ВЪПРОС С ПОНИЖЕНА ТРУДНОСТ
Отиди на страница:
дъртреалист 28 Дек 2017 16:39 Мнения: 11,112 От: Bulgaria През комунизма имаше разцвет. Е ми... туй е заблуда, драги... Първо, спортът беше разглеждан от държавата като оръжие в идеологическата война със Запада. И се влагаха ресурси - тотално финансиране: лагери, хранене, трениране, бази. А! И - медицина ама ЯКА химия.... И ПАРИ. Беше си много силен бизнес да си елитен спортист... Което привличаше елитни хора в спорта... а се състезаваха със аматьори... И всичко това няма нищо общо с аматьорския спорт на Запада... Първо (като реплика на твойто първо), целта на спорта беше дефинирана в един лаф, дето ни го повтаряха постоянно "Повече пот в тренировките, по-малко кръв в боя". Щото на война, като на война. А животът е война - и със запада и без запада. Който си мисли, че животът е лежане, ядене на пуканки и пиене не уиски, му предстои да загуби войната с бактериите по-бързо от тия дето полагат съзнателни усилия. Никаква идеология нема в силата на отделния човек, който е основата на реалната сила на всяко общество, не само в спорта, а и във всичко останало. Спортната дейност в България беше финансирана от държавата. Това е вярно. Но тия елитни хора не се появяваха от нищото и след това държавата да ги финансира. Тя ги създаваше. Първо имаше клубове във всяко село и малко градче. По разни видове спорт. Тези клубове привличаха децата да спортуват под ръководството на образовани специалисти (и бивши спортисти). В тези клубове можеше да тренира всяко дете. Подсигуряваха се на всяко дете безплатни екипи, безплатни лагери, безплатно отопление в залата, безплатна баня в залата. След това имаше редовни състезания, където се открояваха най-добрите деца. Транспортът, спането и храната на състезанията беше безплатно - финансирано от държавата, но всеки който иска можеше да спортува и да се състезава. След това най-добрите деца ги привличаха във спортните училища, където режимът беше на друго ниво. Т.е. цялата организация, която беше създадена по същество беше организиране на населението да спортува, да се труди. Финансирана е от държавата. Лошо ли е било, децата да спортуват? А и цялото население? Масовият спорт е основата - лошо ли е това? Не е ли имал западът пари да организира и той населението си да полага градивен труд? Ама наистина ли, не е влагал средства в спортове, които не са професионални? Примерно в спорта борба? А па аз що съм чул, че в САЩ борбата им е задължителна и в часовете по физическо - щото е много ценен спорт. И сега кво излиза - богатият запад не бил имал пари за масов спорт, който е основа на професионалния? И от масовия спорт не се извежда там един елит, който да тренира на по-високо ниво (професионално), въпреки че му се вика (про форма) " аматьорски спорт"? Само социалистическите държави го били правили тоя удар под пояса, който е вреден за населението - така както и допинга? И вече ще ни прави на въпрос западът, че ние повече тренираме и затова сме по-добри. И ще ни тури и лимит, колко да тренираме и оторизираните комисии, ще ни идват на проверка, да ни казват, че требва по-малко да се трудиме, щото взимаме много медали. Еми откак ни сполетя западната демокрация, все по-малко спортуваме, все повече допинг употребяваме (през комунизма такава яка употреба на допинг не е имало) и все повече наркотици. Ай да ви е честито, другаре! Дано децата ви да са сред тия демократични отличници! Щом ви харесва - пожелавам ви още от същото! |
щурчо 28 Дек 2017 18:05 Боравиш с некакви митове и легенди, според които не се знае знае ли се, какъв е бил тоя медал - златен, сребърен или бронзов. Дори и да е верно, какво искаш да докажеш с въпросната легенда - че най-великото време за спорта на България не е между 44та и 89та година ли? Аз като ти го казвам това нещо ти извадих едни безспорни доказателства. Нема нужда да разкопаваш тракийска могила и да намериш прежълтял пергамент и медал, който не е ясно точно какъв е. Фактите са световноизвестни, щото са станали пред очите на цял свят и са записани със златни букви в световната история. Зевзеците могат да ги омаловажават, но не и да ги отричат. |
Боравиш с некакви митове и легенди, според които не се знае знае ли се, какъв е бил тоя медал - златен, сребърен или бронзов. Дори и да е верно, какво искаш да докажеш с въпросната легенда - че най-великото време за спорта на България не е между 44та и 89та година ли? Тцъ. Просто има български борец спечелил медал от първата Олимпиада през 1896 г. И този факт вместо да радва, трови душите на камунистите. Кофти...  |
SgtTroy 28 Дек 2017 18:10 аматьорския спорт на Запада Ахъм, карат само на спанак и моркови Ясно е че не е само на спанак и моркови. Тука обаче, вече свалиха нивото и обвиненията са, че народите на соцлагера са тренирали повече и за това са били по-добри. Епа много ясно, че е така. А що се отнася до употребата на допинг. Има спортове, при които не се знае, дали допингът оказва съществено влияние. Такъв спорт е именно борбата, който е най-добре представилия се спорт на България. Точно поради това, за допингскандали в борбата по времето, когато България беше върховна сила в света, никой не е чувал. Друг един такъв също много добре представил се спорт, в който допингът не играе съществена роля е художествената гимнастика. В щангите оказва, да. Ама не зобят само българските щангисти, но ги хващат само тях. Най-голямо влияние допингът оказва в културизма, който преди 89та беше низвергнат от грижите на държавата. По-беше разпространен на запад. Сега и в България е вече разпространен. Той си върви с якото зобене. Сега сме назобена нация и надрусана - в цялото историческо развитие на България не е имало такъв възход на употребята на тези вещества. Медали нанай. |
щурчо 28 Дек 2017 18:32 Боравиш с некакви митове и легенди, според които не се знае знае ли се, какъв е бил тоя медал - златен, сребърен или бронзов. Дори и да е верно, какво искаш да докажеш с въпросната легенда - че най-великото време за спорта на България не е между 44та и 89та година ли? Тцъ. Просто има български борец спечелил медал от първата Олимпиада през 1896 г. И този факт вместо да радва, трови душите на камунистите. Кофти... Напротив, радва ме. През тоя период има едни по-известни и безспорни борци, на името на които има турнири в България още от времето на комунизъма - Никола Петров и Дан Колов. |
НА КОЕ МЯСТО ЩЕШЕ ДА БЪДЕ БЪЛГАРИЯ В НЯКОЯ ОТ СЛЕДВАЩИТЕ ОЛИМПИАДИ, АКО КОМУНИЗМЪТ НЕ БЕШЕ ПАДНАЛ ОЩЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ? Вероятно отново в десятката. Спорта беше използван за лице на социализма, влагаха се много пари и беше от малкото начини да се измъкнеш от сивотата. Загубата на традиции при прехода не беше хубаво нещо. В най-силните години България е на второ място в света по олимпийски медали на глава от населението - след Унгария. По същото време сме на първо място в света по медали, спрямо БВП на страната! Не се шегувам, сега не моа да амеря линк. Знам обаче и къде щях да бъда аз. Да работя нещо полу-безмислено, на остарели машини и със заплащане покриващо режийните, малко дрехи и веднъж месечно ресторант. Шефката ми щеше да е дебилна тьотка, парашутист, дъщеря на виден каскет, или най-малкото "с връзки". Ограничен достъп до интернет на дърта бангия, която трепериш да е се развали, че пари за друга ще трябва да събираш с години. Ограничен достъп до одобрен списък с филми, музика, като одобрения списък и той ще е трудно достъпен и както обикновено "с връзки". В книжарниците основно руска литература, в магазините сапун, водка Царевец и в петък - шпеков салам. Вечер се събираме по семейно с комшиите, лющим водка, боцкаме балкански кашкавал и гледаме Междузвездни Войни със сръбски субтитри, на малък монитор. Обсъждаме как един МиГ-29 може да свали поне шест TIE-Fighter-a. Всички кимат разбиращо и се съгласяват. Щото комшията може да е доносник на 6-то. |
Напротив, радва ме. През тоя период има едни по-известни и безспорни борци, на името на които има турнири в България още от времето на комунизъма - Никола Петров и Дан Колов. И като си борец, мое ли да обясниш що Александър Томов, тоа наш прославен борец не можа да стане олимпийски шампион. А стана шеф на криминалните борци и говорител на Ирена Кръстева... |
И като си борец, мое ли да обясниш що Александър Томов, тоа наш прославен борец не можа да стане олимпийски шампион. А стана шеф на криминалните борци и говорител на Ирена Кръстева. ...а що трябва да ти се обяснява? Нали носиш глава на раменете си - обясни си сам? Или кофа? |
Да работя нещо полу-безмислено, на остарели машини и със заплащане покриващо режийните, малко дрехи и веднъж месечно ресторант. Шефката ми щеше да е дебилна тьотка, парашутист, дъщеря на виден каскет, или най-малкото "с връзки". Ограничен достъп до интернет на дърта бангия, която трепериш да е се развали, че пари за друга ще трябва да събираш с години. Ограничен достъп до одобрен списък с филми, музика, като одобрения списък и той ще е трудно достъпен и както обикновено "с връзки". В книжарниците основно руска литература, в магазините сапун, водка Царевец и в петък - шпеков салам. Нали съзнаваш, че си написал тъпас глупос? Или не? Тцъ, не съзнаваш ... иначе не би го написал.  |
| Ами не, не е написал тъпас глупост, защото хората са различни. Едни се задоволяват с еднообразния живот на производители на гайки, свинското и киселото зеле, и сигурността друг да мисли за тях, делегирайки му цялата власт и привилегии. Други искат своя самоличност, сами да си драпат за живота и щастието, и баш тия са наясно за какво им е свобода. |
щурчо 28 Дек 2017 21:47 Борци възпитани в здрав комунистически морал и дух: Да, да. Тия все пак май не са били участници на олимпиада. Те ти един дето е бил - борец. Със здрав капиталистически морал и дух: http://themainline.bg/wp-content/uploads/2015/07/ssdf.jpg | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
Amazon 28 Дек 2017 18:54 На малко западняци би им хрумнало да си представят, че ако примерно Рейгън не беше станал президент, а Теди Кенеди, щяха да са длъжни завинаги да слушат само Дюран Дюран, да карат кола модел 1986, никакви компютри и все в този дух.  |
pataklama 28 Дек 2017 21:44 Други искат своя самоличност, сами да си драпат за живота и щастието, и баш тия са наясно за какво им е свобода. Сами дръжки. Хемингуей казва "Сам човек е загубен." Хемингуей е бил боксьор. А па днеска гледах едно филмче в което Милтън Фридмън обяснява, че никой сам човек не може да направи един обикновен молив. За да направи човек молив му трябва резачка да отреже дърво. Откъде намира резачка? Трябва му стомана и леярна. Вътре в молива има графит. Графитът се добива в мини в Южна Америка. На молива има гумичка. Най-големият производител на гума е Малайзия. И т.н. Тва за свободата е най-големия виц на капитализма. И що българите в днешния свободен свят не печелят медали от олимпийски игри и световни първенства? Не виждат ли щастието си, като олимпийски шампиони? Или на днешно време май ги подготвят по-скоро за мастершефове в кухнята. И те сега "сами" драпат да работят като готвачи. Всъщност Фридмън дава примера с молива, за да ни ги разправя, че невидимата ръка на свободния пазар била събрала съвсем доброволно хората да извършват различните отдалечени една от друга дейности при разделението на труда. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
ayax 28 Дек 2017 22:27 Amazon 28 Дек 2017 18:54 На малко западняци би им хрумнало да си представят, че ако примерно Рейгън не беше станал президент, а Теди Кенеди, щяха да са длъжни завинаги да слушат само Дюран Дюран, да карат кола модел 1986, никакви компютри и все в този дух. Еми да. Особено предвид факта, че комунистически Китай е най-големия производител на компютърна техника и квото още се сетиш друго. А също така и предвид факта, че България е произвела първия компютър за пазара, само някакви си три четири години след като на световния пазар са взели да се продават персоноални компютри. Моделите компютри които е произвеждала България тогава са били няколко. И сега, като отдавана комунизъм в България вече няма, какъв й е компютърния асортимент, дето го произвежда? |
| Факт, че имаше спортисти на световно ниво. Обаче и написаното от Арики е вярно: у нас да си спортист беше професия и сравнението с капиталистическите държави не е съвсем точно. Да не говорим, че въпросът с допинга беше паритетно решен между двата лагера и изгаряха нарочени спортисти. Известна е версията за договорка между България и СССР за разпределение на медалите в щангите 1988 г., която не е спазена от Абаджиев и руснаците ни докладват... Известни са също и заповедите от Москва за загуба на полуфинала по футбол в Мелбърн... Не знам как стои въпросът дори с финала по баскетбол (жени) Москва 80... А едва ли се сещам за всичко. Какво ли е положението с другите сателити на СССР? Само ти обяснявам в спортното как живеех: часовете са до 9:30. След това имахме специална закуска (на обед различен порцион, често и различна храна). Практически тренировките започваха в 11:00 до 17:30 с прекъсване за обед. Треньорите нямаха особен хъс за работа и често оставяхме съвсем сами в залата или на стадиона. След първия ми медал за юноши (да се похваля - златен) бях пратен да тренирам в отделна група. Ползвал съм витамини. На всички ни даваха хапчета в тая група - за възстановяване. Предполагам, че и на запад е имало такова нещо. След няколко успеха на национално ниво влязох в една друга група, с които ходихме по лагери. Може би малшанс, може би мускулатурата ми беше твърде развита спрямо растежа и укрепването на костната система, може би загрявката ми беше лоша, но на 17 получих тежка контузия на лумбалните прешлени. За късмет, баща ми ме отписа от спортното училище много преди да стане това, така че не бях изостанал с ученето. Обаче не беше лесно да следваш темпа на тренировките и да бъдеш в елитна гимназия. Той беше мъдър човек (лека му пръст) и предвиди, че може да стане контузия, може да стане всичко, а онзи спорт ни подготвяше за професионалисти. Разбира се, не е казано, че всеки професионален спортист ще бъде без препитание след края на кариерата си. И до днес поддържам контакти с приятели от онова време. Някои от тях завъртяха съвсем легален бизнес. Други станаха бандити. Имаше едно момче, което го изкараха от спорта, понеже някакъв тип с много връзки се беше наместил на позицията му (колективен спорт). Момчето се демотивира, заряза всякакво учене и на 18 беше в затвора. Както казват по тия места "ключ влизаш, шперц излизаш". Така и стана с него... Това е въпрос на късмет. И това е проблем: не може всичко да бъде оставено на късмета. А днешният спорт има нужда не само от хапчета за възстановяване... Да почнем от треньорите, които всъщност нямат идея от нови и по-ефикасни методи на подготовка. И как да има, след като мисленето е "някога така беше с нас и имахме успехи, така ще е и с тия". Само че не е така. На първо място те се заблуждават с успехите си, защото реално никога не са се изправяли срещу професионалисти. Боксьорите ни имаха чудесни аматьори за противници, които след това станаха звезди в професионалния спорт. Да припомним Флойд Мейуедър и Сарафа... Сарафа го победи и имаше качествата да бъде световна звезда и в професионалния спорт, но нямаше треньори около себе си. Ами Тончо Тончев и Оскар де ла Оя? Оскар де ла Оя стана легенда, Тончо все пак стана европейски шампион за професионалисти, но благодарение на тренировките му в Англия. И защо циганина Тончо не стана треньор? Не бил завършил НСА, нямал диплома... И тия двамата (Тончо и Сарафа) са далеч от бокса, нищо че го носят в кръвта си. Ще кажеш, че това е проблем на прехода. Ама не. Винаги е имало такова нещо. Треньорите у нас никога не са били най-добрите, най-знаещите, най-подготвените. Стават връзкари треньори. И когато се появи успех, това е случайно и чак тогава може да се появи протекция. На средните нива българският спорт се самоизяжда. |