ВЪПРОС С ПОНИЖЕНА ТРУДНОСТ
Отиди на страница:
| Най ми липсват златните рибки от DDR. С басовите гласища и космати гърди. И теа от КНР. Дето пиеха кръв от костенурки и помитаха сичките световни рекорди...  |
SgtTroy 30 Дек 2017 17:40 Но никога няма да направят това, защото борбата е ценен за развитието на човека спорт Особено в началото на 90те го наблюдавахме ценното лично развитие на борците, мдааа Видял си полицаи, т.е. държавна институция маскирана като борци. Даже не и като борци. Защото шефовете на групировките бяха борци. Това не бяха най-добрите борци на България, но дори и по-средните нива се оказаха най-кадърните бандити и веднага оглавиха престъпните организации. Надолу по йерархията борците и особено добрите борци намаляваха вероятно в геометрична прогресия. Там имаше откровени бандити също така, а от спортистите имаше най-вече културисти, които някак си израснаха като гъби още в началото на деветдесетте. Разбира се и на тях почнаха да им викат "борци". Точно тогава под названието "борци" започнаха да имат предвид не точно борци а нещо друго. През комунизма културизмът беше низвергнат от държавата, въпреки че не беше забранен и не се броеше за престъпление. Аз си спомням 95та година в Приморско, как дискотека Ролбата я охраняваше Първа частна милиция. На тия им викаха борци, разбира се. Бяха толкова яки и мускулести (културисти сър, при това яко назобени), че нямаше да им дадат да се качат на кантара преди никое състезание по борба. И щяха да паднат разбира се, щото борбата не е културизъм. Тия бяха около петнайсет човека май, дори двайсет. Подреждаха се като аптекарски шишета от най-големия и якия до най-малкия, който даже май беше някакъв хърбалет, случайно попаднал между тия назобени гардероби. По въпроса за реалните престъпни наклонности на спортистите и конкретно борците, светлина биха могли да хвърлят полицейските архиви от времето на комунизма. Бъди сигурен, че престъпността сред активно спортуващите е много по-малка от тая на някои техникуми примерно. И особено на такива които злоупотребяват с алкохола а на днешно време и с наркотиците. И си мисля, също така, че сред персоналът който е изпълвал един средностатистически затвор през комунизма е имало и не малко счетоводители, юристи и изобщо неборците са били много повече. |
| Уф, изпотих се от спора с щурчото /както би казал свети Методий/... Повтарям - кратко и ясно: НЯМА пододбен участник, записан в отчета на Организационния комитет!!! От България - само един участник - Шарл Шампо... Глупостите за борчестия овчар са резултат на лошо храносмилане, некачествено мезе и метилов алкохол... |
Уф, изпотих се от спора с щурчото /както би казал свети Методий/... Повтарям - кратко и ясно: НЯМА пододбен участник, записан в отчета на Организационния комитет!!! От България - само един участник - Шарл Шампо... Глупостите за борчестия овчар са резултат на лошо храносмилане, некачествено мезе и метилов алкохол... Нема нужда да спориш с мене, а с проф. Бърдарова. И за разлика от нашио професор, много добре знае кой е Георги Капушев. Писала е за него у монографията си "История на олимпийското движение". Мдаа... |
Нема нужда да спориш с мене, а с проф. Бърдарова оСВЕТвайте се чат-пат, драги форУМНИЦИ, да не стане като тая тука работа: ТРИТЕ БАБИ Баба Еленица, от златна Златица, с възелче в кривачка тръгнала при врачка. Стара баба Рада от Клисура града, с сливици сушени във една торбица и гърненце малко с крушова чорбица, дълъг път тръгнала при син у София, земен за топчия… А стрина ви Дивда от Голяма Кривда, с болки в стари плещи, лек тръгна да дири по бани горещи… Едната нагоре, другата надоле, трите се срещнали сред Софийско поле — приятелки стари от млади години и малко роднини. Сред широки друми спрели се на думи, на почивка кратка, на приказка сладка. Че въпроси бързи, че радост, че сълзи, одумки грижовни и случки различни от света лъжовни. — Какво си, що правиш, ожени ли Петко? — Слава богу, тетко!… — Ама ти що чиниш, кума Еленице? — Добре съм, кумице! — Как живееш още? Порасте ли Пенка… вече да те поще? — Чух, че се помина твоята етърва през велики пости? — Е, бог да я прости! — а пък аз тепърва ще ставам свекърва. Разговори сладки и въздишки кратки, смехове и сълзи, отговори бавни и въпроси бързи, и прочее, и прочее, тури многоточие… Беше пролет блага, весела и драга. Мушици бръмчеха, нивите растеха. В зелени ливади пъдпъдък потайно ту кръвне, ту млъкне, ту пак се обади. В гъстите трънаци орляк ситни врабци на сватба се сбрали, свирджии викнали — свирци чуруликат и на хоро викат пеперуди пъстри като вакарелки; цветятя разкрили шарени омбрелки. А нашите баби сред широки друми стоят и приказват тия благи думи — баба Еленица от златна Златица, стара баба Рада от Клисура града и стрина ви Дивда от голяма Кривда… — Мари, ха да ходим! — Е, почакай малко… — Вкъщи е самичък дядо ви Михалко! — Не бързайте толко, чакайте мъничко! — У, не съм питала за кумеца Тричко!… И пак се подмятат разговори нови, едната замлъкне, другата долови, прекъснат, подскачат, унесат се сладко и времето дълго вижда им се кратко… — Хайде още малко! — Хайде още малко! Пролетта измина, дойде лято жарко. Слънце на небето спряло се, та пали. Жътварки в полето със песни тръгнали. По ширни ливади, покрити със цвете, закрачиха мерно косачи напети. В блата и речища, в дълбоки гьолища, на жега, на суша закрякаха жаби… А нашите баби… от сърце и душа, унесени в глуми и във благи думи, стоят и приказват сред широки друми — баба Еленица от златна Златица, стара баба Рада от Клисура града и стрина ви Дивда от Голяма Кривда… — Мари, свахо Радо, забравих да питам за невяста Ниса? — Е, остави, свахо, тя, сирота, лани нали урадиса, свекър и пропи се, мъжът и Никола продаде си вола за лекове пусти. Тяхното какво е — седни, па се кръсти, речи: не дай, Боже, зло да се изпречи! И пак се проточат приказки безкрайни за помен, за сватби, за болки незнайни. — Хайде още малко! — Хайде още малко! Есента прогони това лято жарко… Слана вече падна, попари гората и буря орони и пръсна листата. Над полята пусти с грак зави се врана. Мъгли тъмни, гъсти, покриха Балкана. Ветрове повяха, на зима запяха. Облаци покриха небесата ясни. Почнаха да валят дъждове ужасни. А нашите баби сред широки друми стоят и приказват тия благи думи… — Като че прикапа — рече Еленица. — Това е росица. — Таман ги развърза ето че прибърза, кума Еленице!… — Каква си, кумице!… — Ма не сте ли чули кому се пристана Димова Стана? — На ковача Дени!… — При толкова ергени така се ожени… Пижовата Дона пък в града отиде и стана кокона!… — Пък Дудина Кина така си загина… — Нима се помина? — Не, баща и Тане за пусто имане ожени я силом за Коста Гърбака. И до днеска още проклина го кака!… И пак се занижат приказките сладки, отговори дълги и въпроси кратки, въздишки сърдечни, сълзи скоротечни, усмивки и шепот, и големи тайни, нежности безкрайни… Унисат се трите, блажени, честити — баба Еленица от златна Златица, стара баба Рада от Клисура града и стрина ви Дивда от Голяма Кривда… Като всяко чудо есента премина. Зимата настъпи, времето изстина. Сняг почна да вали на едри парцали, да стели, да трупа и нашите баби тихичко затрупа сред широки друми, унесени сладко в тия благи думи — баба Еленица от златна Златица, стара баба Рада от Клисура града и стрина ви Дивда от Голяма Кривда… Напролет, когато слънце пекне пак и разтопи тихо тоз снежен калпак, бабите що топли сред широки друми, може да ги видим унесени пак в дълги разговори и във благи думи — баба Еленица от златна Златица, стара баба Рада от Клисура града и стрина ви Дивда от Голяма Кривда… Край |
Нема нужда да спориш с мене, а с проф. Бърдарова. ....ахъм, нашето дете на природата нищо ново не е научило - същия подход както при траците - сега вместо Спароток е намесил някаква дама - дай линк към монографията щото не ти верваме - писала за някого си в монографията си, самата дама отречена не от мен, а през 2006 и 2012 година, сега и генекът показа, че няма такъв олимпиец, за разлика от Боян Радев, мдаааааа.И за разлика от нашио професор, много добре знае кой е Георги Капушев. Писала е за него у монографията си "История на олимпийското движение". Мдаа. |
Като първо, най-същественият белег за професионалност е именно заплащането ... Такава хубава тема... пък хитруваш на дребно. Професия означава работа. Цял ден. И те издържат. И те обучават професионални треньори. На заплата. И - айретен ти дават и пари. Дават ти и апартамент... Аматьорски беше масовият спорт. Но елитния - не. И всички го знаеха, че го наричат аматьорски ама не е. Ама на фона на повсеместните болшевишки лъжи това изглеждаше като дреболия. И така е. Една малка измама, с голяма полза за НАС. Едно малко изключение... |
Тцъ. типична щурчова глупотевина, основана на измислица. ето ти линк за игрите от 1896 - Натисни тукПросто има български борец спечелил медал от първата Олимпиада през 1896 г. CLASSEMENT FINAL кажи сега, щурчо, кой точно е българина - германецът или двамата гърци?G SCHUMANN Carl Carl SCHUHMANN GER S Georgios TSITAS GRE B Stephanos CHRISTOPOULOS GRE 4. Launceston ELLIOTT GBR 5. Momcsillo TAPAVICZA HUN щурчовщини  |
| Туй, че Георги Капушев и Georgios TSITAS са един и същ човек беше отдавна писано. Както да речем Наим Сюлейманоглу и Наум Шаламанов. И по туй спор нема... |
Туй, че Георги Капушев и Georgios TSITAS са един и същ човек беше отдавна писано. докажи. не се изсуквай като глист. |
Българските изследователи имат предположения и за още един наш участник в първите съвременни олимпийски игри - сребърния медалист в борбата Георги Цитас, чието име се предполага, че може да е Георги Капушев. Според гръцката федерация по борба Цитас е от Мала Азия, а според наши източници той е от село Житарево, Смолянско. В селото е намерен и медал от първите игри, който през 60-те години е изпратен в централата на МОК в Лозана, откъдето потвърждават, че той е оригинален. Според наследника Васил Капушев дядо му е бил пехливанин и е участвал в Атина. http://www.segabg.com/article.php?id=393206 |
И по туй спор нема... Българските изследователи имат предположения... простотии щурчови. значи, след като някъде пише, че някой има предположение, за щурчавото вече "по туй спор нема" еот ти пример: щурчо, аз и група съмишленици имаме предположение, че си идиот, от кротките, вечно олигавен. по твоята логика "по туй спор нема" питах за доказателства, не за глупости. давай пак, рунд втори | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: onzi |
| в какво вервам аз ти нема как да знаеш. но засега изповядвам убеждение, че след като си се изхвърлил, че "по туй спор нема", трябва да имаш нещо по-стабилно от предположение. щото ако немаш, почваш да приличаш на цитирания от мен пример, там в жълтичкото. давай пак, още можеш. рунд трети |
| въобще не ме брига кое ти е безразлично и кое - не. обаче след цитираното от теб нещо не си допрочел, та пак: но засега изповядвам убеждение, че след като си се изхвърлил, че "по туй спор нема", трябва да имаш нещо по-стабилно от предположение. не се стеснявай, дай го доказателството, нали не искаш всички да се уверим, че си един поплювко, дето хвърля разни недоказани твърдения?ти си. рунд четвърти |
| Каква скука! Егати темата за национална гордост... пехливанска... Ето ви имената на двама сигурни световноизвестни българи, незаклужено забравени в наше време. През соца поне им издадохме автобиографичните книги - блестящи. Двамата се именуват Лазар Добрич и Петър Райчев. Първият е циркаджия-акробат, прочул се със "Смъртния скок". Вторият е изключителен тенор, обиколил всички уважавани оперни сцени. За тях двамата, сладкоумници в самоироничните си, но и донейде мюнхаузенски мемоари,трябваше отдавна да има филми... Щастлива съм, че ги заварих живи и баща ми ме запозна с тях, та съм ги здрависвала. Търсете по антикварите "Смъртният скок" и "Живот и песен". Аз ги имам... Ама не давам. И не продавам. |
| аз, щурчо, каквото съм твърдял, не е имало случай да не мога да го докажа, хеле пък ако се изцепя с нещо в смисъл, че "по туй спор нема". сега обаче теб гледаме. хади де, пети рунд вече как не мож се справи с това, дето ти излезе изпод пръстенцата - уж спор няма, пък спорим, щото изглеждаш трагично неспособен да ме убедиш, че тва, дето си го писал, е вярно. давай, рунд пети, докажи себе си, сепак не е хубаво да замеряш останалите с нелепици /все още няма да употребявам термини като "лъжи"/. ти си. вярвам, че можеш повече |