Аз измервам успеха си, чрез успеха на моите тийнейджъри. То има връзка между двете. Ма щом си се отчел със смартфоните и таблетите - твоя работа.Не ме съблазнява личния успех. Щом тийнеджърите са по-горди със смартфоните си, а не с личния успех на родителя си - кво има да споделяме? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: hamel |
Ма щом си се отчел със смартфоните и таблетите - твоя работа. Представи си нямам смартфон, нито акаунт в социалните мрежи. Таблет имам, защото е удобен за четене. Иначе смартфоните са полезно нещо, финансират развитието на цифровите технологии. Ако тази индустрия разчиташе само на притежателите на компютри, нямаше да има развитие. А сега масата от народа е впрегната чрез смартфоните да финансира развитието на цифровите технологии. Дори и циганите, които никога не биха си купили компютър. |
Ох, боже! Баси простотиите! Съжалявам, не ти казвам да си ги сравняваме - ще се оцъклиш. Просто - в канавката. То бива простащина, ма тва е извън пътя. Ай друм! Ндаа... щом стане дума за "хладилниците" , всички изведнъж ставате идейни, духовно извисени, и гледащи ут виското на своите духовни простори, с презрение на "дребните" човешки въжделения... Обаче, ако разчепкаме "хладилния въпрос", в действителност се оказва, че при сравнение ние - с нашите дребни житейски хладилничета - ще се оцъклим пред препълнените с излишества хладилни камери - покрити с опърпаните и прокъсани камуфлажни черджета на Тартюф |
Между другото една от причините за забавянето на роботизацията е че роботите все още имат основно индустриално приложение. Когато плъзнат подобно на смартфоните, картината рязко ще се промени. Тази графика тук е показателна: http://www.segabg.com/replies.php?id=264458&p=5 |
Когато плъзнат подобно на смартфоните, картината рязко ще се промени. Ноо е трогателно. 40 години след първите бълг. разработки, да ни сфетвате? Я да видим, ний произвеждали ли сме индустрялни роботи и от къф тип? И кога? И къде? |
Основната разлика между мен и много от опонентите ми е че ако на някой не му се работи, аз предпочитам да го заместим с робот. А на тези които не искат да бачкат, да им осигурим ББД. Но те държат всички да работят и да се превъзпитават чрез труда. |
Преди време една майка на един от нашите тийнейджъри, ми каза че копая на чужда нива. Ще видим след време чия ще е нивата, помислих си аз. |
40 години след първите бълг. разработки, да ни сфетвате? Я да видим, ний произвеждали ли сме индустрялни роботи и от къф тип? И кога? И къде? С изключение на Робко 01, проектиран за работа с „ИМКО-1“ другите си бяха индустриални роботи. А както вече споменах, без масовото им навлизане в бита подобно на смартфоните, полза няма. Една CNC машина е много по полезна от един 3D принтер, но развитие ще получат 3D принтерите, заради масовия пазар. Да преустроиш CNC машина в 3D принтер е елементарно. Обратното е почти мисия невъзможна. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
Engels 11 Юли 2017 15:01 Имаш въпроси. Достатъчно много мнения си пуснал във форума. При нужда, ако ги прегледам, мога да намеря отговор на почти всеки въпрос, без да те занимавам лично. |
Я да видим, ний произвеждали ли сме индустрялни роботи и от къф тип? И кога? И къде? Kолкото Правец беше български компютър, толкова и индустриалните ни роботи. |
Природата, този Велик Конструктор, извършва своите експерименти от милиарди години, като произвежда от веднъж дадения материал (но и това е под въпрос… всичко възможно. Човекът, син на майката Природа и бащата Случайност, наблюдавайки тази неуморна дейност, поставя от векове въпроси за смисъла на онова космическо, възможно най-сериозно — защото е окончателно — забавление. Вероятно — напразно, ако възнамерява завинаги да остане в ролята на питащ. Друг е въпросът, ако той започне сам да си отговаря, изтръгвайки от Природата нейните сложни тайни и започвайки да сътворява по свой образ и подобие Технологичната Еволюция. |
Kолкото Правец беше български компютър, толкова и индустриалните ни роботи. И кво разбираш от едното и от другото? Нищо. Голяма кръгла и леееко овална нула. |
Конструкторският метод на технологичната еволюция е съвършено различен. Образно казано, Природата е трябвало да заложи в биологичния градивен материал всички реализирали се по-късно потенциални възможности, докато човекът е начевал своите технологии и ги е изоставял, за да премине към нови; имайки относителна свобода при избора на градивния материал, разполагайки с високите и ниските температури, с металите и минералите, с газообразните, твърдите и течните тела, на пръв поглед той е притежавал повече възможности от Еволюцията, която, обречена завинаги да използува само веднъж даденото й: хладните водни разтвори, лепкавите многомолекулни съединения, сравнително малкия брой елементи, срещащи се в археозоичните морета и океани, е изстискала от толкова ограничения начален състав, безскрупулно всичко възможно. В крайна сметка „технологията“ на живата материя превъзхожда днес нашата, човешката, инженерната, подкрепяна от всички ресурси на колективно придобитите теоретични познания. С други думи казано, универсалността на нашите технологии е минимална. Досега техническата еволюция се е движила сякаш в посока, обратна на биологичната, произвеждайки предимно тясно специализирани устройства. Първообразът на повечето оръдия на труда е била човешката ръка, при всеки конкретен случай — само един неин жест или едно нейно движение: клещите, свредлото, чукчето имитират, както следва: сгънати един до друг пръсти, един изправен пръст, въртян по надлъжната ос благодарение на движението на китката и лакътната става, и накрая — юмрукът. Така наречените универсални стругове са по принцип също тясно специализирани съоръжения, дори заводите автомати, които сега се създават, са лишени от пластичността на поведението на простите живи организми. Изглежда, възможностите за универсалност се крият в по-нататъшното развитие на теорията на самоорганизиращите се, способни на приспособително самопрограмиране, системи и, естествено, тяхната функционална прилика със самия човек не е случайна. Но в края на този път не стои, както някои смятат, „повтарянето“ на конструкцията на човека и другите живи организми в електрическата машинария на цифровите устройства. Сега-засега технологията на живота ни изпреварва с голяма дистанция. Трябва да я догоним, но не за да копираме безсмислено нейните постижения, а за да продължим още по-далече от границата, до която стига нейното само привидно непостижимо превъзходство. |
Конструкторският метод на технологичната еволюция е съвършено различен. Конструкторският метод(каквото и да значи това) предполага някаква цел и функция на конструирания обект и условия, на които обектът да отговаря/издържа при изпълнението на целта си. Не съм сигурен ква точно е целта на човека, но ако той продължава да влошава условията, при които функционира, не съм оптимист за постигането ѝ. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
Kолкото Правец беше български компютър, толкова и индустриалните ни роботи. И кво разбираш от едното и от другото? Нищо. Голяма кръгла и леееко овална нула. Kато изключим че първият ми компютър беше Правец 8Д, копие на френския Орик. И че вторият беше Правец 8C (струва ми 1000 лева ) който беше копие на Епъл 2. И това че първия асемблер който научих беше на Z80, а втория на 6502, друго сериозно вземане даване с компютрите от онова време съм нямал. Пропуснах Роботроните в ГДР, но това не е съществено. |
Ти ли си на афтор на сия концепция? Не си. Но плагиатстваш - ай бегай, крадльо. Станислав Лем. Ще кой ти е казал че съм аз. Лем ми е любимия футуролог. Още в далечната 1964 година е осъзнал неща, които някои трудно осъзнават дори днес. И то при цялото днешно развитие на технологиите. |
И че вторият беше Правец 8C (струва ми 1000 лева ) който беше копие на Епъл 2. И ко? Колко марки дизелови двигатели има по света? Примерно. Или бензинови? Уфф! Писна ми от пубертети | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |