ДЕМОКРАЦИЯ Какво помете комунизма? Кой исторически път пропуснахме? Rerum Novarum
Отиди на страница:
| Спомняте ли си малката дискусия за това кой е донорът в международните ни участия? Е, официална новина от днес: само за висшето образование само на висшистите, заминали на Запад, само държавата е дала 25 000 000 000 лева. Мислете, моля! И пишете! |
| Между 12 май и 17 май трите поста са чудесно обобщение на всичко, което си писал в темата! След краткосрочно студуване (зарад мое пожелание към УСА дословен кавър на Виктория-нюландовато пожелание към ЕС от киевския майдан! е истинско удоволствие за мен да те поздравя за обобщаването! Мисля даже, че тези три поста са напълно годни да станат публично послание-призив към гражданите за учредяване на нов субект по ЗПП! |
КараКолю 19 Май 2018 08:59 На днешната дата през 1934-а закриха демокрацията в България. Съгласен съм. Димо Казасов е изключително опасен и много вреден демагог. Соча него, защото идеята е далеч по-важна от щиковете като Дамян Велчев, фашистите като Борис Трети и лакеите като Кимон Георгиев и Гиньо Ганев. За последния пък защо си спомних? А, сетих се... Констатациите на Казасов за партиите са правилни и актуални, но средството - забраната им - пагубно. Партийният монопол не се премахва със забрани, а като се направи така, че "Чл. 1. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност (да - б. м.) не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет." В досегашната дискусия се ограничаваме върху само единия от начините - да се премахнат условията, чрез които партиите "присвояват и осъществяват". Ограничаваме се съзнателно, защото - ще кажа отново - целта е да се извърши, без да се променя и една запетайчица в действащата Конституция. Само за дискусията, кои са другите начини? Основният е измислен още в Рим - законотворчество мимо и, когато се налага, против актовете на законодателния орган. Да не го наричаме пряко, защото не е. Успоредно - да, народно - в много голяма степен, но нито е било пряко, нито трябва да бъде днес. Алтернативата на представителната демокрация, тоест на изричното делегиране на точно определена власт, е хаос и анархия. Изработването на закони освен от сегашния еднокамерен парламент може да стане по три начина: - чрез втора камара, както предлагаше покойният Бийгъл, Бог да го прости! Светъл ум и светла душа! Надявам се, че ми е простил пък на мене, щото много го ядосвах заради марксизма му - чрез специален, нов, извънпарламентарен, колективен орган, Обществен съвет или друг - чрез Президента. Достатъчно е да му се даде правото на законодателна инициатива, поставяна на пряко, всенародно гласуване. С други думи, да има неограничено право на референдуми |
ПлесNick 18 Май 2018 21:22 Още мъничко, драги. Усещаш ли как се очертават акцентите, позиционирането дето му викат? Не като непротиворечащи на Конституцията, а като непосредствено произлизащи от нея. Дори задължителни. От известно време в главата ми се върти едно име на бъдещата партия, което безпрекословно ще я разграничи от всички. Без изключение. БКП Българска Конституционна Партия |
Основният е измислен още в Рим - законотворчество мимо и, когато се налага, против актовете на законодателния орган. Да не го наричаме пряко, защото не е. Успоредно - да, народно - в много голяма степен, но нито е било пряко, нито трябва да бъде днес. Ох, майкааааааааааааа.... Пак невежество в експоненциална прогресия! Къде и кога в Рим е имало законотворчество мимо или против актовете на законодателния орган, при това от народа?   |
Туткалчев 23 Май 2018 20:11 Чети, Туткалчев, чети. Ако не, след седмица ще те светна аз. След седмица, понеже както казах вече, тия дни съм много зает. |
ПлесNick 23 Май 2018 18:41 Конституционна За да не го спре СГС по-добре ще е конституционалистическа да бъде! Имаш основания. Има и други варианти. Довиждане до няколко дни. Ако ми остане време, ще драсна как е довиждане на китайски  |
| мисля че беше нещо подобно на (д)зай(д)зиен, ама може и да се бъркам... Иначе на доларите викат мейюен! И държат оттогава до ден днешен за 1 мейюен да ти броят 6 техни юана! Повече НЕ дават, и отказват на САЩците всяко движение в тази посока! |
ПлесNick 24 Май 2018 19:29 Китай. Чувствам, че за него трябва отделна тема. Нали бях обещал малко впечатления от Вишеградско? Да ги подредя... Без да ги подреждам: жалко за нас. Горко на България Това е, с три думи. Не го казвам аз |
Туткалчев 23 Май 2018 20:11 "Основният е измислен още в Рим - законотворчество мимо и, когато се налага, против актовете на законодателния орган. Да не го наричаме пряко, защото не е. Успоредно - да, народно - в много голяма степен, но нито е било пряко, нито трябва да бъде днес." Ох, майкааааааааааааа.... Пак невежество в експоненциална прогресия! Къде и кога в Рим е имало законотворчество мимо или против актовете на законодателния орган, при това от народа? Съжалявам, приятелю, дето временно не отговаряш. Убеден си, вярвам, че нямам нищо общо? По разговора. Имам предвид comitia populi tributa. Нали не спорим,че комициите са приемали закони "мимо и, когато се налага, против актовете на законодателния орган" (Сената)? |
| Когда случается так, что в одном лице совмещаются интеллект и власть, это, как утверждают некоторые, оказывается худшим из вариантов. Так считал, например, Герберт Уэллс. «За умного правителя, – писал он, – нации приходится расплачиваться еще дороже, чем за полнейшего тупицу». Представление об отсутствии прямой связи между качествами ума и власти восходит к моделям наследственной власти. Тем моделям, в которых право на власть определялось не уровнем интеллекта и не игрою талантов, а фактором происхождения. А в условиях парламентской демократии? Множественность связей и сложность современного мира таковы, что правители давно уже не могут надеяться лишь на собственный интеллект, на собственные знания. При каждом из них состоит штат экспертов, все больше освобождающих правителя от необходимости вообще что-либо знать. Эти незаметные, никому не ведомые, но хорошо оплачиваемые люди составляют как бы продолжение ума правителя, находящееся вне его тела. Любое его мнение и решение в значительной мере предопределяется тем, что скажут ему эти всегда находящиеся в тени люди. Таким образом, современный опыт не опровергает традиционного представления о том, что интеллект и знания – это не те качества, которые дают индивиду право на власть. В последние годы эта проблема – уровень интеллекта и шансы человека на власть – привлекла внимание западных социологов. Если человек умнее тех, кто составляет его окружение, увеличивает это или уменьшает его возможности стать лидером? В итоге многочисленных исследований и опросов американские ученые пришли к любопытным выводам. Чем выше место, занимаемое индивидом на интеллектуальной шкале, тем меньше у него шансов на то, что данное сообщество примет его как своего лидера. Если уровень его интеллекта выше среднего на 30 пунктов, то он не сможет уже успешно осуществлять функции власти. Когда разрыв оказывается столь велик, считают исследователи, человек становится объектом негативных эмоций со стороны большинства. Масса, утверждают они, предпочитает, чтобы власть над ней имел человек того же умственного уровня, что и средний человек, «человек толпы». Поэтому, чем банальнее, обыденнее высказывания политического лидера, тем больше это импонирует большинству и тем большая поддержка ему обеспечена. Этот вывод соответствует практике ведущих политических деятелей Запада. Выступая перед избирателями, многие из них прилагают усилия, чтобы не показаться «слишком умными» и тем не отпугнуть большинства. Ибо обыватель лютой ненавистью ненавидит всякого, в ком чувствует превосходство. Особенно в самой недостижимой для него сфере – интеллектуальной. Вот почему в ходе предвыборной кампании будущий британский премьер-министр Гарольд Вильсон, прежде чем появиться на экранах телевизоров, пять раз выступал перед экспериментальной аудиторией. И всякий раз в новой роли. В одном случае это был «убежденный социалист», в другом – «человек, который нравится женщинам», в третьем – «простой парень, такой же, как ты и он». Результаты воздействия каждого выступления тщательно измерялись. И только после того, как была определена та манера держаться, которая должна была вызвать наибольшую симпатию слушателей, только после этого Гарольд Вильсон появился на экранах телевизоров и начал свое выступление. Для миллионов телезрителей выступление это прозвучало как блестящий, непринужденный экспромт. И только те немногие, кто был причастен к политической кухне, где пекутся такие «экспромты», знали, что каждое его слово, каждый жест и интонация были отрепетированы десятки раз. Подобная же практика существует и в США. Политическим деятелям, выступающим перед массовой аудиторией, рекомендуют не упоминать о своем университетском образовании или ученых званиях. Если они не хотят вызвать враждебность, им надлежит всячески скрывать свою интеллектуальность. (В тех, естественно, случаях, когда находится что скрывать). И это не случайно – в массовом сознании высокий интеллект не ассоциируется с понятием власти. Ал. Горбовский, Юл. Семенов ------------ Блогът на Генек |
| И малко мисли за демокрацията: Джордж Гордън Байрон: „Трудно сказать, какая форма правления хуже, до того все плохи. А демократическая – хуже всех, ибо что такое демократия (на деле), как не аристократия негодяев?“ Албер Камю: „Демократия - это не власть большинства, а защита меньшинства." Бърнард Шоу: „Демократия - это изобретение, обеспечивающее нам такое правительство, которого мы заслуживаем.“ „Бюрократия состоит из наемных служителей, аристократия - из идолов, а демократия - из идолопоклонников.“ „Демократия - это воздушный шар, который висит у вас над головами и заставляет глазеть вверх, пока другие люди шарят у вас по карманам.“ „Демократия не может стать выше уровня того человеческого материала, из которого составлены ее избиратели.“ Гилбърт Честъртън: „Демократия означает правление необразованных, аристократия - правление плохо образованных.“ Махатма Ганди: „Какая разница для мёртвых, сирот и бездомных, во имя чего творятся произвол и разрушения - во имя тоталитаризма или во имя священной демократии и либерализма?“ В. Маяковски: „Что кипятитесь? Обещали и делим поровну: одному - бублик, другому - дырку от бублика. Это и есть демократическая республика.“ Оскар Уайлд: „Демократия - не что иное, как припугивание толпой толпы в интересах толпы.“ Василий Розанов: „Демократия - это способ, с помощью которого хорошо организованное меньшинство управляет неорганизованным большинством.“ Бенджамин Франклин: „Демократия - это два волка и один ягненок, ставящие на голосование меню обеда.“ Бертран Ръсел: „При демократии дураки имеют право голосовать, при диктатуре - править.“ Шарл Монтескьо: „Принцип демократии разлагается не только тогда, когда утрачивается дух равенства, но также и тогда, когда дух равенства доводится до крайности и каждый хочет быть равным тем, кого он избрал в свои правители.“ -------- Блогът на Генек |
| Здравей, Генек! Радвам се, че те виждам тук. Няколкото думи какво става из Вишеградско: С две думи - кейнсианска революция. Спасяват капитализма от самия него. Успешно, според мен. Най-силна е в Унгария и Полша, по-малко се вижда в Чехия и Словакия, понеже там умните ни братя поначало правят капитализъм с по-човешко лице. Няма и намек за някакъв, извинете, "анти-евроатлантизъм". Не може и да има, най-малкото щото са заинтересовани от успешното евро-колонизиране на Украйна. Само в Полша бачкат три милиона украинци. Впрочем за руска заплаха "научават" главно от тях и от прибалтийците. Отношението и към едните, и към другите, е подигравателно, много меко казано. Дали от любезност към мен или от стари добри чувства към България, нас по-скоро ни съжаляват. Причината за революцията е елементарна. И Орбан, и Качински всъщност казват, че евроаталнтизмът и капитализмът не означават непременно защита само на богатите и на чуждия капитал, при обедняване на мнозинството (30% бедни преди революцията) и неравенство, ограбване и обезлюдяване на страната. Не чак колкото у нас, това не могат и да си го представят, но достатъчно за избухване на общественото съзнание у хората. Не са много сложни и мерките на двамата: - свирепи рестрикции към чуждия финансов капитал - прочистване на държавните структури от корупция и от прислужниците на предишните. Много интересен е полският опит: децентрализират, като не могат да чистят до дъно заради законовата защитата на държавните служители. Центъра го оставят на естествените процеси, но пренасочват парите през новите администрации на воеводствата - повишаване облагането на най-богатите Само от тези мерки, постъпленията в държавните бюджети нарастват с 1/3 или 10% от БВП, което дава възможност за: - въвеждане на практически всеобхватен гарантиран базов доход. Поради езиковата бариера в Унгария, точните ми данни са повече за Полша. След революцията, по 1 000 злоти месечно (1 злота = 0,45 лева; потребителските цени са малко по-високи, отколкото у нас) стават: - минималната пенсия; - плащанията за майките. Всяка родила жена получава 1 000 злоти, докато детето й навърши 18 или 25, ако следва или има определено заболяване. Отделно получава по 500 злоти за всяко дете; - стипендиите. Но само за учене в страната! Обучението в чужбина, както и другите форми на емиграция, се преследват. Неявно, разбира се. Но достатъчно е, например, някоя медия да се излигави "Ах, какво умно дете! Ще се изучи некъде на майната си" или "Нашите сънародници... пак там" и може да забрави за държавно подпомагане; - напълно безплатно здравеопазване и много други социални плащания; - дългосрочни, държавно гарантирани кредити. За малкия и среден бизнес са нисколихвени, а за жилищно строителство - безлихвени. Четири години не бях ходил в Полша и съм направо шашнат от новите къщи. От Варшава (справедливо е да отбележа и построеното преди революцията: равнината наоколо в радиус от 50 км е покрита с производствени сгради) до Татрите лично видях десетки хиляди. Към словашката граница стават многоетажни, но преди това са като от приказка - едно-двуфамилни, греят, наистина мечта. Населените места са се слели и инфраструктурата е другото, което прави новата държава за хората, освен кредитите и данъчните облекчения. |
И Орбан, и Качински всъщност казват, че евроаталнтизмът и капитализмът не означават непременно защита само на богатите и на чуждия капитал, при обедняване на мнозинството (30% бедни преди революцията) и неравенство, ограбване и обезлюдяване на страната. Бравос на двамата!  Де го наший Орбан, наший Качински ?!? |
ПлесNick 29 Май 2018 20:11 И Орбан, и Качински всъщност казват, че евроаталнтизмът и капитализмът не означават непременно защита само на богатите и на чуждия капитал, при обедняване на мнозинството (30% бедни преди революцията) и неравенство, ограбване и обезлюдяване на страната. Бравос на двамата! Де го наший Орбан, наший Качински ?!? Не може да се появи без някакъв минимум будни хора. Достатъчни са триста души, готови да жертват по 4 часа и по 20 лева месечно за половин година. Един пикет на оживено място в светлото време на деня. 10 въпроса за по милиард лева. Към всички управници! Обсъждали сме ги достатъчно: излишните ВЕИ; субсидиите за американските "марици"; златото и цветните метали; картелът при течните горива; свръхпечалбите на банките; на телекомите; освобождаването на богатите от данъци; корупцията при евросредствата; разсипията със санирането; частните лотарии... Всяко едно от този далеч непълен списък ни ограбва с по милиард годишно. За всеки въпрос - листовчица, всички въпроси - на друга. Въпросите се обсъждат по график, по 1 дневно и отначало, всеки - три пъти месечно Да, ама не. И за толкова не ни стига барута |
| Аз съм навит! Трябват още 298! Верно, може още на третия ден биячи да ни пратят, но съм навит! Другият вариант е да ги пускаме като платени публикации на по-предни страници в газета някоя! Готов съм да давам 10 % от месечната си пенсия (повече ще ми е трудно!) |
ПлесNick 30 Май 2018 17:10 Аз съм навит! Трябват още 298! Верно, може още на третия ден биячи да ни пратят, но съм навит! Другият вариант е да ги пускаме като платени публикации на по-предни страници в газета някоя! Готов съм да давам 10 % от месечната си пенсия (повече ще ми е трудно!) Сайт ни трябва. Най-добре е дискусионен академичен форум. Съществуващ или полека-лека да се оформи като такъв някоя нова интернет платформа. Народът ни е толкова незрял... дали думата не е "незрящ"? Погледни резултатите от последното социологическо проучване - 65% не считат политиката за важна... че трябва да се почне от групата млади и будни. И кариеристи, казвам го с уважение. Младежта е длъжна да търси себеосъществяване, а в идеята ни, освен всичко друго, има и реална възможност за обществена кариера. Останалите средства за просвета - листовки, публикации, лично общуване, ще работят, ако се посочва и простичкото http://www.Петата република.bg |
| И още нещо. Как виждам личното ни място в начинанието? След Кримската война Толстой пише: Кто не жил в 1856 году, тот не знает, что такое жизнь!.. Россию сгибало на переломе эпох, старой и новой, и лишь мудрые старци сумели найти в себе смелость, чтобы разрешить бурно-кипящей младости: "Шагайте через нас" Макар и далеч от старостта, не пречи да сме близо до мъдростта | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Sine_metu |