Китай. Така се стигна до пореден парадокс: комунистически Китай, чиято икономика трудно може да се определи като отворена и либерална, се оказа на предната линия в защитата на световната търговия и глобализацията. |
Пекин е прав за това, че отношенията между Китай и Европа ще бъдат важни, включително за оформянето на геополитиката през следващите десетилетия. Малко вероятно е войнственият изолационизъм на външната политика на Тръмп да оцелее след мандата му, но е разумно да смятаме, че наследниците му в Белия дом ще очертаят по-строги линии около международните ангажименти на САЩ. Затова фокусът на геополитическото внимание ще се измести от държавите по Северния Атлантически океан към това, което покойният Збигнев Бжежински веднъж нарече „аксиалния суперконтинент“ Евразия. Това е огромното пространство, над което Китай би искал да властва през втората половина на 21-и век. ЕС има избор: може да бъде в ролята на молещ се, партньор или пречка. Европа е богата, технологично развита и с отлично образование. „Новият път на коприната“ е оферта, на която не може да откаже. Но най-малкото тя може да наложи свои собствени условия в отношенията. Ако Китай иска връзка, той трябва да отвори икономиката си; ако иска инвестиционен партньор, трябва да следи европейските стандарти и норми. Всичко, което се изисква от страните членки на ЕС, е малко увереност и споделена решителност. Европа понесе удари, признава Стивънс. Възходът на Китай бе подсилен от безпорядъка на Запада. Геополитиката обаче е дълга игра. До неотдавна САЩ се самоопределяха за незаменима суперсила. Пекин не е имунизиран срещу подобно високомерие. Китай може да стои пред портите, но Европа не трябва да се чувства длъжна да му се кланя. |