ДЕМОКРАЦИЯ Какво помете комунизма? Кой исторически път пропуснахме? Rerum Novarum
Отиди на страница:
| Е, какво да ти кажа? Явно, подочул си, че Митеран е измъдрил един закон за национализацията (апропо, неприет от Сената и значително редуциран), по който през периода 1982-1985 са направени известни национализации (главно на банки и промишлени предприятия). През 1985 г. следва завой на 180 градуса, приемане на закон за приватизацията, след което за същия период от 2-3 години не само приватизира национализираното, ами прибавя към него и още компании в други области. Entre 1986 et 1988, 15 groupes ou sous-groupes ont été privatisés, dont deux non inscrits dans la loi du 2 juillet (cf. encadré : Nationalisations et privatisations). Du fait de ce transfert, 1 200 еntreprises, employant 350 000 salariés, sortent du Recme. Les groupes publics inscrits dans la loi de 1986 mais non privatisés ont aussi contribué à la décroissance du secteur public : des cessions d’entreprises et des restructurations préparatoires aux privatisations ont entraîné une baisse de leurs effectifs de 25 000 salariés. Par ailleurs, d’autres groupes publics, non concernés par la loi, ont fait l’objet de restructurations accompagnées de fortes baisses d’emplois (Usinor-Sacilor, Charbonnages de France). Du fait des privatisations, et des baisses d’effectifs dans les entreprises restées publiques, le nombre d’emplois dans les entreprises publiques a chuté de 460 000 entre fin 1986 et fin 1988 (graphique 1). Цитираш колко била добавената стойност и каква част от работната ръка била използвана в държавните предприятия през 1985 г. и услужливо спираш там, без да цитираш следващото изречение: Quinze ans plus tard, la participation publique a presque totalement disparu, puisqu’elle ne représente plus que 2 % des effectifs, de la valeur ajoutée et des immobilisations corporelles. Защото, ако се поровиш, ще видиш, че голяма част, поне една трета от този тотален спад в държавната собственост и контрола върху нея през следващите 15 години, се пада на периода 1986-1995, тоест при управлението на същия този Митеран, извъртял се като фурнаджийска лопата. А делът на заетите в държавните предприятия от 20% е вече 10% в края на управлението му, както личи от графиката малко по-долу, която ти, кой знае защо, не си видял. Очевидно втората част от дейността на Митеран не ти е била известна, защото инак няма никаква логика да го представиш като: Преди всичко, кой е Митеран? С една дума - кейнсианец. С повече - реформира Франция с програма за: национализация; бла-бла-бла.... ................. Специално трябва да се подчертае, че реформира в посока повече държава, по-демократична и по-социална не друго, а голисткия етатизъм, Твои са тези думи, нали? Не си ги измислям. Ако не са приказки на аба, здраве му кажи! Пък господинът бил университетски преподавател!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Туткалчев |
Но съгласи се, че е много смешно да говоря за Рим по времето на Тиберий Гракх, какъвто малък спор имахме, а ти да ме "опровергаваш" с данни за Рим два века след въпросния. Или пък както сега Ама ти си имал и табиета да послъгваш яко, а?  |
Туткалчев 02 Май 2018 20:30 Цитираш колко била добавената стойност и каква част от работната ръка била използвана в държавните предприятия през 1985 г. и услужливо спираш там, без да цитираш следващото изречение: Quinze ans plus tard, la participation publique a presque totalement disparu, puisqu’elle ne représente plus que 2 % des effectifs, de la valeur ajoutée et des immobilisations corporelles. И защо да го цитирам като се отнася за 2000 година?  |
Туткалчев 02 Май 2018 20:30 Но съгласи се, че е много смешно да говоря за Рим по времето на Тиберий Гракх, какъвто малък спор имахме, а ти да ме "опровергаваш" с данни за Рим два века след въпросния. Или пък както сега Ама ти си имал и табиета да послъгваш яко, а? Има си архив, драги. Дето казва Бегемот: "Пусть нас история рассудит" Знам, знам, че цитира Шекспир, не скачай |
| Туткалчев! Уточненията ти бяха полезни. Малко излязоха извън първоначалното ми споменаване, изрично посочено като "...програма за: национализация..." и за далеч по-тесен период, но от това темата спечели. Очаквам повече коментари по централния въпрос за промяната на избирателния закон. Поздрави! |
И защо да го цитирам като се отнася за 2000 година? Пак се мъчиш да манипулираш. Не се отнася за 2000 година, а за целия петнадесетгодишен период от 1986, когато е приет законът, до 2000 година. Да не забравяме, че Митеран беше президент през 10 от тези 15 години до 1995 г. Вече на два пъти с ясни думи, подкрепени с цитати, посочвам какво е приватизирано през периода на Митеран. А ти се правиш, че говоря за цацата в Черно море. И не се е получило уточняване, а твоите произволни и обратни на действителността твърдения бяха опровергани. ................................. В твоята тема е такъв бардак, че изобщо не ми се дебатира. Просто се намесих, когато видях откровено съчинителство. Поздрави! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Туткалчев |
Туткалчев 02 Май 2018 22:11 И защо да го цитирам като се отнася за 2000 година? Пак се мъчиш да манипулираш. Не се отнася за 2000 година, а за целия петнадесетгодишен период от 1986, когато е приет законът, до 2000 година. Да не забравяме, че Митеран беше президент през 10 от тези 15 години до 1995 г. Вече на два пъти с ясни думи, подкрепени с цитати, посочвам какво е приватизирано през периода на Митеран. А ти се правиш, че говоря за цацата в Черно море. И не се е получило уточняване, а твоите произволни и обратни на действителността твърдения бяха опровергани. ................................. В твоята тема е такъв бардак, че изобщо не ми се дебатира. Просто се намесих, когато видях откровено съчинителство. Поздрави! Научи се да четеш графики. Темата е пределно ясна - промяна на избирателния закон = единна национална листа, влизане в листата с 5 000 подписа, избиране на 400 народни представители, по низходящ ред на броя гласове. Това е темата. Не ти се "дебатира" - не коментирай. И без петли съмва. |
Туткалчев 02 Май 2018 22:11 И защо да го цитирам като се отнася за 2000 година? Пак се мъчиш да манипулираш. Не се отнася за 2000 година, а за целия петнадесетгодишен период от 1986, когато е приет законът, до 2000 година. Съжалявам за донякъде язвителните ми думи. Малкият ни спор за това, какво е искал да каже президентът Радев след срещата му с австрийския ме убеди, че на теб просто трябва повече да ти се обяснява. Затова, и като израз на добра воля, ще ти обясня графиката. Линията на нея прилича, подчертавам прилича, за точното й определяне е нужен допълнителен анализ, на парабола. Представа за такава парабола можеш да получиш като хвърлиш предмет право пред себе си. Величина, която "се отнася за целия петнадесетгодишен период", се изобразява с права линия, успоредна на абсцисната ос (водоравната чърта отдоле). Бъди здрав и упорит не само в споровете, но и в ученето! |
| 2 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Sine_metu |
въпреки, че едва ли това което е казал (Макиавели) е родило нещо съществено. bgman13 07 Май 2018 21:01 От темата за Маркс Същественото, което казва Маркс, прав или не, е че при капитализма цялата собственическа класа неизбежно експлоатира цялата класа на неимущите. С три думи, постулира неизбежна класова война. Революциите и болшевизмът са следствия. Единственият начин да се спасим от класови войни е демокрацията. Теоретичната обосновка, както отбелязах, е още от 19-я век (Бернщайн), развита през 1940 от Мао - 9 години преди европейската социална държава, обърнете внимание! - в работата му "За новата демокрация". Ще се поправя за едно посочено по-рано число. Не 300 милиона, вече 600 милиона е средната класа в КНР! Помислете за това |
Защо всеки антикомунист трябва днес да почете 200 годишнината от рождението на Карл Маркс Видях, че си обосновал отговора в цяла тема Направил си го ерудирано, но бих го казал по-кратко: защото комунистите и антикомунистите са двата края на една тояга. Оная, заради която демокрацията у нас не може да се състои вече 70 години. Първите 70 не ги броя, за обществото те са като първите 7 за индивида и за огромно наше нещастие още повтаряме недъзите им. Не щем да пораснем и туй то |
| В днешния "Наблюдател" има статия, която възхвалява кърджалийско-даалийско-капасъзкото време като епоха на инициативност, пазарна ориентираност и забогатяване (на неколцина). Отличен пример... и за това, докъде е стигнала интоксикацията ни |
| >>><<< В днешния "Наблюдател" има статия, която възхвалява кърджалийско-даалийско-капасъзкото време като епоха на инициативност, пазарна ориентираност и забогатяване (на неколцина).Отличен пример... и за това, докъде е стигнала интоксикацията ни Бе няма ли някакво национално средство за контрол..не цензура, а просто контрол на гадости. Аман от голи мадами и голи глупости по страниците на печата! |
sluncho6 10 Май 2018 09:24 В днешния "Наблюдател" има статия, която възхвалява кърджалийско-даалийско-капасъзкото време като епоха на инициативност, пазарна ориентираност и забогатяване (на неколцина).Отличен пример... и за това, докъде е стигнала интоксикацията ни Бе няма ли някакво национално средство за контрол..не цензура, а просто контрол на гадости. Аман от голи мадами и голи глупости по страниците на печата! Благодаря ти. Даваш ми идея за новото подреждане на темата |
| Щом четете това, сте се питали какво стана в България? И защо? В Конституцията от 1991 е записано "прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава". Каква е България след близо три десетилетия? Фактът, че БВП през 2018 близък до този от 1989 и 30-годишното икономическо тъпчене на място са безспорни. Но бяха ли постигнати обществените цели на Конституцията, остана ли нещо от решимостта? Или следва да ни наричат олигополна клептокрация, на български - държава, в която властта не принадлежи на народа, а на няколко партии, използващи държавата като главен източник на блага? Това е единият предмет на дискусията в тази тема. Другият е как да заработят заедно привидно взаимоизключващите се, всъщност изкуствено противопоставяни неща партии и демокрация социализъм и капитализъм колективизъм и индивидуална свобода Нещо, нарекло се "Фрийдъм хаус" твърди за упадък на демокрацията у нас. Интересното е, че считат изборния процес у нас за почти демократичен, а управлението, медиите, местното самоуправление, съдебната система и корупцията - за недемократични. Има само четири обяснения в парламентарна република изборният процес да бъде почти демократичен, а всичко останало - не: 1. Не сме парламентарна република 2. Ненормални сме, щом сами избираме да ни е недемократично 3. Оценяващите са ненормални 4. Всичко изброено Другото обяснение е, че все пак изборният процес, тоест Узурпираните от 3-4 партии избори + изискването за 250 хиляди гласа за влизане в парламента (това означава 4%-ното ограничение) + откритото купуване на коалиционни партньори + гласуването по команда няма нищо общо демокрацията Досегашните мнения се обединиха около схващането, че парламентарната демокрация е невъзможна без мнозинство от независими, свободно избрани и гласуващи по съвест народни представители и че промяната на изборния закон е единственият начин обвързаните с партийни и корупционни зависимости да станат малцинство в българския парламент. Има две предложения: 1. Радикално: За народни представители кандидатстват всички, представили подписка от 5 000 избиратели; кандидатите се включват в единна национална избирателна листа; депутати стават получилите повече от 5 000 гласа на изборите. Очакваният брой на народните представители е 3 хиляди души; реорганизира се работата на Народното събрание, присъствените дейности се свеждат до минимум, а преобладаващата част от дейността се извършва онлайн; 2. Преход към демокрация в България, първоначално без дълбока парламентарна реформа: кандидатстването е както по-горе, избират се 400 депутати от единна национална листа. Изрично подчертаваме: считаме, че замисълът на Конституцията остана прогласен, но неосъществен; целта на обсъжданията е как да се осъществи в рамките и при спазването на действащата Конституция. А помните ли, че всичко почна заради правата на човека? Помните ли гласността? Всъщност основното човешко право да бъдем информирани. Днес съзнателно потъпквано от властта и най-облагоделстваните медии, от онези, които в най-висока степен са длъжни да ни информират. Докога? Как мислите? За едни и същи стоки плащаме 40% повече от западноевропейците при 25% по-ниско качество. Това е признание, че основната идея на ЕС за свободен пазар е компрометирана. Какво ни пречеше да си имаме национално производство и да внасяме същите стоки с 15% мита? Припомням и доклада на ЕК от 2016 година, че от присъединяването на 10-те източноевропейски страни са спечелили само 12-те най-развити западноевропейски. В по-широк план: кое или какво накара дейците на 1990-те да рушат държавата и ликвидират националното производство, вместо да ги преустрояват? И така - време за равносметка? Благодаря на Иван Стамболов-Сула, чиято статия за Орбан ми помогна за развитието на темата. Считам обаче, че не идеите на Орбан еволюират, а политическите процеси в Източна Европа. Без България, която отдавна е в безвремие и пълна прострация. Превъплъщенията на Орбан се проумяват много лесно; нужно е само да разберем, че е част от ставащото в Унгария, Полша, Чехия и Словакия. ФИДЕС например е политически близнак на „Право и справедливост” (ПиС) на Ярослав Качински. Същността на процесите е отхвърляне на натрапения от Запада през 1990-те катастрофален начин за преобразуване на източноевропейските страни. Вместо реална демокрация и социална държава, която е естественото, обществено-необходимо развитие на социализма, ни нахлузиха на шиите разрушителен неолиберализъм и нео-тоталитаризъм, леко маскирани със смътни намерения в конституцията (България) и още по-смътни вопли за „демократични стандарти и свободна пазарна икономика”. Има две антагонистични обществени устройства - капитализъм и социализъм и едно неантагонистично - социалната държава. Невежество е да се счита, че едното антагонистично - капитализмът бил "надживял" или "победил" другото - социализма. Капитализмът отдавна е надживян в социалните държави, останалите просто го боледуваме повторно. Социализмът поначало бе временна формация. Не защото го казват марксистите и щял бил да се превърнел в комунизъм. Ха-ха. Главната цел на социализма бе ударна, с много жертви, лишения, национализации, показателно съдопроизводство, уравниловка и всички останали хубостии, модернизация. "Догнать и перегнать", "Големият скок", "За 15-20 години трябва да направим това, което други са постигнали за столетия" и т.н. Социализмът бе създаден за тази цел и програмиран да изчезне след достигането й. Накратко: и обществата имат обективна нужда от неантагонистични устройства, и общественото развитие е в тази посока. Защо "Петата българска република"? Първата бе народно-демократичната, каквото и да значи това Втората - еднопартийната диктатура Третата - кратковременният опит за въвеждане на народен суверенитет, приключил през октомври 1991 Четвъртата - многопартийният олигопол Петата е да продължим оттам, където спряхме през 1991 |
| И така. Без да се ограничаваме, питаме Какво стана през 1990-те години? Защо? Можеше ли да бъде иначе? Кой исторически път пропуснахме? Ще го открием ли отново, за да продължим? Или сме отровени необратимо и няма надежда за нас? |
| Да уточним още темата. Конституцията записа "прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава". Дискусията започна с това дали сме демократична и как да станем. Очевидната й по-нататъшна насока е за социалната държава. Нещо повече, създаването й е наше конституционно задължение. Никой не е отменил Конституцията, нито записаната на най-видно място решимост за създаване на социална държава. Отнася се за всички и задължава всички. Погазването й от некои не оправдава никого. България е в ЕС, а съюзът бе създаден като икономически съюз на социални държави. През 1957 такива са и Германия, и Италия (изрично записано в Конституциите им от 1949), и Франция, и Бенелюкс. До приемането на Гърция, също социална по Конституция, има само едно изключение - Великобритания. След Гърция ЕС почна да приема на доверие, по "решимост". Слава богу, приеха и нас. С много уговорки и очаквания. Остана ли обаче нещо от решимостта и кога ще оправдаем доверието? Ще предприемат ли сегашните управници дори мъничка стъпчица към социалната държава, каквато е отмяната на плоския данък? Освен очевидната му антисоциалност, той е икономическо бедствие. МВФ еднозначно доказа, че плоският данък забавя растежа. И препоръча да бъде незабавно отменен, както впрочем е в повечето страни от ЕС - прогресивно облагане със средна максимална ставка 45%, в много страни е 54% - и САЩ. Или ще продължим да изоставаме от ЕС? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Sine_metu |