Документалистика е.

И не става дума само за очевидни разказвачи като писателите и актьорите. Рекламистите, екскурзоводите и адвокатите също разказват истории. Най-успешните директори по продажби и реклама знаят, че най-ефективните реклами имат истории, които са свързани с техните продукти. Учителите също разбират, че създаването на истории около фактите е особено важно за ученето.

Креативността все още трудно може да се автоматизира, така че насърчаването на растежа чрез икономиката на разказвачите може да компенсира предстоящото автоматизиране на други индустрии. В края на краищата някога сме прекарвали по-голямата част от времето си, за да произвеждаме храна, а сега едва 1% от американското население успява да произведе достатъчно храна за цялата страна. Производството се насочва в същата посока. Разказването на истории може да е следващата индустрия, която да запълни тази празнина.

Всяка голяма промяна в икономиката създава болезнени изкривявания за онези, адаптирани към старите методи, а всяка икономиката ще създаде победители и губещи сред тези, които са добре адаптирани към новото и тези, които не са.

Въпреки това идеята за базирана на истории икономика предлага по-оптимистична визия за бъдещето от тази, която доминираните от роботи антиутопии ни предлагат днес. Притесняваме се за едно все по-насочено към материалното бъдеще, но икономиката на разказвачите предполага, че бъдещето може да е свързано с живот, изпълнен със смисъл, а не просто с повече предмети.