Сибила 08 Фев 2018 20:55
И има ли начин чрез референдум да бъде сменяна формата на държавно управление?

щурчо 08 Фев 2018 20:57

Щурчо, що говориш пълни глупости?

Формално юридически не е суспендирана.

Наредба за разтурянето на партийно-политическите организации

Чл. 1. Образуването и съществуването на партийно-политически организации: партии, съюзи, движения и пр. се забранява.

Съществуващите партийно-политически организации и техните подделения се разтурят.

Надлежните съдилища служебно са длъжни веднага да заличат вписаните като юридически лица партийно-политически организации и техните подделения.

Чл. 2. Всички партийно-политически печатни издания: вестници, списания, брошури и др., както и частни такива, които преследват партийно-политически цели или са с обявена или подразбираема принадлежност, към каквато и да било партийно-политическа организация, се спират.

Чл. 3. Партийно-политическият характер на подлежащите на разтуряне организации или на техните подделения, при съмнение, се определя: за цели организации – от министъра на вътрешните работи и народното здраве, а за подделения на такива – от областните директори.

За партийния характер и принадлежност на печатните издания, при съмнение, се произнася: за издаваните в столицата – министърът на вътрешните работи и народното здраве,а за издаваните в провинцията - областните директори.

Административните актове, издавани по този член, не подлежат на никакво обжалване.

Чл. 4. Забраняват се всякакви партийно-политически събрания и агитации.

Чл. 5. Никой не може да се числи към партийно-политическа организация или да дава средства за образуването или поддържането на такива организации.

Чл. 6. Разтурените партийно-политически организации и техните подделения не могат да се превръщат в други организации, под каквато и да било форма, цел или наименование, а превърнатите такива след 19 май 1934 г. се разтурят.

Връзката между новите и разтурените партийно-политически организации, при съмнение, се установява: за цели организации – от министъра на вътрешните работи и народното здраве, а за подделения на такива – от областните директори.

Алинея 3 на чл.3 се прилага и в тия случаи.

Чл. 7. Който образува партийно-политическа организация или превръща разтурена такава в друга (чл. 1 и 6), наказва се със строг тъмничен затвор до 3 години и глоба до 100 хил. лв. Събраните от образуване на такива партийно-политически организации средства и суми се изземват.

Чл.8. Който продължава да се числи или се запише като член на разтурена или нова партийно-политическа организация, или на превърнатата такава, или дава средства, под каквато и да било форма, за нейното образуване и издържане, наказва се с тъмничен затвор от един до шест месеца и глоба от 1000 до 10 000 лева.

Чл. 9. Който свиква или съдействува да се свика партийно-политическо събрание, наказва се с тъмничен затвор и глоба до 30 хил. лева.

Същото наказание се налага и на участвуващите в такива събрания.

Чл. 10. Кооперативни сдружения, акционерни или други дружества, които, по какъвто и да било начин, пряко или косвено, подпомагат партийно-политически организации или техните превръщания, се разтурят.

Освен това, на същите се налага глоба от 5 хил. до 300 хил. лева, а членовете на управителните им съвети се подвеждат под отговорност съгласно чл. 9.

Чл. 11. Тази наредба отменява всички закони, които ѝ противоречат.

Манифест на цар Борис III, 21 април 1935 г.
Българи! От крачката, която се направи в живота на държавата ни на 19 май 1934 г., няма да се отстъпи! Младата българска държава... ще бъде преобразувана, за да отговаря на съвременните усложнени изисквания на живота и духа на новото време с оглед на бързо съживяване на стопанството, решителна подкрепа на бедстващите слоеве на населението, заздравяване на вътрешния ред на страната по пътя на помирението и умиротворението. В близко бъдеще всичките тъй набелязани преобразувания ще намерят израз в една одобрена от народа конституция, в която ще бъдат зачетени нашите национални традиции от времето на Възраждането, както и идеите на 19 май, понесени с такъв идеализъм от армията ни. Народът ни, преситен от вътрешно разединение... може да бъде уверен, че връщане назад в никой случай не ще се допусне.

Наредба за разтурянето на партийно-политическите организации

Памфуций
08 Фев 2018 21:07
Мнения: 2,704
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP

Основен правен проблем при решаването на въпроса за държавното устройство на нова България е чл. 4 от Търновската конституция, който определя България като наследствена и конституционна монархия с народно представителство. Нещо повече, никъде в основния закон не се среща възможността за промяна на тази монархия или за замяната й с република. Промени в основния закон наистина могат да се правят, но това е предвидено да става само от Велико народно събрание, няма данни в текста на конституцията за други възможности. Понеже такова събрание може да бъде свикано, пак според Търновската конституция, само от царя, а той е едва 9-годишен, и от никой друг, то въпросът за държавното устройство, строго конституционно и чисто теоретично, е възможно да бъде предложен за решаване най-рано през лятото на 1955 г. Такова изчакване несъмнено би усложнило политическия живот в България и всъщност никой, включително и опозиционните на Отечествения фронт партии, не би бил готов да чака толкова дълго. Идея за промяна на държавното устройство възниква чак в късната пролет на 1946 г.

Ако ще наблягаме на законния ред, то е добре да започнем с валидността на Търновската конституция към това време - средата и втората половина на 1946 г. Ще кажем веднага - в това време, чисто правно,



Търновската конституция е в сила - нарушавана, но неотменена



След дълги години, в които Търновската конституция е недействаща, а важни държавни актове се извършват в нарушаване на разпоредбите й - например, провъзгласяването на Симеон II за цар, както и избора на членове на Регентския съвет през 1943 г., в манифеста на Националния комитет на Отечествения фронт от 4 септември 1944 г. бе оповестено нейното възстановяване. Това бе еднозначно потвърдено и на 17 септември 1944 г. Някои актове на първите две отечественофронтовски правителства не са в съзвучие с разпоредбите на основния закон - промяната в състава на Регентския съвет с разпореждане на Министерския съвет, уреждането на Народния съд, някои от измененията в Избирателния закон, въвеждането на гражданския брак и пр. (Л. Огнянов, 1993), но чисто правно към лятото на 1946 г. Търновската конституция е действаща.

При наличието на действаща конституция промяна в държавното устройство не би била възможна, пак чисто формално и юридически, по-рано от лятото на 1955 г., когато царят би навършил пълнолетие, което да му даде възможност да свика Велико народно събрание.

От друга страна, едно масово допитване до народа би имало значително по-голяма сила, отколкото разпоредбите на многострадалната Търновска конституция. Тази идея възниква през пролетта на 1946 г., зад нея застават партиите от Отечествения фронт. Опозиционните партии - Българският земеделски народен съюз (начело с Никола Петков), Българската работническа социалдемократическа партия (обединена), Демократическата и Радикалната партия - наблягат на несъответствието на народното допитване с разпоредбите на Търновската конституция, но без да дават изход от така създадената правна безизходица. От друга страна БЗНС (Никола Петков) и БРСДП (о) са за народна република, а Демократическата и Радикалната партия - за "Търновска конституция без монархия". Въпреки правните отсенки единодушието на всички политически партии "за република" е впечатляващо. Още по-единно противомонархическо в своите предпочитания е българското общество и това съвсем скоро ще стане ясно - според резултатите от народното допитване на 8 септември.

Само още едно важно уточнение ще трябва да бъде направено, за да е напълно понятен резултатът от народното допитване от 8 септември. Според преглед на броя членове на партиите в Отечествения фронт и на опозиционните партии, на който подробно ще е възможно да се спрем друг път, влиянието на правителствените партии е поне десетократно по-голямо, съществуват цели райони в страна, където няма и една организация на опозиционните партии. Така отговорът на българския народ на 8 септември 1946 г. става съвсем еднозначен - не просто отмяна на монархическия институт според Търновската конституция, а "за народна република". При това всъщност единодушно.



* * *



Събитията, които непосредствено довеждат републиканското управление в България се побират в един съвсем кратък времеви отрязък - от 16 юли до 15 септември 1946 г. На заседание на Политбюро на ЦК на БРП (к) Георги Димитров предлага да бъде обсъдена възможността за провеждане на народно допитване за формата на държавно управление - монархия или република. Още същия ден, 16 юли, вечерта Димитров съобщава резултатите от заседанието на министър-председателя Кимон Георгиев и получава неговото одобрение. На 22 юли законопроектът за допитването е готов и обсъден на съвместно заседание на Националния комитет на ОФ и Министерския съвет. Три дни по-късно законопроектът е внесен в Народното събрание. На 26 юли Законът за допитването до народа за премахване на монархията и за провъзгласяване на народна република е приет на второ четене.

На 29 юли Политбюро на БРП (к) обсъжда мероприятията, които партията трябва да извърши до референдума и излиза по този въпрос с Решение № 43 (ЦДА, ф. 1Б; оп. 6; а. е. 128). Само като жалки можем да определим опитите този документ да бъде вменен като вина на най-силната партия в Отечествения фронт, документът не съдържа нищо повече от обичайните агитационни мероприятия, които да подпомогнат избирателя за вземането на решение при предстоящото гласуване.

Впрочем, необичайни са понякога агитационните събирания по повод референдума. Особено женските дружества имат особени идеи и методи. В Пиринския край, например, са проведени само за месец и половина 288 седенки, предимно в селата, където, събрани заедно, за да вършат домашната си работа, жените слушат сказката "За кого да гласуваме?" (Й. Смилянов, 1978).

Стотици хиляди българи участват в събранията и митингите "за народна република", но несъмнено четири грандиозни събирания са основните сред тях. На 17 август огромният митинг в София на площад "Княз Александър" и в съседните улици преобръща решението на опозиционните партии да не участват в допитването. Още по-голям, с над 200 хиляди участници, е следващият софийски митинг - на 4 септември. Стохиляден е митингът в Пловдив и 60-хиляден във Варна в дните преди референдума.



* * *



Гледано чисто правно, народното допитване за републиката от 8 септември 1946 г. може и да не е съвсем според разпоредбите в основния закон, при това трябва да припомним, че Търновската конституция е приета от Учредителното събрание, а не чрез народно допитване. Впрочем, кой законов акт би бил по-висш от недвусмислената народна воля, изразена на практика единодушно от българския народ на 8 септември 1946 г.?!

Щурчо иска документ, дето с големи букви на най-горния ред, да пише "СУСПЕНДИРАМЕ"

D4D5 08 Фев 2018 20:52

Не ме учудваш. Виждам, че на определена група хора им минава след време и им идва недостатъчна свободата