Десетоноемврийският въпрос на въпросите
Отиди на страница:
Ленинец 13 Ное 2017 08:44 Не съм си и мечтал разбиране, ама поне се надявах, че ще прочетеш до края. Е, здраве да е - което е непосилно, непосилно е. Казвам постоянно, че избирателната система е измекярска - и сега и през комунизма. В тази тема съм повторил поне пет пъти. Ма ти си я признавай де (избирателната система) за върха на цивилизацията. А па аз ше продължавам да не забелязвам, кога некой ми акцентира че и днеска били управлявали комунистите, щото 80те %... Не била системата лоша, а матриала бил лош. Е - не мое а сФане тое матриал, че не требва да глсува при избирателна система, при която нищо не избира. Сичкия не мое а сФане, ама едно 80%, май вече са все пак сФанали. |
И, наистина забиваш в казуистика, както преди време бях писал (аз, не той) - навярно си представяш разпределението по равно на общата собственост над БДЖ, например, като право всеки да си нарами по един метър релси ... А ти как си представяш разпределението по равно на общата социалистическа собственост ? Кое е онова "нещо", носител на равното право? Акция, дял, акта за раждане, какво? И кой е субектът на общонародната социалистическа собственост, помниш ли? Казуистика, сър! |
Кое е онова "нещо", носител на равното право? Акция, дял, акта за раждане, какво? Некоя от последните четири цифрички в ЕГНто  |
А ти как си представяш разпределението по равно на общата социалистическа собственост ? Кое е онова "нещо", носител на равното право? Акция, дял, акта за раждане, какво? И кой е субектът на общонародната социалистическа собственост, помниш ли? Представям си го много просто и лесно (ти би могъл също, ако не се бе вторачил в думата) - като общо право на собственост върху нещо, нямащо обособени части. И да не се бърка собствеността с владеенето. По-нататък няма какво да ти обяснявам - сам си стигнал до 'общонародна'. Оставям на теб и Памфуций да си изясните с какво се удостоверява принадлежността към 'суверена'. Струва ми се, че от казуистика преминаваш към заяждане, така че спирам до тук. |
А ти как си представяш разпределението по равно на общата социалистическа собственост ? Кое е онова "нещо", носител на равното право? Акция, дял, акта за раждане, какво? И кой е субектът на общонародната социалистическа собственост, помниш ли? Представям си го много просто и лесно (ти би могъл също, ако не се бе вторачил в думата) - като общо право на собственост върху нещо, нямащо обособени части. И да не се бърка собствеността с владеенето. Отговаряш странно, по цветанцветановски - на въпроса как си представяш разпределението отговаряш като общо право на собственост и то върху нещо, нямащо обособени части, толкоз. Защо намесваш владеенето не става ясно. Мен ако питаш, няма общо и частно право на собственост - голяма каша е в главата ти. Правото на собственост означава призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда с определена вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие върху нея. Правото на владеене е част от правото на собственост (още от римското право е известна класическата триада - право на ползване, право на владеене и право на разпореждане.) Владението, ползването и разпореждането са елементи от съдържанието на правото на собственост. Интересни бяха тези постановки по отношение на "социалистическата собственост" (независимо дали кооперативна, държавна, социалистическа или общонародна .....). Спомням си, че преди 4 десетилетия това беше една от най-мътните и трудно смилаеми теми от обучението по право. Понеже изпадаш в обичайното си състояние, повторно питам - кой беше собственикът на социалистическата собственост, а на държавната, общинската? Ние с теб и всички останали? Как, кога и по какъв начин ние с теб, барабар с всичките 8 милиона по онова време, сме получили "равни права" върху Комбината "Л.И.Брежнев"? И дали сме получили права на собственици? Как и кога родителите ни са получили "равни права" според теб (заедно с целокупното тогавашно население) върху национализираната след 1944 година шоколадова фабрика в София (например). Според мен никак. Помисли, не бързай, метни едно око на ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА, обн. ДВ. бр.92 от 16 Ноември 1951г., последна редакция от 2014 година, надявам се Ганий и Жана също да се намесят в културната дискусия. От кашата със тази социалистическа собственост, дойдоха и батаците непосредствено след 1989 година ама това е друга боза. |
Представям си го много просто и лесно (ти би могъл също, ако не се бе вторачил в думата) - като общо право на собственост върху нещо, нямащо обособени части. И да не се бърка собствеността с владеенето. По-нататък няма какво да ти обяснявам - сам си стигнал до 'общонародна'. Оставям на теб и Памфуций да си изясните с какво се удостоверява принадлежността към 'суверена'. Предполагам, че имаш предвид "идеална част от съсобственост". Ми не е това случаят със държавната, общинска, и на обществените организации собственост. До известна степен касае кооперативната собственост, но толкоз. Освен това собствеността , вкл. идеална част в съсобственост, освен докуменирането и предполага възможност за разпореждане - да я продаваш, залагаш, прехвърляш и прочее. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Памфуций |
проф. дървингов 13 Ное 2017 18:19 От кашата със тази социалистическа собственост, дойдоха и батаците непосредствено след 1989 година ама това е друга боза. Има и каша с частната собственост. Днес. Ти питаш, как е имало обществена собственост. Аз питам, как има частна собственост? Днес. Каша има. И е пълна. Ще дам пример. Имам собствена къща. Имам собствени средства за производство. Системата била гарантирала моята собственост. Но държавата облага собствеността ми или това което съм произвел с данъци. Колко големи? При 100 % от стойността на цялата ми собственост на година, тя конфискува (експроприира) моята собственост за една година. При по-малък процент - тя конфискува собствеността ми в съответната по-малка степен. Освен това конфискацията става и по много други разнообразни начини - банки, воден монопол, монопол над ключови производствени сектори и др. Фактически се получава, че малцинството от надстройката конфискувайки собствеността на мнозинството от базата е обявило че светът е негова частна собственост. Но едно е да обявиш, друго е да контролираш де факто. Имам аз една орехова горичка в едно село на петдесет километра и съм ходил там най-много три пъти. Какво се случва там не зависи от мене. Аз съм бил собственик. Цял живот ме е нямало там. Накрая умирам. Умирам като собственик на нещо, което ми е чуждо. Имало ли е през това време закон човешки, който да я стопанисва тая горичка като съвестен собственик? Не е. А защо държавата, която може да ми конфискува къщата в която живея, не е конфискувала тая фиктивна частна собственост и не се е погрижила на територията на тая горичка да цари законност, а не беззаконие? Защото батакът е пълен. Днес. Т.е. юристите ги нема днес. Територията която са освободили е тяхната фиктивна частна собственост, която ще бъде заета от други. Де факто. Т.е. де факто и де юре, защото накрая ще бъде променен и законът. Това означава, че де факто (с което трябва да се съобрази и де юре), нито частната собственост е абсолютна, нито обществената. Винаги имаш и от двете в някакво съотношение. През комунизма де факто имаше частна собственост именно в рамките на обществената собственост. Днес има обществена собственост именно в рамките на частната собственост. И законът, който действа де факто е описан ето така в Стария завет: "13 На другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер. 14 А Моисеевият тъст(Йотор), като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер? 15 А Моисей отговори на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога. 16 Когато имат дело, идват при мен; и аз съдя между двамата противници и им пояснявам Божиите наредби и закони. 17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро. 18 И ти ще се измъчиш, и този народ, който е с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам. 19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам - и Бог да бъде с тебе. Ти стой между народа и Бога, за да представяш делата пред Бога; 20 и ги поучавай в наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат. 21 Но при това измежду целия народ си избери способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; 22 и те нека съдят народа винаги - всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб." Правилният въпрос за относителността на частната собственост, т.е. първо на частната собственост над собственото работно място, спрямо тия над него би трябвало да гласи: "До колко всяко по-ниско стоящо работно място е подчинено на по-горното?Т.е. колко голяма е неговата частна собственост" И отговорът е "Де факто, колкото са по-малки - толкова с по-малки дела се занимават; колкото са по-големи толкова с по-големи дела се занимават. Ако заемащите работното място де юре са надценени, правният закон го няма, остава само природния - защото властта може да каже "Прави!", но не може да каже "Можи!". " И след това: "А на кого и доколко е подчинено най-горното работно място, т.е. от кого зависи най-голямата частна собственост?" И отговорът е: "На цялото общество, т.е. на сбора от всичките частни собствености." Това е ситуацията на практика. А надстройката може да опитва да управлява всякък - вкл. като пренебрегва природните закони. Ако й се получи на практика - значи природните закони ги нема, а ги има нейните. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: bgman13 |
Словом, видит выход в возврате к "социализму" существовавшему в СССР на базе государственной собственности и наёмного труда . Тому "социализму", который заслуженно критиковал Энгельс, - "социализму" государственному, где все без исключения граждане являются "рабочими, служащими и пенсионерами государства". И, понятное дело, гражданам, полностью зависящим от государства, остаётся его боготворить. Такой "социализм" в силу собственных противоречий был обречен. Несмотря на все свои величественные достижения. И по този повод, кой от трите варианта е най вероятен? Судьба тех, у кого не будет капитала, в мире суперкапитализма туманна: все будет зависеть от этики тех, у кого капитала, напротив, окажется в избытке. Это может быть или вариация на тему коммунизма для всех в лучшем случае (супернеравенство нивелирует само себя — производительные силы общества будут бесконечно велики); или всеобщий безусловный доход в среднем случае (если сработает тормозящее в последнее время налоговое перераспределение сверхдоходов); или сегрегация и создание социальных заповедников-гетто в случае худшем Но за да сте по обективни, не е зле да прочетете цялата статия. Робовладельческий строй Как мы будем жить при суперкапитализме https://www.kommersant.ru/doc/3455179 |