Отиди на страница:
Остави плочата, тя е ясна. КАжи кой го хрантути тоя, че ми се  вече. Че и пъпешът ръси биср след бисер. ААааааарррррхххххх! |
И сега се осведомявам за битието на Салах...Та ме отпусна нервата Статистиката му ф Рома е впечатляваща. Ще видим как ще е на подготовката. |
| Надявам се да пасне... Славче, дай интифа къде да се видим в "най-добрия град" и ще ти обясня. Тук е някакси нескромно |
Надявам се да пасне... ще пасне, къде ще ходи. Той щеше да е наш играч още при Брендан, но оня циганин Мауриньо ни надцака и го купи да го държи на пейката. |
Мразим Моу !  YNWA ! Hope !Славче, слава Богу че не си обект на работата ми ! Трябва доста да работиш (учиш), имайки ИЗНАВЪВпредвид че си уманитарче |
| Хареса ми статията! Смятам, че има няколко принципни неща които всички биха приели: 1. Тези които не могат (или не искат) да се справят, трябва да получават минимум помощ - колкото да не умрат от глад. (По-точни данни може да се вземат от пенсионерите с минимална пенсия). Никоя държава не трябва да позволява неин гражданин* да умре (буквално) от глад. 2. Необразованите, ниско-квалифицираните трябва да работят колкото могат, но да има минимална ставка - поне 2 пъти повече от колкото получава първата група. В никоя държава не трябва да има работещ гражданин*, който да гладува. Ако не става за дадена работа, работодателя може да го освободи (но, не да му плаща по-малко от минимума), а той ще търси работа другаде, със гарантирана минимална заплата. Ако никъде не става, преминава в първата група. 3. Вместо да се замислят нови атомни централи, 'хъбове' и стадиони, първо трябва да се спазят горните два принципа. А, Картаген отдавна е разрушен!  * - За чуждите граждани да се грижат техните държави, или ИДИЛ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Мурано |
| Тази статия, а за съжаление и част от коментарите под нея, показват че обществото ни не живее в 2017 ами някъде около 1917. За автора  |
Браво, Сула! Ако правиш партия или референдум - пиши ме заместник.   | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: protor |
Авторите на тези идеи вярват (или твърдят, че вярват), че ако даваш на някого пари ей така и то в размер, в който да не умре от глад, този човек ще се мотивира да започне непривлекателна работа (?!) или пък ще основе собствена фирма (?!?!?!). За толкова ли елементарни ни мислиш?  Когато някой си е останал на нивото на простата елементарна формална логика, тоест за когото диалектиката е мръсна дума и се смята за много по умен от Хегел, логично е да стигне само до този извод. Обаче диалектиката вижда нещата и от другата страна. Че авторите на тези идеи вярват, че ако даваш на някого пари ей така и то в размер, в който да не умре от глад, бизнесмените няма да могат да го наемат за жълти стотинки. Тези бизнесмени ще бъдат мотивирани, вместо да си харчат парите за луксозни возила, яхти и други ненужни на обществото екстри, да инвестират тези пари в модерни технологии, автоматика и роботизация или да плащат по високи заплати. |
Че авторите на тези идеи вярват, че ако даваш на някого пари ей така и то в размер, в който да не умре от глад, бизнесмените няма да могат да го наемат за жълти стотинки. Тая функция не я ли изпълнява минималната работна заплата? Защото и една стотинка помощ да не получава, чорбаджията изедник пак не може да го наеме за жълти стотинки. |
Защото и една стотинка помощ да не получава, чорбаджията изедник пак не може да го наеме за жълти стотинки. На теория е така, но на практика можеш да заобиколиш закона. Гладния можеш да го наемеш за жълти стотинки, за сития са нужни повече усилия. Но по важната цел е да бъде принуден бизнеса, да увеличава производителността на труда. А за тази цел, увеличението на минималната заплата също върши работа. Но ББД е още по сигурно и по надежно средство за постигане на тези цели, за разлика от минималната заплата. Но по принцип и двете средства си имат своите предимства и недостатъци. Затова е добре да се използват заедно.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Engels |
Ако обществото види, че някой не може да отглежда децата си, започва да му плаща, за да ги отглежда. В резултат на това въпросният родител започва да ражда още повече деца, които не може да отглежда, за да му се плаща да ги отглежда. Има елементарно решение. Когато някой не може да отглежда децата си обществото трябва да му ги отнеме и даде за осиновяване. Вече се виждат отличните резултати от осиновяването на ромски деца в САЩ и други държави. Няма и помен от ромския манталитет, който видимо се предава чрез възпитание. Защото доста деца осиновени от роми, въпреки външния си вид са с ромски манталитет. Пък и ромчетата в САЩ се ценят доста повече от афроамериканчетата. Да не говорим какви приходи са за държавата с които могат да се решават доста други социални проблеми. |
| Да осигуриш ББД или социална помощ на едно семейство с финансови затруднения за да отгледат едно дете е хуманно. Но да ги поощряваш със социални помощи (ББД слава богу няма такъв дефект, ако се дава само от пълнолетни) да раждат по няколко деца си е малоумно. Най малкото защото свалят общия генетичен потенциал на държавата и я обричат на залязване. |
Работа има за всички. От всеки се иска само да учи и да се квалифицира, когато му е времето. Нека всички покрият задължителните в държавата образователни стандарти, пък да видим тогава колко ще е голяма пропастта, която зее между "бедни" и "богати". Да ти имам наивността, породена от елементарната ти формална логика. Да видим какво казват по въпроса тези, които са чели внимателно Хегел. За метафизика (който владее само формална логика) нещата и техните мисловни отражения, тоест понятията, са изолирани, неизменни, застинали, веднъж завинаги дадени предмети, които трябва да бъдат изследвани само един след друг и независимо един от друг. Метафизикът мисли само чрез неопосредствувани противоположности; неговата реч се състои от: "Да-да, не-не, всичко друго е от Лукавия". За него нещото или съществува, или не съществува: нещото не може да бъде то самото и същевременно нещо друго. Положителното и отрицателното се изключват абсолютно едно друго; причината и следствието се намират също така в неизменна противоположност помежду си. Този начин на пръв поглед ни се струва съвсем приемлив, защото е присъщ на така наречения здрав човешки разсъдък. Но здравия човешки разсъдък, колкото и почтен спътник да е той в домашната обстановка, между четирите стени, преживява най-чудни приключения, щом дръзне да излезе на широкия простор на изследването. Метафизическия начин на мислене, макар и да е оправдан и дори необходим в известни области, повече или по малко обширни в зависимост от характера на предмета, рано или късно достига до предели,отвъд които той става едностранчив, ограничен, абстрактен и се заплита в неразрешими противоречия, тъй като поради отделните неща той не вижда тяхната взаимна връзка, поради тяхното битие - тяхното възникване и изчезване, поради техния покой забравя тяхното движение, поради дърветата не вижда гората. |