На руснаците нищо не дължим, а Паисий е обикновен плагиат. Тва русофобията не познава граници. Замълчете по-добре. На Паисий вода не бихме били достойни да носим. Вейте си там джендърските байрячета.

Както сам съобщава, Паисий използува при написването на Историята много източници. Което обаче трябва да се отбележи е, че той не се задоволява само със средновековни хроники и летописни сказания. Той се обръща към „модерни” историографи — Цезар Бароний и Мавро Орбини, които създават своите историографски произведения в края на XVI и началото на XVII век, и то в най-развити страни като Италия и Дубровнишката република. Огромното по размерите си съчинение „Annales ecclesiastica а Christo nato ad annum 1198” от римския кардинал Цезар Бароний се появява в 1588—1607 г. То е плод на противореформационни стремежи — плод на желанието на автора и на неговите вдъхновители да се отстоят позициите на католицизма срещу протестантизма.
Очевидно, чрез Паисий Българското възраждане се свързва с Европейския ренесанс и с движенията, които той извиква след себе си. Не вече Средновековието, а Ренесансът, респ. Барокът, предлагат източници за оформянето на идеологията на нашето Възраждане. Едно сравнение на Паисиевата „История славяноболгарская” с делата на Ренесанса и Барока ще ни разкрие новата мисъл на първия български възрожденец.
Българският предренесанс е можел да предложи на Паисий като извор само едно важно историографско дело — „Стематографията” на Христофор Жефарович. Паисий действително го е използувал, като е подчертал и засилил патриотичния момент в него. „За знак върху царския си печат имали лъвово изображение — пише той, като има пред вид българския герб у Жефарович и Жефаровичевите писания около него. — То посочва колко българският народ е бил силен в битки и война, като лъвове имали народ и имали славно име и от царе много пъти данък вземали.” Колкото и малко да е взел Паисий от Жефарович, това малко говори, че първият български възрожденец не строи на празно място в нашето развитие.
Паисий не е можел да използува оригиналите на Цезар Бароний и Мавро Орбини: латински и италиански той не ще е знаел. В помощ на българския възрожденец иде новото руско културно-просветно движение от XVII—XVIII век. Той сам говори в послесловието към историята си: „Аз, Паисий, иеромонах и проигумен Хилендарски, съвъкупих и написах, от руските прости речи обърнах на българските и славянските прости речи.” Другаде отбелязва: "Случи ни се много пъти да прочитаме различни истории ръкописни и печатни, що извадили русите и московците особено заради славянския народ ..." Процъфтяването на руската литература през XVII—XVIII век включва както многобройни оригинални книги, така и многобройни преводи от чужди автори. Развитието на книгопечатането в Русия допринася за популяризирането и на оригиналната литература, и на преводите. Очевидно, руското ренесансово-просвещенско движение от XVII—XVIII век е фактор при възникването на Паисиевото дело. Неслучайно Паисий говори и за процъфтяването на книжовното дело в Русия. Той е имал възможност и сам да почерпи от "книжовната мъдрост” на русите, за която говори в Историята си. Това е първата значителна помощ на русите в книжнината на Българското възраждане и изобщо в Българското възраждане.
Възрожденското движение сред сърбите в Австрия по-нататък дава своя принос за написването на „История славяноболгарская”. Както сам съобщава, Паисий отива в „Немската земя”, т. е. сред сърбите в Австрия, и там намира „Маврубировата история за сърбите и българите.” Възрожденският кипеж сред сърбите е дал също потици на Паисий да напише Историята си. В Послесловието си той отбелязва: „Така и много пъти сърбите и гърците ни укоряваха, защото нямаме своя история” Като имам пред вид, че по времето, когато Паисий се залавя с написването на „История славяноболгарская”, в атонските манастири се озовава и историкът на сърбите и на южните славяни изобщо Йоан Раич да събира материал за своето историческо дело, можем да предполагаме, че двамата възрожденци са се опознали взаимно и че Раич, като представител на Възраждането сред сърбите в Австрия, е допринесъл Паисий да си изясни някои въпроси — на своя замисъл и неговото осъществяване.

руското ренесансово-просвещенско движение от XVII—XVIII век

а Паисий е обикновен плагиат

Чок觧
08 Апр 2018 11:41
Мнения: 7,020
От: Israel
Скрий: Име,IP
Някой българин от миналото остана ли неоплют ???

Орфей отново разпнат. Европа, атентатите, кои сме ние и защо сме тук

Памфуций
08 Апр 2018 12:44