Десетоноемврийският въпрос на въпросите
Отиди на страница:
Патагонец 12 Ное 2017 10:25 А защо не ви избират вас да управлявате? Наследихте послушен носталгичен електорат, какво стана та не си го запазихте? Хората не виждат във вас читава алтернатива. По тая логика, читавата алтернатива трябваше да е в парламента. Но нея я няма там, защото логиката е друга - по тая система, в парламента е винаги по-лошата алтернатива. Сега остана да кажеш, че такъв си е матриала (80%) и не може да си избере по-читавата алтернатива. |
твърдя обаче, че национализираното, кооперираното и секвестираното нещоси след това не се дели по равно, а не както ти твърдиш "тъкмо това бе идеята и същността на национализацията, на колективизацията на селското стопанство, на конфискацията на т.нар. 'едра градска собственост' ". Напротив. Всичко изброено по-горе става обща собственост, над която всички имат равни права. |
| Обща собственост и равни права не означава 'разпределяне по равно', или дет' вика Принца - казуистика. |
Памфуций 12 Ное 2017 11:30 дясно и ляво така и не са белези на имотно положение. Ако говориш за партийните функционери - да. Но по отношение на електоралната маса лявото традиционно защитава интересите на по-бедните прослойки, а дясното - на богатите. Аз говоря за отношението към частната собственост и че собствениците на една нива, на един магазин и на една фабрика имат еднакво отношение към нея, желаят собствеността им да бъде гарантирана. Преходът от социализъм и лична собственост към пазарно стопанство и частна собственост даде възможност на онези, които имаха "по едно скъсано одеалце" да превърнат в собственост значителна част на активите, които преди това управляваха като държавна собственост, Така ти се струва само. Отношението на собствениците на една нива и една банка, може и да изглежда еднакво. Но разликата лъсва, когато тоя с банката вземе единствената нива на тоя с нивата. И тогава желанието на тоя с банката е собствеността му да бъде гарантирана. А на другия желанието му е обратното - да не бъде гарантирана. Когато имаш много собственици с различно количество собственост, запазването на това статукво е възможно само когато болшинството от собствениците са с относително равно богатство. А най-богатите от тях не са с много по-богати. Но когато тия със собствеността са малко, преобладаващото обществено желание няма да бъде в подкрепа на идеята за гарантиране на частната собственост. Т.е. лявото иде и е агресивно. А то иде, защото тия отгоре са некадърни и не знаят как да управляват. Лявото и дясното са белези за имотно състояние. Когато съвкупното общество извършва организирано движение надолу по йерархията имаме разделение на труда. При което обществото изпълнява нарежданията на елита на власт. Това движение надолу е дясно, т.е. от върха който е десен към обществото, което е ляво и преразпределя богатството към върха на йерахията. Т.е. дясното обществено движение произвежда капитала, т.е. концентрацията на богатството към върха на йерархията. Антитезата на това е обратното обществено движение, което преразпределя богатството между по-широки обществени слоеве. И това именно ляво обществено движение не е организирано правилно от което следва неспособност на системата да разпредели правилно както работните места в йерархическата система, така и материалните блага. |
Firmin 12 Ное 2017 11:42 Айде, айде, какво сте "прихванали". "Вие" сте субект, а не обект на "прехода". Брой го ... лабораторен инцидент, тогава. С Горбачов ли имам честта да разговарям или с колегата Рейгън? Или може би някой над тях? |
Памфуций 12 Ное 2017 13:55 Виж сега, колкото и да ме убеждаваш, че собственикът на пет декара нива и собственикът на концерна Фолксваген са от една и съща страна на разделителната линия ляво-дясно, няма да ти повярвам. Ще имат същото отношение към собствеността си, независимо от размера и. Или искаш да ме убедиш, че си готов да ти вземат къщата , стига да вземат всичко, което Прокопиев притежава? Къщите ги взимат сега, при капитализма - във най-великте времена, които защитават частната собственост и на тоя с концерна и на тоя с единствената къща. А през комунизма ги раздаваха. При това не само на тия дето бяха по-равни. Така че по-спокойно с изцепките, че сегашната система гарантирала еднакво частната собственост. Сегашната система гарантира единствено собствеността на най-богатите, както и правото им да експроприират собствеността на по-бедните. Това е същината на процесът на производството на капитала, т.е. това е същината на капитализма. Най-абсурдното твърдение е да се каже, че на тоя фон има и демокрация. Защото няма начин все по-малък процент от обществото да заграбва благата и същевременно да се твърди, че мнозинството е назначило такова управление. А през комунизма (който бил престъпен) т.е. преди 89та, такава концентрация на собственост не беше възможна. Това означава, че разликата между тогава и сега беше тая - не беше възможно голямо неравенство. Имаше нормално неравенство. Което означава, че по същество, след конфискацията на собствеността (каквато даже баш не е имало в България преди 44та) е имало относително равно разпределение. |
бща собственост и равни права не означава 'разпределяне по равно', или дет' вика Принца - казуистика. Принцът е голям мазник, мани го. Той се захласва само по крви.  |
Minderbinder 12 Ное 2017 18:34 Напротив. Всичко изброено по-горе става обща собственост, над която всички имат равни права. Общата собственост е невъзможна без начин на организация. Същото важи и за частната собственост. Фактически през капитализма имаш обявено право на частна собственост. И да речем, притежаваш конценрна Фолксваген. Обаче това е голяма област от теротория, пазари заводи, знания, които един човек не може даже да сънува че ще притежава в главата си. Фактически това е йерархическа система, която работи организирано. Собственикът на фолксваген е само формален собственик. Защото той не може да осъществява пълен контрол над подчинените си. Той не е в ръцете им - не може да решава какво да правят с тях на работното си място. Тази система може да съществува ако е правилно организирана. И ако е организирана правилно, тогава всеки си гледа неговата работа на собственото си работно място. А за да е организирана правилно общественото движение надолу по йерархията трябва да е компенсирано и със съответното обратно обществено движение, което е аналогично на демокрацията. Такова нещо в корпорациите разбира се няма. Те са абсолютни монархии, които са функции на цялостната система при която няма демокрация а най-отгоре са политиците, които са и собствениците на най-мощните корпорации. Или назначени марионетки за маскировка. Същината на частната собственост е работното място в йерархическата система. Абсолютно същото нещо беше и през комунизма, защото всяко предприятие беше фактическа йерархическа система. А пък всяко предприятие беше подчинено на още по-висши структури. Същината на частната собственост беше същото - работното място в йерархическата система. Йерархическата система през комунизма беше болна, защото липсваше обратното йерархическо движение. От което следваше нарастващата частна собственост над най-високото работно място (от което следва и процесът на производството на капитала). Обаче Маркс и Ленин не са говорили за частна собственост над работното място и особено над държавната власт(надстройката). Маркс не е казвал "Частната собственост над държавната власт, трябва да бъде отменена!" Той е казвал, че частната собственост изобщо трябва да бъде отменена. След което собствеността над средствата за производство трябва някак си да стане обща. Но работното място никога не може да бъде общо - то е на тоя който го заема. Йерархическата система също не може да бъде отменена, защото това означава отмяна и на организираното действие и разделението на труда. Йерархията е единствената форма на съществуването на материята там където има ред. Вкл. и на неживата. Там където я няма има хаос, след който обаче, нещата ще се подредят и тоя ред ще добие формата на йерархия. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
| При тълкуване и прилагане на нормативните актове трябва да се избягва разнообразието от термини, които не са еднозначни. Да разгледаме понятие приватизация. Приватизацията може да бъде определена от различни позиции: правни, икономически, политически, социологични и др. Най-общо под приватизация се разбира замяната на държавната собственост с частна. Но като приватизация се означава още и замяната на начина на стопанисване на държавната собственост, като тя се предоставя за стопанисване на частни лица. Не всяко прехвърляне и замяна на държавната с частна собственост е приватизация. Различава се приватизацията като правно явление и приватизацията като законов термин с определено в самия закон съдържание. Като правно явление приватизацията е правно организирана дейност за прехвърляне на държавна или общинска собственост върху стопански обекти в собственост на частни физически или юридически лица. Иначе казано, приватизацията е правен способ за смяна на държавна и общинска собственост изцяло или частично с частна собственост. Разгледани по-отблизо съществените признаци на приватизацията като правно явление са следните: Приватизацията е преди всички установен от специални нормативни актове начин за прехвърляне на собственост. Това е нарочно и целево предвиден ред. Той няма постоянен характер и не може да се сведе до обикновен способ за прехвърляне на собственост. Приватизацията е исторически ограничена по време мярка, която се осъществяван с приети за целта нормативни актове. Тя е политически акт, поради което държавата го организира и осъществява. С приватизацията се цели да се създаде частна собственост чрез прехвърляне на публична държавна и общинска собственост. По-точно задачата на приватизацията е да се прекрати публичната собственост, като се замести с частна. Самото прехвърляне може да използва класическите способи, като: продажба, безвъзмездно прехвърлян, прехвърляне на предприятия и др. Предмет на приватизацията са стопански обекти. Това могат да бъдат отделни вещи движими и недвижими /машини, съоръжения, сгради, терени и др./, или имуществени комплекси като цели предприятия, клонове, организационно-икономически подразделения /цехове, магазини, ресторанти, ателиета, заводи, фабрики и др./ Същественото е обектът да се използва като стопански и с оглед на това му качество да се прехвърля на частни субекти. Предмет могат да бъдат и такива също стопански обекти като ценни, книжа, акции, дялове в дружества и др. Не са предмет на приватизация учреждения, които се занимават със социално-културна дейност. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: гошо |
Обща собственост и равни права не означава 'разпределяне по равно', или дет' вика Принца - казуистика. Означава, че собствеността е разпределена по равно. И, наистина забиваш в казуистика, както преди време бях писал (аз, не той) - навярно си представяш разпределението по равно на общата собственост над БДЖ, например, като право всеки да си нарами по един метър релси ... |
Памфуций 11 Ное 2017 23:09 У нас "дясното" трябваше да свърши работата на на лявото и да изпълни един по същество ляв либерален прект (защото лимитите на "ляво" и "дясно" бяха ограничени в рамките на либерализма отвън), а "лявото" се превърна в една носталгично-консервативна сила. Те затова се изхвърлям , Лилиян. обаче кое е "дясното" у нас, кого си обозначил по този начин? и дали това дясно е съзнавало ,че изпълнява ляво-либерален проект? ако го е осъзнало, как се отнася към това съмнявам се дълбоко в това, както и в планирането и същностното познаване на каквито й да е проекти, от каквито й да е политически сили у нас "лявото" и "дясното" не са базисни категории в България, били са романтично -интелектуални заигравки в началото на прехода а сега са структурно-класификационни удобства, с които е обозначен хаоса на амбулантната политика и да, може да потърсиш генезиса на това в комунистическото управление и в клонирането му в нов слугинаж през прехода ако оставим настрана обаче емоционалното отношение към "комунистите" и отношението им с Русия, ще видим,че срещу тях стои същото със същите отношения, просто с други държави и ако възможностите на България се определят само от това ,да установи отношения с " правилните" държави, това е направено но скоро си мислех, че при комунистите за около 30 год. и то след война, е изградена направо нова държава с икономика - да, може би неправилно и едностранчиво структурирана в съответствие с пазара а през последните 30 години - почти нищо и пак така структурирано проектът не върви добре, за което много съжалявам, защото по-голямата част живота ми мина в него | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
и да, може да потърсиш генезиса на това в комунистическото управление и в клонирането му в нов слугинаж през прехода ако оставим настрана обаче емоционалното отношение към "комунистите" и отношението им с Русия, ще видим,че срещу тях стои същото със същите отношения, просто с други държави и ако възможностите на България се определят само от това ,да установи отношения с " правилните" държави, това е направено Ми точно същото имам предвид. Така, че "обаче" по-горе е излишно . Що се отнася до сравнението в построеното тогава и сега - да тогавашната структура на соц,блока, постановките на социализма и т.н. изискваха построяването на онази България, с онази промишленост, селско стопанство, наука и т.н. Но цялата онази система фалира - тя почна да върви надолу, може би от средата на 70те, докато накрая влезе в криза и беше съборена точно от своя предишен елит - хайде нека е част он стария елит. Проблемът е, че следвайки стария стереотип "Тошо дава орден на Льоня и Льоня опрощава милиард" новият елит подходи и на Запад, без да отчита коренно различната система и нейната специфика, че милиардите не се раздават ей така. Това продължава и до ден днешен - обърни внимание колко много се говори за привличане на чужди инвестиции и колко малко за оставане на печалбите от тези инвестиции в България, например. Съгласен съм за дясното и лявото, затова навсякъде по отношение на българския преход съм ги сложил в кавички. ПП. проф.дървингов за "деленето по равно" . | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Памфуций |
Нима? Някои много избирателно помнят. Би ли ни припомнил дали случайно нямаше една праграма за реформи, която Луканов представи при откриването на "Кръглата маса"? Защото ми се върти, че точно там беше първото споменаване на "пазарната икономика" , представена като "пазарна икономика в условията на многообразие на формите на собственост и нейното стопанисване" (или нещо подобно). Тогава беше споменат и то пак от него за пръв път термина "приватизация". Може ли да ни припомниш колко бяха банките у нас към встъпването на правителството на Д. Попов? Защо той извика "За Бога, братя , не купувайте?" Би ли обяснил с какви пари се появиха "часовите" вестници през април 1990 г (една пишеща машина в мазето, нали ) Да, на 10 ноември стана просто смяната един ръководител с друг, но "преходът" по същина започна по-рано (sic!) с Указ 56. Не е избирателно помнене. "Приватизация" за първи път беше изречена от К. Тренчев и то след 10.11.1989, само за прецизност. Аз правя разграничение между реформи и преход. Наистина реформите започват с Указ 56, но от самото им название се вижда, че не става въпрос за преход към друг строй. Някои даже сочат за начални дати събитията със "Солидарност" в Полша, при това с основание. Правителството на Д.Попов вече е част от прехода. За началото с пишещата машина в мазето и аз съм силно скептичен, въпреки че тогава е ставало въпрос не за техника а за достъп до хартия (което не променя същността). В спомените си не виждам някаква идеологическа окраска, а само опит да се систематизират фактите, това което наистина стана. |
| По-интересният въпрос е днес колко искат някакъв вариант на обратен преход. Фактите сочат някакво нищожно малцинство, въпреки гръмките приказки на едро. |
| Миндербиндер, в едно национализирано или кооперирано соц. предприятие собствеността не се дели (разпределя), тя е обща. |
Наистина реформите започват с Указ 56, но от самото им название се вижда, че не става въпрос за преход към друг строй. Указът е началото на прехода доколкото маркира началото на прерапределението. Той не може да адресира, обаче, проблемите на собствеността, а само на стопанисването и. В прословутата реч на Живков за "недоношчето", той споменава, че трябва да се правят нова конституция и нов устав (на БКП) , но заради недоношчето, това се пропуска и особено препратката към Ленин (доколко Ленин реално го е казал не зная) "Социализъмът ще победи, когато победи и в редица напреднали западни страни". |
проф. дървингов 12 Ное 2017 23:12 Миндербиндер, в едно национализирано или кооперирано соц. предприятие собствеността не се дели (разпределя), тя е обща. Имам спомен за следния случай от 89та година. Случката е в един археологически обект с двор, беседка, две три къщурки. Назначен е пазач, има си и шеф. В двора има няколко асми от сорт който не иска много грижи - май беше телено. Пазачът се грижеше за тях, но работата му беше малко. Когато гроздето узря, шефът го обра. В тоя момент точно тоя пазач го нямаше. На другия ден въпросният пазач дойде и като разбра, че шефът е обрал гроздето силно се разсърди. И каза, че който е резал той трябва да го и бере. Няма шес пет. И няма прошка за началник па ако ще да е и през комунизма. А собствеността беше обща. |
bgman13 13 Ное 2017 04:22 Мнения: 4,335 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Имам спомен за следния случай от 89та година. ... На другия ден въпросният пазач дойде и като разбра, че шефът е обрал гроздето силно се разсърди. И каза, че който е резал той трябва да го и бере. Няма шес пет. И няма прошка за началник па ако ще да е и през комунизма. А собствеността беше обща. И докато пазача още се изказваше на тема прошка дойде 11 ноември и собствеността на асмата стана частна, на началника-комунист. И всичко си остана както си беше. С гроздето, началника и пазача - пазача си остана пазач и резач на асмата на началника, но силно намрази непонятната демокрация и замечта да се върне комунизма, за което до ден днешен гласува за началника си. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Ленинец |
Ленинец 13 Ное 2017 06:08 bgman13 13 Ное 2017 04:22 Имам спомен за следния случай от 89та година. ... На другия ден въпросният пазач дойде и като разбра, че шефът е обрал гроздето силно се разсърди. И каза, че който е резал той трябва да го и бере. Няма шес пет. И няма прошка за началник па ако ще да е и през комунизма. А собствеността беше обща. И докато пазача още се изказваше на тема прошка дойде 11 ноември и собствеността на асмата стана частна, на началника-комунист. И всичко си остана както си беше. С гроздето, началника и пазача - пазача си остана пазач и резач на асмата на началника, но силно намрази непонятната демокрация и замечта да се върне комунизма, Размечта се нещо за връщането на комунизма да. Щото всичко не остана както си беше. Обектът е съсипан доста. А през комунизма не беше. Тогава там имаше постоянни археологически разкопки, музей, теренът се подържаше. Става въпрос за римска крепост на повече от две хиляди години. Едни нема и трийсе години беха достатъчни да го затрият. Което иде да покаже, че комунизмът може и да беше сбъркан, ама тва сегашното е много по-сбъркано. Т.е. нема как да е останало както си е било. Много по-различно е. Има и прилики де. Но за да ги откриеш няма да е достатъчно да съскаш против комунизма. Комунизъм няма. Има капитализъм. България е част от ЕС. Не е ли? И от НАТО. И освен това - може тоя и да си мечтае да се върне комунизмът, но комунизмът си е отишъл безвъзвратно и повече никога няма да се върне. Така че виж та се концентрирай върху проблемите на капитализма. И на тия които сега управляват България - капиталистите. В условията на капиталистическата система те рушат римски крепости и тракийски могили на хиляди години. Евала брат ми, ашколсун! Комунистите същото ли правеха? |