Отиди на страница:
| Справедливост е някои да получават 5 пъти повече от останалите, ако са някакви изключителни индивиди. С изключителен принос! Но иначе всеки работещ трябва да получава достатъчно, за да си плати храната и сметките и да отгледа прилично поне две деца! Но не и в Бг?????? Как точно ще накарате циганите да учат и да работят като няма работни места и за квалифицираните българи бе?! Разбира се, че правителството лъже, че безработицата е под 10%, но пък заетостта е към 60%?! Демек: те броят само регистрираните, които са на помощи още. Но те са съкратени от работа. Трайно безработните не получават нищо, освен с голям зор някаква еднократна помощ. А повечето работещи са бедни. Да, доходите на книга се увеличават, но през това време колко скочиха разходите на хората?! Всеки тарикат и мошеник може да си докара по-голям доход, а работещия на полето, на строежа, часове на крак в заведението или в магазина не може. Това справедливо ли е? Не, няма срамен труд. И този не е недостоен! Няма никаква причина да се плаща нищожно, след като е необходим и то много повече от шашмите на някои умници. Всеки да си направил фирма? Що за безумие? От това читава икономика няма да излезе никога. Бизнесмен се става с идеи, капацитет, качества, не, защото си останал без работа. Скрита безработица и затъване в блатото. Така хем няма да изкарваш достатъчно, хем ще дължиш на държавата нещо. Вместо тя да ти помага. Абсолютно погрешен модел! Трябва да има по-мощен бизнес, който да има пазари и печалби и да плаща достатъчно на наетите. Другото са мъки и простотии. |
| Българина беше ограбен от пладнешки разбойници второ и трето поколение , веднъж възседнат лесно се доограбва . Спасението май пак ще дойде отвън ! Поради престараването на грабителите - една типично българска черта . |
Как точно ще накарате циганите да учат и да работят като няма работни места и за квалифицираните българи бе?!   И няма как да има, защото сега всеки гимназист е приет в университет, а тези, които го завършат, вече се изживяват като квалифицирани. Ама не са. Пък за циганите има най - много работа. |
като няма работни места и за квалифицираните българи бе?! Работни места има колкото щеш. Няма високоплатени работни места за всички МБА-та, наплодени от провинциалните менте-ВУЗ. |
Социалното подпомагане е право, а образованието и квалификацията са задължение Абе я си върнете соца(ако може без бацките и цецките). Какво се правите на либерали и консерватори и от време на време православни евроатлантици? Прочее , не знам за Картаген, но "който не работи не трябва да яде". Само не знам това лява или дясна идеология е и евроатлантическа или евразийска ценност. |
Ако обществото види, че някой не може да отглежда децата си, започва да му плаща, за да ги отглежда. В резултат на това въпросният родител започва да ражда още повече деца, които не може да отглежда, за да му се плаща да ги отглежда. Не сме го измислили ние! Ето бащата на Майор Майор... Беше фермер с дълги ръце и крака, богобоязлив, свободолюбив, хрисим, непреклонен индивидуалист, който смяташе, че да се дават федерални субсидии на когото и да било освен на фермери, е прикрит социализъм. Той проповядваше пестеливост и упорит труд и осъждаше неморалните жени, които му отказваха. Негов специалитет беше люцерната и за него бе много изгодно да не отглежда люцерна. Държавата му плащаше добре за всеки бушел непроизведена люцерна. Колкото повече люцерна не произвеждаше, толкова повече пари му даваше държавата; и той разходваше всеки петак, спечелен без труд, за да купува още земя и да увеличава количеството непроизведена люцерна. Бащата на Майор Майор работеше без почивка, за да не произвежда люцерна. През дългите зимни вечери той си седеше вкъщи и не кърпеше хамути; изскачаше от леглото си, щом пукнеше пладне, само за да се увери, че никаква домакинска работа не е свършена. Влагаше мъдро парите си в земя и скоро вече не отглеждаше повече люцерна, отколкото който и да е друг фермер в окръга. Съседите се обръщаха към него за съвет по всякакви въпроси, тъй като той бе спечелил много пари и следователно беше мъдър човек. А иначе съм съгласен с г-н Сула, но съм против разрушенията, даже на Картаген! За трети път!  Сула, да не сме от ИДИЛ! След III-та картагенска (пуническа) война – 146г.пр.Хр. Картаген бил разрушен. Въпреки всичко римляните построили града отново, и той се превърнал в един от трите най – важни града в империята. Картаген запазил позиция си на важен град до мюсюлманското завоевание, когато града бил разрушен за втори път.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пенчо бре |
| За да се елиминира "циганския" фактор ще трябва да се изледва съотношението 20% най-богати българи срещу 20 % най-бедни работещи българи. Тогава вече ще стне ясно, че българската обществена тъкан е раздрана на парчета... |
Сула, прав си!  Плащайки на необразованите, не искащите да се образоват ние, образованите, искащите да се образоват способстваме за възпроизвеждане нищета. И тя, нищетата влиза в една спирала от която няма измъкване. Ще припомня един свой предишен пост относно пролетарията: Първото значение на пролетарият (proletarius) — «произвеждащ потомство» (от лат. «proles» — «pro + alo» — «за + отглеждане, възпитаване». |
А е трябвало да четеш повече. Пак съвети ли ми даваш? Какво да чета, а? Я да видим ти, съветнико по четенето, какво си прочел и какво си ... написал.  ... А! и когато "левичарски настроеният" Firmin реши да чете нещо от десни анализатори, чете неща като това тук http://ime.bg/var/images/Bednost_bg_16_IME.pdf http://ime.bg/bg/articles/kakvo-se-krie-zad-novite-danni-za-bednostta-1/ Щото тези момчета поне разбират за какво пишат.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Firmin |
Пак съвети ли ми даваш? Търсиш си го. Бързаш да се изцепиш самодоволно и се налага да бъдеш посъветван. |
| Проблемът с циганите възникна по време на демокрацията. Останаха без работа, новите поколения са необразовани и се стига до парадокса: за да работи му трябва образование, за да има образование трябва да има работа за родителите. Няма точна статистика колко са циганите на социална издръжка. Безработните са около 300 хиляди. Всичkите ли са безработни са цигани, а ако не са регистрирани как получават помощи. |
| http://www1.znam.bg/zmonres/edu/etika%20i%20pravo/razdel6/urok1/text4.html малцинствените права са наложени като форма на положителна дискриминация. Доколкото смятам че всяка дискриминация е антидемократична и разрушителна за съвременната държава , то имам сериозни съмнения дали трябва да са в списъка, Прилагам горното като пътеводител в псевдоинтелектуалният тюрлюгювеч писан за хонорар и да се хареса на тълпата. |
А, няма да се хабя. Е, знаех си аз. Лишен от твоята висока експертиза, ще да се задоволя, види се, сал с екипа на ... ИПИ. |
| Проблемът е фундаментален. Равновесието между труд и капитал в икономиката е драстично нарушено в целият свят. В стоките и услугите делът на капитала все повече нараства, а този на труда намалява. Като следствие се увеличава социалното неравенство. Тези които владеят капитал вземат все по голям дял от печалбата, а влагащите труд все по малък. Едните стават все по богати, другите се превръщат в прекариат. И понеже пенсионните и социалните системи разчитат на приходи от влагащите труд, а не от влагащите капитал, нещата отиват у киреча.  А масираната роботизация дори още не е започнала. |
ще да се задоволя, види се, сал с екипа на ... ИПИ. Пожелавам ти приятно и ползотворно задоволяване !  |
Проблемът е фундаментален. Така е. Но на национално и, което хич не е за пренебрегване, на регионално ниво, се проявява през "филтрите" на националната и регионална специфика. Щото, освен фундаментален, проблемът е и отчетливо комплексен, сложен, и комплициран, усложнен. Ум да ти зайде  В условията на увеличаваща се заетост и изпреварващ ръст на трудовите доходи спрямо този на пенсионните и социалните плащания през 2015 г. би следвало да очакваме различна динамика, а именно: увеличаване на броя на заетите и доходите на техните домакинства, водещо до повишаване на медианния доход и съответно – линията на бедност. Напълно възможно е подобни тенденции да доведат до ръст на относителния дял на бедното население, особено сред пенсионерите и лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност. Този опростен вариант на икономически анализ може да срещне подкрепа във всички представителни изследвания на НСИ за ситуацията през 2015 г. Едновременен спад на линията на бедност и ръст на относителния дял на бедното население, обаче, подсказва че е възможно статистиката да е подценявала доходното неравенство в обществото в предишни периоди, както и че промяната в извадката оказва влияние върху крайния резултат. С други думи, от новите данни на НСИ разбираме, че бедните може би са повече, отколкото сме предполагали, но няма как със сигурност да знаем дали техният дял се увеличава или намалява, поне не преди излизането на резултатите от EU-SILC 2017. Всякакви спекулации на тема “растяща бедност” са крайно прибързани, макар и разбираеми предвид последните изнесени данни и сложността на разглежданата материя. Независимо от методолотическите промени, основните зависимости между бедността и определящите я фактори остават в сила: Основният фактор за попадане в бедност е заетостта, като вероятността едно безработно лице да е бедно е 5 пъти по-висока от тази при заетите; Бедни са 68,8% от лицата с начално или по-ниско образование, като разликите между отделните етнически групи не са големи: 65,4% при българите, 54,6% при турците и 78,5% при ромите; С покачване на нивото на образование рискът от бедност намалява значително, като при лицата със средно образование той е съответно 9,6% при българите, 19,3% при турците и 35,7% при ромите; Основните рискови групи са многодетните семейства (70,5% риск от бедност), самотните родители със зависими деца (47,4%) и самотните пенсионери (44,2%); Относителният дял на населението, живеещи с материални лишения, който е друг от ключовите индикатори за наличие на бедност, намалява от 34,2% на 31,9%. Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/kakvo-se-krie-zad-novite-danni-za-bednostta-1/#ixzz4kuZu2LyP Айде да вземем демографския филтър. Грубо наложен, какво показва той. Застаряване на населението, отрицателен прираст. Обаче ... Разбит по етнически групи, този фактор/филтър има своите компликации. В най-прост изказ положението е такова - от едната страна на житейската крива са многото бедни ромски деца - отглеждани в многодетните семейства, от другата страна са многото бедни български старци - самотни пенсионери. Един от основните фактори, поставен във фокуса на причините за бедността е ... образованието (друг филтър, наложен върху демографския). Както се казва, "това, което не знаеш, много ти пречи, това, което знаеш, никак не ти помага" Липсата на образование е, което ще пречи на ромските деца и в бъдеще, а наличието на образование няма да помогне на самотните старци пред лицето на бедността. Ромските деца в многодетни семейства предстои да се сблъскват с това, което обозначаваме с термина "образователна бедност". Това е част, но далеч не цялото, от един съществен аспект на проблема с бедността - вътрешните съотношения. Степента на засягане на специфични социални групи от бедност. Ако , например, засегнати от бедност са социални групи, на които обществото разчита за устойчивото си развитие и просперитет, може да се окаже, че независимо от относително ниския им дял, неблагоприятният ефект е съществен. Да речем, феноменът "работещи бедни". И по най-завишени оценки, не повече от 10%. Обаче, питаме се, можем ли в тази ситуация да си позволим 10% от работещите да са бедни? А тези, които се определят като страдащи от материални лишения? Те колко са? Защо това е съществено ли? Ами защото, при общия пазар на труд, който ЕС представлява, разполагащите единствено с труда си имат интерес да го продадат по места, където в замяна ще получат възнаграждение, изваждащо ги от групата на търпящите лишения или пък от тази на "работещи бедни" в най-бедната страна ЕС. Така ефектите на неравенството и бедността за местните общности се оказват съществени при разширения контекст и възможности. И това както на национално, така и на регионално и местно ниво. По места ние интензивно вървим към създаване на ... възрастови гета, в добавка към етническите. Нима малките ни населени места не са вече гета на самотните пенсионери? Младите мигрират към общинските и областните центрове и главно - в чужбина, загърбвайки мизерията и липсата на перспектива срещу надеждата за труд, гарантиращ ги срещу материалните лишения, възможности за децата, колкото ги имат, да получат по-добро образование, медицински и културни услуги. Какво става при съжителството на етническите ромски и пенсионерските български гета знаем всички. А всъщност, това са общности с най-високия риск от бедност. В голямата си част социалните системи и общности в страната са поставени в брутално задкритични състояния. В тези състояния разбиранията ни за "малко" и "много" , идещи от здравия смисъл, вече не вършат работа. Ние всички вече сме камъчета, които могат да срутят ... планини. А това е сложно. В тези състояния системите се характеризират с качествено ново ниво на неопределеност и сложност. Те са изчерпали ресурсите си за възстановяване и съпротива на негативните тенденции, оттук нататък ефектите ще са бързи и опустошителни, катастрофични. |
| И Енгелс, и Фърмин забиха в полето на философията и логиката. А проблема е на битово ниво. Социалното подпомагане е право, а образованието и квалификацията са задължение. Права се ползват при изпълнени задължения. Когато някой докаже, че е направил всичко, което е могъл, за да се впише в общата картина и да работи за обществото наравно с другите, но въпреки това не успява да се конкурира - тогава да заповяда, всеки ще откъсне от залъка си за него. Обаче някой да му дава от онова, което е изработил и спечелил за семейството си в името на пропастта, която зее между тях, а пък "социално слабият" хитро да потрива ръце - това едва ли би се толерирало дълго. |