Още нещо по въпроса 'що е изкуство'
Отиди на страница:
| >>><<< Ще отбележа, че не си схванал основната, червената * нишка в моята творба - нейната екстроверност, изразяваща се в преразпределение на пространстото чрез различните конфигурации на бурканчетата, а не на тяхното съдържание.Както и да е. Виждам, че първоначалното ми желание да се съпостави кое е по-изкуство - паметникът пред НДК или монументите на Phyllida Barlow, остана някак незабелязано. Жалко Който трябва е отбелязал, не се тюхкай! Все пак, мое лично мнение е, че бурканите си имат свой живот**, като част от пространството, а всички заедно живеят в братско единение, както пространствата в първата показана тука творба. Знам, че колегите на щерката - куратори, ще измислят още куп дитирамби за подреждането на твоите буркани и току виж, праснали те с некой Нобел! Те от това живеят пидьорасите му... и ще ти кажат и докАЖАТ, че царя не е гол - просто това е облеклото на аристоктрата - нудист от 16 век, което отново идва на мода, зацикляйки вечния кръг на изкуството и живота. ** ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ СЪМ ГИ ОПИТВАЛ, НО И ПЕТОХУЙНИКА НЕ СЪМ ЛИЗВАЛ... |
На кого му харесват "бомбирали" буркани? На тези, които познават изкуството да се вари ракия. Глупости. От 'бомбирали' буркани ракия не се вари, защото става кисела, колкото и да ѝ слагаш сода бикарбонат. |
НО И ПЕТОХУЙНИКА НЕ СЪМ ЛИЗВАЛ... Някак мимоходом бе отсвирен въпросът кое му е лошото на тои паметник, че да го наричаш така. 1300 години българска държава, що ли ? Или е 'неправилно' изкуство ? Предполагам, че е умствена убогост. |
| има око за детайла момчето... http://www.youtube.com/watch?v=gMxxodwBEj8 |
Някак мимоходом бе отсвирен въпросът кое му е лошото на тои паметник, че да го наричаш така. 1300 години българска държава, що ли ? Или е 'неправилно' изкуство ? Начи, изкуството затова е изкуство, защото няма правила кой как да го възприема. Освен в едни тоталитарни държави, които именно защото са тоталитарни, упражняват тотален контрол, включително и върху изкуството и определят кое е правилно и кое - не. При досег с произведение на изкуството на един му харесва, на друг - не, един се възторгва, друг е отвратен. Има произведения на изкуството, кито с векове предизвикват възторг у много хора - те стават класика. Има и такива, които масово не се харесват. Ся, аз съм си казвал, че любимото ми изкуство е класическата музика и по-специално операта. Оставяме настрана случаите, когато някой не може да си изпее и изсвири нотите - там е ясно. Но има много случаи, когато двама певци си изпяват правилно всички ноти и единият те оставя безразличен, а другият предизвиква възторг. И не може да се обясни защо е така. Та ако се върнем към паметника. Безспорно, това е изкуство. Безспорно е посветен на 1300 години България. Обаче за мен е калпаво изкуство, което не предизвиква у мен никакъв възторг, дори не ми харесва, не ми и навява никакви идеи за 1300 годишната история на България. И както излиза, дори и покрай популярния му прякор, такова отношение е масово. |
| @Manrico 15 Юли 2017 11:20 „Някак мимоходом бе отсвирен въпросът кое му е лошото на тои паметник, че да го наричаш така. 1300 години българска държава, що ли ? Или е 'неправилно' изкуство ?“ Начи, изкуството затова е изкуство, защото няма правила кой как да го възприема. Освен в едни тоталитарни държави, които именно защото са тоталитарни, упражняват тотален контрол, включително и върху изкуството и определят кое е правилно и кое - не. Обсесията не прощава. Бихте ли се разпростряли по-аргументирано върху правилата на тоталитарните държави, определящи как трябва да се възприема изкуството. Не как да се прави, а как да се възприема. |
Ето ви изкуство на възможностите, а изборът е ваш как ще го приемете. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Новачка |
Бихте ли се разпростряли по-аргументирано върху правилата на тоталитарните държави, определящи как трябва да се възприема изкуството. Млад поет през комунизма написал стихотворение и го занесъл за одобрение. Чете служителят: "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта..." и коментира: - Така,много добре, за един млад поет като вас. Засегнали сте любовната тематика, но не сте засегнали трудова тематика. И върнал поета. Идва поета след известно време пак. "Аз почуках, тя отвари и така започна любовта. Под прозореца двама работници копаеха канал." Служителят отново с неголямо одобрение прочел стихотворението и казал: - Добре, момче, засегнал си любовна тематика, трудова тематика, но я няма партийната тематика. И върнал поета отново. Връща се поета след време с преработеното стихотворение и чете: - "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта. Под прозореца двама работници с червени потници копаеха канал." - Добре! - казал служителят - Засегнал си любовна тематика, трудова тематика, партийна тематика, но го няма най-важното: Вярата в утрешния ден. И отново го върнал. След време поета идва отново и представя стихотворението си: - "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта. Под прозореца двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време Киро хвърли лопатата и каза: - Еб*л съм му майката, и утре е ден!" |
Новачка 15 Юли 2017 11:44 Мнения: 39 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Ето ви изкуство на възможностите, а изборът е ваш как ще го приемете. тоя фалически шиш доле у лево требе да се мултиплицира и развие според каноните на сйур-реализъма:   | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Delius |
| @Yankov 15 Юли 2017 11:58 „Бихте ли се разпростряли по-аргументирано върху правилата на тоталитарните държави, определящи как трябва да се възприема изкуството.“ Млад поет през комунизма написал стихотворение и го занесъл за одобрение. Чете служителят: "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта..." и коментира: Благодаря, но това няма отношение към въпроса, който съм задал. Обърнете внимание, че става дума за правила за възприемане на изкуството, а не за неговото създаване. |
Manrico 15 Юли 2017 11:20 Мнения: 30,307 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Някак мимоходом бе отсвирен въпросът кое му е лошото на тои паметник, че да го наричаш така. 1300 години българска държава, що ли ? Или е 'неправилно' изкуство ? Начи, изкуството затова е изкуство, защото няма правила кой как да го възприема. Освен в едни тоталитарни държави, които именно защото са тоталитарни, упражняват тотален контрол, включително и върху изкуството и определят кое е правилно и кое - не. Ммммм.... как да кажа, през последните 28 години в България именно представителите на не-тоталитаризма с пяна на уста ни обясняват кое било неравилно и трябва да бъде съборено. В коментарите по темата видях само един намек, че паметникът пред НДК е неправилен (или беше ненормален ? ) - Вашият. Та ако се върнем към паметника. Безспорно, това е изкуство. Безспорно е посветен на 1300 години България. Обаче за мен е калпаво изкуство, което не предизвиква у мен никакъв възторг, дори не ми харесва, не ми и навява никакви идеи за 1300 годишната история на България. И както излиза, дори и покрай популярния му прякор, такова отношение е масово. Можете ли да кажете - с ръка на сърцето - защо не Ви харесва ? От чисто естетски пристрастия, поради които аз, например, не харесвам оперното пеене, или все пак не Ви дава покой мисълта, че е строен по идея на покойната Людмила ? Злоупотребявате и с ужким наложилото се прозвище - да, има такова, но то е популярно сред сравнително ограничения кръг на яростните анти-БСП, към който очевидно принадлежите. (NB - става дума именно за анти-БеСеПари, не за антикомунисти. ) За да бъда коректен - на мен лично паметникът не ми харесва, по чисто есететски критерии, по които не харесвам и камарите с палети и строшени столове от снимките в началото. Бих предпочел 1300-годишнината на България да бе ознаменувана със скулптурна група, която би могла да се интегрира с военните паметни плочи. Мисля, че е разрушен до необратимо състояние и окончателното му събаряне е единственото добро решение. |
Ммммм.... как да кажа, през последните 28 години в България именно представителите на не-тоталитаризма с пяна на уста ни обясняват кое било неравилно и трябва да бъде съборено. Да се изказва мнение кое трябва да се събори и кое - не, е именно проява на свобода. Както е проява на свобода всеки да може да си твори свободно, а не някакъв комитет или партиен секретар да казва какво може и какво не. Всеки може да направи и да изложи каквато си иска скулптура - да не се бърка тази свобода с измислено задължение на някой друг, в частност държавата, да му финансира или да му изложи творчеството. Можете ли да кажете - с ръка на сърцето - защо не Ви харесва ? Не, не мога. Казах вече по-горе, не може (или поне аз не мога) да се обясни възприятието на изкуството. Не мога например да кажа защо не ми харесва как сър Саймън Ратъл дирижира Вагнер. Голям, признат, световноизвестен диригент, музиката я има, но на мен не ми харесва. Докато същата музика, дирижирана от Петер Шнайдер, ме възторгва. |
Да се изказва мнение кое трябва да се събори и кое - не, е именно проява на свобода. Може да се каже, че е така. Но мисълта ми беше, че въвеждането на категории правилно и неправилно изкуство съвсем не е присъщо само на тоталитарните режими. За това, че абсолютна свобода на творческата изява може да има само, ако не е за сметка на обществен ресурс, съм напълно съгласен. Но там възниква един ужасяващ параграф 22 около решаването какво да бъде финансирано с обществени средства. |
въвеждането на категории правилно и неправилно изкуство съвсем не е присъщо само на тоталитарните режими. Въвеждането - не. Налагането със сила или принуда - да - ако не само на тоталитарните, то и на авторитарни и други подобни. |
| А бе, няма пълна свобода. Контролът чрез финансиране, било то от обществени източници или грантове от разни НПО-та, не е ли някаква форма на принуда, все пак ? |
А бе, няма пълна свобода. творческата свобода е ограничена единствено от качествата на избрания материал и инструментите, използвани за неговата обработка. В момента, в който авторът реши повече никога да не го бъзика, обектът излиза извън контрола на създателя си. Оттам-нататък пътищата им се разделят. |
ddantgwyn 15 Юли 2017 13:28 .. Обърнете внимание, че става дума за правила за възприемане на изкуството, "правила за възприемане на изкуството" звучи като Теодицея, почти неразрешим проблем и все пак те съществуват , изкуството не е извън принудите на социалното общуване от една страна има безброй школи, автори и правила формализиращи създаването на изкуството и неговото възприемане от друга всеки от възприемащите изкуство го прави по собствени правила, също част от принудата, но реализирана през неговия интелект, зрялост и осмеляване когато собствените ни правила за възприемане на изкуството не могат да напуснат валидните норми, оценката ни е дистанцирана , не е обръщане към нас самите и самоанализ ако обаче, успеем да възприемем произведението , като автономен новосъздаден свят, оценката ни е акт на участие , ръководено от собствените ни норми, зрелост, естетически натрупвания, страхове това участие по- често е навлизане в себе си и самоопознаване, отколкото опознаване на изкуството |