ВЪПРОС С ПОНИЖЕНА ТРУДНОСТ
Отиди на страница:
Кире 29 Дек 2017 00:11 Кире, какъв спорт? Бокс ли? Аз бокс. След първият медал на софийско градско (бронзов) ми казаха, че съм за спортното. За щастие баща ми не се съгласи, въпреки че аз исках. Бил съм на ринга с момчета от спортното. Може да бяха деца, но бяха като машини. Едва избутвах трите рунда, макар че тренирах сериознно. Не мисля, че непрофесионалист има сериозен шанс срещу тях. Спомянм си че на финалните двубои на градските и републиканските, обикновенно бяха деца от спортните училища. |
Не, кралицата  Най-късият спринт и дълъг скок. Но бях близък и с боксьори, и с борчета. Да разкажа как ме вкараха в сектора за дълъг скок. Идва тренера и ми вика: "Ся, ти не си негър, така че те пускаме на дългия скок."  В тоя момент имам две титли (една градска и една републиканска със щафета). Мотивиращо и без никакъв успех. Точно на скок получих контузията... ПП. Покрай тях познавам Сарафа и Тончо. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кире |
Кире 29 Дек 2017 00:11 Само ти обяснявам в спортното как живеех: часовете са до 9:30. След това имахме специална закуска (на обед различен порцион, често и различна храна). Практически тренировките започваха в 11:00 до 17:30 с прекъсване за обед. Треньорите нямаха особен хъс за работа и често оставяхме съвсем сами в залата или на стадиона. Да не си учил в спортно училище след 89та. Или пък преди да бъдат основани спортните училища - тия порциони съм ги слушал за Ботунец, където е тренирал и Александър Томов. Тогава още не е имало спортни училища. В спортните училища, треньорите изглеждаше че не си дават много зор, ама спортистите загиваха от тренировка. Треньорът гледа и постоянно критикува който му се вижда, че не тренира както трябва. Честото оставане на спортистите без треньора в залата е фикция невъзможна. Редко се е случвало - при мене, когато играем футбол. То в залата по борба тренирахме в повечето случаи по два отбора с двама треньори. Единият ако иде някъде, другият поема командването и на двата. Освен това и през комунизма имаше някакви спортни училища които не бяха точно спортни училища - във Враца имаше такова нещо. |
Amazon 29 Дек 2017 00:56 Кире 29 Дек 2017 00:11 Кире, какъв спорт? Бокс ли? Аз бокс. След първият медал на софийско градско (бронзов) ми казаха, че съм за спортното. За щастие баща ми не се съгласи, въпреки че аз исках. Бил съм на ринга с момчета от спортното. Може да бяха деца, но бяха като машини. Едва избутвах трите рунда, макар че тренирах сериознно. Не мисля, че непрофесионалист има сериозен шанс срещу тях. Спомянм си че на финалните двубои на градските и републиканските, обикновенно бяха деца от спортните училища. Еми машини са. Първо тренират яко по два пъти на ден. Второ за да влязат в спортното, трябва да са си били добри и преди да влязат. На градските (по точно на окръжните ), на финала са от спортното, не обикновено - при нас в Плевен беше сто процента, направо нямаше празно. После на републиканското, където отиваха само окръжните шампиони, от плевенски окръг нямаше нито един дето не е от спортното. А виж на окръжното на Михайловградски окръг, вече нямаше деца от спортното, щото в тоя окръг нямаше и спортно училище. И в тоя окръг, бившите борци от спортни училища биеха безотказно - аз не съм бил първи само един път в десети клас, когато ме надви един от дванайсети. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: bgman13 |
Само ти обяснявам в спортното как живеех: часовете са до 9:30. След това имахме специална закуска (на обед различен порцион, често и различна храна). Практически тренировките започваха в 11:00 до 17:30 с прекъсване за обед. Треньорите нямаха особен хъс за работа и често оставяхме съвсем сами в залата или на стадиона. След първия ми медал за юноши (да се похваля - златен) бях пратен да тренирам в отделна група. Ползвал съм витамини. На всички ни даваха хапчета в тая група - за възстановяване. Значи да - ти си бил спринтьор. Това е специалност, която природната даденост има много голямо значение. Другото което също има много голямо значение е допинга. Ако и борците са били на същия режим, значи нещата не са както трябва. |
Кире 29 Дек 2017 00:11 Факт, че имаше спортисти на световно ниво. Обаче и написаното от Арики е вярно: у нас да си спортист беше професия и сравнението с капиталистическите държави не е съвсем точно. Сега ако ни кажеш, че си тренирал и в капиталистическите държави, много ще ме озадачиш. Но след като си тренирал, знаеш, че всичко се дължи на много труд и как така там не са тренирали, а па отиват на олимпиади, как Марк Шпиц е давал такива яки времена в плуването. И даже е рекъл "Ние всички обичаме да побеждаваме, но колко от нас обичат да тренират?". Да бъде повдигнат въпроса, че едни се занимават професионално (при това в училище - ми учениците работата им е да развиват уменията си, по най-добрия начин, щото те точно в тоя момент растат и се развиват), а други не дотам професионално - ама какво означава това? Това означава ни повече ни по-малко, че се повдига въпроса колко е позволено да се тренира. Ми не може да съществува такъв глупав въпрос. Всеки който си е поставил високи цели, ще се опитва да даде макскимума на което е способен и ще жертва цялото си свободно време за постигането им. А тия които го обучават трябва да му повтарят че точно така трябва, защото той трябва да преодолява сериозни трудности, а като го ограничиш, че не е трябвало да тренира щото комисарите не дават - ай сиктер. |
а късмет, баща ми ме отписа от спортното училище много преди да стане това, така че не бях изостанал с ученето. Не не - много ме озадачаваш. Значи в Плевен съм бил на пълен интернат. Ставане - сутрин в шест. Закуска. В седем и половина почват тренировки и учение. И така до седем вечерта. След това, може да си погледнеш учебниците ако не си си доучил. Около пет часа са тренировките общо. През останалото време се учи - в училището. И до обяд и след обяд. Учениците дето не са в спортни училища, след обяд са си свободни. Може да ходят по заведения или по приятели - там ли насмогват да не изостанат с учението. А спортистите, вместо да бъдат свободни, са на тренировка. Времето им за учене не е по-малко. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
Обаче не беше лесно да следваш темпа на тренировките и да бъдеш в елитна гимназия. То и спортното училище е елитна гимназия. Дай сега да те питам - като учиш в тва на което му викаш елитна гимназия, професионално ли се подготвяш или не? Лошо ли е да учиш професионално? Ако на запад изостават нещо с учението, успяха ли вече да обвинят соцлагера, че учениците му са учили професионално, а па на запад са си прекарвали много хубаво в пъбовете и т.н. А иначе си прав, че ако не си в спортно училище е почти невъзможно да бъдеш на нивото на тия от спортното. Много по-лесно е да учиш в спортно и да си на нивото на знанията на един отличник от една средностатистическа гимназия. |
Имаше едно момче, което го изкараха от спорта, понеже някакъв тип с много връзки се беше наместил на позицията му (колективен спорт). Връзки имаше да. Става въпрос за държавата която беше номер едно в света по брой на медали от световни и европейски на глава от населението - България се казва. Смятай следователно, кво връзкарство има в останалите държави. Или си мислиш, че като не си виждал кво чудо е там, ние сме най-лошите в това отношение. Ама при тебе вече стана манджа с грозге - щото хем обивняваш системата, че е печлелила медали поради многото тренировки, хем я обвиняваш, че е имало връзкарство, което ич нема как да бъде предпоставка за печелене на медали. Ама с тая демократическа шизофрения вече сме свикнали. Свикнали сме да слушаме, как първо ни казват че в България нечовешкия комунизъм вече е победен и ставаме все по-добре; и същеверменно да ни обясняват, че сега сме били зле, понеже още си управлявали комунистите - същите ли дето изведоха България до най-високите върхове в своето историческо развитие, вкл. в спорта. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: bgman13 |
А днешният спорт има нужда не само от хапчета за възстановяване... Да почнем от треньорите, които всъщност нямат идея от нови и по-ефикасни методи на подготовка. И как да има, след като мисленето е "някога така беше с нас и имахме успехи, така ще е и с тия". Само че не е така. На първо място те се заблуждават с успехите си, защото реално никога не са се изправяли срещу професионалисти. Абсолютно никога не са се изправяли срещу професионалисти. А и професионалистите ги отбягват, щото може да паднат. Къде ги тия професионалисти - Дюпон ги беше събрал най-добрите свободняци във Фокскечер и Валентин Йорданов беше най-добър от всички. И е обявен за най-добър в света в свободния стил за двайсти век от ФИЛА. Конкуренция са му Александър Медвед и Бувайсар Сайтиев. От бившия СССР. Къде ги професионалистите, за които говориш? Не съществуват на света. Дай ми рекорда на скок на височина на професионалистите, дето е по-добър от тоя на Стефка. Миналата година една негърка подобри двайсе и седам годишния рекорд на Йорданка Донкова. С една цяла стотна от секундата - смех гулем. Усещаш ли, че май ставаш смешен. Къде ги професионалистите? Няма ги. Къде е тоя дето подобри световния рекорд на Наим Сюлейманов или Янко Русев? Все пак на запад допингът в силовите спортове и културизма е много по-разпространен още преди да падне комунизма. Дай ги професионалистите! Вместо това в света съществува българската система - на Иван Абаджиев. Не нашите трябва да се учат от ония. Ония са се научили от нашите. А системата на Абаджията е тренировка до умиране. Говориш за днешния спорт. Рецептата е проста - упражнението прави майстора. Тва е базата и винаги е било. Яката тренировка е основата. И в учението е същото. С лежане и вълшебни рецепти на модерната наука нема да стане. Чакайте некой друг да ви поднесе на тепсия всичко. Чакайте друг да направи тренировката вместо вас. И ще бъдете перфектните обекти, на чуждия труд - перфектните опитни зайчета на тия които сами полагат усилия. И ние ще чакаме практическите резултати, които да докажат че не са ви сбъркани сметките. А резултатите на оная България са неоспорим факт - омаловажавайте ги колкото искате. Но не можете да кажете че ги няма, въпреки, че много ви се иска. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
Да припомним Флойд Мейуедър и Сарафа... Сарафа го победи и имаше качествата да бъде световна звезда и в професионалния спорт, но нямаше треньори около себе си. Не иска да иде в професионалния бокс, като го викнаха. Разликата между професионалния и аматьорския не е толкова голяма, колкото си мислиш. И единият и другият базират на пълно отдаване на тренировките. И при единия и при другия, на най-добрите им плащат за да тренират. Но при професионалния парите са повече. И въпреки това не могат да дръпнат всички най-добри спортисти. Той самият спорт по същество е противоположност на идеята да печелиме пари. Щото целта му е крайното изтощение. А па целта на изкарването на парите е - да лежиме, да ядеме и да пиеме а другите да ни носят. Поради тая причина, добрите спортисти са резултат от тежкия живот на предците си. И в повечето случаи, парите са съсипали не един и двама велики спортисти. Потребителското общество спортисти не ражда. В България преди 89та съществуваше поговорката, че София спортисти не ражда. |
Ще кажеш, че това е проблем на прехода. Ама не. Винаги е имало такова нещо. Треньорите у нас никога не са били най-добрите, най-знаещите, най-подготвените. Стават връзкари треньори. И когато се появи успех, това е случайно и чак тогава може да се появи протекция. На средните нива българският спорт се самоизяжда. Аха - я прочети пак основната тема, дето съм ти я написал, та да се събудиш! Щото тридесет годиншен железен тренд на неспирен възход на олимпиадите могат да бъдат наречени "случаен успех" само от някой който е пиян или надрусан. |
| Чеки сега да ти обясним за кво стаа на въпрст. В Плевен се намира първото спортно училище в България. Плевен е и град герой от руско-турската война. Спортният комплекс в Плевен включва сградата на спортното училище, пансиони, рудербасейн направен началото на осемдесетте, колописта, лекоатлетическа зала, стадион Слави Алекскиев, малко по-натам има зала по вдигане на тежести и спортен комплекс Спартак. Това през комунизма. Иде демокрацията. Разрушават рудербасейна. Разрушават и колопистата - плевенското колоездачно дружество е едно от шестте основали Българския Колоездачен Съюз през 1902година с първи председател полковник Георги Вазов (по-късно става генерал и превзема Одрин). Ще строят ракова болница! Там!!!!!!! В тоя спортен комплекс????? В района на колопистата имаше спортномедицински център, който по едно време изгоря уж по някаква случайност. Но после разрушиха рудербасейна и колопистата. Май няма никакви случайности - всичко е умишлено и съвсем закономерно. И ти ще ми говориш, че днешните треньори били проблема щото си били още старите. Ма ти знаеш ли къде са сега старите (тия дето са живи)? Работят за спорта на капиталистическите държави. Както и арабските. Както и за бившите азиатски съветски републики. |
| бгман, работят в чужбина само най-добрите от старите треньори. Голяма част от останалите са заместени я с племенник, я с на шурея зетя, който бил специалист, щото изкарал някакъв курс нейде си и значи има тапия. Това не ги прави специалисти. Други качества са необходими за добър треньор. А от спортното в Плевен познавам две борчета - единият сега е уважаван лекар, другият добър бизнесмен (бил е републикански, класик). Набори са на Васко от Кюстендил и малко по-големи от мен. Пък аз съм бил в спортно в София през 80-те. Обаче тогава имаше масовост на спорта. Я що спортни паралелки имаше из редовите училища. Няма как да има нещо подобно без масовост и значи избор за по-високи резултати. |
В България преди 89та съществуваше поговорката, че София спортисти не ражда. В това има нещо много вярно! Въпреки това искам да ти кажа, че от средата на 60-те до края на 70-те под "софиянци" се има предвид хора с гени от всички краища на страната. Ти, ако ме питаш мен, ще ти кажа, че съм израсъл в София, но не съм раждан тук, нито майка ми, нито баща ми Но и по двете линии фамилиите са били свързани с леката атлетика. Моите наблюдения от онова време в спринта бяха, че от района на В. Търново и Русе бяха най-сериозните ми конкуренти. |
Кире 29 Дек 2017 01:15 имам две титли (една градска и една републиканска със щафета). Я кажи за републиканската титла кво ти дадоха? |
Кире 29 Дек 2017 12:49 Моите наблюдения от онова време в спринта бяха, че от района на В. Търново и Русе бяха най-сериозните ми конкуренти. Говориш пак за спортни училища в които спортистите са от други места. Но една част са и местни де. А също така става въпрос и за деца от околните русенски и великотърновски села. Валентин Йорданов е точно от русенско. Дан Колов и Никола Петров са също от тоя район на България. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
Кире 29 Дек 2017 12:34 бгман, работят в чужбина само най-добрите от старите треньори. Голяма част от останалите са заместени я с племенник, я с на шурея зетя, който бил специалист, щото изкарал някакъв курс нейде си и значи има тапия. Това не ги прави специалисти. Абсолютно. Ама ми описваш ситуацията в България в момента. В момента е трагична. Треньорите и спортистите не са виждали истинска тренировка даже и на картинка. Има такива самородни таланти, дето понеже не са виждали истинкска тренировка и истински борци си мислят, че по велики от тях никога не е имало на света. |
| И много бърже стават републикански и европейски шампиони. Потренират две години и за тва време - оп некое медалче и от европейско падне. А като ги погледна как се борят и виждам с очите си, че не владеят елементарната техника на основни хватки. Ква е тая работа, кво е тва чудо. |